ВТОРАТА СМЪРТ
Сатана се втурва всред последователите си и се опитва да ги подбуди към действие. Но огън от Бога от небето пада върху тях и великите и мощните, благородните, бедните и окаяните, всички заедно биват унищожени. Видях, че някои бързо загинаха, докато други страдаха по-дълго. Те бяха наказани според делата, които бяха правили, когато бяха в тялото. Някои горяха в огън с дни. И докато не изгоря всяка част от тялото им, цялото чувство за страданието оставаше. Ангелът каза: “Червеят им няма да умре; огънят им няма да угасне, докато остава и най-малката частичка, която може да бъде поядена.”XOBT 134.4
Сатана и ангелите му страдаха дълго. Сатана понасяше не само тежестта и наказанието за собствените си грехове, но също така и тежестта и наказанието за греховете на изкупените, които бяха възложени на него. Той трябва да страда за причинената от него гибел на душите. Тогава видях, че Сатана и цялото престъпно множество бяха унищожени и Божията справедливост бе удовлетворена. Цялото ангелско множество и всички изкупени светии казаха с висок глас: “Амин”.XOBT 135.1
Ангелът каза: “Сатана е коренът, неговите чеда са клонките. Сега са унищожени и коренът, и клонките, умрели са с вечна смърт. Никога няма да възкръснат и Бог ще има една чиста вселена.” След това погледнах и видях как огънят, унищожил безчестните, изгори сметта и пречисти земята. Отново погледнах и ето, земята бе очистена. Нямаше и най-малък знак на проклятие. Разрушената, грапава повърхност на земята сега изглеждаше като равна просторна повърхност. Цялата Божия вселена бе чиста и великата борба бе завършила завинаги. Накъдето и да погледнехме, всичко, което срещнеше окото, бе красиво и свято. И цялото изкупено множество, млади и стари, големи и малки, хвърлиха блестящите си корони в нозете на своя Изкупител, паднаха с преклонение пред Него и се поклониха на Този, Който живее във веки веков. Красивата нова земя с всичката й слава бе вечното наследство на светиите. Царството и славата, и властта, и величието под цялото небе бяха дадени на светиите на Всевишния, които трябваше да ги притежават завинаги, навеки и навеки.XOBT 135.2