Епизод 19—Свѣтлина всрѣдъ тъмнината.

Презъ всички столѣтия Божието дѣло на земята се повтаря въ всѣка голѣма реформация или религиозно пробуждане съ очевидна еднаквость. Богъ постѫпва съ хората винаги по сѫщитѣ принципи. Важнитѣ движения въ настоящето време намиратъ своитѣ паралели въ ония на миналото, и опитноститѣ на църквата въ по-раншни времена представляватъ ценни поуки за нашето днешно време.BC 279.1

Че Богъ движи чрезъ Светия Си Духъ Своитѣ раби на земята по съвсемъ особенъ начинъ въ голѣмитѣ движения за продължаване на Неговото спасително дѣло, това ни показва най-ясно Библията. Човѣцитѣ сѫ инструменти въ Божията рѫка; Той си служи съ тѣхъ, за да изпълни Своитѣ планове на благодать и милость. Всѣки има своята задача, всѣкиму е дадена известна мѣрка свѣтлина, която отговаря на изискванията на неговото време и е достатъчна, за да го направи способенъ за извършване на дѣлото, което Богъ му е възложилъ. Но никой човѣкъ, колкото и много да е билъ поученъ отъ небето, не е постигналъ едно пълно разбиране на великия изкупителенъ планъ, или пъкъ напълно позналъ божественото намѣрение въ дѣлото за неговото време. Човѣцитѣ не разбиратъ напълно онова, което Богъ би искалъ да извърши чрезъ дѣлото, което имъ е възложилъ; тѣ не разбиратъ пълното значение на вестьта, която тѣ проповѣдватъ въ Неговото име.BC 279.2

“Межешъ ли ти съ изследване намѣри Бога? Можешъ ли съвършено постигна Вседърѫителя?” “Моитѣ мисли не сѫ ваши мисли, нито вашитѣ пѫтища сѫ Мои пѫтища, казва Господь. Но както небето е по-високо отъ земята, тъй моитѣ пѫтища сѫ по-високо отъ вашитѣ пѫтища, и мислитѣ Ми — по-високо отъ вашитѣ мисли”. “Азъ съмъ Богъ, и нѣма другъ богъ, нѣма подобенъ на Мене. Азъ възвестявамъ онова, което ще бѫде въ края, и отъ старо време — онова, което още не е станало”. (Йовъ 11:7; Исая 55:8.9; 46:9.10.)BC 279.3

Дори и пророцитѣ, които бѣха облагодетелствувани съ особено освѣтление отъ Бога, не схващаха напълно значението на повѣренитѣ имъ откровения. Тѣхниятъ смисълъ трѣбваше да бѫде постепенно разбиранъ, споредъ това, доколкото Божиятъ народъ се нуждаеше отъ съдърѫащитѣ се въ тѣхъ поуки.BC 279.4

Петъръ писа за изявеното чрезъ евангелието изкупление: “За това спасение направиха издирвания и изследвания пророцитѣ, които предсказаха за дадената вамъ благодать, като изследваха, кое и какво време е посочвалъ Христовиятъ Духъ, що бѣше въ тѣхъ, когато Той е предвестявалъ Христовитѣ страдания и идещата следъ тѣхъ слава; тѣмъ бѣ открито, че не на тѣхъ самитѣ, а намъ служеше онова”. (1 Петр. 1:10-12.)BC 280.1

Но макаръ че пророцитѣ нѣмаха привилегията да разбиратъ напълно онова, което имъ биваше открито, все пакъ тѣ сериозно се стараеха да получатъ всѣка свѣтлина, която Богъ намираше за добре да имъ посочи. Тѣ търсѣха и изследваха, кое и какво време е посочвалъ Христовиятъ Духъ, който бѣше въ тѣхъ. Каква поука за Божиитѣ чада въ християнската епоха, за чиято полза бѣха дадени тѣзи предсказания на Неговитѣ раби! И то не за самитѣ тѣхъ, а за да могатъ тѣ да ни ги предадатъ. Погледнете тѣзи свети Божии мѫже, които бѣха търсили и изследвали относно даденитѣ имъ откровения за поколѣния, които още не бѣха родени! Съпоставете тѣхната свещена ревность съ безгрижното равнодушие, съ което привилегированитѣ по-късни столѣтия се отнасяха къмъ тази небесна дарба! Какъвъ упрѣкъ за търсещото удобства, обичащото свѣтското безгрижие човѣчество, което се задоволява съ обяснението, че пророчествата не били разбираеми!BC 280.2

