ВИСОКИЯТ ВИК
Видях ангели да бързат насам-натам в небето, да слизат на земята и пак да се качват на небето, приготвяйки се за изпълнението на някакво важно събитие. Тогава видях друг мощен ангел, на когото бе поръчано да слезе на земята, да присъедини гласа си към гласа на третия ангел и да даде мощ и сила на вестта му. Ангелът бе овластен с голяма сила и слава. Когато той слезе, земята бе осияна от неговата светлина. Тази светлина проникваше навсякъде, докато той викаше мощно с висок глас: “Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица.” Вестта за падането на Вавилон, както бе да-дена чрез втория ангел, се повтаря, с допълнително назоваване на покварите, навлезли в църквите от 1844 г. насам. Делото на този ангел е навременно и се присъединява към последното велико дело на третата ангелска вест, порастваща до висок вик. По този начин Божият народ бива приготвен да устои в часа на скорошното си изкушение. Видях голяма светлина да обгръща Божиите чеда и те се съединяваха, за да прогласяват безстрашно третата ангелска вест.XOBT 126.2
Ангели бяха изпратени да подпомогнат мощния ангел от небето и чух гласове, които като че ли звучаха навсякъде; “Излезте от нея, люде мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й. Защото греховете й стигнаха до небето и Бог си спомни нейните неправди.” Тази вест бе като добавка към третата вест, също както среднощният вик се присъедини към втората ангелска вест в 1844 г. Божията слава осеняваше търпеливо чакащите светии и те без страх проповядваха последното тържествено предупреждение, прогласявайки падането на Вавилон и призовавайки Божия народ да излезе от него, за да избегне страшната му участ.XOBT 126.3
Светлината, огряваща очакващите души, проникна навсякъде. Онези в църквите, които имаха малко светлина и още не бяха чули или бяха отхвърлили трите вести, послушаха зова и напуснаха падналите църкви. През време на проповядването на тези вести в продължение на години за мнозина бе дошъл денят сами да дават сметка, светлината ги обгръщаше и те имаха привилегията да избират между живота и смъртта. Някои избраха живота и застанаха в редиците на онези, които очакваха Господа и пазеха всичките Му заповеди. Третата вест трябваше да извърши делото си; всички трябваше да бъдат изпитани чрез нея и скъпите души трябваше да бъдат да излязат от религиозните общества. Една непреодолима сила движеше искрените, докато изявяването на Божията сила предизвикваше страх и въздържаност у техните невярващи роднини и приятели, така че те не смееха нито пък имаха силата да задържат онези, които чувстваха в себе си действието на Божия Дух. Последният призив стигна дори до бедните роби и набожните между тях запяха радостни, възторжени песни пред перспективата за щастливото им освобождение. Техните господари не можеха да ги спират: страх и удивление ги заставяха да мълчат. Мощни чудеса се извършваха, болни се излекуваха и между вярващите ставаха знамения и чудеса. Бог беше в делото. Всеки светия следваше убеждението на съвестта си без страх от последствията и се присъединяваше към онези, които пазеха Божиите заповеди. С мощ разгласяваха те третата ангелска вест. Видях, че тази вест ще завърши с власт и сила, далеч надминаващи среднощния вик.XOBT 127.1
Служители на Бога, надарени със сила свише, с лица блестящи, озарени от свято посвещение излизаха да проповядват небесната вест. Разпръснати из различните религиозни общества човешки души отговориха на призива и скъпоценните бяха изведени от осъдените църкви, както Лот бе бързо изведен от Содом преди да бъде разрушен. Божиите чеда бяха подкрепяни чрез превъзходната слава, която богато ги осеняваше и ги подготвяше да устоят в часа на изкушението. Чувах навсякъде множество гласове да казват: “Тука е търпението на светиите; тука са тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса”.XOBT 127.2