Епизод 26—Едно реформаторско дѣло.

Дѣлото на сѫботната реформа, което трѣбва да се извърши въ последнитѣ дни, е предсказано въ пророчеството на Исая: “,Тъй казва Господь: пазете правосѫдие и вършете правда ; защото е близко Моето спасение и откровението на Моята правда. Блаженъ мѫжътъ, който върши това, и синътъ човѣшки, който се здраво придърѫа о това, който пази сѫботата да я не оскверни и варди рѫката си, да не върши никакво зло. . . И синоветѣ на другоплеменницитѣ, които сѫ се присъединили къмъ Господа, за да Му служатъ и да обичатъ името на Господа, да бѫдатъ Негови раби, — всички, които пазятъ сѫботата да я не осквернятъ и здраво се придърѫатъ о завета Ми, Азъ ще заведа на светата Си планина и ще ги възрадвамъ въ Моя домъ за молитва”. (Исая 56 : 1. 2. 6. 7.)BC 370.1

Тѣзи думи се отнасятъ за християнската епоха, както свръзката показва: “Господь Богъ, Който събира пръснатитѣ израилтяни, казва: къмъ събранитѣ у израиля ще събирамъ и други”. (Ис56:8.) Тукъ е представено събирането на езичницитѣ чрезъ евангелието. И върху тѣзи, които тогава ще празднуватъ сѫботата, е изговорено едно благословение. По този начинъ задължителностьта на четвъртата заповѣдь се простира далечъ следъ разпятието, възкресението и възнесението на Христа, до времето, когато Неговитѣ раби ще проповѣдватъ благата весть на всички народи.BC 370.2

Господь е заповѣдалъ чрезъ сѫщия пророкъ: “Завърѫи свидетелството и запечатай откровението предъ Моитѣ ученици”. Печатътъ на Божия законъ се намира въ четвъртата заповѣдь. Тази е единствената между десеттѣ, която показва както името, така и титлата на законодателя. Тя изявява Бога като творецъ на небето и на земята и по такъвъ начинъ оправдава Неговото изискване да се покланяме само на Него. Освенъ тази, въ десеттѣ заповѣди нѣма друга, която да посочва автора на закона. Когато папската власть промѣни сѫботата, бѣ окраденъ печатътъ на закона. Исусовитѣ последователи сѫ призвани да го възстановятъ, като въздигнатъ сѫботата отъ четвъртата заповѣдь въ нейното истинско положение като възпоменателенъ день на Твореца и знакъ на Неговата съвършена власть.BC 370.3

“Допитайте се до закона и откровението”. Докато сѫ-ществуватъ изобилно спорящи учения и теории, Божиятъ законъ е единственото вѣрно мѣрило, споредъ което трѣбва да се провѣряватъ всички мнения, учения и теории. Затова пророкътъ казва : “Ако тѣ не казватъ като това слово, нѣма въ тѣхъ свѣтлина”. (Ис. 8 : 20.)BC 371.1

По-нататъкъ се дава заповѣдьта: “Викай високо, не се въздърѫай ; дигни гласа си като трѫба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Якововъ — грѣховетѣ му”. Не на безбожния свѣтъ, а на тия, които Господь нарича “Мой народъ”, трѣбва да бѫдатъ посочени престѫпленията имъ. По-нататъкъ Той казва : “Тѣ всѣки день Ме търсятъ и искатъ да знаятъ Моитѣ пѫтища, като народъ, който ужъ постѫпва праведно и не оставя законитѣ на своя Богъ”. (Ис. 58: 1. 2.) Тукъ ни се посочватъ човѣци, които се мислятъ за праведни и изглежда, че проявяватъ голѣма ревность за Божието дѣло ; но сериозното и тържествено укорение на на Оня, Който изследва сърдцата, доказва, че тѣ потъпкватъ съ нозе божественитѣ предписания.BC 371.2