Макаръ че ограничениятъ човѣшки разсѫдъкъ не е достатъченъ да изследва плана на Вѣчния или напълно да разбере крайната цель на Неговитѣ намѣрения, все пакъ на заблуда или на небрежность отъ страна на човѣка се дължи, че за тѣхъ сѫ тъй тъмни веститѣ отъ небето. Често умоветѣ, дори на Божиитѣ раби, биватъ тъй заслѣпени чрезъ човѣшки възгледи, постановления и фалшиви учения, че тѣ само отчасти могатъ да разбиратъ великитѣ мисли, които Богъ е изявилъ въ Словото Си. Тъй бѣше и съ Христовитѣ ученици, дори докато Спасительтъ лично бѣше съ тѣхъ. Тѣхниятъ разсѫдъкъ бѣше повлиянъ отъ общеприетитѣ понятия за Мессия като свѣтски князъ, който трѣбваше да въздигне израиля въ едно свѣтовно царство, и тѣ не можеха да схванатъ значението на думитѣ Му, които предсказваха Неговитѣ страдания и смъртьта Му.BC 280.3

Самъ Христосъ ги бѣше изпратилъ съ вестьта : “Времето се изпълни и наближи царството Божие ; покайте се и вѣрвайте въ Евангелието !” (Марко 1 : 15.) Тази весть се основаваше върху Даниилъ 9. Тамъ ангелътъ обясни, че 69-тѣ седмици трѣбваше да достигнатъ до Христа, Владика, и съ голѣми надежди и радостно очакване поглеждаха ученицитѣ напредъ къмъ въздигането на месиянското царство въ Йерусалимъ, което трѣбваше да владѣе цѣлата земя.BC 280.4

Тѣ проповѣдваха повѣрената имъ отъ Христа весть, макаръ че сами не разбираха нейното значение. Докато проповѣдването ѝ се основаваше върху Даниилъ 9 : 25, тѣ не виждаха, че споредъ следния стихъ отъ сѫщата глава Помазаникътъ трѣбваше да бѫде предаденъ на смърть. Още отъ най-ранна младость тѣхнитѣ сърдца хранѣха предчувствия за славата на едно земно царство, и чрезъ това разсѫдъкътъ имъ бѣше заслѣпенъ както относно даннитѣ на пророчеството, тъй сѫщо и относно Христовитѣ думи.BC 281.1

Тѣ изпълняваха своя дългъ, като предлагаха на юдейския народъ поканата на милостьта, и тогава, тъкмо въ времето, когато очакваха, че тѣхниятъ Господь ще заеме Давидовия тронъ, тѣ Го видѣха хванатъ като злодеецъ, бичуванъ, подиграванъ, осѫденъ и възвисенъ на кръстъ на Голгота. Какво отчаяние и душевна скръбь измѫчваха сърдцата на ученицитѣ презъ днитѣ, докато тѣхниятъ Господь спѣше въ гроба !BC 281.2

Христосъ бѣше дошелъ точно на опрѣделеното време и по предсказания начинъ. Свидетелството на Писанието бѣше изпълнено въ всѣка подробность на Неговото учение. Той бѣ проповѣдвалъ вестьта за спасение, и словото Му “бѣше съ власть”. (Лука 4 : 32.) Неговитѣ слушатели бѣха опитали въ сърдцата си, че то бѣше отъ небето. Словото и Духътъ Божий потвърдиха божествената мисия на Неговия Синъ.BC 281.3

Ученицитѣ още продължаваха да бѫдатъ преданни на своя любимъ учитель ; и все пакъ тѣхнитѣ духове бѣха обхванати отъ несигурность и съмнение. Въ своя душевенъ страхъ тѣ не си спомняха Христовитѣ думи, които посочваха на Неговитѣ страдания и Неговата смърть. Ако Исусъ отъ Назаретъ бѣше истинскиятъ Мессия, щѣха ли тѣ по такъвъ начинъ да бѫдатъ тласнати въ разочарование и мѫки ? Този въпросъ измѫчваше душитѣ имъ, докато Спасительтъ презъ време на безнадежднитѣ часове на оная сѫбота, която лежеше между Неговата смърть и възкресението Му, почиваше въ гроба Си.BC 281.4

