ИЛЮСТРИРАНЕ НА АДВЕНТНОТО ДВИЖЕНИЕ

Видях много групи, които сякаш бяха привързани с въже. Мнозина в тях се намираха в пълен мрак; гледаха към земята и изглеждаше, че няма никаква връзка между тях и Исус. Но всред различните групи бяха разпръснати хора, чиито лица блестяха и очите им гледаха към небето. Лъчи светлина от Исус, подобни на слънчевите лъчи им бяха предадени. Ангел ми поръча да погледна внимателно и аз видях по един ангел да бди над всеки, притежаващ по лъч светлина, докато зли ангели обкръжаваха оставащите в мрак. Чух гласа на един ангел да вика: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди!”XOBT 108.4

Тогава славна светлина застана над онези групи, за да огрява всички, които искаха да я приемат. Някои от намиращите се в тъмнината приеха светлината и й се радваха. Други й се противопоставяха, казвайки че тя е била изпратена само за да ги заблуждава. Светлината се оттегляше от тях и те оставаха в мрак. Приелите светлината от Исус с радост оценяваха нарастването на скъпоценната светлина, пръсната над тях. Лицата им пламтяха от свята радост, докато взорът им бе насочен с дълбок интерес нагоре към Исус. Гласовете им звучаха в хармония с гласа на ангела: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди!” Когато издигаха този призив, аз видях, че бяха силно притеснявани от намиращите се в мрак. Тогава мнозина, които обичаха святата светлина, разкъсаха ограничаващите ги въжета и се отделиха от тези групи. Докато правеха това, хора от различни групи, които те уважаваха, преминаха през тях и някои с любезни думи, а други с гневни погледи и заплашителни жестове стегнаха разхлабилите се въжета. Тези мъже постоянно казваха: “Бог е с нас. Ние стоим в светлина. Ние имаме истината.” На въпроса ми кои са тези мъже, ми бе казано, че те били проповедници и водители, сами отхвърлили светлината и не желаещи и други да я приемат.XOBT 108.5

Видях, че тези, които обичаха светлината поглеждаха нагоре с копнеж и се надяваха Исус да дойде и да ги вземе при Себе Си. Скоро облак премина над тях и лицата им се нажалиха. Попитах каква е причината да се яви този облак и ми бе обяснено, че той представлява тяхното разочарование. Времето, когато те очакваха Спасителя си, бе преминало, а Той не бе дошъл. Когато очакващите се обезсърчиха, проповедниците и водителите, за които споменах по-рано, се зарадваха и всички отхвърлили светлината триумфираха. Сатана и неговите зли ангели също ликуваха.XOBT 109.1

Тогава чух гласа на друг ангел да казва: “Падна, падна Вавилон!” Светлина огря тези разочаровани души, копнеещи за Исусовото явление и те отново насочиха погледите си към Исус. Видях огромен брой ангели да разговарят с ангела, който бе извикал: “Падна, падна Вавилон!”, и те се присъединиха към него с вика: “Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!” Музикалните гласове на тези ангели сякаш проникваха навсякъде. Необикновено силна и славна светлина огряваше онези, които бяха обикнали предадената им светлина. Лицата им блестяха от необикновена слава и те се присъединяваха към ангелите с вика: “Ето, Младоженецът иде!” Когато задружно издигнаха този вик изсред различните групи, отхвърлилите светлината ги изтласкваха и с гневни погледи ги осмиваха и подиграваха. Но Божии ангели простираха крилете си над преследваните, докато Сатана и ангелите му се стремяха да ги обкръжат с тъмнина и да ги накарат да отхвърлят небесната светлина.XOBT 109.2

Тогава чух глас да казва на блъсканите и осмиваните: “Излезте от тях и не се допирайте до нечисто!” Послушни на този глас, голям брой хора разкъсаха свързващите ги въжетата, напуснаха групите, намиращи се в тъмнина, приближиха се към онези, които преди това бяха придобили своята свобода и радостно присъединиха гласовете си към тях. Чух сериозна, агонизираща молитва от устните на неколцина, които все още бяха останали при групите в тъмнина. Проповедниците и водачите обикаляха около тези различни групи, стягайки по-здраво въжетата; но аз продължавах да чувам тази сериозна молитва. Тогава видях, как тези, които се бяха молили, протегнаха ръце за помощ към обединената група, вече свободна и радваща се в Бога. Хората от тази група тържествено погледнаха към небето, посочиха нагоре и отговориха: “Излезте от тях и отделете се!” Видях отделни хора да се борят за свободата. Накрая скъсаха въжетата, съпротивлявайки се на усилията да бъдат по-здраво привързани и отказаха да обърнат внимание на повтаряните твърдения: “Бог е с нас. Ние имаме истината.”XOBT 109.3