Пророкътъ описва пренебрегнатото Божие предписание съ следнитѣ думи : “Тогава твоитѣ потомци ще застроятъ вѣковни пустини : ти ще възстановишъ основитѣ на много поколѣния, и ще те наричатъ възстановитель на развалини, възобновитель на пѫтища за населението. Ако заради сѫботата въздърѫишъ ногата си да изпълнява прищевкитѣ ти въ светия Мой день, и ако наричашъ сѫботата радость, светъ день Господенъ, чествуванъ, и ако я почтешъ съ това, да се не занимавашъ съ обикновенитѣ си работи, да угаждашъ на прищѣвкитѣ си и да празнословишъ, — то ще имашъ радость въ Господа”. (Ис. 58:12. 13.) Това пророчество се отнася сѫщо за нашето време. Развалината стана въ Божия законъ, когато Римъ промѣни сѫботата. Но дошло е времето, когато тази божествена наредба трѣбва да бѫде отново възстановена. Развалината трѣбва да бѫде поправена и да бѫде поставена една основа, която ще остане завѣки.BC 371.3

Тази осветена чрезъ почивката и благословението на Твореца сѫбита празднуваше Адамъ въ своята невинность въ Едемската градина, а сѫщо и следъ като, съгрѣшилъ, но разкаялъ се, бѣше изпѫденъ отъ щастливата си родина. Всички патриарси отъ Авела до праведния Ной, Авраама и Якова я пазѣха. Когато избраниятъ народъ бѣше въ египетско робство, мнозина подъ владѣещето безбожие изгубиха познанието на божествения законъ; но когато Господь избави израиля, Той възвести съ тържествена мощь закона Си на събрания народъ, за да знаятъ всички волята Му, да Му се боятъ и да Му бѫдатъ винаги послушни.BC 371.4

Отъ оня и до днешния день познанието на Божия законъ се е пазило на земята и сѫботата отъ четвъртата заповѣдь е била съблюдавана. Макаръ че на “човѣка на грѣха” се е удало да потъпче съ нозе Божия светъ день, то, все пакъ, дори по времето на върховното владичество на папството, на тайни мѣста е имало вѣрни души, които сѫ почитали сѫботата. Отъ време на реформацията винаги е имало души, които сѫ я празднували. Макаръ често при хули и преследвания, непрекѫснато се е свидетелствувало за продължителната валидность на Божия законъ и за тържественото задължение къмъ сѫботата на сътворението.BC 372.1

Тѣзи истини, както Откровение 14 глава ги представя въ свръзка съ “вѣчното евангелие”, ще характеризиратъ църквата на Христа при Неговото идване. Понеже като последица отъ тройната ангелска весть е предсказано: ,Тукъ сѫ тия, които пазятъ заповѣдитѣ Божии и вѣрата въ Исуса”. И тази весть е последната, която трѣбва да бѫде проповѣдвана преди пришествието на Господа. Непосрѣдствено следъ нейното проповѣдване пророкътъ вижда Човѣшкия Синъ да идва въ слава, за да събере жетвата на земята.BC 372.2

Всички, които приеха свѣтлината относно светилището и непромѣнливостьта на божествения законъ, бѣха изпълнени съ радость и удивление, когато видѣха красотата и хармонията на истинитѣ, които се разкриваха за разбиранията имъ. Тѣ желаеха, щото свѣтлината, която имъ се виждаше тъй скѫпоценна, да бѫде раздадена и на всички други християни, и вѣрваха сигурно, че тѣ щѣха да я приематъ съ радость. Но истинитѣ, които тѣ изнесоха въ противоречие съ свѣта, не бѣха добре посрещнати отъ много мними Христови последователи. Послушанието къмъ четвъртата заповѣдь изискваше една жертва, отъ която голѣмата маса се ужасяваше.BC 372.3

Когато изискванията на сѫботата бѣха представени, мнозина разсѫждаваха по свѣтски и казваха : “Ние винаги сме пазили недѣлята, нашитѣ бащи сѫ я пазили, и много добри и благочестиви хора сѫ умрѣли блажени, макаръ че сѫ празднували недѣлята. Щомъ тѣ сѫ били прави, тогава и ние сме прави. Празднуването на тази нова сѫбота би ни довело въ противоречие съ свѣта, и ние не бихме могли да спечелимъ влияние надъ него. Какво може да направи една малка групичка, която пази седмия день, срещу цѣлия свѣтъ, който празднува недѣлята ?” Чрезъ подобни заключения и евреитѣ се опитваха да оправдаятъ отхвърлянето на Христа. Тѣхнитѣ отци бѣха приети отъ, Бога, когато принасяха жертви, и защо тѣхнитѣ деца да не могатъ да намѣрятъ спасение, като следватъ по сѫщия пѫть? Точно тъй и по времето на Лютера папиститѣ успокояваха съ-вѣстьта си, че вѣрни християни сѫ умрѣли въ католическата вѣpa, затова и тази религия е достатъчна за спасение. Подобни твърдения се явяваха като една голѣма спънка срещу всѣки напредъкъ въ вѣрата и обичаитѣ.BC 372.4

Мнозина обясняваха, че недѣлниятъ праздникъ е едно твърдо установено учение и отъ много столѣтия широкораз-пространенъ обичай на черквата. Обаче доказваше се, че празднуването на сѫботата бѣше много по-старо и по-разпространено, дори тъй старо, както самия свѣтъ, и бѣше потвърдено отъ Бога и отъ ангелитѣ. Когато се полагаше основанието на земята, утриннитѣ звезди славословѣxa заедно и Божиитѣ синове ликуваха отъ радость, тогава бѣшe положено и основанието на сѫботата. (Йовъ 38 : 6. 7; Бит, 2: 1—3.) Съ право това нареждание изисква нашето страхопочитание, понеже то бѣше въведено не чрезъ човѣшка власть ; то не се основава и на човѣшки предания ; то бѣ основано отъ “Стария по дни” и бѣ заповѣдано чрезъ Неговото вѣчно слово.BC 373.1

Когато вниманието на народа бѣше отправено върху сѫботната реформа, обичани отъ народа проповѣдници из-върнаха словото Божие и тълкуваха неговото свидетелство тъй, както по най-добъръ начинъ можеха да се успокоятъ питащитѣ духове. Който не изпитваше самъ Свещеното Писание, задоволяваше се съ мненията, които отговаряха на неговитѣ желания. Осланяйки се на различни твърдения, остроумия, предания на отци и на авторитета на черквата, мнозина се опитваха да отхвърлятъ истината. А нейнитѣ защитници се обръщаха къмъ Библията, за да докажатъ валидностьта на четвъртата заповѣдь. Смирени, въорѫжени само съ словото на истината мѫже се противопоставяха на нападкитѣ на учени, които, очудени и разгнѣвени, съзнаваха, че тѣхнитѣ красноречиви хитрости бѣxa безпомощни срещу проститѣ, вѣрни обяснения на мѫже, които бѣха изучавали повече Библията, отколкото училищна мѫдрость.BC 373.2

Като имъ липсваха благоприятни библейски доказателства, много, които забравяха, че сѫщитѣ оправдания се представяха и срещу Христа и Неговитѣ ученици, непрекѫснато настояваха: “Защо нашитѣ голѣми хора не разбиратъ този сѫботенъ въпросъ ? Само малцина вѣрватъ въ това. Не може да бѫде, вие да сте прави, а всички учени на свѣта да сѫ въ грѣшка”.BC 373.3

За да се оборятъ тѣзи основания, изискваше се само да се приведатъ ученията на Свещеното Писание, какъ е постѫпвалъ Господь презъ всички вѣкове съ своя народъ. Богъ действува чрезъ тѣзи, които чуватъ Неговия гласъ, послушни Му сѫ въ случай на нужда да възвестятъ неприятни истини,и които не се страхуватъ да изобличаватъ грѣховетѣ на народа. Богъ не винаги си служи съ учени и високопоставени мѫже, за да рѫководятъ реформаторски движения, понеже тѣзи уповаватъ на своитѣ вѣроизповѣдания, теории и теологически учебни системи и не чувствуватъ нужда да бѫдатъ поучавани отъ Бога. Само оня, който има лична свръзка съ Източника на мѫдростьта, може да разбира или да тълкува Писанието. Понѣкога се призоваватъ мѫже съ малко училищно образование да проповѣдватъ истината, но не затова, че сѫ неучени, а защото тѣ не сѫ тъй високомѣрни, че да не искатъ да бѫдатъ поучавани отъ Бога. Тѣ се учатъ въ Христовото училище, и тѣхното смирение и послушанието имъ ги правятъ велики. Като имъ повѣрява познанието на истината Си, Богъ имъ оказва една почесть, въ сравнение съ която земни почести и човѣшко величие сѫ нищо.BC 373.4

Болшинството отъ адвентиститѣ (въ 1844 г., б. р.) от-хвърлиха истинитѣ относно светилището и божествения законъ, а много отъ тѣхъ дори изгубиха довѣрието си спрямо адвентното движение и приеха фалшиви и противоречащи си схващания на пророчествата, които се отнасяха за това дѣло. Нѣкои изпаднаха въ заблуждението, да продължаватъ да посочватъ точно опредѣлено време за пришествието на Христа. Свѣтлината, която сега огрѣваше истината относно светилището, трѣбваше да имъ покаже, че никой пророчески периодъне се простира до пришествието, и че точното време на това събитие не е предсказано. Но като се отвръщаха отъ свѣтлината, тѣ продължаваха да опредѣлятъ времето, въ което Господь щѣлъ да дойде, и затова често се виждаха разочаровани.BC 374.1

Когато църквата въ Солунъ възприе фалшиви възгледи върху Христовото пришествие, апостолъ Павелъ ги посъветва да изпитватъ внимателно надеждитѣ и очакванията си споредъ Словото Божие. Той имъ посочи пророчествата, които изявяваха събитията, които трѣбваше да станатъ преди Христовото пришествие, и имъ показа, че тѣ нѣмаха основание да очакватъ Спасителя въ тѣхнитѣ дни. “Никой да ви не прелъсти по никой начинъ”, гласѣха предупредителнитѣ думи. Защото ако биха хранили очаквания, които не се основаватъ на Писанието, тѣ биха били подведени къмъ фалшивъ начинъ на действия, и разочарование би ги изложило на подигравкитѣ на невѣрующитѣ ; тѣ биха се приближавали къмъ опасностьта, да бѫдатъ обезсърдчени и искушени да се усъмнятъ въ сѫщественитѣ за тѣхното душевно спасение истини. Напомнянето на апостола до солунцитѣ съдърѫа едно важно поучение за тѣзи, които живеятъ въ последнитѣ дни. Много адвентисти вѣрватъ, че не могатъ да бѫдатъ ревностни и прилежни въ дѣлото на приготовлението, ако не насочатъ вѣрата си върху едно опредѣлено време за пришествието на Господа. Но ако тѣ постоянно възбуждатъ надеждата си, само за да бѫде отново унищожена, тогава чрезъ това тѣхната вѣра ще получи такова разклатване, че ще е почти невъзможно вече да имъ подействуватъ великитѣ истини на пророчеството.BC 374.2

Възвестяването на едно опредѣлено време за сѫда чрезъ разпространяването на първата ангелска весть стана по Божия заповѣдь. Изчислението на пророческитѣ данни за времето, което бѣше основата на онази весть, и което посочваше изтичането на 2300-та дни за есеньта на 1844 година, стои необорено. Честитѣ опити да се намѣрятъ нови дати за началото и края на пророческитѣ данни за времето, и необоснованитѣ твърдения, които ставатъ необходими, за да се защищава нововъзприетото становище, не само отклоняватъ мислитѣ отъ настоящата истина, но и навличатъ презрение върху всѣки опитъ за обяснение на пророчествата. Колкото по-често се посочва едно опредѣлено време за пришествието и колкото по-далечъ се то разпространява, толкова повече това отговаря на плановетѣ на сатана. И изтече ли времето, тогава той възбужда подигравки и присмѣхи надъ представителитѣ на такива възгледи и по такъвъ начинъ натрупва позоръ надъ великото адвентно движение отъ 1843 и 1844 год. А тия, които все пакъ устоятъ въ това заблуждение, най-после ще опредѣлятъ едно простираше се въ съвсемъ далечното бѫдеще време за Хри-стовото пришествие. Тѣ ще почиватъ въ една фалшива си-гурность, и мнозина ще получатъ освѣтление, едва когато стане много късно.BC 375.1

Историята на израиля въ древностьта е една сполучлива картина на миналата опитность на адвентиститѣ. Богъ водѣше Своя народъ въ адвентното движение, сѫщо както водѣше Израилевитѣ чада при изхода имъ изъ Египетъ. Чрезъ голѣмото разочарование тѣхната вѣра бѣше изпитана, както тази на евреитѣ при Червеното море. Ако тѣ винаги бѣха уповавали на водящата ги Рѫка, която бѣше съ тѣхъ въ миналата имъ опитность, тѣ биха видѣли Божието спасение. Ако всички, които работѣха обединено въ движението отъ 1844 год., бѣха приели третата ангелска весть и я бѣха проповѣдвали въ силата на Светия Духъ, Господь щѣше да действува мощно чрезъ тѣхнитѣ старания. Надъ свѣта би се излѣлъ потокъ отъ свѣтлина, жителитѣ на земята още преди години щѣха да бѫдатъ предупредени, последното дѣло щѣше да бѫде завършено и Христосъ би дошелъ за избавление на народа си.BC 375.2

Не бѣше по волята на Бога, израиль да обикаля чети-ридесеть години изъ пустинята; Той искаше направо да го заведе въ страната Ханаанъ и тамъ да го насели като единъ свѣтъ и щастливъ народъ. Но “виждаме, че тѣ не можаха да влѣзатъ поради невѣрие”. (Евр. 3:19.) Вследствие своето постоянно отпадане тѣ обикаляха изъ пустинята, и дру- ги бѣxa призвани да влѣзатъ въ обещаната земя. Сѫщо тъй не бѣше волята Божия, щото Христовото пришествие да се забави тъй много и народътъ Му да трѣбва да остане още толкова много години въ този грѣшенъ и обремененъ съ грижи свѣтъ. Но невѣрието раздѣляше човѣцитѣ отъ Бога. Когато тѣ се отказаха да извършатъ дѣлото, което Той имъ бѣше отредилъ, други бѣxa призвани да разгласятъ вестьта. Отъ милость къмъ свѣта забавя Христосъ своето идване, за да се даде на грѣшницитѣ възможность да чуятъ предупреждението и въ него да нaмѣpятъ прибѣжище отъ Божия гнѣвъ, който трѣбва да се излѣе.BC 375.3

И днесъ, както тогава, прогласяването на една истина, коя-то изобличава грѣховетѣ и заблудитѣ на времето, предизвиква съпротивление. “Всѣки, който прави зло, мрази свѣтлината и не отива къмъ свѣтлина, за да не бѫдатъ изобличени дѣлата му, понеже сѫ лоши”. (Йоанъ 3 : 20.) Когато човѣци виждатъ, че не могатъ да обосноватъ становището си на Свещеното Писание, много отъ тѣхъ се решаватъ да защищаватъ становището си въ всѣки случай, и съ злобенъ духъ нападатъ характера и подбудителнитѣ причини на тия, които заставатъ въ защита на не общоприети истини. Начинътъ на постѫпкитѣ имъ е билъ праследзанъ презъ всички времена. Илия бѣше обвинанъ, че смущавалъ израиля, Йеремия — че го издавалъ, Павелъ — че осквернявалъ храма. Отъ онова време до днешния день тѣзи, които сѫ искали да останатъ вѣрни на истината, винаги сѫ били представяни като бунтовници, еретици и разколници. А много, които сѫ твърде голѣми невѣрници, за да приематъ здравото пророческо слово, съ лековѣрие, което не допуща съмнение, ще повѣрватъ на клеветитѣ противъ ония, които се осмѣляватъ да изобличаватъ грѣховетѣ на народа. И този духъ постоянно ще расте. А Библията учи ясно, че се приближава едно време, въ което законитѣ на държавата ще изпаднатъ въ такова проти-воречие съ Божиитѣ закони, че всѣки, който ще иска да пази божественитѣ предписания, трѣбва да срѣща, като престѫпникъ, хули и наказания.BC 376.1