Макаръ че тъмната нощь на грижитѣ се спусна надъ тѣзи Христови последователи, тѣ, все пакъ, не бѣха изоставени. Пророкътъ бѣше казалъ: “Макаръ да съмъ въ мракъ, но Господь е свѣтлина за мене... Той ще ме изведе на свѣтло, и азъ ще видя правдата Му”. “Но и тъмата не ще е тъма за тебе : нощьта за тебе е свѣтла като день, и тъмата — като свѣтлина”. Богъ бѣше казалъ : “Въ тъмнина изгрева свѣтлината на правитѣ”. “И ще поведа слѣ- питѣ по пѫть, който тѣ не знаятъ, ще ги водя по незнайни пѫтеки ; тъмата ще направя свѣтлина предъ тѣхъ, и кривитѣ пѫтеки — прави; ето, какво ще направя Азъ за тѣхъ, и нѣма да ги оставя”. (Михей 7 : 8. 9 ; Пс. 138 : 12 ; 111 : 4; Ис. 42 : 16.)BC 281.5

Вестьта, която ученицитѣ бѣха проповѣдвали въ името на Господа, бѣше въ всѣко отношение вѣрна, и събитията, на които тѣ посочваха, се разиграха тъкмо на време. “Времето се изпълни и наближи царството Божие!” (Марко 1:15) —това бѣше тѣхната весть. При изтичането на времето на 69-тѣ седмици отъ Дан. 9, които трѣбваше да достигнатъ до Месия, “Помазаника” — Христосъ следъ кръщението Си отъ Йоана въ р. Йорданъ получи помазването съ Светия Духъ. И царството небесно, за което тѣ възвестяваха, че е наближило, бѣ възстановено при смъртьта на Христа. Това царство не бѣше, както тѣ бѣха поучавани, едно земно царство. То не бѣше и бѫдещето непреходно царство, което ще настане, когато “царството и властьта и царственото величие по цѣлото поднебесие ще се даде на народа отъ светиитѣ на Всевишния, Чието царство е царство вѣчно, и всички властници ще служатъ и ще се покоряватъ Нему”. (Дан. 7 : 27.) Въ библейския езикъ съ израза “царство небесно” се отбелязватъ дветѣ: царството на благодатьта и царството на славата. Царството на благодатьта ни е представено отъ Павла въ посланието му къмъ евреитѣ. Следъ указанието на Христа, състрадателниятъ Ходотай, Който съчувствува на нашата слабость, апостолътъ продължава : “И тъй, нека дързновено пристѫпваме къмъ престола на благодатьта, за да получимъ милость и да намѣримъ благодать”. (Евр. 4 : 16.) Престолътъ или тронътъ на благодатьта представлява царството на благодатьта, понеже сѫществуването на единъ тронъ предполага сѫществуването и на едно царство. Въ много отъ своитѣ притчи Христосъ употрѣбява израза “царството Божие”, за да изрази дѣлото на божествената благодать въ сърдцата на човѣцитѣ.BC 282.1

Тъй престолътъ на славата представлява царството на славата; и за това царство се отнасятъ думитѣ на Спасителя: “А кога дойде Синъ Човѣчески въ славата Си, и всички свети ангели съ Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се събератъ предъ Него всички народи”. (Мат. 25 : 31. 32.) Това царство е още бѫдеще. То ще бѫде възстановено едва при Христовото пришествие.BC 282.2

Царството на благодатьта бѣ възстановено непосрѣдствено следъ грѣхопадането, като бѣ съставенъ единъ планъ за изкупление на съгрѣшилия човѣшки родъ. Той се състоеше тогава въ намѣрението и обещанието на Бога, и чрезъ вѣра човѣцитѣ можеха да станатъ негови поданици. Обаче фактически то бѣ възстановено при смъртьта на Христа. Още следъ започването на мисията Си, Спаситалъть, изне-могналъ отъ коравосърдечието и неблегодарноглъта на чо-вѣцитѣ, би могълъ да се освободи отъ Голготската жертва. Въ Гетсимания чашата на страданията трепѣреше въ рѫката Му. Още тамъ Той можеше да избърши кървавия потъ отъ челото Си и да остави виновния човѣшки родъ да погине въ грѣха си. Тогава не би имало никакво изкупление за падналия човѣкъ. Но когато Спасительтъ отдаде живота Си и съ последното Си дихание извика: “Свърши се !”, прокарването на спасителния планъ бѣше осигурено. Даденото на съгрешилата двойка въ Едемъ обещание за спасение бѣше потвърдено. Царството на благодатьта, което до тогава се състоеше въ Божието обещание, сега бѣ въздигнато.BC 282.3

