Епизод 20—Религиозно пробуждане.

Въ пророчеството относно първата ангелска весть въ Откр. 14 подъ проповѣдването на скорошното Христово пришествие е предсказано едно голѣмо религиозно пробуждане. Йоанъ вижда да хвърчи посрѣдъ небето единъ ангелъ, който имаше вѣчно евангелие, за да благовести на жителитѣ земни, на всѣко племе и колѣно, езикъ и народъ”. “Съ високъ гласъ” проповѣдваше той вестьта: “Бойте се отъ Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часътъ на Неговия сѫдъ; и поклонете се на Оногова, който е сътворилъ небето и земята, морето и воднитѣ извори”. (Откр. 14:6. 7.)BC 289.1

Фактътъ, че единъ ангелъ е отбелязанъ като веститель на това предупреждение, е отъ особено значение. Угодно е било на божествената мѫдрость, да представи величието на извършваното чрезъ вестьта дѣло и мощьта и славата, които трѣбваше да го придружаватъ, чрезъ чистотата, славата и мощьта на единъ небесенъ пратеникъ. А летенето на ангела “посрѣдъ небето”, “силниятъ гласъ”, съ който се проповѣдва вестьта, и нейното разпространение между всички “жители земни”, между “всѣко племе и колѣно, езикъ и народъ” изразяватъ бързината и всесвѣтското разпространение на това движение.BC 289.2

Самата весть дава свѣтлина относно времето, въ което ще настане това движение. Казва се, че то е една часть отъ “вѣчното евангелие”; и то възвестява откриването на сѫда. Спасителната весть е била проповѣдвана въ всички епохи; но тази весть е една часть отъ евангелието, което щѣше да бѫде проповѣдвано само въ последнитѣ дни, понеже само тогава можеше да бѫде истина, че часътъ на сѫда е нсстѫпилъ. Пророчествата посочватъ една редица събития, които достигатъ до откриването на сѫда. Такъвъ е особено случаятъ съ книгата Даниилъ. Онази часть отъ неговото пророчество, обаче, която се отнасяше до последнитѣ дни, Даниилъ трѣбваше да скрие и запечата “до последно време”. Едва тогава, когато това време настѫпи, можеше да бѫде проповѣдвана вестьта за сѫда, която се основава върху из- пълнението на това пророчество. Но въ последно време, казва пророкътъ “мнозина ще я прочитатъ, и знанието ще се умножи” (Дан. 12 : 4).BC 289.3

Апостолъ Павелъ предупреждаваше църквата, да не очаква Христовото пришествие въ неговитѣ дни: “Защото оня день не ще настѫпи, докле първомъ не дойде отстѫплението и се не открие човѣкътъ на грѣха, синътъ на погибельта”. (2. Сол. 2 : 3.) Едва следъ голѣмия отпадъкъ и следъ дългото властвуване на “човѣка на грѣха” ние можемъ да очакваме идването на нашия Господь. “Човѣкътъ на грѣха”, “тайната на злото”, синътъ на погибельта” и нареченъ още “лукавиятъ”, представлява папството, което, споредъ пророчеството, трѣбваше да властвува въ продължение на 1260 години. Това време се свърши въ 1798 г. Христовото идване не можеше да бѫде преди това време. Павловото предупреждение се простира надъ дългото време, презъ което християнството щѣше да бѫде вързано, до 1798 год. И вестьта за Христовото пришествие трѣбваше да бѫде проповѣдвана едва следъ това.BC 290.1

Такава весть никога не е била проповѣдвана въ миналитѣ времена. Павелъ, както сме видѣли, не я е проповѣдвалъ, той обясняваше на своитѣ братя, че пришествието на Господа щѣше да стане въ едно далечно за тѣхнитѣ дни бѫдеще. Реформаторитѣ сѫщо не я проповѣдваха. Мартинъ Лютеръ очакваше сѫда около 300 години следъ своето време. Но следъ 1798 години книгата на пророкъ Даниила бѣ разпечатана, разбирането на пророчествата се увеличи и мнозина започнаха да проповѣдватъ тържествената весть за близкия сѫдъ.BC 290.2

Както великата реформация въ 16-то столѣтие, тъй и адвентното движение се появи едновременно въ различни християнски страни. И въ Европа, и въ Америка мѫже на вѣра и молитва бѣха доведени до изучаване на Словото Божие и, изследвайки боговдъхновенитѣ доклади, тѣ намѣриха убедителни доказателства, че краятъ на всичко е наближилъ. Въ различни страни се явиха обединени групи християни, които само чрезъ изучаване на Свещеното Писание бѣха повѣрвали, че идването на Спасителя е близко.BC 290.3

Въ 1821 год., три години следъ като Миллеръ получи разбирание за пророчествата, които посочваха времето на сѫда, Д-ръ Йозефъ Волфъ, “мисионерътъ за цѣлия свѣтъ”, започна да проповѣдва скорошното идване на Господа. Волфъ бѣше родомъ отъ Германия, а по произходъ евреинъ; неговиятъ баща бѣше равинъ. Още въ ранната си възрасть той се убедилъ въ истиностьта на християнската религия. Съ деятелень и изследващъ разсѫдъкъ. той внимателно се всушвалъ въ воденитѣ въ родителската му кѫща разговори, когато тамъ всѣки день се събирали набожни евреи, за да разговарятъ за надеждитѣ си и за очакванията на народа си, за славата на идващия Мессия и за възстановяването на израиля. Като чуло единъ день името на Исуса отъ Назаретъ, момчето запитало, кой е той. Отговорътъ билъ: “Единъ извънредно даровитъ юдеинъ; но понеже претендиралъ, че билъ Мессия, еврейскиятъ сѫдъ го осѫдилъ на смърть”. — “А защо”, продължилъ запитвачътъ, “Йерусалимъ е разрушенъ и защо ние сме въ пленъ?” — “Ахъ, ахъ”, отговорилъ башата, «защото юдеитѣ избиваха пророцитѣ”. У детето веднага се явила мисъльта : Може би и Исусъ отъ Назаретъ е билъ единъ пророкъ, и юдеитѣ го убиха, макаръ и невиненъ. (Travels and Adventures of the Rev. Juseph Wolff, Vol. 1 p. 6.) Това чувство било тъй силно, че той, макаръ и да му било забранено да влиза въ християнска черква, все пакъ често стоялъ предъ вратата, за да слуша проповѣдьта.BC 290.4

