ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА СВЕТИИТЕ

Беше среднощ, когато Бог избра да освободи чедата Си. Докато безбожните ги бяха наобиколили подигравайки им се, внезапно слънцето изгря в пълната си сила, а луната застана на едно място. Нечестивите наблюдавха с удивление тази сцена, а светиите — с тържествена радост белезите на своето освобождение. Знамения и чудеса следваха в бърза последователност. Всичко като че ли излезе от естествения си порядък. Реките престанаха да текат. Мрачни, гъсти облаци се появиха и се сблъскваха един с друг. Но имаше едно светло място на спокойна слава, отдето Божият глас дойде подобен на много води и разтърси небето и земята. Стана силно земетресение. Гробовете се отвориха и онези, които през време на третата ангелска вест бяха умрели с вяра и бяха пазили съботата, излязоха от прашните си легла прославени, за да чуят завета на мир, що Бог трябваше да направи с пазилите на закона Му.XOBT 130.3

Небето се отваряше и затваряше, и се движеше. Планините се клатеха като тръстика, разлюлявана от вятъра, и изхвърляха големи скали наоколо. Морето вреше като в тенджера и мяташе камъни на сушата. А когато обявяваше деня и часа на Исусовото идване и връчването на вечния завет с народа Си, Бог изговаряше по едно изречение след това спираше, докато думите обиколят земята. Божият Израил стоеше с вперени нагоре погледи, вслушан в думите — както излизаха от устните на Йехова и прогърмяваха като най-силните гръмотевици около земята. Беше страшно тържествено. В края на всяко изречение светиите извикваха: “Слава! Алилуя!” Лицата им бяха осветени и грееха от Божията слава, както грееше Мойсеевото лице, когато слизаше от Синай. Безбожните не можеха да ги гледат поради тази слава. И когато вечното благословение бе изговорено над онези, които бяха почитали Бога, пазейки съботата Му, мощен вик на победа се разнесе над звяра и неговия образ.XOBT 130.4

Тогава започва юбилейната година, когато земята трябва да почива. И видях набожният роб да се изправя победоносно и да отхвърля веригите, държали го вързан, а неговият нечестен господар бе смутен и не знаеше какво да прави; понеже безбожните не можеха да разбират думите на Божия глас.XOBT 131.1

Скоро се появи големият, бял облак, на който стоеше Човешкият Син. Най-напред в далечината той изглеждаше много малък. Ангелът каза, че този облак е знамението на Човешкия Син. Когато наближи повече до земята, можахме да видим извънредната слава и величие на Исус, идещ като Победител. Свита от свети ангели със светли, блестящи корони на главите си Го придружаваше по пътя Му. Никой език не може да опише великолепието на тази сцена. Живият облак на величие и на ненадмината слава приближи повече и ние видяхме ясно прекрасния образ на Исус. Той не носеше корона от тръни, но на святата Му глава лежеше корона на слава. На дрехата и на бедрата Му бе написано името “Цар на царете и Господ на господарите”. Лицето Му светеше като обедното слънце, очите Му бяха като огнен пламък, а нозете Му — като блестяща мед. Гласът Му звучеше като много музикални инструменти. Земята потрепера пред Него, небесата се оттеглиха като свитък, когато се навива, и всяка планина и всеки остров се подвижиха от местата си. “И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: “Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнето, защото е дошъл великият ден на Неговия гняв, и кой може да устои?” Онези, които малко преди това искаха да погубят верните Божии чеда, сега трябваше да видят осеняващата ги слава на Бога. И в ужаса си те чуха гласовете на светиите, които в радостни мелодии казваха: “Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси.”XOBT 131.2

Земята мощно се разтърси, когато гласът на Божия Син повика спящите светии. Те откликнаха на призива и излязоха, облечени в славно безсмъртие, и извикаха: “Победа, победа над смъртта и над гроба! О, смърте, где ти е жилото? О, гробе, где ти е победата?” Тогава живите и възкръсналите светии издигнаха гласовете си в неспирен разнасящ се надалеко вик на победа. Телата, лежали в гроба с белезите на болест и смърт, излязоха в безсмъртно здраве и сила. Живите светии бяха преобразени в един момент, колкото е мигането на око, и грабнати заедно с възкръсналите да посрещнат своя Господ във въздуха. О, каква славна среща! Разделени от смъртта приятели се събраха, за да не се разделят никога вече.XOBT 131.3

От всяка страна на облачната колесница имаше крила, а под колесницата, живи колела. И когато колесницата минаваше нагоре, колелата викаха: “Свят!”, и крилата, движейки се, викаха: “Свят!”, и цялата свита свети ангели около облака възклицаваха: “Свят, свят, свят Господ Бог Всемогъщ!” И светиите в облака възклицаваха: “Слава! Алилуя!” И колесницата се издигаше нагоре към светия град. Преди да влязат в него, светиите бяха наредени в съвършен квадрат и Исус застана в средата. С глава и рамене надвишаваше светиите и ангелите. Неговата величествена фигура и мило лице се виждаха от всички в квадрата. XOBT 131.4