Съ това Христовата смърть — тъкмо събитието, което ученицитѣ считаха за пълно проваляне нз надеждитѣ имъ— послужи да ги утвърди во-вѣки. Докато Исусовата смърть имъ бѣше причинила жестоко разочарование, все пакъ тя бѣше най-големото доказателство, че вѣрата имъ е била истинска. Събитието, което ги бѣше изпълнило съ скръбь и отчаяние, отваряше за всѣко Авраамово чадо вратата на надеждата, и въ него се корѣнеше бѫдещиятъ животъ и вѣчното блаженство на вѣрнитѣ Богу отъ всички времена.BC 283.1

Въпрѣки разочарованието на ученицитѣ въ очакванията имъ, плановетѣ на Безкрайната Милость се изпълняваха. Докато сърдцата имъ бѣха спечелени чрезъ божествената прелесть и мощь на учението на Оня, Който говореше както “никога човѣкъ не е говорилъ” (Йоанъ 7:45), все пакъ съ чистото злато на тѣхната любовь къмъ Исуса бѣ размѣсена и сгурията на свѣтска гордость и себелюбиво честолюбие. Още въ горницата, опредѣлена за пасхалното агне, въ оня тържественъ часъ, когато Спасительтъ навлизаше въ сѣнката на Гетсимания, “имаше и препирня помежду имъ” кой отъ тѣхъ да се смѣта за по голѣмъ” (Лука 22:24). Тѣ виждаха въ фантазията си картината на трона, на короната и на славата, когато предъ тѣхъ стояха позорътъ и душевнитѣ мѫки въ Гетсиманската градина, сѫдилището и кръстътъ на Голгота. Гордостьта на сърдцата имъ и жаждата за свѣтски почести бѣха, които ги караха да се държатъ упорито за фалшивитѣ учения на тѣхното време и да не обръщатъ внимание на думитѣ на Спасителя, които описваха истинското естество на Неговото царство и посочваха на Неговитѣ страдания и на смъртьта Му. И тѣзи заблуждения имаха за последица тежкото, но нужно изпитание, което бѣ допуснато за тѣхно поправление. Макаръ че ученицитѣ бѣха разбрали погрѣшно значението на своята весть и не видѣха осъществени очакванията си, все пакъ тѣ разгласяваха повѣреното имъ отъ Бога предупреждение, и Господь искаше да възнагради вѣрата имъ и да почете послу- шанието имъ.. На тѣхъ трѣбваше да бѫде повѣрено дѣлото да разпространяватъ между всички народи славното евангелие за тѣхния възкръсналъ Господь. И за да бѫдатъ направени способни за това, допуснато бѣ, тѣ да направятъ тази тъй горчива опитность.BC 283.2

Следъ възкресението Си Исусъ се яви на ученицитѣ Си по пѫтя за Емаусъ и “като начена отъ Мойсея и отъ всичкитѣ пророци, обясняваше имъ казаното за Него въ цѣлото Писание” (Лука 24 : 27). Сърдцата на ученицитѣ се развълнуваха. Вѣрата бѣ разгорена. Тѣ бѣха възродени “за жива надежда” (1 Петр. 1 : 3), още преди Исусъ да имъ се бѣше открилъ. Той искаше да просвѣтли разсѫдъка имъ и да обоснове вѣрата имъ въ твърдото пророческо слово. Той желаеше истината да хване здравъ коренъ въ сърдцата имъ, не само защото тя бѣше подкрепена отъ Неговото лично свидетелство, но и поради неоспоримото доказателство, което лежеше въ символитѣ и сѣнкитѣ на церемониалния законъ, както и въ пророчествата на Стария Заветъ. Необходимо бѣ за Христовитѣ последователи да иматъ една разбираема вѣра, не само заради самитѣ тѣхъ, но и за да могатъ да проповѣдватъ на свѣта Христовото познание. И за най-първа стѫпка въ даването на това познание Исусъ посочи на ученицитѣ Мойсея и пророцитѣ. По такъвъ начинъ възкръсналиятъ Спаситель свидетелствува за стойностьта и важностьта на старозаветнитѣ писания.BC 284.1