Когато билъ едва на седемь години, той се хвалѣлъ на единъ възрастенъ съседъ-християнинъ за бѫдещия триумфъ на израиля при идването на Мессия, на което стариятъ човѣкъ му казалъ любезно: “Мило момче, азъ ще ти кажа, кой е истинскиятъ Мессия: Той е Исусъ отъ Назаретъ. . . Когото твоитѣ предшественици разпнаха, както въ древность избиваха пророцитѣ. Иди си у дома и чети 53-та глава отъ Исая, и ти ще се убедишъ, че Исусъ Христосъ е Божиятъ Синъ”. Той веднага се убедилъ, че това трѣбва да е тъй, отишелъ си у дома, прочелъ посочения откѫслекъ и останалъ очуденъ отъ това, какъ съвършено той е билъ сбѫднатъ въ Исуса отъ Назаретъ. Наистина ли бѣха вѣрни думитѣ на християнина? Момчето помолило баща си да му обясни пророчеството; този, обаче, му отвърналъ съ едно такова мрачно мълчание, че то никога вече не посмѣло да го запита повторно. По такъвъ начинъ у него постепенно започнало да се усилва желанието, да узнае нѣщо повече за християнската религия.BC 291.1

Познанието, което той търсѣлъ, се криело грижливо отъ него въ неговия юдейски домашенъ крѫгъ; но като станалъ на единадесеть години, той напусналъ дома на баща си, за да отиде въ свѣта, да получи образование и да си избере религия и призвание. Известно време той намѣрилъ подслонъ при роднини, скоро, обаче, билъ изпѫденъ отъ тѣхъ като отцепникъ, и трѣбвало самъ и безъ срѣдства да си проправи пѫть между чуждитѣ. Той отивалъ отъ мѣсто на мѣсто, сѫщевременно училъ трудолюбиво и печелѣлъ издръжката си, като преподавалъ уроци по еврейски. Чрезъ влиянието на единъ католически учитель той билъ подвиженъ да приеме папската вѣра и взелъ решение да стане мисионеръ между своя собственъ народъ. Съ това намѣре-ние нѣколко години по-късно той постѫпилъ въ учител- ския институтъ за пропаганда въ Римъ, за да продължи тамъ учението си. Тукъ неговата привичка да мисли независимо и да говори открито станала причина да го упрѣкнатъ въ ерегичество. Той явно нападалъ злоупотрѣбленията на черквата и наблѣгалъ на необходимостьта отъ едно преобразование. Макаръ че отначало папскитѣ кардинали се отнасяли къмъ него съ особено благоволение, все пакъ следъ известно време той трѣбвало да напусне Римъ. Подъ надзора на черквата той отивалъ отъ мѣсто на мѣсто, докато се убедили, че той никога не би могълъ да бѫде заставенъ да се подчини на игото на романизма. Той билъ обявенъ за непоправимъ и го оставили да върви, кѫдето иска. Тогава той заминалъ за Англия, и следъ като приелъ протестанската вѣра, преминалъ къмъ мѣстната черква. Следъ двегодишно изучавене, въ 1821 год. той встѫпилъ въ своята мисия.BC 291.2

Докато Волфъ приемаше великата истина за първото идване на Христа като “презрѣнъ и унизенъ предъ людетѣ, мѫжъ на скърби и изпиталъ недѫзи”, той видѣ, че проро-чествата съ сѫщо такава яснота представяха предъ очи и второто Му пришествие въ сила и слава. И докато искаше да покаже на народа си Исуса отъ Назаретъ като Обещаниятъ и явяването Му въ униженъ видъ като една жертва за човѣдитѣ, той сѫщевременно обръщаше вниманието имъ и на Неговото второ идване, като Царь и Освободитель.BC 292.1

Той казваше: “Исусъ отъ Назаретъ, истинскиятъ Мессия, чиито рѫце и нозе бѣха прободени, Оня, Който бѣ поведенъ като агнецъ на заколение, Който бѣ известенъ като човѣкъ на болки и на страдания, Който дойде първи пѫть, следъ като скиптърътъ и жезълътъ на владичеството бѣха отнети отъ юда, ще дойде втори пѫть въ облацитѣ небесни съ трѫба на архангелъ”. (Wolff, “Researches and Missionary Labors”, p. 62), и ще застане на Елеонската планина: и онова владичество надъ творението, което нѣкога бѣ повѣрено на Адама и изгубено отъ него (Бит. 1:26; 3:17), ще бѫде дадено на Исуса. Той ще бѫде царь надъ цѣлата земя. Стенането и оплакването на творението ще престане, и ще се чуватъ хвалебни и благодарствени пѣсни. . . Когато Исусъ дойде въ славата на Отца Си съ Своитѣ свѣти ангели. . . ще възкръснатъ най-напредъ умрѣлитѣ вѣрующи. (1 Сол. 4:16; 1 Кор. 15:23.) Това ние, християнитѣ, наричаме първото възкресение. Тогава животинскиятъ свѣтъ ще промѣни характера си (Ис. 11:6—9) и всички ще се подчинятъ на Исуса (Journal of Wolff, pp. 378, 379). Ще владѣe всеобщъ миръ. (Псаломъ 8.) “Господь отново ще погледне на земята и ще каже: Ето, всичко е много добро!” (Journal of Wolff, p. 294.)BC 292.2

Волфъ вѣрваше, че идването на Господа е близо. Него- вото тълкуване на пророческитѣ данни се отклоняваше самосъ нѣколко години отъ времето, въ което Миллеръ очакваше великия завършекъ. На ония, които възъ основа на текста: “Но за оня день и часъ никой не знае” (Мат. 24:36), се опитваха да докажатъ, че чозѣцитѣ не трѣбвало да знаятъ нищо за близостьта на Христовото пришествие, Волфъ отговаряше: “Казалъ ли е нашиятъ Господь, че оня день и часъ никога не ще бѫдатъ обявени? Не ни ли е далъ Той знамения на времето, щото поне да мождмъ да познаемъ приближаването на Неговото идване, както по смокиновото дърво, кога дава листа, знаемъ, че лѣтото е близо? (Мат. 24:32.) Трѣбва ли ние завинаги да останемъ въ незнание относно онова време, когато Самъ Той ни напомня, не само да четемъ пророка Даниила, но и да го разбираме? Тъкмо въ Даниила се казва, че тѣзи думи трѣбва да останатъ скрити до последно време (какъвто бѣше случаятъ въ неговото време) и че “мнозина ще я прочетатъ” (на еврейски: разгледатъ и обмислятъ върху времето), и “знанието ще се умножи” относно времето. (Дан. 12:4). Тъй че съ това Господь не иска да каже, че приближаването на времето не трѣбва да бѫде познато, но само, че за точния “день и часъ никой не знае”. Той казва, че чрезъ знаменията на времето ще ни стане достатъчно ясно, за да се заемемъ да се подготвимъ за Неговото пришествие, както Ной направи ковчега. (Wolff “Researches and Missionary Labors”, pp. 404, 405.)BC 292.3

Относно общеприетото тълкуване или изкривяване на Светото Писание Волфъ писа : “По-голѣмата часть отъ хри-стиянската черква се е отклонила отъ ясния смисълъ на Св. Писание и се е обърнала къмъ будисткото учение и фалшиви представи, като заявява, че бѫдещето щастие на човѣцитѣ се състояло въ едно блуждаене изъ въздуха; тѣ приематъ, че като четатъ юдеи, подъ това трѣбва да се разбиратъ езичници; че като четатъ Йерусалимъ, трѣбва да се разбира черквата; като се казва земя, това означавало небе, че подъ идването на Господа трѣбвало да се разбира напредъкътъ на мисионскитѣ общества; и че отиването на планината на Божия домъ означавало едно голѣмо събра ние нт методиститѣ” . (“ Journal of Wolff”, p. 96.)BC 293.1

Презъ 24 години, отъ 1845, Волфъ пѫтува навсѣкѫде: въ Африка той посети Египетъ и Абисиния ; въ Азия пропѫтува Сирия, Персия, Бухара и Индия. Той посети и Съединенитѣ Щати, следъ като на отиване проповѣдва и въ островъ св. Елена. Презъ августъ 1837 год. той дойде въ Ню-Йоркъ ; следъ като говори въ този градъ, той проповѣдва въ Филаделфия и Балтиморе и най-после отиде въ Вашинтонъ. “Тукъ”, казва той, “по предложението на Джонъ Квинчи Адамсъ въ една отъ кѫщитѣ на конгреса ми бѣ единодушно предоставено на разположение използването на конгресната зала за една сказка, която азъ държахъ една сѫбота, почетенъ отъ присѫствието на всички членове на конгреса, на епископа отъ Виржиния, както и отъ това на духовенството и на гражданитѣ отъ Вашингтонъ. А сѫщинската почесть ми бѣ оказана отъ страна на управителнитѣ членове на Ню-Джерсей и Пенсилвания, въ чието присѫтствие азъ държахъ лекции върху моитѣ изследвания въ Азия, а сѫщо тъй и върху личното управление на Исуса Христа”. (“ Journal of Wolff 398. 399)BC 293.2

Д-ръ Волфъ пропѫтува нецивилизиранитѣ страни безъ закрила отъ страна на което и да е европейско правителство ; той претърпѣ много трудности и бѣ заобиколенъ отъ безбройни опасности. Той е получавалъ удари съ прѫчка по ходилата на нозетѣ си, трѣбвало е да гладува, билъ е продаденъ като робъ и три пѫти осъжданъ на смърть. Бивалъ е нападанъ отъ разбойници и понѣкога едва не умиралъ отъ жажда. При единъ такъвъ случай му било обрано всичко, което притежавалъ, и е трѣбвало пешъ да извърви стотици мили презъ една планина, докато снѣгътъ го удрѣлъ право въ лицето и боситѣ му нозе се вдървявали при докосването съ замръзналата земя.BC 294.1

Когато го предпазваха да не отива невъорѫженъ между диви и враждебни племена, той обясняваше, че билъ въорѫженъ съ щитъ, а именно съ молитвата, съ ревностьта за Христа и съ упованието въ Неговата помощь. “Азъ имамъ сѫщо”, казваше той, “любовьта къмъ Бога и къмъ моя ближенъ въ сърдцето си, и Библията въ рѫката си”. Кѫдето и да отидѣше, той носѣше съ себе си една еврейска и една английска Библия. За едно отъ своитѣ по-късни пътувания той казва : “Азъ . . . държахъ Библията отворена въ рѫката си. Чувствувахъ, че силата ми бѣше въ тази книга и че само нейната мощь ме подърѫаше”. (Adams, “In Perils Oft”, p. 192.)BC 294.2

По такъвъ начинъ той издърѫаше въ работата си, докато вестьта за сѫда бѣ достигнала до голѣма часть отъ земнитѣ жители. Той разпространяваше Словото Божие на различни езици между индийци, турци, перси, хиндуси и много други народности и племена, и назсѣкѫде възвестяваше идващето царство на Мессия.BC 294.3

При своитѣ пѫтувания той срѣщналъ учението за ско-рошното пришествие на Господа въ Бухара и у едно отдалечено и отстранено племе. Той казва : “Арабитѣ на Еменъ притежаватъ една книга, наречена “Сеера”, която дава освѣтление за Христовото пришествие и Неговото царуване въ слава, и тѣ очакватъ, че въ 1840 год. ще станатъ голѣми събития”. (Journal of Wolff, p. 377). “Въ Йеменъ азъ прекарахъ шесть дни съ рехабититѣ. Tѣ не пиятъ вино, не садятъ лозя, не сѣятъ никакъвъ посѣвъ, живѣятъ въ шатри и размиш- ляватъ върху думитѣ на Йонадава, сина на Рехава. При тѣхъ се намираха и израилтяни отъ племето на Дана . . ., които заедно съ чадата на Рехава очакваха скорошното идване на Мессия въ небеснитѣ облаци”. (Journal, р. 389.)BC 294.4

Подобна вѣра другъ единъ мисионеръ намѣрилъ въ Татария. Единъ татарски свещеникъ задалъ на единъ мисионеръ въпроса, кога ще дойде Христосъ втори пѫть. Когато мисионерътъ отговорилъ, че не знае нищо по това, свещеникътъ изглеждалъ да останалъ много очуденъ върху това незнание на едного, който претендиралъ да бѫде учитель по Библията, и му обяснилъ собственото си вѣрване, основано върху пророчеството, че Христосъ трѣбвало да дойде около 1844 год.BC 295.1

