Епизод 17—Предвестници на утрото.

Една отъ най-славнитѣ и най-търѫественитѣ истини на християнството е тази, която известява второто идване на Христа, за да завърши великото дѣло на изкуплението. На Божия странствуващъ народъ, тъй дълго оставенъ да пребивава въ “долината на смъртната сѣнка”, е дадена скѫпа, създаваща радость надежда въ обещанието за завръщането на Оня, Който е “възкресението и живота”, и Който ще заведе въ “дома на Отца” Своитѣ изгнаници. Учението за второто пришествие е основниятъ ключъ на Свещенитѣ Писания. Отъ деня, когато първата двойка на-пусна Едемъ съ тѫжни стѫпки, децата на вѣрата сѫ очак-вали идването на Обещания, за да съкруши силата на по-губителя и да ги възвърне отново въ изгубения рай. Свети мѫже, още отъ древностьта, сѫ очаквали идването на Месия въ слава, за да се реализира тѣхната надежа. Енохъ, сед-миятъ следъ Адама, “който ходи триста години по Бога”, можа да съзерцава отдалечъ идването на Освободителя. “Ето, каза той, иде Господь съ десетки хиляди Свои свети ангели, за да извърши сѫдъ надъ всички и да изобличи всички нечестивци между тѣхъ за всички дѣла, които сѫ извършили съ нечестието си, и за всички жестоки думи, които сѫ изрекли противъ Него нечестивитѣ грешници”. (Юдино 14.15.) Патриархътъ Йовъ, въ нощьта на своята скръбь, извиква съ непоколебима вѣpa : “Азъ зная, Изкупительтъ ми е живъ, и Той въ последния день ще издигне изъ праха тази моя скапваща се кожа, и азъ въ плътьта си ще видя Бога. Азъ самъ ще Го видя ; моитѣ очи, не очитѣ на другиго, ще Го видятъ”. (Йовъ 19:25—27.)BC 243.1

Идването на Христа,за да въведе властьта на правдата, е вдъхновявало свѣтитѣ писатели къмъ най възвишени изрази. Библейскитѣ поети и пророци сѫ посвещавали на него думи, горящи отъ небесенъ огънь. Псалмопѣвецътъ пѣeшe за силата и величието на Израилевия Царь така : “Отъ Сионъ, връхъ на красотата, се явява Богъ Иде нашиятъ Богъ, и не въ безмълвие... Отъ горе Той призо- вава небе и земя, за да сѫди Своя народъ...” (Псаломъ 49 : 2—4.) “Да се веселятъ небесата и да тържествува земята... предъ лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да сѫди земята. Той ще сѫди вселенната по правда, и народитѣ — по Своята истина”. (Псаломъ 95 : 13.)BC 243.2

Пророкъ Исая казва : “Събудете се и тържествувайте вие, поваленитѣ въ прахъ ; защото Твоята роса е роса на растенията, и земята ще изригне мъртъвцитѣ”. “Твоитѣ мъртъвци ще оживѣятъ, мъртвитѣ тѣла ще възкръснатъ!” “Смъртьта ща бѫде погълната навѣки, и ще отрие Господь Богъ сълзитѣ отъ всички лица, и ще снеме срама отъ Своя народъ по цѣла земя ; защото тъй казва Господь. И ще кажатъ въ оня день : ето, Този е нашиятъ Богъ ! Нему се уповахме, и Той ни спаси! Този е Господь; Нему се уповахме ; да се възрадваме и развеселимъ за спасението отъ Него !” (Исая 26 : 19 ; 25 : 8. 9.)BC 244.1

И Авакумъ, унесенъ въ видение, гледаше Неговото явление : “Богъ иде отъ Теманъ, и Светиятъ — отъ планината Фаранъ. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята. Блѣсъкътъ Му е като слънчева свѣтлина”. “Той стана — и поклати земята; погледна — и въ трепетъ докара народитѣ ; вѣковни планини се разпаднаха, първобитни хълмове се срутиха ; Неговитѣ пѫтища сѫ вѣчни”. “Възседналъ си конетѣ Си, спасителнитѣ Си колесници”. “Като Те видѣха, планини затреперяха, . . . Бездната издаде гласа си, на високо дигна рѫцетѣ си. Слънце и мѣсечина се спрѣха на мѣстото си предъ блѣсъка на хвърчащитѣ Твои стрели, предъ сиянието на свѣткащитѣ Твои копия”. “Ти излизашъ за спасение на Твоя народъ, за спасение на Твоя помазанъ”. (Авакумъ 3 : 3—13.)BC 244.2

Когато Спасительтъ щѣше да се раздѣля отъ Своитѣ ученици, Той ги успокои въ скръбьта имъ чрезъ увѣрението, че ще дойде отново : ““ Да се не смущава сърдцето ви . . . въ дома на Отца Ми има много жилища. . . Отивамъ да ви приготвя мѣсто. И кога ида и ви приготвя мѣсто, пакъ ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бѫдете и вие, дето съмъ Азъ”. (Йоанъ 14 : 1—3.) “А кога дойде Синъ Човѣчески въ славата Си, и всички свети Ангели съ Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се събератъ предъ Него всички народи”. (Матея 25 : 31. 32.)BC 244.3

Ангелитѣ, които присѫтствуваха на Елеонската планина следъ Христовото възнесение, повториха на ученицитѣ обещанието за Неговото завръщане: “Този Исусъ, Който се възнесе отъ васъ на небето, ще дойде по сѫщия начинъ, както Го видѣхте да отива на небето”. (Деяния 1 : 11.) И апостолъ Павелъ, говорейки по Божие вдъхновение, пише на солунцитѣ : “Защото— самь Господь, съ повеление, при гласъ на архангелъ и при трѫба Божия ще слѣзе отъ не- бето”. (1 Солун. 4: 16.) Пророкътъ отъ Патмосъ казва : “Ето, иде съ облацитѣ, и ще Го види всѣко око”. (Откр. 1 : 7.)BC 244.4

