Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби Том I

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    СЪНЯТ НА УЙЛЯМ МИЛЪР

    Сънувах, че чрез невидима ръка Бог ми е изпратил скъпоценна кутия, изкусно изработена от абаносово дърво и украсена с бисери, дълга около 10 инча и широка 6 инча. На кутията имаше прикрепен ключ. Взех го веднага и отворих кутията. За своя почуда и изненада тя бе пълна с всякакви по вид и големина бижута, диаманти, скъпоценни камъни, златни и сребърни монети с различна големина и стойност, красиво подредени на определени места и така наредени излъчваха светлина и слава, равна на слънчевата.XOBT 40.2

    Помислих си, че не трябва сам да се наслаждавам на тази удивителна гледка, макар че сърцето ми беше твърде зарадвано от блясъка, красотата и ценността на съдържанието. Затова поставих кутията на една маса в средата на стаята си и съобщих, че всички желаещи могат да дойдат и да видят най-славната и блестяща гледка, каквато човек може да види в този живот.XOBT 40.3

    Хората започнаха да идват, отначало малко, но броят им се увеличаваше, докато стана цяла група. Когато първите погледнаха в кутията, се почудиха и възклицаваха от радост. Но когато присъстващите се увеличиха, всеки започна да разбърква скъпоценните камъни, като ги изваждаше от кутията и ги разпръскваше по масата.XOBT 40.4

    Размислих, че собственикът на кутията ще изиска от мен скъпоценностите обратно и ако ги оставех да бъдат разпръснати, никога не бих могъл вече да ги наредя на местата им в кутията. Чувствах, че нямаше да бъда в състояние да поема отговорността, защото тя беше огромна. Тогава започнах да моля хората, да не ги пипат и вадят от кутията, но колкото повече молех, толкова повече те ги разпръскваха. Сега изглеждаше, че ги бяха разпръснали по цялата стая, по пода и по всички мебели.XOBT 40.5

    Тогава видях, че всред истинските скъпоценности и монети те бяха разпръснали огромно количество фалшиви камъни и пари. Бях много разсърден поради лошото държание и неблагодарността на хората и ги упрекнах. Но колкото повече ги укорявах, толкова повече те разпръскваха фалшиви скъпоценности и монети.XOBT 40.6

    Тогава се ядосах много и се опитах с физическа сила да ги изтласкам от стаята. Но ако изпъдех един, трима други влизаха вътре и внасяха мръсотия, кал, пясък и различни нечистотии, докато всички истински скъпоценности, диаманти и монети бяха покрити с тях и не можеха повече да се виждат. После те разчупиха и кутията ми на парчета и я хвърлиха в сметта. Помислих, че никой не вижда мъката ми и съвсем обезкуражен и съкрушен, седнах и заплаках.XOBT 41.1

    Докато ридаех и оплаквах голямата си загуба и отговорност, спомних си за Бога и Го помолих сериозно да ми изпрати помощ.XOBT 41.2

    Веднага след това вратата се отвори, в стаята влезе един мъж и тогава всички хора напуснаха стаята. Той държеше в ръката си метла, разтвори прозорците и започна да измита праха и нечистотата от стаята.XOBT 41.3

    Аз му извиках да престане, защото между сметта се намираха разпръснати скъпоценни камъни.XOBT 41.4

    Той ми каза да не се плаша, защото щял да внимава за тях.XOBT 41.5

    И тогава, докато измиташе нечистотата и праха, всички фалшиви камъни и монети изхвърчаха през прозореца като облак и вятърът ги отвя надалеч. По време на бъркотията бях затворил очите си за миг и когато пак ги отворих, всичката нечистота бе изчезнала. Скъпоценностите, диамантите, златните и сребърните монети лежаха в изобилие разпръснати по цялата стая.XOBT 41.6

    Тогава мъжът постави на масата кутия, по-голяма и по-красива от първата, събра всички скъпоценни камъни, диаманти и монети и ги положи в нея тъй, че нито един не липсваше, въпреки че някои от диамантите не бяха по-големи от главичката на топлийка.XOBT 41.7

    Тогава той ме повика да отида и да видя.XOBT 41.8

    Погледнах в кутията, но очите ми бяха заслепени от гледката. Скъпоценностите светеха с блясък, десет пъти по-голям от предишната им слава. Помислих си, че те е трябвало да бъдат пречистени чрез пясъка под нозете на тези безбожни хора, които ги бяха разпръснали и тъпкали в праха. Лежаха в чудесен ред в кутията, всеки на мястото си, без мъжът да бе положил особени усилия за това. Аз извиках от радост и този вик ме пробуди.XOBT 41.9

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents