Епизод 33—Първата голѣма измама.

Още отъ най-ранната история на човѣка сатана започна да работи, за да погуби нашия родъ. Оня, който бѣше предизвикалъ бунть въ небето, искаше да накара жителитѣ на земята, да се съединятъ съ него въ борбата му противъ Божието управление. Адамъ и Ева, като бѣха послушни на Божия законъ, се радваха на едно пълно щастие, и този фактъ бѣше едно постоянно свидетелство противъ твърдението, което сатана подърѫаше въ небето, че Бо-жиятъ законъ поробвалъ и билъ противенъ на благополу-чието на Неговитѣ творения. А и красивата, приготвена за безгрѣшната двойка родина възбуждаше завистьта на са-тана. Затова той взе решение, да доведе човѣцитѣ до па-дение, за да може тогава, следъ като ги е отдѣлилъ отъ Бога и поставилъ подъ собствената си власть, да завладѣе земята, и на нея да основе своето царство, на пукъ на Всевишния.BC 439.1

Ако бѣше открилъ своя истински характеръ, той, безъ друго, би билъ отхвърленъ, понеже Адамъ и Ева бѣха пре-дупредени предъ този опасенъ врагъ; но той работѣше въ тъмно и прикриваше намѣрението си, за да можеше да постигне по-сигурно цельта си. Използвайки змията, тогава едно създание съ привлекателна външность, той се обърна къмъ Ева: “Истина ли каза Богъ, да не ядете отъ никое дърво въ рая?” (Бит. 3: 1.) Ако Ева не бѣше влѣзла въ разговоръ съ искусителя, тя щѣше да остане запазена; но тя се осмеѣли да му се предаде и стана плячка на неговитѣ хитри примки. По сѫщия начинъ биватъ и сега още много хора побеждавани. Тѣ се съмняватъ въ Божиитѣ изисквания и мѫдруватъ много върху тѣхъ, и, вмѣсто да бѫдатъ послушни на божественитѣ предписания, тѣ приематъ човѣшки мнения, които прикриватъ само сатанинскитѣ планове.BC 439.2

“Жената отговори на змията: плодове отъ дърветата можемъ да ядемъ; само за плодоветѣ на дървото, що е посрѣдъ рая, рече Богъ : не яжте отъ тѣхъ и не се докосвайте до тѣхъ, за да не умрете. Тогава змията рече на жената : не, нѣма да умрете ; но Богъ знае, че въ деня, въ който вкусите отъ тѣхъ, ще ви се отворятъ очитѣ, и ще бѫдете като богове, знаещи добро и зло”. (Бит. 3 : 2—5.) Той обясни, че тѣ щѣли да станатъ като Бога, надарени съ по-голѣма мѫдрость, отколкото дотогава, и пригодени за по-висока степень на сѫществувание. Ева отстѫпи на искушението, а чрезъ нейното влияние и Адамъ бѣ съблазненъ да сгрѣши. Тѣ приеха думитѣ на змията, че Богъ не мислѣлъ така, както говорѣлъ; тѣ изгубиха довѣрие въ своя Творецъ и си въобразиха, че Той ограничаваше свободата имъ и че, ако престѫпѣха Неговия законъ, тѣ щѣха да постигнатъ голѣма мѫдрость и високо положение.BC 439.3

Но не намѣри ли Адамъ, следъ като съгрѣши, че смисълътъ на думитѣ бѣше: “Въ който день вкусишъ отъ него, непремѣнно ще умрешъ” ? (Бит. 2 : 17.) Намѣри ли той тѣхното значение отговаряще на онова, което сатана го бѣше накаралъ да вѣрва, че щѣше да бѫде поставенъ зъ по-висша стадия на сѫществуване ? Тогава, наистина, чрезъ престѫпването можеше да се постигне една голѣма печалба, и сатана щѣше да се окаже като благодѣтель на нашия родъ. Но Адамъ намѣри, че това въ никой случай не бѣше смисълътъ на божественото заявление. Богъ обяви, че въ наказание за грѣха човѣкътъ щѣше отново да стане земя, отъ каквато бѣше направенъ: “Пръсть си и въ пръсть ще се върнешъ”. (Бит. 3 : 19.) Думитѣ на сатана : “Ще ви се отворятъ очитѣ”, се оказаха вѣрни само въ този смисълъ: Следъ като Адамъ и Ева не послушаха Бога, очитѣ имъ се отвориха, за да видятъ глупостьта си; тѣ познаха злото и вкусиха горчивия плодъ на престѫплението.BC 440.1

По срѣдата на градината растѣше дървото на живота, чийто плодъ имаше силата, да подържа непрестанно живота. Ако Адамъ бѣше останалъ послушенъ на Бога, той винаги би се радвалъ на свободенъ достѫпъ до това дърво, и щѣше да живѣе вѣчно. Но като съгрѣши, нему бѣ забранено да яде по-нататъкъ отъ дървото на живота, и той бѣ изложенъ на смърть. Божествената присѫда : “Пръсть си и въ пръсть ще се върнешъ”, означава цѣлостно унищожаване на живота.BC 440.2

Обещаното на човѣка при условие на послушание без-смъртие бѣше пропаднало чрезъ престѫпването на Божията заповѣдь. А Адамъ не можеше да предаде на потомството си нищо, което не притежаваше; и не би имало никаква надежда за падналия родъ, ако Богъ не бѣше отново предложилъ на човѣка безсмъртие чрезъ отдаването на Своя Синъ. Докато “смъртьта премина въ всички люде”, понеже “всички съгрѣшиха”, Христосъ .унищожи смъртьта и извади наяве нетлѣние и животъ чрезъ благовестието”. (Римл. 5:12; 2 Тим. 1:10.) Само чрезъ Христа може да се постигне безсмъртие. Исусъ каза: “Който вѣрва въ Сина, има животъ вѣ- ченъ; който пъкъ не вѣрва въ Сина, не ще види животъ”. (Йоанъ 3:36.) Всѣки човѣкъ може да стане притежатель на това неоценимо благословение, ако изпълни условията. Всички, “които съ постоянство въ добри дѣла търсятъ. . . безсмъртие”, ще получатъ “вѣченъ животъ”. (Римл. 2:7.)BC 440.3

Само голѣмиятъ измамникъ обеща на Адама животъ при непослушание, и даденото на Ева отъ змията въ рая обяснение: “Нѣма да умрете!” бѣше първата държана нѣкога проповѣдь за безсмъртието на душата. И все пакъ това обяснение, което се основава единствено върху авторитета на сатана, се разнася отъ християнскитѣ амвони и се приема отъ болшинството хора сѫщо тъй благосклонно, както отъ нашитѣ първи родители. Божествената присѫда: “Душа, която съгрѣшава, ще умре” (Йез. 18:20), сега се тълкува тъй: Душата, която съгрѣшава, не ще умре, но ще живѣе вѣчно. Ние можемъ само да се очудваме върху странното заслѣпление, което прави хората тъй лековѣрни относно думитѣ на сатана и тъй невѣрващи относно думитѣ на Бога.BC 441.1

Дко следъ падението си човѣкътъ имаше свободенъ до-стѫпъ до дървото на живота, той щѣше да живѣе вѣчно, и по такъвъ начинъ грѣхътъ щѣше да бѫде направенъ безсмъртенъ. Но “херувимъ и пламененъ мечъ” пазѣха ,,пѫтя къмъ дървото на живота” (Бит. 3:34), и никому отъ Адамовата фамилия не е било позволено да престѫпи границитѣ и да яде отъ даващитѣ животъ плодове. Затова и нѣма нито единъ безсмъртенъ грѣшникъ.BC 441.2

Но следъ падението сатана заповѣда на ангелитѣ си да полагатъ особени старания, за да бѫде внушена на човѣцитѣ вѣрата въ едно природно безсмъртие; и ако подведоха народа да приеме тази заблуда, тѣ трѣбваше да го изведатъ и до заключението, че грѣшникътъ ще живѣе въ вѣчни мѫки. Квязътъ на тъмнината представя чрезъ своитѣ служители Бога като единъ отмъстителенъ тиранъ и обяснява, че Той хвърлялъ въ пъкъла всички, които не му били угодни, кѫдето ги оставялъ вѣчно да чувствуватъ Неговия гнѣвъ, и че, докато тѣ търпѣли неизказани мѫки и се гърчели отъ болки въ вѣчни пламъци, тѣхниятъ Творецъ гледалъ на тѣхъ съ задоволство.BC 441.3

По такъвъ начинъ най-върлиятъ врагъ облича Твореца и Благодѣтеля на човѣшкия родъ въ качества, които самъ той притежава. Жестокость е сатанинска черта. Богъ е любовь, и всичко, което Той сътвори, бѣше чисто, свето и приятно, докато се яви грѣхътъ чрезъ първия голѣмъ бунтовникъ. Самъ сатана е врагътъ, който подвежда човѣка къмъ грѣхъ, и тогава, по възможность, го унищожава; и когато е осигурилъ жертвата си, той ликува върху извършената погибель. Ако би му се удало всичко, което би желалъ, той би вплелъ цѣлия човѣшки родъ въ примкитѣ си. Ако не бѣше се изпрѣчила божествената сила въ помощь, нему не биха могли да избѣгнатъ ни единъ синъ, ни една дъщеря на Адама.BC 441.4