Въ Англия още въ 1826 год. започнаха да проповѣдватъ адвентната весть. Тукъ това движение не прие такава опредѣлена форма, както въ Америка ; точното време на Христовото пришествие не бѣше тъй всеобщо проповѣдвано, обаче великата истина за скорошното Христово идване въ сила и слава бѣ обширно проповѣдвано; и това не само между другомислящитѣ и нечислящитѣ се къмъ англиканската държавна черква. М. Брокъ, единъ английски писатель, съобщава, че около 700 проповѣдници отъ англиканската черква се заели съ проповѣдването на това “евангелие за царството”. Вестьта, която посочваше на 1844 год. като време на Неговото идване, бѣ проповѣдвана и въ Великобритания. Книжнина върху адвентното движение, издавана отъ Съединенитѣ Щати, се разпращаше надалеко и нашироко. Книги и списания се преиздаваха отново въ Англия, и въ 1842 г. Робертъ Винтеръ, единъ англичанинъ, който бѣше приелъ адвентната вѣра въ Америка, се завърна обратно въ родината си, за да проповѣдва идването на Господа. Мнозина се присъединиха къмъ него и въ това дѣло, и вестьта за сѫда бѣ разпространена въ различни части на Англия.BC 295.2

Въ Южна Америка Лакунца, единъ испанецъ и йезуитъ, посрѣдъ невежеството и измамитѣ на свещеничеството намѣрилъ пѫтя къмъ Свещеното Писание и позналъ истината за скорошното Христово пришествие. Вѫтрешно подбуденъ да съобщи предупреждението, а все пакъ гледайки да избѣгне черковното наказание на Римъ, той публикува своитѣ възгледи подъ синонимъ “Рабби бенъ Израелъ”, явявайки се като единъ обърнатъ юдеинъ. Луканца живѣ презъ 18-то столѣтие : неговата книга, която бѣше отнесена въ Лондонъ, бѣ преведена въ около 1825 год. на английски езикъ. Нейниятъ преводъ допринесе за това, да се усили породеното въ Англия внимание относно Христовото учение.BC 295.3

Въ Германия това учение въ XVIII-то столѣтие бѣ проповѣдвано отъ Бенгелъ, единъ прелатъ на лютеранската черква и прочутъ библейски ученъ и критикъ. Следъ за-вършването на училищното си образование, Бенгелъ се посвети на “изучаване теологията, къмъ което неговата дълбока сериозна и набожна душа, разширена и подкрепена чрезъ образованието и възпитанието му, го влѣчала по природа. Както и други мислящи млади мѫже преди и следъ него, и той имаше да се бори съ религиозни съмнения и трудности, и той съ дълбоко чувство говори за много свещеници, които сѫ наранявали бедното му сърдце и правили младостьта му тежко поносима”. (“ Encycl. Brit.”, Art. Bengel.) Като стана членъ на Вюртенбергския консисториумъ, той застана за дѣлото на религиозната свобода”, и като запазваше всички права и привилегии на черквата, той ходатайствуваше за даването всѣка свобода на ония, които по съвѣстни причини се чувствуваха принудени да се оттеглятъ отъ тѣхното общество”. (“ Encycl Brit”, Art. Bengel.) Добритѣ последици отъ този неговъ начинъ на действие се чувствуватъ и днесъ още въ неговата родина.BC 295.4

Докато една недѣля преди Рождество Бенгелъ се при-готвялъ за проповѣдьта си върху Откр. 21, внезапно го огрѣла свѣтлината относно Христовото пришествие. Предсказанията отъ Откровението се разкрили предъ ума му, както никога до тогава. Едно съзнание за чудесната важность и ненадминатата слава на представеното отъ пророка събитие го обхванало тъй дълбоко, че той билъ принуденъ известно време да се отклони отъ разглеждането на този предметъ. Но на амвона той отново застаналъ живо предъ него. Отъ онова време той се посвѣти на изучаване пророчествата, особено ония на Откровението, и скоро се увѣри, че тѣ посочватъ на Христовото идване като на близко предстояще. Датата, която той опредѣляше за време на Христовото пришествие, се отклоняваше само съ нѣколко години отъ приетата по-късно отъ Миллера.BC 296.1

Писанията на Бенгела сѫ разпространени изъ цѣлия християнски свѣтъ. Въ неговата родна държавица Вюртенбергъ, а до известна степень и въ други части на Германия, неговитѣ възгледи относно това пророчество бѣха почти всеобщо възприети. (Вижъ приложението.) Това движение продължи и следъ неговата смърть, и адвентната весть въ Германия бѣ разпространена въ сѫщото време, презъ което тя и въ другитѣ страни привлѣче вниманието върху себе си. Още веднага нѣкои вѣрующи отидоха въ Русия и образуваха колонии ; вѣрата въ скорошното Христово идване и днесъ още е запазена въ германскитѣ църкви на онази страна.BC 296.2

Въ Франция и Швейцария сѫщо огрѣ свѣтлината. Въ Женева, дето Фарелъ и Калвинъ бѣха разпространили ис- тинитѣ на реформацията, Гаусенъ проповѣдваше вестьта за Христовото пришествие. Докато учеше въ университета, той всмука оня духъ на национализъмъ, който презъ последната година на 18-то столѣтие бѣше проникналъ въ цѣла Европа, и като постѫпи въ проповѣдничеството, той не само не познаваше истинската вѣра, но дори бѣше наклоненъ къмъ съмнение. Въ младостьта си той чувствувалъ особено влѣчение за изучаване пророчествата. Като прочелъ Рилиновата “Стара история”, неговото внимание било обърнато върху втората глава отъ Даниила, и той се удивлявалъ на чудната точность, съ която пророчеството се бѣ изпълнило, както се виждаше отъ доклада на историка. Това бѣше едно свидетелство за боговдъхновеностьта на Свещеното Писание, което му служеше като котва всрѣдъ опасноститѣ на по-къснитѣ години. Него вече не задоволяваха ученията на национализма, и чрезъ изследване на Библията и търсене по-голѣма свѣтлина следъ известно време той получи една здрава вѣра.BC 296.3

Като продължи по-натататъкъ изследванията си върху пророчествата, той дойде до убеждението, че идването на Господа предстои близо. Подъ впечатлението на тържестве-ностьта и важностьта на тази велика истина, той пожела да я разнесе между народа ; обаче всеобщо приетата вѣра, че Данииловитѣ пророчества били тайни и не можели да бѫдатъ разбрани, му бѣше една трудна спънка. Най-после, както и Фарелъ преди него бѣше направилъ, той се реши, като занесе евангелието въ Женева, да започне съ децата, чрезъ които се надѣваше да привлѣче и родителитѣ.BC 297.1