Ето, отъ това славно идване зависи “възстановяването на всичко, що бѣ говорилъ Богъ чрезъ устата на всички Свои свѣти пророци отъ века”. (Деян. 3:21.) Тогава продължителното господство надъ злото ще се съкруши; “царствата на свѣта” ще станатъ “царство на Господа нашего и на Неговия Христосъ, и Той ще царува въ вѣки вѣковъ”. (Откр. 11:15.) “Ще се яви славата Господня, и всѣка плъть ще види спасението Божие”. “Господь ще прояви правда и слава предъ всички народи”. Той ще бѫде “красивъ вѣнецъ и славна корона за остатъка отъ Своя народъ”. (Исая 40 : 5 ; 61:11; 28:5.) Тогава ще се възстанови онова мирно и дългожелано царство на Месия подъ цѣлото небе. “Господь ще утеши Сионъ, ще утеши всичкитѣ му развалини и ще направи пустинитѣ му като рай и степитѣ му като градина Господня”. “Славата на Ливанъ ще ѝ се даде, великолепието на Кармилъ и Саронъ.” “Нѣма вече да те наричатъ изоставенъ, нита земята ти ще наричатъ пустиня, но ще те наричатъ Мое благоволение къмъ Него, а земята ти — омѫжена”. “Както младоженецъ се радва на невѣста, тъй ще се радва за тебе Богъ Твой”. (Исая 51 : 3 ; 35 : 2 ; 62 : 4.5.)BC 245.1

Презъ всички времена идването на Господа е било на-деждата на Неговитѣ истински последователи. Прощалното обещание на Спасителя, че ще дойде отново, дадено на Еле-онския хълмъ, освѣтли бъдещето за Неговитѣ ученици, като изпълни сърдцата имъ съ радость и надежда, така щото скърбитѣ и изпитнитѣ не можеха да ги отслабятъ. Всрѣдъ страдания и гонения “явлението на великия Богъ и нашия Спаситель Исусъ Христосъ” си оставаше “блажената надежда” на църквата. Когато солунскитѣ християни бѣxa изпълнени съ скръбь при погребението на свои мили сѫщества, които се бѣxa надѣвали, че ще преживѣятъ идването на Господа, апостолъ Павелъ ги утеши, говорейки имъ за възкресението, което ще стане при връщането на Спасителя. Тогава мъртвитѣ въ Христа ще възкръснатъ, и заедно съ живитѣ ще бѫдатъ грабнати, за да срещнатъ Господа въ въздуха. “И така, каза той, винаги съ Господа ще бѫдемъ”. (1 Солун. 4 :16-18.)BC 245.2

Върху пуститѣ бpѣговe на Патмосъ любимиятъ ученикъ на Исуса чу обещанието: “Да, ида скоро”, и неговиятъ копнеющъ отговоръ изразява молитвата на църквата презъ всичкото ѝ странствуване: “Да, дойди, Господи Исусе!” (Откр. 22:20.)BC 245.3

Отъ дълбочината на тъмницитѣ, отъ висотата на кладитѣ и ешафодитѣ, кѫдето светиитѣ и мѫченицитѣ бѣха свидетелствували за истината, се долавя презъ всички вѣкове все сѫщиятъ викъ на вѣра и надежда. “Увѣрени въ Неговото лично възкресение, а значи и своето собствено при Неговото идване”, единъ отъ тѣзи християни казва, че тѣ “презираха смъртьта и се издигаха надъ нея”. (Taylor, “The Voice of the Church p. 33.) Tѣ бѣxa готови да слѣзатъ въ гроба, за да могатъ да излѣзатъ отъ тамъ свободни при възкресението. Tѣ очакваха “идването на Господа въ облацитѣ, въ славата на Отца Му, когато ще настѫпи времето на царството за праведнитѣ”. Валдензитѣ съхраняваха сѫщата вѣpa. (Pp. 129—132.) Викливъ очакваше явлението на Избавителя като надежда на църквата. (Pp. 132—134.)BC 245.4

Лютеръ казваше: “Азъ съмъ убеденъ, че нѣмa да изтекатъ и три вѣкa преди сѫдния день. Богъ не ще търпи, не може да търпи повече този нечестивъ свѣтъ. Наближава великиятъ день, въ който царството на умразата ще се свърши”. (Pp. 158, 134.)BC 246.1

“Този остарѣлъ свѣтъ не е далечъ отъ края си”, казваше Меланхтонъ. Калвинъ моли християнитѣ “да не се колебаятъ и да желаятъ горещо деня на Христовото идване като най-благоприятенъ отъ всички дни” ; и прибавя, че “цѣлото се-мейство на вѣрнитѣ щѣшe да отправя очитѣ си къмъ този день, като казва: “Ние трѣбва да гладуваме за Христа, да Го търсимъ, изследваме, до настѫпването на оня великъ день, въ който нашиятъ Господь ще открие напълно славата на Своето царство”. (Pp. 158, 134.)BC 246.2

“Не се ли възнесе Господь Исусъ въ нашата плъть на небето?”, казва Кноксъ, шотландскиятъ реформаторъ, “и не ще ли се върне пакъ ? Ние знаемъ, че Той ще дойде втори пѫть, и то много скоро”. Ридлей и Лайтимъръ, които и двамата пожертвуваха живота си за истината, съ вѣра поглеждаха къмъ идването на Господа. Ридлей пише: “Cвѣтътъ, несъмнено — това азъ вѣрвамъ, и затова го казвамъ — отива къмъ края си. Нека извикаме заедно съ Йоана, Христовия рабъ: Ела скоро, Господи Исусе !” (Pp. 151, 145)BC 246.3

Бъкстеръ казваше : “Мисъльта за идването на Господа ми е извънредно скѫпа и радостна”. (Baxter, “Works”, Vol. XVII, p. 555.) “Да се обича Неговото явление и да се очаква блажената надежда — това е дѣлото на вѣрата и отличава Неговитѣ светии”. “Щомъ смъртьта е последниятъ врагъ, който трѣбва да бѫде унищоженъ при възкресението, тогава ние можемъ да разберемъ, защо сериозно вѣрващитѣ трѣбва да копнѣятъ и да се молятъ за Христовото пришествие, когато Той ще спечели пълна и окончателна победа”. (Р. 500.) “Този е деньтъ, който всички вѣрующи трѣбва да очакватъ и да ожидатъ като осѫществяване цѣлото дѣло на тѣхното изкупление и изпълнение на всички тѣзи желания и стремежи. . . Ускори, о Господи, този носящъ благословения день!” (Pp. 182, 183.) Тази бѣше надеждата на апостолската църква, на “църквата въ пустинята” и на реформаторитѣ.BC 246.4

Пророчеството предсказва не само начина и цельта на Христовото идване, но представя и знамения, по които човѣцитѣ могатъ да познаятъ, когато то наближава. Исусъ казва : “И ще бѫдатъ поличби по слънцето и мѣсечината и по звездитѣ” (Лука 21:25.) “Слънцето ще потъмнѣе и месечината не ще даде свѣтлината си, и звездитѣ небесни ще изпадатъ, и силитѣ, които сѫ на небето, ще се разклатятъ. Тогава ще видятъ Сина Човѣчески да иде на облаци, съ сила и слава голѣма”. (Марко 13:24—26.) Йоанъ описва въ Откровението първия отъ знацитѣ, които ще предшествуватъ второто идване, и казва : “Стана голѣмъ трусъ, и слънцето стана черно като струнно вретище и мѣсечината стана като кръвь”. (Откр. 6:12.)BC 247.1

Тѣзи знамения бѣха видени преди започването на де-ветнадесетото столѣтие. Въ изпълнение на това пророчество, въ 1755 г. сл. Хр., се яви най-ужасното отъ докладванитѣ нѣкога земетресения. Макаръ, обикновено, то да е познато като земетресение въ Лисабонъ, но въ сѫщность то се разпрострѣ надъ по-голѣмата часть отъ Европа, Африка и Америка. То се почувствува въ Гренландия, въ Западна Индия, въ островитѣ Майдера, въ Норвегия и Швецйя, въ Велико-Британия и Ирландия. То обхвана едно пространство, не по-малко отъ четири милиона квадратни английски мили или 10,360,000 квадр. клм. Въ Африка ударътъ бѣше почти така силенъ, както и въ Европа. Градътъ Алжиръ бѣше въ голѣмата си часть разушенъ : а въ Мароко едно село съ осемь до десетъ хиляди жители бѣ изчезнало. Огромна морска вълна помете брѣговетѣ на Испания и Африка, поглъщайки градове и причинявайки голѣми разру-рушения.BC 247.2

“Въ Испания и Португалия сътресението се разви въ най-висока степень. Твърди се, че въ Кадиксъ нахлуващата вълна е била висока 60 стѫпки (18 метра). Нѣколко отъ най-високитѣ планини въ Португалия бѣха силно поклатени, тъй да се каже, отъ самитѣ имъ основи ; върховетѣ на нѣкой се отвориха, разпукаха се и се разкѫсаха по чуденъ начинъ, като огромни маси отъ тѣхъ бидоха хвърлени въ съседнитѣ долини. Разказва се, че отъ тѣзи планини изкочили и пламъци”. (Lyell, Principle of Geology 495.)BC 247.3

Въ Лисабонъ “подъ земята се чу гръмъ, и веднага следъ това силенъ ударъ съсипа по-голѣмата часть отъ града. Въ продължение на около шесть минути загинаха шестдесеть хиляди човѣци. Морето най-първо се оттегли, като остави пѣсъчния брѣгъ сухъ ; после то нахлу навѫтре въ сушата, издигащо се до петдесеть стѫпки, а даже и повече, надъ обикновеното си ниво”. Между другитѣ не- обикновени събития, докладвани като случили се въ Лисабонъ презъ време на катастрофата, бѣше и потъването на единъ новъ кей, съграденъ изключително отъ мраморъ, който е струвалъ огромни разходи. Много народъ се бѣ събралъ на този кей като на сигурно мѣсто, за да бѫде извънъ опасностьта отъ падащитѣ развалини; но внезапно кеятъ пропадна съ всички хора на него, и нито единъ мъртъвъ трупъ не изплава на повърхностьта”. (Сѫщо тамъ.)BC 247.4

“Ударътъ на земетресението веднага бѣ последванъ отъ разрушението на всички черкви и монастири, на почти всички голѣми обществени здания, и на повече отъ една четвърть отъ частнитѣ кѫщи. Около два часа следъ удара избухнаха пожари въ разнитѣ квартали и почти три дни вилнѣеха съ голѣма сила, така че градътъ бѣ съвършено опустошенъ. Земетресението стана въ праздниченъ день, когато църквитѣ и монастиритѣ бѣха пълни съ народъ, и много малко хора се избавиха”. (Encyclopedia Americana, art. Lissabon.) Ужасътъ на народа бѣше неописуемъ. Никой не плачеше ; нещастието парализираше сълзитѣ. Смаяни отъ ужасъ, всички тичаха насамъ-натамъ, като удряха лицата и гърдитѣ си, викайки: “Мизерикордия ! Дойде краятъ на свѣта !” Майки, забравяйки децата си, обикаляха улицитѣ съ кръстове на разпятието. За нещастие, мнозина отъ тѣхъ потърсиха закрила въ черквитѣ, обаче напразно се издигаше причастието ; напразно беднитѣ сѫщества пригръщаха олтаритѣ : икони, свѣщници и народъ бѣха погребени въ общата развалина. Изчислено бѣ, че въ онзи фаталенъ день бѣха погинали надъ деветдесеть хиляди души.BC 248.1

Двадесеть и петь години по-късно се яви следующиятъ споменатъ въ пророчеството знакъ: затъмнението на слънцето и на луната. Най-удивителното нѣщо бѣше фактътъ, че времето на неговото изпълнение бѣше точно посочено. Въ разговора на Спасителя съ Неговитѣ ученици върху Елеонския хълмъ, следъ като бѣше описалъ дългия периодъ на изпитание за църквата — хиляда двеста и шестдесеттѣ години на папското преследване, за който Той бѣше обещалъ, че днитѣ на скръбьта ще се съкратятъ — Той спомена и известни събития, които щѣха да предшествуватъ Неговото идване. При това, Спасительтъ опредѣли времето, когато ще бѫдатъ видени първитѣ събития: “Въ ония дни, следъ оная скръбь, слънцето ще потъмнѣе, и месечината не ще даде свѣтлината си”. (Марко 13:24.) Хиляда двеста и шестдесеттѣ дни или години свършиха въ 1798 година сл. Хр. Четвърть столѣтие по-рано гонението бѣше почти съвър-шено престанало. Следъ това гонение, съгласно думитѣ на Христа, слънцето трѣбваше да потъмнѣе. Това пророчество се изпълни на 19 май 1780 година.BC 248.2

Почти едничъкъ между феноменитѣ отъ този родъ стои таинствениятъ феноменъ, необясненъ и до днесъ, и из-вестенъ подъ името “тъмниятъ день на 19 май 1780 год.” — който бѣ затъмнение по всичкото видимо небе и атмосфера въ Нова Англия” (Devens, R. М., Our first Century, p. 89.) Ето какъ единъ очевидецъ, който се намиралъ въ Масачузетъ, описва този день:BC 248.3

“Сутриньта слънцето изгрѣ ясно, обаче скоро бѣ по-мрачено. Гѫсти облаци се събираха, и отъ тѣхъ скоро про-блеснаха свѣткавици: гръмотевици се чуваха, завалѣ дъждъ. Къмъ деветь часа облацитѣ просвѣтнаха и добиха меденъ оттенъкъ, който се отрази на земята, върху скалите, дърветата, кѫщитѣ, водата и хората. Нѣколко минути по-късно тежъкъ черъ облакъ се прострѣ по цѣлото небе, съ изключение на единъ тѣсенъ обръчъ на хоризонта. Бѣше толкова тъмно, както бива обикновено около деветь часа вечерь презъ лѣтна нощь . . .BC 249.1

“Страхъ, тѫга, ужасъ постепенно обхващаха хората. Жени стояха на вратитѣ, гледайки мрачния пейзажъ; мѫже работници се връщаха отъ полската си работа; дърводѣлцитѣ напущаха своитѣ инструменти, ковачитѣ ковачницитѣ си, търговцитѣ конторитѣ си; ученицитѣ бѣха разпуснати и децата, треперяйки, бѣгаха въ кѫщи. Пѫтницитѣ търсѣха прибѣжище при първата кѫща, която бѣше на пѫтя имъ. “Какво ще стане?” този въпросъ бѣше върху всички устни и въ всички сърдца. Изглеждаше, като че това бѣше краятъ на всички нѣща.BC 249.2

“Запаленитѣ свѣщи блѣщеха съ такава жива свѣтлина, като презъ есенна нощь, когато нѣма луна . . . Птицитѣ се прибраха по своитѣ пръте и заспаха; добитъкътъ, мучейки, се събра при изхода на пасбищата; жабитѣ крѣкаха; птицитѣ пѣеха вечернитѣ си пѣсни, а прилепитѣ хвърчаха наоколо. Обаче хората знаеха, че не бѣ дошла още нощьта . . . Д-ръ Натанаилъ Уайтакеръ, пасторъ на черквата Табернакълъ въ Салемъ, устрои религиозна служба, презъ време на която той подърѫаше, че тѣзи тъмнини съ свърхествени. Събрания станаха и на много други мѣста. Въ тѣзи импровизирани проповѣди се разглеждаха ония библейски текстове, които изглеждаха да потвърдяватъ, че тъмнината бѣ напълно съгласна съ библейскитѣ пророчества. Тъмнината бѣше най-гѫста малко следъ единадесеть часа”. (The Essex Antiquarian, Vol. Ill № 4 pp. 53,54.) Въ почти цѣлата страна тя бѣ тъй голѣма презъ цѣлия день, че хората не можеха да видятъ безъ лампа, колко е часътъ, нито да обѣдватъ, нито да извършватъ домашнитѣ си работи.BC 249.3

“Тази тъмнина се разпрострѣ твърде надалечъ. На изтокъ тя се наблюдаваше до Фалмутъ. На западъ достигна най-далечната часть на Конектикутъ и Албани. На югъ се забеляза по цѣлия морски брѣгъ, а на северъ се разпро стрѣ до американскитѣ колонии”. (Cordon, “History of the Rise”, Vol. III. p. 57.)BC 249.4