Каква промѣна се извърши въ сърдцата на ученицитѣ, когато тѣ още единъ пѫть съгледаха обичнитѣ черти на своя Учитель ! (Лука 24 : 32.) Въ по-голѣма пълнота и съвършенство отъ всѣкога бѣха намѣрили тѣ Оня, “за Когото писа Мойсей въ закона и говориха пророцитѣ” (Йоанъ 1 :45). Несигурностьта, страхътъ, съмнението изчезнаха предъ пълната увѣреность, предъ разкритата вѣра. Затова не е чудно, че следъ Неговото възкресение тѣ “бѣха винаги въ храма, като славѣха и благославяха Бога” (Лука 24 : 53). Народътъ, който знаеше само за позорната смърть на Спасителя, очакваше въ погледитѣ имъ изразъ на скръбь, объркване и поражение ; а вмѣсто това той виждаше радость и чувство на победа. Каква подготовка бѣха получили тия ученици за предстоящето имъ дѣло ! Тѣ бѣха преминали, може би, презъ най-тежкото изпитание, което би могло да ги постигне, и бѣха видѣли, че словото Божие се изпълваше победоносно, когато по човѣшки всичко изглеждаше изгубено. И какво можеше отсега нататъкъ да разклати вѣрата имъ или да потуши горещата имъ любовь ? Въ най-горчивитѣ си страхове тѣ имаха една “твърда утеха”, една надежда, “една непоклатна и яка котва” за душата. (Лука 6 : 18.19.) Тѣ бѣха свидетели на мѫдростьта и мощьта на Бога и бѣха увѣрени, че “ни смърть, нито животъ, ни ан- гели, ни власти, нито сили, ни настояще, нито бѫдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга нѣкоя тварь” би могла да ги отлжчи “отъ любовьта Божия въ Христа Исуса, нашия Господь”. “Въ всичко това”, казваха тѣ, “одърѫаме преголѣма победа чрезъ Оногова, Който ни възлюби”. (Римл. 8 : 37—39.) “Но Словото Господне пребѫдва довѣки”. (1 Петр. 1 : 25.) “Кой е, който ще осѫжда ? Христосъ Исусъ, Който умрѣ, но още и възкръсна, Който е и отдѣсно на Бога, Който и ходатайствува за насъ”. (Римл. 8 : 34.)BC 284.2

Господь казва: “Нѣма да се посрами Моятъ народъ во-вѣки”. (Йоилъ 2 : 26.) “Вечерь настѫпва плачъ, а сутринь— радость”. (Пс. 29 : 6.) Когато тѣзи ученици срещнаха Спаситаля въ деня на възкресението Му и сърдцата имъ загорѣхз въ тѣхъ, докато слушаха думитѣ Му ; когато гледаха главата, рѫцетѣ и нозетѣ, които бѣха наранени заради тѣхъ; когато преди възнесението Си Исусъ ги изведе вънъ до Витания, вдигна благославящъ рѫцетѣ Си и имъ заповѣда: “Идете по цѣлъ свѣтъ и проповѣдвайте евангелието на всички твари” (Марко 16 : 15), и после добави: “Ето, Азъ съмъ съ васъ презъ всички дни” (Мат. 28 : 20); когато въ деня на Петдесятницата обещаниятъ Утешитель слѣзе, силата отъ свише бѣ дадена и душитѣ на вѣрующитѣ бѣха изпълнени съ чувствуващето се присѫтствие на тѣхния възнесълъ се Господь, дали тогава тѣ, макаръ че “пѫтьтъ имъ трѣбваше да води презъ жертви и мѫченическа смърть, би ха размѣнили службата на евангелието на Неговата благодать и “вѣнеца на правдата” (2 Тим. 4:8), който щѣха да получатъ при Неговото явление, съ славата на земенъ тронъ, която бѣше надеждата на тѣхното по-раншно ученичество? Но, Оня, “Който може, споредъ действуващата въ насъ сила, да извърши несравнено повече отъ всичко, що просимъ или за каквото помисляме” (Ефес. 3 : 20), имъ бѣше далъ заедно съ съучастието въ страданията Си и съучастие въ радостьта Си — въ радостьта, да привеждатъ “въ слава много синове” (Евр. 2 : 10); това е една неизказана радость, една “пълна вѣчна слава” (2 Кор. 4 : 17), и “кратковременното наше леко страдание” не е “нищо въ сравнение съ оная слава” (Римл. 8 : 18), както Павелъ казва.BC 285.1