Когато по-късно еднажъ разправяше за своето намѣрение при това предприятие, той каза : “Бихъ желалъ да бѫде разбрано това, че не поради маловажното му значение, но напротивъ, поради високата му стойность е, че азъ поискахъ да представя това нѣщо въ тази интимна форма, и съ това се обърнахъ къмъ децата. ѣзъ искахъ да бѫда чутъ, а се страхувахь, че не бихъ привлѣкълъ вниманието, ако бихъ се обърналъ къмъ възрастнитѣ. Затова азъ решихъ да отида при най-младитѣ. Азъ събрахъ едно слушателство отъ деца. Ако числото имъ се увеличеше, ако видѣхъ, че тѣ слушаха, харесваше имъ се, чувствуваха се привлѣчени, можеха да разбиратъ и обясняватъ предмета, тогава сигурно бихъ ималъ и втори крѫгъ слушатели, и възрастнитѣ отъ своя страна ще видятъ, че заслужава да се заеме човѣкъ и да изучава. Дойде ли до тукъ, тогава дѣлото е спечелено”. (Gaussen, “Prophet Daniel”, 2 Bd, Vorwort.)BC 297.2

Старанията му бѣха успѣшни. Докато Гаусенъ се обръщаше къмъ децата, идваха и възрастни хора да слушатъ. Галериитѣ на неговата черква се пълнѣха съ внимателни слушатели. Между тѣхъ имаше учени и почитани мѫже, като и чужденци, които посещаваха Женева, и чрезъ тѣхъ вестьта се разнасяше и въ други области.BC 297.3

Насърдченъ отъ този успѣхъ, Гаусенъ публикува своитѣ убеждения, съ надежда да насърдчи изучаването на проро-ческитѣ книги въ църквитѣ съ говорящъ френски езикъ народъ. Той казва : “Чрезъ публикуването на даванитѣ на децата поучения ние казваме на възрастнитѣ, които често пренебрегватъ такива книги подъ фалшивия предлогъ, че били неразбираеми: Какъ могатъ тѣ да бѫдатъ неразбираеми, когато вашитѣ деца ги разбиратъ ? . . . Азъ имахъ голѣмо желание, добавя той, да направя познаването на пророчествата почти всеобщо въ нашитѣ църкви”. “Въ действителность нѣма изучване, което, както ми се струва, да отговаря по-добре на нуждитѣ на времето”. “Чрезъ това ние трѣбва да се приготвимъ за предстоящата скръбь и да очакваме Исуса Христа”.BC 298.1

Макаръ че Гаусенъ бѣше единъ отъ най-прочутитѣ и любими проповѣдници на френски езикъ, все пакъ следъ известно време той бѣ уволненъ отъ длъжность, главно, защото вмѣсто черковния катехизисъ, единъ блудкавъ и рационалистиченъ учебникъ, който бѣше лишенъ отъ всѣка положителна вѣра, при поучаване на младежьта той си служеше съ Библията. По-късно той стана учитель въ едно богословско училище и продължаваше недѣленъ день своето дѣло съ децата, като ги поучаваше въ Свещеното Писание.. Неговитѣ книги върху пророчествата обърнаха всеобщо внимание. Отъ катедрата, чрезъ пресата и въ своето любимо занятие като учитель на децата той можа много години наредъ да упражнява обширно влияние, и бѣше инструментъ, за да се обърне вниманието на мнозина върху изучаването на пророчествата, които показватъ, че идването на Господа е близо.BC 298.2

И въ Скандинавия бѣ проповѣдвана адвентната весть и предизвика всеобщо внимание. Мнозина бѣха разтърсени отъ своята безгрижна сигурность, за да изповѣдатъ и оставятъ грѣховетѣ си и да търсятъ прощение въ името на Христа. Обаче духовенството на държавната черква се противопостави на това движение, и подъ неговъ натискъ нѣкои, които проповѣдваха тази весть, бѣха хвърлени въ тъмница. На много мѣста, кѫдето вестителитѣ на скорошното Христово идване бѣха заставени по такъвъ начинъ да мълчатъ, на Бога бѣ угодно да разгласи вестьта по чудесенъ начинъ чрезъ малки деца. Понеже бѣха още малолѣтни, държавниятъ законъ не можеше да ги спира, и тѣ можеха свободно да говорятъ.BC 298.3

Движението проникваше особено между по-низкитѣ слоеве; въ скромнитѣ жилища на работницитѣ народътъ се събираше, за да слуша предупреждението. Самитѣ пропо- вѣдници-деца бѣха повечето жители на бедни колиби. Нѣкои отъ тѣхъ бѣха не повече отъ шесть до осемь годишни, и докато животътъ имъ свидетелствуваше, че обичаха Спасителя и се стараеха да бѫдатъ послушни на светитѣ Божии предписания, тѣ въобще проявяваха само обикновения за детската възрасть умъ и най-обикновени способности. Заставаха ли, обаче, предъ хора, тогава ставаше ясно, че тѣ бѣха движени отъ едно произхождаше надъ тѣхнитѣ естествени способности влияние. Тѣхниятъ гласъ, цѣлото имъ сѫщество се промѣняше, и тѣ съ тържествена мощь възвестяваха съда, служейки си точно съ думитѣ на Светото Писание : “Бойте се отъ Бога и Му въздайте слава, защото настѫпи часътъ на Неговия сѫдъ!” Tѣ изобличаваха грѣховетѣ на народа, осѫждаха не само безнравственостьта и пороцитѣ, но укоряваха и свѣтския духъ и отклонението отъ вѣрата, и съветваха слушателитѣ си да се заематъ веднага, за да избѣгнатъ идещия гнѣвъ.BC 298.4

Хората слушаха съ трепетъ. Убеждаващиятъ Божий Духъ говорѣше въ сърдцата имъ. Мнозина се чувствуваха заставени да изследватъ Св. Писание отново и съ по-голѣма ревность. Невъздържнитѣ и безнравственитѣ започнаха единъ новъ животъ; други се отказваха отъ нечестиитѣ си привички, и бѣ извършено едно такова явно дѣло, че дори и проповѣдницитѣ на държавната черква трѣбваше да признаятъ, че Божията рѫка бѣше въ това движение.BC 299.1