Гѫстата тъмнина презъ деня бѣ последвана, единъ или два часа преди вечерьта, отъ частично ясно небе, слънцето се яви, макаръ все още да бѣше помрачено отъ черна, тежка мъгла. “Следъ залѣзъ слънце облацитѣ отново се издигнаха по-високо, и много бързо се стъмни”. “Тъмнината презъ нощьта бѣ сѫщо тъй необикновена и ужасна, както и презъ деня. Макаръ да имаше пълнолуние, никакъвъ предметъ не можеше да се различи безъ запалена свѣтлина, която, гледана отъ съседнитѣ кѫщи или други отдалечени мѣста, се виждаше като презъ единъ видъ египетска тъмнина, тъмнина почти непроницаема за лѫчитѣ”. (Massachusetts Spy, 25 May 1780)BC 250.1

Свидетель-очевидецъ пише : “Не можехъ да се освободя отъ мисъльта, че ако всѣко свѣтлинно тѣло на вселената би се закрило въ непроницаема сѣнка, или пъкъ престанѣше да сѫществува, едва ли и тогава тъмнината можеше да бѫде по гѫста”. (Letter by Dr. Samuel Tenney, Dec. 1785.) Макаръ въ деветь часа на онази нощь месецътъ да бѣ изгрѣлъ пъленъ, “това не оказа ни най-малко влияние за разсѣване на мъртвешкия мракъ”. Следъ полунощь тъмнината се разпръсна и месецътъ стана видимъ, като отначало изглеждаше кървавъ.BC 250.2

19 май 1780 година е записанъ въ историята подъ името “Тъмниятъ день”. Отъ времето на Мойсея никога не е зарегистриранъ другъ случай на мракъ, толкова гѫстъ, на такова протежение и съ такава продължителность. Описанието на това събитие, както ни се дава отъ очевидецъ, е само ехо отъ думитѣ на Господа, докладвани отъ пророкъ Йоилъ две хиляди и петстотинъ години преди тѣхното изпълнение : “Слънцето ще се превърне въ тъмнина, и месечината — въ кръвь, преди да настѫпи деньтъ Господенъ, великъ и страшенъ”. (Йоилъ 2 : 31.)BC 250.3

Христосъ бѣше помолилъ народа Си да бди върху зна-менията на Неговото идване и да се радва, когато види белезитѣ на Своя идвашъ царь. “Когато почне това да се сбѫдва, изправете се тогава и подигнетѣ главите си”, каза Той, “защото се приближава избавлението ви”. Исусъ обърна вниманието на ученицитѣ Си върху напѫпващитѣ дървета презъ пролѣтьта, и каза : “Кога вече покаратъ, и вие виждате това, сами знаете, че е вече близо лѣто. Тъй и кога видите това да се сбѫдва, знайте, че е близо царството Божие”. (Лука 21:28. 30. 31.)BC 250.4

Уви ! Духътъ на смирението и преданностьта въ църквата бѣше отстѫпилъ мѣсто на гордостьта и формализма, като любовьта къмъ Христа и вѣрата въ Неговото идване бѣха охладнѣли. Погълнати отъ свѣтовность и търсене удо- волствия, изповѣдващитѣ се като Божий народъ бѣха слѣпи за наставленията на Спасителя, отнасящи се за знаменията преди Неговото явление. Учението за второто Му идване бѣше небрежено ; библейскитѣ стихове, които се отнасяха за него, бѣха затъмнявани чрезъ погрѣшни тълкувания, докато, най-сетне, то бѣ напълно игнорирано и забравено. Точно такъвъ бѣ случаятъ на черквитѣ въ Америка. Свободата и удобството, на които се радваха всички класи отъ обществото, амбициозниятъ копнежъ за богатство и разкошъ, който предизвика пагубната страсть за пари, алчниятъ стремежъ за популярность и мощь, изглеждащи постижими за всички, увлѣкоха хората да съсрѣдоточатъ интереситѣ и надеждитѣ си къмъ нѣщата отъ този животъ, а да изтласкатъ далечъ въ бѫдещето тържествения день, когато сегашниятъ редъ на нѣщата ще премине.BC 250.5

Когато Спасительтъ сочеше на Своитѣ последователи знаменията за връщането Си, Той предсказа положението на упадъкъ, който ще цари непосрѣдствено преди Неговото връщане. Както въ Ноеви дни, ще се забелязва жива деятелность въ свѣтски предприятия и стремежъ къмъ удоволствия—купуване, продаване, садене, градене, женене и мѫжене—а Богъ и бѫдещиятъ животъ ще бѫдатъ забравени. За тѣзи, които ще живѣятъ по онова време, Христовото предупреждение гласи : “Прочее, внимавайте надъ себе си, да не би сърдцата ви да бѫдатъ отегчавани съ преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня день внезапно”. “И тъй, бѫдете будни въ всѣко време и се молете, за да можете избѣга всичко онова, което има да стане, и да се изправите предъ Сина Човѣчески”. (Лука 21 : 34. 36.)BC 251.1

Положението на черквата по онова време е изяснено съ думитѣ на Спаситаля въ Откровението : “Носишъ име, че си живъ, а си мъртъвъ”. На тѣзи, които отказватъ да излѣзатъ отъ своето безразличие, е отпразено сериозното предупреждение : “Ако ли не бѫдешъ буденъ, ще дойда върху тебе като крадецъ, и нѣма да узнаешъ, въ кой часъ ще дойда върху тебе”. (Откр. 3: 1. 3.)BC 251.2