Опитностьта на ученицитѣ, които при първото Христово идване проповѣдваха “евангелието за царството”, има своето отражение въ опитностьта на тия, които разпространяватъ вестьта за Неговото второ пришествие. Както ученицитѣ излѣзоха и проповѣдваха: “Времето се изпълни и царството Божие наближи”, тъй и Миллеръ и неговитѣ съработници възвестяваха, че най-дългиятъ и последниятъ пророчески периодъ, за който Библията говори, е почти въ края си, че сѫдътъ предстои непосрѣдствено и че вѣчното царство скоро ще настѫпи. Проповѣдьта на ученицитѣ от- носно времето бѣ основана върху 70-тѣ седмици въ деветата глава отъ книгата на пророкъ Даниила. Разпространяваната отъ Миллера и неговитѣ съмишленици весть съобщаваше изтичането на 2300-та дни, отъ които 70-тѣ седмици сѫ една часть. По такъвъ начинъ и дветѣ проповѣди имаха за основа изпълнението на единъ и сѫщъ пророчески периодъ, макаръ и въ различнитѣ му части.BC 285.2

Подобно на първитѣ ученици, и Вилхелмъ Миллеръ и приятелитѣ му сами не разбираха напълно съдържанието на вестьта, която проповѣдваха. Отдавна подхранвани отъ черквата заблуди имъ прѣчеха да дойдатъ до правилно тълкувание на една важна точка отъ пророчеството, и макаръ че тѣ проповѣдваха вестьта, която Богъ имъ бѣше поверилъ да разнесатъ на свѣта, все пакъ тѣ бѣха разочаровани поради погрѣшното схващане на нейното значение.BC 286.1

При обяснението на Дан. 8 : 14: “Две хиляди и триста вечери и утрини, и тогава свѣтилището ще се очисти”, Миллеръ сподѣляше всеобщо възприетото гледище, че земята е свѣтилището, и вѣрваше, че очистването на светилището е очистването на земята чрезъ огънь въ деня на идването на Господа. Затова, когато намѣри, че изтичането на 2300-та дни бѣше точно опредѣлено, той заключи, че това открива времето на пришествието. Неговото заблуждение произлизаше отъ това, че относно светилището той сподѣляше общоприетия възгледъ.BC 286.2

Въ сѣнковото богослужение, което бѣше едно указание върху жертвата и свещенството на Христа, освещаването или очистването на светилището съставляваше последната служба, която се извършзаше отъ първосвещеника въ годишния цикълъ на неговата служба. Това бѣше последното дѣло на примирението, едно премахване на грѣха отъ израиля, и символизираше последното дѣло въ службата на нашия Първосвещеникъ въ небето, при което Той отнема или премахва грѣховетѣ на Своя народъ, които стоятъ отбелязани въ небеснитѣ книги. Тази служба изисква едно изследване, една присѫда, и предшествува непосрѣдствено Христовото пришествие въ небеснитѣ облаци съ голѣма слава и сила ; понеже когато Той се яви, сѫдбата на всѣкиго вече ще бѫде разрешена. Исусъ казва : “Отплата Ми е съ Мене, за да въздамъ всѣкиму споредъ дѣлата му”. (Откр. 22: 12.) Този сѫдъ преди пришествието е съобщенъ въ първата ангелска весть въ Откровението 14 : 7 : “Бойте се отъ Бога и Му въздайте слава, защото настѫпи часътъ на Неговия сѫдъ!”BC 286.3

Всички, които проповѣдваха това предупреждение, дадоха истинската весть на нужното време. Но както първитѣ ученици възъ основа на Даниилъ 9 обясняваха: “Времето се изпълни и царството Божие наближи”, а все пакъ не виждаха, че въ сѫщия текстъ отъ Писанието бѣше писано и за смъртьта на Мессия, тъй и Миллеръ и неговитѣ съработници проповѣдваха основаната на Дан. 8:14 и Откр. 14:7 весть, безъ да виждатъ, че въ Откр 14 бѣха изложени и други вести, които сѫщо трѣбваше да бѫдатъ проповѣдвани преди пришествието на Господа. Както ученицитѣ се заблудиха относно царстзото, което трѣбваше дя бѫде възстановено въ края на 70-тѣ седмици, тъй и адвентиститѣ се заблудиха относно събитието, което трѣбваше да се случи въ края на 2300-та дни. И въ двата случая придържането о общоприети заблуди бѣше причината за заслѣплението относно истината. И ония, както и тия, изпълняваха Божията воля, като проповѣдваха вестьта, която трѣбваше да бѫде разгласена, и дветѣ групи бѣха разочаровани вследствие своитѣ собствени погрѣшни схващания за вестьта.BC 286.4