Други продължаваха да напускат групите, стоящи в тъмнина, и да се присъединяват към свободната група, която сякаш се намираше на едно открито поле, издигната над земята. Погледът им бе насочен нагоре, славата на Бога ги осияваше и те радостно възклицаваха за Негова хвала. Бяха тясно сплотени и като че ли обгърнати с небесната светлина. Поради влиянието й някои идваха около тази група, но не се присъединяваха съвсем към нея. Всички, обичащи излятата на тях светлина, гледаха нагоре с напрегнат интерес, а Исус ги съзерцаваше със сладко благоволение. Те Го очакваха да дойде и копнееха за Неговото явление. Не гледаха блуждаещо към земята. Но един облак отново застана над очакващите и аз ги видях да поглеждат с изморени очи надолу. Попитах за причината на тази промяна. Придружаващият ме ангел каза: “Те отново са били разочаровани в очакванията си. Исус все още не може да дойде на земята. Трябва да изтърпят още по-големи изпитания заради Него. Трябва да се откажат от всички възприети от хората заблуди и традиции и да се обърнат напълно към Бога и Неговото Слово. Нужно е да бъдат очистени, избелени и изпитани. Онези, които издържат този страшен изпит, ще постигнат вечна победа.XOBT 109.4

Исус не дойде на земята, както радостната група очакваше, за да очисти светилището чрез пречистване на земята с огън. Видях, че тези вярващи бяха прави в пресмятането на пророческите периоди; пророческото време приключи в 1844 г. и Исус влезе в Светая Светих, за да очисти светилището в края на дните. Тяхната грешка се състоеше в това, че не разбираха какво е светилището и неговото очистване. Когато пак ги погледнах очакващи, разочаровани, те изглеждаха тъжни. Внимателно изпитаха доказателствата за своята вяра и грижливо провериха изчислението на пророческите периоди, но не откриха никаква грешка. Времето се беше изпълнило, но къде е техният Спасител? Бяха Го изгубили.XOBT 110.1

Показано ми бе разочарованието на учениците, когато дойдоха на гроба и не намериха тялото на Исус. Мария каза: “Дигнали Господа мой и не знам где са Го положили.” Ангели утешиха скърбящите ученици, че Спасителят им е възкръснал и ще отиде преди тях в Галилея.XOBT 110.2

Видях по същия начин Исус да гледа с най-дълбоко съчувствие към разочарованите, очаквали Неговото идване. И Той изпрати ангелите Си да направляват умовете им, за да могат да Го последват там, където се намираше. Показа им, че тази земя не е светилището, но че Той трябваше да влезе в Светая Светих на небесното светилище, за да направи изкупление за Своя народ и да приеме царството от Отца Си и след това ще се върне на земята, за да ги вземе при Себе Си и да живеят вечно с Него. Разочарованието на първите ученици добре представя разочарованието на очакващите своя Господ в 1844 г.XOBT 110.3

Отнесена бях обратно във времето, когато Христос триумфално влезе яздещ в Ерусалим. Зарадваните ученици вярваха, че тогава Той ще да приеме царството и ще царува като земен принц. Те следваха своя цар с големи надежди. Отсякоха красиви палмови клонки, събличаха горните си дрехи и въодушевени от преданост ги постилаха по пътя; някои вървяха отпред, а други следваха отзад, възклицавайки: “Осанна на Давидовия Син!” “Благословен, Който иде в Господното име!” “Осанна във висините!” Възторгът им смути фарисеите и те поискаха Исус да ги смъмри. Но Той им отговори: “Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.” Пророчеството от Захария 9:9 трябваше да се изпълни, но за учениците бе определено отново да преживеят горчиво разочарование. Няколко дни по-късно те последваха Исус до Голгота и Го видяха окървавен и изнемощял да виси на жестокия кръст. Бяха свидетели на Неговата мъчителна смърт и Го положиха в гроба. Сърцата им бяха съкрушени от мъка, очакванията им съвсем не се бяха осъществили и надеждите им умряха заедно с Него. Но когато Той възкръсна от мъртвите и се яви на тях, скърбящите ученици, надеждите им се възвърнаха. Те Го бяха намерили отново.XOBT 110.4

Видях, че разочарованието на вярващите в идването на Господа през 1844 г. не беше равно на разочарованието на първите ученици. Пророчеството се изпълни в първата и втората ангелска вест. Тези вести бяха дадени точно навреме и извършиха делото, което Бог бе определил да бъде извършено чрез тях.XOBT 111.1