Нужно е, човѣцитѣ да бѫдатъ събудени, за да се приготвятъ за важнитѣ събития, свързани съ края на бла-годатното време. Божиятъ пророкъ обявява : “Великъ е деньтъ Господенъ и твърде страшенъ, и кой ще го изтърпи?” Кой ще устои, когато се яви? Този, за Когото се казва : ““ На чиститѣ Твои очи не е свойствено да гледатъ злодейство, и да гледашъ на притѣснение Ти не можешъ”. (Йоилъ 2: 11 ; Авакумъ 1 : 13.) На тѣзи, които викаха: “Боже мой! ние Те познаваме”, а нарушаваха Неговия заветъ и тичаха къмъ чужди богове (Осия 8 : 21 ; Псаломъ 15 : 4), криещи нечестие въ сърдцата си и обичащи пѫтищата на неправдата, Господниятъ день ще бѫде “мракъ, а не свѣтлина; той е тъма и нѣма въ него блѣсъкъ”. (Амосъ 5 : 20.) “И въ онова време”, казва Господъ “Азъ ще огледамъ Йерусалимъ съ свѣтило и ще накажа ония, които седятъ на дрождието си и казватъ въ сърдцето си: Господь не прави ни добро, ни зло”. (Софония 1 : 12.) “Азъ ще накажа свѣта за злото, и нечестивцитѣ — за тѣхнитѣ беззакония ; ще премахна високоумието на горделивитѣ и ще унижа нацутостьта на притѣснителитѣ”. (Исая 13: 11.) “Ни среброто имъ, нито златото имъ ще може да ги спаси”. “Богатствата имъ ще станатъ плячка, и кѫщитѣ имъ ще запустѣятъ”. (Софония 1 : 18. 13.)BC 251.3

Съзерцавайки отдалечъ това ужасно време, пророкъ Йеремия извиква : “Скърбя въ дънъ-сърдце си... не мога да мълча ; защото Ти чувашъ, душо моя, звукъ отъ трѫба, шумъ отъ битка. Беда следъ беда се прогласява”. (Йеремия 4:19.20.)BC 252.1

“День на гнѣвъ е този день, день на скръбь и на тѣснотия, день на опустошение и на разорение, день на тъма и на мракъ, день на облакъ и на мъгла, день на трѫба и на боенъ викъ”. (Софония 1 : 15. 16.) “Ето, деньтъ Господенъ иде . . . за да обърне земята въ пустиня и да изтрѣби отъ нея крепоститѣ й”.(Исая 13 : 9)BC 252.2

Предъ видъ на този великъ день словото Божие съ най-търѫественъ и внушителенъ езикъ призовава Неговия народъ да стане отъ своята духовна летаргия и да търси лицето Му съ покаяние и смирение : “Трѫбете съ трѫба на Сионъ и бийте тревога на светата Ми планина ; нека треперятъ всички жители земни, защото настѫпва деньтъ Господенъ, понеже е близо той”. “Наредете постъ и обявете тържествено събрание, съберете народа, свикайте събрание, поканете старци, съберете деца . . . Нека излѣзе младоженецъ отъ своя чертогъ, и невѣста — отъ своята горница. Между притвора и жертвеника нека плачатъ свещеницитѣ”. “Обърнете се къмъ Мене отъ все сърдце съ постъ, плачъ и ридания. Раздирайте сърдцата си, а не дрехитѣ си, и се обърнете къмъ Господа, вашия Богъ; защото Той е благъ и милосърденъ, дълготърпеливъ и многомилостивъ”. (Йоилъ 2 : 1. 15-18. 12—13.)BC 252.3

За да се приготви народъ, който да устои въ деня Господенъ, трѣбва да се извърши голѣмо дѣло на реформация. Богъ видѣ, че много отъ изповѣдващия се Неговъ народъ не градѣше за вѣчностьта, и въ Своята милость Той се готвѣше да изпрати предупредителна весть, за да ги събуди отъ тѣхното безчувствие и да ги накара да се приготвятъ за идването на Господа.BC 252.4

Предупреждението е дадено въ четиринадесетата глава на Откровението. Тамъ е представена една тройна весть, разнасяна отъ небесни сѫщества и последвана непосрѣдствено отъ идването на Сина Човѣчески, “за да пожъне земната жетва”. Първото отъ тѣзи предупреждения съобщава за на-ближаващия сѫдъ. Пророкътъ вижда единъ ангелъ, летящъ “посрѣдъ небето, който имаше вѣчно евангелие, за да благо-вести на жителитѣ земни, на всѣко племе и колѣно, езикъ и народъ ; той говорѣше съ високъ гласъ : Бойте се отъ Бога и Му въздайте слава, защото настѫпи часътъ на Неговия сѫдъ, и поклонете се на Оногова, Който е сътворилъ небето и земята, морето и воднитѣ извори”. (Откров. 14: 6, 7.)BC 252.5

Тази весть е обявена като часть отъ “вѣчното евангелие”. Дѣлото за проповѣдване евангелието не е предадено на ангелитѣ, но е повѣрено на човѣцитѣ. Свети ангели сѫ употрѣбявани, за да направляватъ това дѣло, на тѣхъ е възложено рѫководството на голѣмитѣ движения за спасение на хората; обаче действителното проповѣдване на евангелието се извършва посрѣдствомъ Христовитѣ служители на земята.BC 253.1

Вѣрни мѫже, които бѣха покорни на внушенията на Божия Духъ и на ученията на Неговото Слово, трѣбваше да проповѣдватъ това предупреждение на свѣта. Тѣ внимаваха на по-достовѣрното нѣщо — пророческото Слово — като на “свѣтило, което свѣти на тъмно мѣсто, докле се день развидели и зорница изгрѣе”. (2 Петрово 1 : 19.) Тѣ търсѣха познанието за Бога повече, отколкото скрито съкровище, считайки го за “по-добро, отколкото сребро да придобиешъ, и печалбата отъ него за повече отъ злато”. (Притчи 3 : 14.) И Богъ откри на тѣхъ великитѣ нѣща отъ царството Си. “Тайната Господня е за ония, които Му се боятъ: тѣмъ открива Той Своя заветъ”. (Псаломъ 24:14.)BC 253.2