Божията воля бѣше, вестьта за идването на Спасителя да се разпространи въ скандинавскитѣ страни, и когато гласоветѣ на Неговитѣ служители бѣха принудени да замлъкнатъ, Той положи Духа Си върху децата, за да бѫде завършено дѣлото. Когато Исусъ, придруженъ отъ радостната тълпа, която Го приветствуваше съ ликувания и развѣващи се палмови клончета като Синъ Божий, се приближаваше къмъ Йерусалимъ, ревнивитѣ фарисеи искаха отъ Него да заповѣда на народа да мълчи ; но Исусъ имъ отговори, че всичко това е изпълнение на пророчеството, и че ако тѣзи млъкнѣха, дори камънитѣ биха проговорили. Наплашениятъ отъ заплашванията на свещеници и началници народъ се въздърѫаше да Го провъзгласи радостно, когато Той минаваше презъ портитѣ на Йерусалимъ ; но децата въ двора на храма подйеха вика и започнаха да пѣятъ, развѣвайки палмовитѣ си клончета : “Осанна на Давидовия Синъ !” Когато свещеницитѣ съ гнѣвно недоволство Му казаха : “Чувашъ ли, какво казватъ тѣ ?” Исусъ отговори : “Да. Нима никога не сте чели: Изъ устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмилъ похвала” ? (Мат. 21:8—16.) Както презъ времето на Христа Богъ действуваше чрезъ деца, тъй Той ги използваше и при възстановяването на Неговото пришествие. Трѣбва да бѫде изпълнено Божието Слово, че вестьта за идването на Спасителя трѣбва да се разнесе между всички народи, племена и езици.BC 299.2

На Вилхелмъ Миллера и на неговитѣ съработници бѣше възложена задачата, да проповѣдватъ тази весть въ Америка. Тази страна стана центърътъ на великото адвентно движение. Тукъ пророчеството за първата ангелска весть получи своето непосрѣдствено изпълнение. Книгитѣ на Миллера и на неговитѣ сътрудници бѣха разнесени въ найотдалеченитѣ страни. Навсѣкѫде, кѫдето бѣха проникнали мисионеритѣ, бѣше разнасяна и радостната весть за скорошното Христово пришествие. Надалеко и нашироко се разпространяваше вестьта на вѣчното евангелие : “Бойте се отъ Бога и Му въздайте слава, защото настана часътъ на Неговия сѫдъ” !BC 300.1

Свидетелството на пророчествата, което изглеждаше, че посочва на пролѣтьта на 1844 год. като на време на Христовото пришествие, хвана дълбоки корени всрѣдъ духа на народа. Като се разнасяше отъ градъ на градъ, вестьта наасѣкѫде възбуждаше голѣмъ интересъ. Мнозина бѣха убедени, че основаващитѣ се на пророческитѣ изчисления на времето доказателства бѣха вѣрни, и приемаха радостно истината, като се отказваха отъ своитѣ горделиви възгледи. Нѣкой проповѣдници се отказаха отъ своитѣ сектантски възгледи и чувства, отказаха се отъ заплатата и отъ църквата си и се присъединиха къмъ възвестяването на Исусовото пришествие. Но все пакъ бѣха относително малко проповѣдницитѣ, които приемаха тази весть ; затова тя въ по-голѣмата си часть бѣше повѣрена на скромни миряни.Зе-мледѣлци напущаха нивята си занаятчии — работилницитѣ си, търговци—стокитѣ си, мѫже на длъжность — службитѣ си; и все пакъ числото на работницитѣ, въ сравнение съ из-вършващето се дѣло, бѣше много малко. Състоянието на една безбожна черква и на единъ лежащъ въ лукавство свѣтъ гнетѣше душитѣ на вѣрнитѣ пастири, и тѣ доброволно понасяха скърби, лишения и страдания, за да могатъ да призоватъ човѣци къмъ покаяние и спасениеМакаръ, че сатана имъ се противопоставяше, все пакъ дѣлото постоянно напредваше, и адвентната истина бѣ приета отъ много хиляди.BC 300.2

Навсѣкѫде се чуваше разтварящето сърдцата свидетелство, което предупреждаваше грѣшници, свѣтски хора, както и църковни членове, да избѣгнатъ отъ бѫдещия гнѣвъ. Подобно на Йоанъ Кръстителя, Предтечата на Христа, проповѣдницитѣ полагаха брадвата до корена на дървото и принуждаваха всички да принесатъ плодове, достойни за покаяние. Тѣхнитѣ трогателни позиви стояха въ явно противоречие съ увѣренията за миръ и сигурность, които се чуваха отъ обикновенитѣ амвони, и кѫдето проникнѣше, вестьта раздвижваше народа. Простото, непосрѣдствено сви-детелство на Светото Писание, което бѣ вложено въ сърдцата на човѣцитѣ чрезъ силата на Светия Духъ, предизвика едно твърдо убеждение, на което само малцина можеха напълно да противостоятъ. Християни по име бѣха пробудени отъ фалшивата имъ увѣреность и съзнаха отклонението си, свѣтския духъ и невѣрието си, гордостьта и себелюбието си. Мнозина търсѣха Господа въ разкаяние и смирение. Склонности, които досега бѣха отправени къмъ земни нѣща, сега се отправяха къмъ небето. Божиятъ духъ почиваше на тѣхъ, и съ смекчени и смирени сърдца тѣ пригласяха на зова : “Бойте се отъ Бога и Му въздайте слава, защото настана часътъ на Неговия сѫдъ !”BC 300.3

Грѣшници, плачейки, питаха : “Какво да правя, за да се спася ?” (Деян. 16:30.) Който бѣше водилъ нечестенъ животъ, се грижеше да поправи неправдитѣ си. Всички, които намираха миръ въ Христа, копнѣеха да видятъ и другитѣ да получатъ това блаженство. Сърдцата на родителитѣ се обръщаха къмъ тѣхнитѣ деца и сърдцата на децата — къмъ родителитѣ имъ. Границитѣ на гордостьта и резервираностьта бѣха премахнати. Правѣха се трогателени признания, и семейни членове работѣха за спасението на ония, които имъ бѣха най-близки и най-скѫпи. Често се чуваха сериозни ходатайствени молби. Навсѣкѫде се молѣха души, въ дълбоко страхопочитание къмъ Бога. Мнозина по цѣла нощь се молѣха за увѣрение, че грѣховетѣ имъ сѫ простени, или пъкъ заради обръщането на тѣхни роднини или съседи.BC 301.1

