ВТОРАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ

(Виж Приложението)XOBT 107.3

Когато отказаха да приемат първата ангелска вест, църквите отхвърлиха небесната светлина и се лишиха от Божието благоволение. Те се облегнаха на собствената си сила. Чрез противопоставянето си на първата вест сами се поставиха в позиция, откъдето не можеха да видят светлината на втората ангелска вест. Но Божиите възлюбени, които бяха упътвани, приеха вестта: “Падна Вавилон”, и напуснаха църквите.XOBT 107.4

Към края на втората ангелска вест видях силна небесна светлина да огрява Божия народ. Лъчите й изглеждаха светли като слънцето. И чух гласове на ангели да викат: “Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!”XOBT 107.5

Това бе Среднощният вик, който трябваше да даде сила на втората ангелска вест. Ангели бяха изпратени от небето, за да събудят обезкуражените светии и да ги подготвят за предстоящото им велико дело. Първите, приели тази вест, не бяха най-даровитите мъже. Ангели бяха пратени при скромните, предани души и ги подтикваха да издигнат гласа: “Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!” Тези, на които бе поверен този вик, бързаха и високо проповядваха вестта в силата на Светия Дух, и събуждаха обезкуражените си братя. Това дело не се криеше с човешка мъдрост и човешка ученост, но чрез Божията сила; и Божиите светии, които чуваха вика, не можеха да му противостоят. Най-духовните приемаха вестта първи, а водителите на делото отпреди я приемаха последни и подпомагаха разпространяването на вика: “Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!”XOBT 107.6

Въз всяка част на страната бе дадена светлина върху втората ангелска вест и зовът стопяваше сърцата на хиляди. Тя отиваше от град в град и от село в село, докато очакващият Божи народ бе пробуден напълно. В много църкви не бе позволено да се проповядва вестта и една голяма група, която имаше живото свидетелство, напусна тези паднали църкви. Велико дело бе извършено чрез среднощния вик. Вестта изпитваше сърцата и караше вярващите да търсят за себе си живото духовно преживяване. Те знаеха, че не могат да се уповават един на друг.XOBT 107.7

Светиите очакваха своя Господ с пост, бдение и почти постоянна молитва. Дори някои грешници поглеждаха със страх към времето. Но голямата маса от хората проявяваха духа на Сатана, като се противяха на вестта. Те се подиграваха и присмиваха, повтаряйки навсякъде: “А за оня ден и час никой не знае.” Зли ангели ги подтикваха да закоравяват сърцата си и да отхвърлят всеки лъч небесна светлина, за да може Сатана да ги държи в примките си. Мнозина изповядващи, че очакват Христос, не взимаха никакво участие в делото на вестта. Божията слава, на която бяха свидетели, смирението и дълбокото посвещение на надяващите се души, както и убедителната сила на доказателствата, ги бяха принудили да изповядат, че приемат истината, но не бяха покаяни, не бяха готови за идването на техния Господ.XOBT 108.1

Дух на тържествена и сериозна молитва владееше светиите навсякъде. Свята тържественост почиваше над тях. Ангели бдяха с най-дълбок интерес за резултатите от вестта. Те ги отвличаха от земните неща, за да придобият големите блага от Източника на спасението. Тогава Божият народ бе приет от Исус. Той гледаше на светиите с благоволение, защото Неговият образ се отразяваше в тях. Те бяха принесли пълна жертва, бяха се посветили всецяло и очакваха да бъдат преобразени в безсмъртие. Но отново бе планирано да бъдат болезнено разочаровани. Времето на очакваното избавление премина, а те бяха все още на земята и последиците от проклятието изглеждаха по-явни от всякога. Бяха насочили чувствата си към небето и в сладко очакване бяха предвкусвали безсмъртието. Но надеждите им не се осъществиха.XOBT 108.2

Страхът, владеещ повечето от хората, не изчезна изведнъж. Те не започнаха незабавно да триумфират над разочарованите. Но като не се появиха никакви видими знаци на Божия гняв, се съвзеха от страха и пак започнаха с присмеха и подигравките. Божият народ отново бе подложен на изпит. Светът го осмиваше, подиграваше и укоряваше. И всички вярващи твърдо, че Исус щеше да дойде да възкреси мъртвите, да преобрази живите светии и да приеме царството, за да го притежават вечно, се чувстваха също като учениците при гроба на Христос: “Дигнали Господа мой и не знам где са Го положили.”XOBT 108.3