Не бѣха ученитѣ-теолози, които разбраха тази истина и които я разпространиха по свѣта. Ако бѣха вѣрни пазачи, изследвайки съ молитва Писанието, тѣ биха познали, кой часъ на нощьта е ; тѣ биха научили, чрезъ пророчеството, събитията, които имаше да станатъ. Но тѣ бѣха индиферентни и по тази причина вестьта бѣ довѣрена на по-скромни хора. Исусъ каза : “Ходете, докле имате свѣтлината, за да ви не обгърне мракъ”. (Йоанъ 12 : 35.) Тѣзи, които се отвръщатъ отъ свѣтлината, която Богъ имъ е далъ, или които небрежатъ да я търсятъ, когато тя е близо до тѣхъ, оставатъ въ тъмнина. И обратно, Спасительтъ казва : “Който Ме последва, той не ще ходи въ мракъ, а ще има свѣтлината на живота”. (Йоанъ 8 : 12.) Ако нѣкой търси искрено да узнае волята на Бога и употрѣбява всичката свѣтлина, която притежава, той ще получи още по-голѣма свѣтлина; на тази душа ще се изпрати нѣкоя звезда съ специаленъ блѣсъкъ, за да я води въ пълната истина. По време на първото идване на Христа свещеницитѣ и книжницитѣ на свѣтия градъ, на които бѣха повѣрени Божиитѣ предсказания, биха могли да различатъ знаменията на времето и да известятъ идването на обещания Месия. Пророчеството на Михей посочва мѣстото на Неговото раждане, а Даниилъ обозначава точното време на идването Му. (Михей 5:2; Даниилъ 9 : 25.) Богъ бѣше врѫчилъ тѣзи пророчества на юдейскитѣ водители; нѣмаше за тѣхъ извинение, ако тѣ пренебрегваха и не проповѣдваха на народа близкото идване на Месия. Тѣхното невежество бѣше резултатъ на грѣшна небрежность. Юдеитѣ градѣха паметници за Божии пророци ; но чрезъ снизхождението си къмъ великитѣ мѫже на земята тѣ отдаваха почить на служителитѣ на сатана. Погълнати отъ амбициозната си борба за служба и власть между човѣцитѣ, тѣ изгубиха отъ очи божественитѣ почести, предлагани имъ отъ Царя на небето.BC 253.3

Старейшинитѣ на израиля би трѣбвало да изучаватъ съ дълбокъ и благоговѣенъ интересъ мѣстото, времето и обстоятелствата на най-великото събитие въ свѣтовната история : идването на Божия Синъ за спасението на човѣцитѣ. Всичкиятъ народъ трѣбваше да бѫде въ бдително очакване, за да може пръвъ да приветствува съ “Добре дошелъ” Изкупителя на свѣта. Обаче, какво виждаме ? Въ Витлеемъ два морни пѫтника отъ хълмоветѣ на Назаретъ преминаватъ презъ дължината на тѣсната улица чакъ до източния край на града, и напразно търсятъ мѣсто за отмора и подслонь презъ нощьта. Никоя порта не се отваря, за да ги приеме. Най-сетне, тѣ намиратъ подслонъ въ мизеренъ оборъ, предназначенъ за добитъкъ, и тамъ именно се роди Спасительтъ на свѣта.BC 254.1

Небесни ангели бѣха видѣли славата, която Синътъ Божий сподѣляше съ Отца, преди сѫществуването на свѣта, и тѣ бѣха чакали съ нетърпение Неговото идване на земята като събитие, което трѣбваше да бѫде голѣма причина за радость на цѣлия народъ. Множество ангели бѣха опредѣлени да донесатъ благата весть на тѣзи, които бѣха готови да я приематъ, и които радостно биха я известили на земнитѣ жители. Христосъ се бѣше смирилъ до тамъ, че прие човѣшка природа. Давайки душата Си въ жертва за грѣха, Той трѣбваше да се натовари съ безпредѣлна тяжесть отъ страдания ; при това ангелитѣ желаеха, щото даже и въ смирението Си Синътъ на Всемогѫщия да се яви предъ човѣцитѣ съ благородство и слава, присѫщи на Неговия характеръ. Щѣха ли великитѣ мѫже на земята да се събератъ въ Израилевата столица, за да поздравятъ Неговото идване? Дали легиони ангели щѣха да Го представятъ на очакващата група ?BC 254.2

Единъ ангелъ обикаля земята, за да види, кои сѫ готови да приематъ Спасителя. Но той не може да различи белези на очакване. Той не чува никакъвъ гласъ на хвала и триумфъ, който да известява, че идването на Месия е наближило. Ангелътъ се носи за известно време надъ избра- ния градъ и надъ храма, кѫдето съ вѣкове се е откривало божественото присѫтствие. Уви! и тамъ царува сѫщото равнодушие, както и другаде. Свещеницитѣ въ великолепие и гордость предлагаха все още сѣнковитѣ жертви въ храма. Фарисеигѣ все още се обръщаха къмъ народа съ високи гласове и повтаряха по ѫглитѣ на улицитѣ суетни молитви. Въ палатитѣ на царетѣ, въ събранието на философитѣ, въ училищата на равинитѣ — навсѣкѫде всички сѫ невнимателни къмъ чудния фактъ, който изпълваше цѣлото небе съ радость и хвала, за това, че Спасительтъ на човѣцитѣ се готви да се яви на земята.BC 254.3