Всички класи се стичаха въ събранията на адвентиститѣ. Богатъ и беденъ, високопоставенъ и нищоженъ искаха, макаръ и поради различни причини, да чуятъ учението за Христовото пришествие. Господь задържаше духа на съпротивлението, докато Неговитѣ служители представяха основитѣ за вѣрата си. Често орѫдието бѣше слабо, но Божиятъ Духъ даваше мощь на неговата истина. Присѫтствието на свети ангели явствуваше въ тѣзи събрания, и всѣки день мнозина се присъединяваха къмъ вѣрующитѣ. Когато доказателствата за скорошното Христово идване се повтаряха, голѣми множества слушаха съ затаенъ дъхъ тържественитѣ думи. Изглеждаше, че небето и земята се приближаваха едно до друго. Божията мощь се чувствуваше отъ млади и стари. Мѫже влизаха въ домоветѣ си съ славословия на уста, и радостни гласове се чуваха въ срѣднощната тишина. Никой, който е присѫтствувалъ на ония събрания, не ще може да забрави нѣкога ония важни събития.BC 301.2

Посочването на едно опредѣлено време за идването на Христа предизвика голѣмо съпротивление отъ страна на мнозина отъ всички класи, отъ проповѣдницитѣ на амвона до най-дръзкия упорствуващъ спрямо Небето грѣшникъ. Изпълняваха се думитѣ на пророчеството: “Най-първо знайте това, че въ последнитѣ дни ще се явяватъ подигравани, които вървятъ по своитѣ си похоти, и казватъ : Де е обещанието за Неговото пришествие ? Защото, откакъ бащитѣ ни починаха, всичко си стои тъй, както отъ начало на творението”. (2 Пегр. 3 : 3. 4.) Много, които претендираха, че обичали Спасителя си, обясняваха, че тѣ нѣмали нищо противъ учението за Неговото пришествие ; но били само противъ точното опредѣляне на времето. Но Божието око четѣше онова, което бѣше въ сърдцата имъ. Тѣ не искаха да чуятъ нищо за това, че Христосъ щѣше да дойде да сѫди свѣта съ правда. Тѣ бѣха невѣрни служители, тѣхнитѣ дѣла не можеха да понесатъ изпита на Бога, Който раз-крива сърдцата, и тѣ се страхуваха да посрещнатъ своя Господь. Подобно на евреитѣ презъ Христовото време, тѣ не бѣха подготвени да посрещнатъ Исуса. Тѣ не само избѣгваха да слушатъ яснитѣ доказателства отъ Писанието, но и осмиваха ония, които очакваха Господа. Сатана и неговитѣ ангели ликуваха и подхвърляха въ лицето на Христа и на свѣтитѣ ангели хули, че тъй наричаниятъ Неговъ народъ има толкова малко любовь къмъ Него и не желае Неговото явление.BC 301.3

“Никой не знае деня или часа”, гласѣше най-често представяното отъ отхвърлящитѣ адвентната вѣра зъзражение. Библейскиятъ текстъ казва: “А за оня день и часъ никой не знае, нито небеснитѣ ангели, а само Моятъ Отецъ”. (Мат. 24:36.) Ония, които очакваха своя Господь, даваха ясно и сполучливо обяснение на този библейски текстъ. и изкривеното приложение, съ което си служеха тѣхнитѣ противници, се показваше ясно. Тѣзи думи бѣха изговорени отъ Христа въ оня забележителенъ разговоръ съ Неговитѣ ученици на Елеонската планина, когато Той бѣше излѣзълъ за последенъ пѫть отъ храма. Ученицитѣ бѣха задали въпроса: “Какъвь ще е белегътъ за Твоето пришествие и за свършека на свѣта?” (Мат. 24 : 3). Исусъ имъ даде известни белези, казвайки : “Кога видите всичко това, знайте, че е близо при вратата”. (Ст. 33.) Единъ изразъ на Спасителя не може да бѫде представенъ тъй, че да противоречи на другъ. Макаръ и никой да не знае деня и часа на Неговото идване, все пакъ ние сме съветвани и отъ насъ се изисква да знаемъ, кога то ще е наближило. По-нататъкъ ние сме поучавани, че за насъ ще бѫде сѫщо тъй гибелно, ако пренебрегваме Неговото предупреждение и не искаме да обърнемъ внимание на времето на Неговото идване, както за ония, които живѣеха въ Ноеви дни, бѣ гибелно, като не знаеха, кога щѣше да дойде потопътъ. Притчата въ сѫщата глава, която сравнява вѣрния рабъ съ невѣрния и произнася присѫда надъ оня, който казваше въ сърдцето си : “Нѣма да си дойде скоро господарьтъ ми”, показва, какъ Христосъ при прише-ствието Си ще погледне и възнагради ония, които бдятъ и възвестяватъ Неговото идване, и ония, които се съмняватъ въ него. “Затова бдете!” казва Той. “Блазе на оня слуга, чийто господарь, кога дойде, го намѣри, че постѫпва тъй”. (Мат. 24:42—51). “Ако ли не бѫдешъ буденъ, ще дойда върху тебе като крадецъ, и нѣма да узнаешъ, въ кой часъ ще дойда върху тебе”. (Откр. 3 : 3.)BC 302.1

Павелъ говори за една класа, за която явлението на Господа ще бѫде неочаквано. “Денътъ Господенъ ще дойде тъй, както крадецъ ноще. Защото, кога рекатъ: Миръ и безопасность! тогава внезапно ще ги постигне гибель . . . и нѣма да избѣгнатъ. А за ония, които сѫ обърнали внимание на предупреждението на Господа, той добавя: “А вие, братя, не сте въ тъмнина, та деньтъ да ви завари като крадецъ. Защото всички вие сте синове на свѣтлината и синове на деня; ние не сме синове на нощьта, нито на тъмнината”. (1 Сол. 5:2—5.)BC 303.1