Все пакъ Богъ постигна Своята добра цель, и Той допусна, щото преупреждението за сѫда да бѫде разгласено по споменатия начинъ. Великиятъ день бѣше наближилъ, и споредъ Божието провидение човѣцитѣ бѣха изпитани относно точното време, за да имъ се открие, какво бѣше въ сърдцата имъ. Вестьта бѣше опредѣлена за изпитание и очистване на църквйтѣ. Тѣ трѣбваше да бѫдатъ доведени до тамъ, да познаятъ, дали тѣхнитѣ сърдца бѣха насочени къмъ този свѣтъ, или къмъ Христа и небето. Тѣ заявяваха, че обичатъ Спасителя; сега тѣ трѣбваше да докажатъ любовьта си. Бѣха ли тѣ готови да напуснатъ своитѣ свѣтски надежди и честолюбиви планове и съ радость да очакватъ идването на своя Господь? Вестьта трѣбваше да ги направи да познаятъ своето истинско духовно състояние; тя бѣ изпратена отъ милость, за да ги накара да потърсятъ Господа съ разкаяние и смирение.BC 287.1

И заблудата — макаръ и последица отъ тѣхното лично погрѣшно разбиране на вестьта — която тѣ проповѣдваха, трѣбваше да послужи за добро. Тя поставяше сърдцата, които бѣха заявили, че приемаха предупреждението, на проба: Щѣха ли тѣ, предвидъ разочарованието си, безъ друго да се откажатъ отъ своята опитность и да отхвърлятъ довѣрието си въ Словото Божие? Или щѣха да се опитатъ съ смирение и молитва да разкриятъ, кѫде бѣха погрѣшили въ правилното разбиране на пророчеството? Колко бѣха действували отъ страхъ, слѣпо подбуждение и вълнение? Колко бѣха полусърдечни и невѣрващи? Хиляди изповѣдваха, че обичатъ идването на Господа. Щѣха ли тѣ да се откажатъ отъ вѣрата си поради подигравкитѣ и хулитѣ на свѣта, поради закъснението и разочарованието ? Щѣха ли тѣ, като не можеха веднага да разбератъ Божията постѫпка съ тѣхъ, да отхвърлятъ истинитѣ, които почиваха върху най-точни изявления на Неговото слово ?BC 287.2

Тази проба трѣбваше да открие устойчивостьта на ония, които въ вѣрата бѣха послушни къмъ онова, което тѣ бѣха приели като учение на словото Божие. Тази опитность трѣбваше, както никоя друга не би могла да направи това, да имъ покаже свързанитѣ съ това опасности, когато се приематъ човѣшки теории и тълкувания, вмѣсто да се остави Библията сама да тълкува себе си. Въ чадата на вѣрата появилитѣ се поради тѣхното заблуждение трудности и грижи щѣха да издействуватъ нужното подобрение; тѣ щѣха да ги накаратъ да изучатъ по-основно пророческото слово, щѣха да ги научатъ да изпитватъ съ по-голѣма грижливость основнитѣ принципи на вѣрата си и да отхвърлятъ всичко небиблейско, колкото и да е разпространено то въ христянския свѣтъ.BC 288.1

Тѣзи вѣрующи, подобно на първитѣ ученици, трѣбваше да бѫдатъ по-късно освѣтлени относно онова, което бѣше тъмно за разбиранията имъ въ часа на изпитанията имъ Ако биха видѣли “сетнината отъ Господа”, тѣ биха знаяли, че въпрѣки произлѣзлитѣ поради тѣхнитѣ заблуждения трудности, Неговитѣ милостиви намѣрения къмъ тѣхъ сѫ се постепенно изпълнявали. Чрезъ една носяша благословение опитность тѣ биха познали, че всички пѫтеки на Господа сѫ милосърдие и вѣрность (Пс. 25:10).BC 288.2