Нѣма никакъвъ белегъ, че се очаква Христосъ; нѣма никакво приготовление за Княза на живота. Въ очудването си небесниятъ веститель се готви да полети обратно къмъ небето и да отнесе тамъ позорната весть, когато отведнажъ той открива една група овчари, която прекарваше нощьта въ пазене на стадата си: съзерцавайки звездното небе, тѣ размишляваха по пророчествата за Месия и копнѣеха за идването на свѣтозния Изкупитель. Очевидно тѣзи хора бѣxa готови да приематъ божествената весть. Внезапно Божиятъ ангелъ имъ се яви, за да имъ донесе добрата весть на голѣма радость. Цѣлата равнина е залѣна съ небесна слава; безбройно множество ангели се явяватъ, и като не бѣ достатъчно само единъ отъ тѣхъ да изрази небесната радость, безбройни гласове избухватъ въ пѣсень, която единъ день ще пѣятъ избранитѣ отъ всички народи : “Слава въ висинитѣ Богу, и на земята миръ, между човѣцитѣ благоволение!” (Лука 2:14.)BC 255.1

О, какъвъ урокъ е този чуденъ разказъ за Витлеемъ! Какъ порицава той нашето невѣрие, нашата гордость и самодоволство ! Какво предупреждение да се пазимъ, да не би съ нашето престѫпно равнодушие да пропустнемъ и да не различимъ знаменията на времето, и следователно, да не познаемъ деня, когато и ние ще бѫдемъ посетени!BC 255.2

Небеснитѣ пратеници намѣриха не само върху хълмоветѣ на Юдея, между скромнитѣ овчари лица, очакващи идването на Месия. Въ страната на езичницитѣ сѫщо имаше нѣкои, които Го очакваха. Философи отъ изтокъ, наречени мѫдреци, мѫже богати и благородни, изучаваха природата и бѣxa открили Бога по Неговитѣ творения, Отъ еврейскитѣ писания тѣ бѣха научили, че звезда ще излѣзе отъ Якова, и съ усърденъ копнежъ очакваха идването на Този, Който щѣше да бѫде не само “утехата Израилева” но и “свѣтлина за просвѣтата на езичницитѣ” и за “спасение до край земя. (Лука 2:25.32; Деян. 13:17). Tѣ търсѣха cвѣтлинaтa, и небесната свѣтлина отъ Божия тронъ осия пѫтя имъ. Докато свещеницитѣ и равинитѣ на Йерусалимъ, опредѣленитѣ пазачи и тълкуватели на истината бѣха потъ- нали въ мракъ изпратената отъ небето звезда водѣше тѣзи езичници-чужденци къмъ родното мѣсто на новородения царь.BC 255.3

Сѫщо и “на ония, които Го очакватъ”, Христосъ “ще се яви втори пѫть за спасение, безъ да става жертва за грѣхъ”. (Ереемъ 9 : 28.) Подобно вестьта за раждането на Спасителя, и вестьта за второто Му идване не се повѣри на народнитѣ религиозни водители. Тѣ бѣха скѫсали връзката си съ Бога и бѣха отхвърлили небесната свѣтлина : затова тѣ не принадлежаха къмъ числото на тѣзи, за които Павелъ казва : “А вие, братя, не сте въ тъмнина, та деньтъ да ви завари като крадецъ. Защото всички вие сте синове на свѣтлината и синове “на деня ; ние не сме синове на нощьта, нито на тъмнината”. (1 Солун. 5 : 4. 5.)BC 256.1

Стражитѣ на Сионовитѣ стени трѣбваше да бѫдатъ първи въ приемане новината за идването на Спасителя ; първи въ съобщаване близостьта Му ; първи въ предупреждаване хората да се приготвятъ за него. Но тѣ живѣеха охолно, мечтаейки за миръ и безопасность, докато народътъ спѣше въ грѣховетѣ си. Прониквашъ презъ вѣковетѣ, Исусъ виждаше църквата си, подобна на безплодно смокинено дърво, покрито съ горди листа, обаче лишено отъ плодове. Сѫществуваше суетно спазване на религиознитѣ форми, а липсваха духъ на истинско смирение, покаяние и вѣра, които въ сѫщность съставляватъ приятната служба Богу. Вмѣсто добродетелитѣ на Духа се откриваха гордость, формализъмъ, щестлавие, себелюбие и гнѣвъ. Една охладнѣла църква затваряше очитѣ си за знаменията на времето. Господь не бѣ изоставилъ, нито бѣ намалилъ вѣрностьта Си ; но църквата бѣ отпаднала отъ Него, и тя се отдѣли отъ любовьта Му. Като отказа да се съобразява съ даденитѣ ѝ отъ Него условия, тя не получи и Божиитѣ обещания.BC 256.2

Такъвъ е неминуемиятъ резултатъ отъ небрежностьта въ оценяване и използване свѣтлината и привилегиитѣ, които Господь дава. Отъ когато църквата престане да върви въ свѣтлината, отъ като тя небрежи използването на всичкитѣ лѫчи и престане да изпълнява всичкитѣ си задължения, религията се изражда въ формализъмъ, а живото благочестие изчезва. Тази истина е потвърдена многократно въ историята на църквата. Богъ иска отъ народа Си дѣла на вѣра и послушание, които да съответствуватъ на полученитѣ благословения. Но послушанието изисква жертва и включва кръстъ ; затова тъй много отъ изповѣдващитѣ се за Христови последователи отказватъ да приематъ свѣтлината отъ небето, и, както нѣкога юдеитѣ, не познаватъ времето на посещението си. (Лука 19 : 44.) Поради тѣхната гордость и невѣрие Господь ги отминава, за да открие истината Си на тѣзи, които, подобно на Витлеемскитѣ овчари и на мѫдрецитѣ отъ изтокъ, биха обърнали внимание на всичката свѣтлина, която биха получили.BC 256.3