Какъвъ е, предвидъ това, дългътъ на вестителя на ис-тината? Дали той трѣбва да се съгласи, че истината не трѣбва да бѫде изнасяна, тъй като често нейното единствено действие е, да подстрекава хората да се отклоняватъ отъ нейнитѣ изискавания, или да имъ се противопоставятъ? Не; той нѣма основание да задърѫа свидетелството на Словото Божие, понеже то предизвиква съпротива, каквато срѣщаха по-рано реформаторитѣ. Изповѣданието на вѣрата, което засвидетелствуваха светии и мѫченици, бѣ предадено за полза на следващитѣ поколѣния. Тѣзи живи примѣри на свѣтость и неизменна искреность сѫ ни останали запазени, за да насърдчаватъ всички, които сега сѫ призвани да застанатъ като свидетели за Господа. Тѣ получиха благодать и истина не само заради себе си, но за да бѫде чрезъ тѣхъ земята просвѣтлена отъ познанието Божие. Далъ ли е Богъ на Своитѣ раби въ този родъ свѣтлина? Тогава тѣ трѣбва да я оставятъ да свѣтне въ свѣта.BC 376.2

Нѣкога Господь обясни това на единъ, който говорѣше въ Неговото име: “Домътъ Израилевъ не ще иска да те слуша, защото тѣ не искатъ да Ме слушатъ”. Но все пакъ Той му каза: “Говори имъ Моитѣ думи — слушатъ ли тѣ, или не”. (Йез. 3:7; 2:7.) До Божиитѣ служители въ сегашно време е отправена заповѣдьта: “Викай високо, не се въздърѫай; дигни гласа си като трѫба и посочи на народа Ми беззаконията му, и на дома Якововъ — грѣховетѣ му”. (Ис. 58 : 1.)BC 377.1

Доколкото го засѣгатъ случаитѣ, всѣки, който е запазилъ свѣтлината на истината, стои подъ сѫщата тържествена и страшна отговорность, както израилевиятъ пророкъ, къмъ когото бѣ слово Господне: “И тебе, сине човѣшки, Азъ поставихъ стражъ на дома Израилевъ : ти ще слушашъ изъ Моитѣ уста слово и ще ги вразумявашъ отъ Мене. Кога кажа на беззаконника : Беззаконнико, безъ друго ще умрешъ, а ти не кажешъ нищо, за да предпазишъ беззаконника отъ пѫтя му — тоя беззаконникъ ще умре за своя грѣхъ, но кръвьта му ще изискамъ отъ рѫката ти. Ако пъкъ си предпазвалъ беззаконника отъ пѫтя му, за да се отвърне отъ него, но той не се е отвърналъ отъ пѫтя си, — той ще умре за своя грѣхъ, а ти ще спасишъ душата си”. (Йез. 33 : 7-9.)BC 377.2

Което най-много прѣчи за приемането и разпространя-ването на истината, е фактътъ, че това е свързано съ не-приятности и хули. Това е единственото доказателство противъ истината, което нейнитѣ защитници никога не сѫ могли да оборятъ. Това, обаче, не може да задърѫа истинскитѣ Христови последователи. Tѣ не чакатъ истината да стане общоприета. Убедени въ дълга си, тѣ съзнателно поематъ кръста и сѫ съгласни съ апостолъ Павла. че “кратковременното наше леко страдание ни доставя въ голѣмо изобилие пълна вѣчнa слава” (2 Кор. 4 : 17); и считатъ, подобно на ония въ древностьта, “охулването Христово... за по-голѣмо богатство, отколкото египетскитѣ съкровища”. (Евр. 11 : 26.)BC 377.3

Само такива, които въ сърдцето си сѫ служители на свѣта, отъ каквото и изповѣдание да сѫ, ще постѫпватъ въ религиозни нѣща повече по свѣтска хитрость. отколкото споредъ принципитѣ въ религията. Ние трѣбва да избираме правото, защото е право, а последицитѣ да предоставяме на Бога. Свѣтътъ дължи своитѣ голѣми реформи на мѫже съ принципи, вѣpa и куражъ. Отъ такива трѣбва да се рѫководи и реформаторското дѣло на нашето време.BC 377.4

Тъй казва Господь: “Послушайте Ме вие, които познавате правдата, народе, който въ сърдцето си имашъ Моя законъ ! Не се бойте отъ укора на човѣцитѣ, нито се страхувайте отъ злословието имъ. Защото молецъ ще ги сяде като дреха, и червей ще ги изяде като вълна ; а Моята правда ще пребѫде во-вѣки, и Моето спасение — изъ рода въ родъ”. (Ис. 51 : 7. 8.)BC 378.1