Съ това е ясно показано, че Библията не дава никаква причина, да останемъ въ незнание относно близостьта на Христовото идване. А който търси извинение, за да отхвърли истината, той затваря ушитѣ си за това обяснение, и думитѣ : “А за оня день и часъ никой не знае”, сѫ се повтаряли често отъ дръзки подигравачи или дори отъ тъй наречени Христови раби. Докато хората се пробуждаха и започнаха да питатъ за пѫтя на спасението, религиозни учители застанаха между тѣхъ и истината, и се опитваха да разпръснатъ тѣхнитѣ опасения посрѣдствомъ фалшиви тълкувания на Словото Божие. Невѣрни духовни стражи се свързаха съ дѣлото на голѣмия измамникъ и викаха : “Миръ, миръ !”, когато Богъ не бѣше говорилъ за миръ. Подобно на фарисеитѣ презъ Христовото време, мнозина не искаха да влѣзатъ въ царството небесно, а прѣчеха и на ония, които искаха да влѣзатъ. Кръвьта на тия души ще бѫде изискана отъ тѣхната рѫка.BC 303.2

Най-смиренитѣ и най-преданнитѣ въ църквитѣ бѣха първитѣ, които приемаха вестьта. Който самъ изучаваше Би-блията, трѣбваше неминуемо да познае противобиблейския характеръ на всеобщо възприетитѣ възгледи относно про-рочествата, и тамъ, кѫдето народътъ не бѣше рѫководенъ отъ влиянието на духовенството, а самъ изследваше ‘Словото Божие, адвентното учение се нуждаеше само да бѫде сравнено съ Свещеното Писание, за да се потвърди неговиятъ божественъ авторитетъ.BC 303.3

Много бѣха преследвани отъ своитѣ невѣрващи братя. За да запазятъ положението си въ църквата, нѣкой се съгласиха да бѫдатъ мълчаливи относно своята надежда ; дру- ги, обаче, чувствуваха, че вѣрностьта къмъ Бога имъ забранява да криятъ истинитѣ, които Той имъ бѣше повѣрилъ. Не малко бѣха изключени отъ черквата, и то по никаква друга причина, освенъ за това, че бѣха изявили вѣрата си въ идването на Христа. За ония, които устояваха на изпитанието на вѣрата си, бѣха ценни думитѣ на пророка : “Вашитѣ братя, които ви мразятъ и които ви гонятъ за Моето име, казватъ : Нека Господь яви Себе си въ слава,, и ние ще погледаме веселието ви. Но тѣ ще бѫдатъ посрамени”. (Ис. 66 : 5.)BC 303.4

Божии ангели бдѣха съ най-голѣмо съучастие за успѣха на предупреждението. Когато черквитѣ отхвърлиха всеобщо вестьта, тѣ (ангелитѣ) се отвърнаха наскърбени. Но имаше още много души, които още не бѣха изпитани относно адвентната истина ; много, които отъ свои съпрузи, жени, родители или деца бѣха заблуждавани и вѣрваха, че е грѣхъ дори само да слушатъ такива ереси, каквито се проповѣдваха отъ адвентиститѣ. На ангелитѣ бѣше заповѣдано да бдятъ вѣрно надътѣзи души,защото надъ тѣхъ трѣбваше да изгрѣе още една друга свѣтлина отъ Божия тронъ.BC 304.1

Съ неизразимъ копнежъ очакваха идването на своя Спаситель всички, които бѣха приели вестьта. Времето, въ което тѣ очакваха да Го посрещнатъ, бѣше предъ вратата. Тѣ се приближаваха къмъ този часъ съ спокойна тържественость. Тѣ пребѫдваха въ сладостно общение съ Бога — единъ залогъ за мира, който щѣше да имъ бѫде даденъ въ бѫдещата слава. Никой, който е изпиталъ тази надежда и това упование, не може да забрави ония скѫпоценни часове на очакване. Вече нѣколко седмици преди времето свѣтскитѣ работи бѣха оставени отъ повечето настрана. Искренитѣ вѣрующи изпитваха грижливо всѣка мисъль, всѣко движение на сърдцето си, като че лежаха на смъртно легло и следъ нѣколко часа щѣха да затворятъ очитѣ си за всичко земно. Тогава не се приготвяха дрехи за възнесение (вижъ Приложението), но всички чувствуваха необходимостьта отъ едно вътрешно свидетелство, че тѣ бѣха приготвени да посрещнатъ Господа; тѣхнитѣ бѣли дрехи бѣха чистотата на душата, единъ пречистенъ чрезъ изкупителната Христова кръвь характеръ. О, да би ималъ Божиятъ народъ и сега сѫщия сърдцеизпитателенъ духъ, сѫщата сериозна, положителна вѣра ! Да би продължавалъ той по сѫщия начинъ да се смирява предъ Господа и да отправя молбитѣ си къмъ трона на благодатьта — сега той би при-тежавалъ много по-скѫпоценни опитности. Той се моли много малко, много малко действително е убеденъ въ грѣха, и липсата на жива вѣра оставя мнозина незасегнати отъ дара на благодатьта, който бѣ тъй богато предвиденъ отъ нашия Изкупитель.BC 304.2

Богъ възнамѣряваше да изпита народа Си. Неговата рѫка прикри направената въ пресмѣтането на пророческитѣ периоди грѣшка.Адвентиститѣ не откриха заблуждението ; то не бѣ открито и отъ най-ученитѣ отъ тѣхнитѣ противници. Тѣ казваха : “Вашето изчисление на пророческитѣ периоди е правилно. Ще се случи нѣкакво велико събитие, но не ще бѫде пришествието”. (Вижъ Приложението.)BC 305.1

Времето на очакването отмина, и Христосъ не се яви, за да освободи народа Си. Всички, които бѣха очаквали Спасителя си съ искрена вѣра и сърдечна любовь, изпитваха горчиво разочарование. Но Божието намѣрение бѣ постигнато: Той изпита сърдцата на ония, които заявяваха, че очакватъ явлението Му. Между тѣхъ имаше много, които бѣха принудени на това само отъ страхъ. Тѣхната вѣра не бѣше повлияла нито сърдцата, нито живота имъ. Когато очакваното събитие не се сбѫдна, тѣзи хора обясняваха, че не били разочаровани; тѣ никога не били вѣрвали, че Христосъ щѣлъ да дойде; и тѣ се присъединиха къмъ ония, които се подиграваха съ скръбьта на истински вѣрующитѣ.BC 305.2

Но Исусъ и небеснитѣ множества гледаха съ любовь и съчувствие върху изпитванитѣ и разочаровани вѣрующи. Ако завесата, която прикрива видимия свѣтъ отъ невидимия, би могла да се отдръпне, би могло да се види, какъ ангели се приближаваха къмъ ония устойчиви души и ги закриляха отъ стрелитѣ на Сатана.BC 305.3