Лукавиятъ врагъ се опитва да победи човѣцитѣ днесъ, както е победилъ нашитѣ първи родители, както разклаща довѣрието имъ въ Твореца и ги кара да се съмняватъ въ мѫдростьта на Неговото управление и въ справедливостьта на Неговитѣ закони. Сатана и неговитѣ пратеници представятъ Бога по-лошъ, отколкото сѫ самитѣ тѣ, за.да оправдаятъ собствената си лошота и упорство. Голѣмиятъ измамникъ се стреми да припише собствения си ужасно жестокъ характеръ на нашия Небесенъ Баща, за да се яви самъ той като едно сѫщество, комуто чрезъ изпѫждането отъ небето е причинена голѣма неправда, тъй като той не можелъ да се подчивява на единъ тъй несправедливъ владѣтель. Той предлага на свѣта свободата, на която можелъ да се радва въ противовесъ на възложеното робство поради строгитѣ заповѣди на Йеова. По такъвъ начинъ нему се удава да отклонява души отъ вѣрностьта имъ къмъ Бога.BC 442.1

Колко много противно на всѣка проява на любовь и милость и дори на нашето чувство за справедливость е учението, че безбожнитѣ мъртви биватъ измѫчвани съ огънь и жупелъ въ вѣчно горящъ пѫкълъ; че зарадъ гpѣxoвeтѣ въ единъ кратъкъ земенъ животъ тѣ трѣбва да търпятъ мѫки, докато Богъ живѣe! И все пакъ, това се поучава навсѣкѫде и това учение се намира и днесъ още въ много християнски вѣроизповѣдания. Единъ виденъ докторъ по богословието е казалъ: “Гледката на адскитѣ мѫки ще увеличава блаженството на свѣтиитѣ во-вѣки. Когато виждатъ, какъ други, съ сѫщото естество и родени при сѫщитѣ обстоятелства, сѫ тласнати въ такава мѫка, докато тѣ сами сѫ възвисени, тѣ ще съзнаватъ още по-напълно своето щастие”. Другъ единъ си е послужилъ съ следнитѣ думи: “Докато присѫ-дата се извършва вѣчно надъ съсѫдитѣ на гнѣве, димътъ на тѣхното мѫчение, гледанъ отъ съсѫдитѣ на милостьта, ще се въздига вѣчно, и тѣзи, вмѣсто да изпитватъ състрадание къмъ мѫчещитѣ се, ще викатъ: Аминъ, Аллилуя! Славете Господа!”BC 442.2

Кѫде се намира въ Словото Божие такова учение ? Ще бѫдатъ ли спасенитѣ въ небето недостѫпни за всички чувства на състрадание и на съжаление и дори за чувствата на обикновената човѣщина ? Дали тѣзи качества ще бѫдатъ замѣнени съ равнодушието на стоика или.съ жестокостьта на дивака ? — Не, никога ! Словото Божие не учи подобно нѣщо ! Мѫже, които проповѣдватъ изразенитѣ въ приведенитѣ думи възгледи, могатъ да бѫдатъ учени, и дори искрени хора, но тѣ сѫ измамени отъ лъжливитѣ учения на сатана. Той ги кара да изопачаватъ силни изрази отъ Свещеното Писание и да дадатъ на буквалното имъ съдържание една окраска на горчивина и злоба, която е присѫща на самия него, но не и на нашия Творецъ. “Живъ съмъ Азъ, казва Господь Богъ: не искамъ Азъ смъртьта на грѣшника, но да се отвърне грѣшникътъ отъ пѫтя си и да бѫде живъ. Върнете се, върнете се отъ вашитѣ лоши пѫтища; за какво да умирате? (Йез. 33 : 11.)BC 442.3

Би ли могло да бѫде въ полза на Бога, ако бихме поискали да се съгласимъ, че Той се забавлява при гледката на нечувани мѫки ; че Той се весели при стенанията, виковетѣ и проклятията на страдащитѣ творения, които Той държи въ адскитѣ пламъци ? Могатъ ли тѣзи ужасни тонове да сѫ музика въ ушитѣ на Безкрайната Любовь ? Опитватъ се да убедятъ, че налагането на тѣзи безкрайни мѫки върху безбожнитѣ изявявало Божията умраза къмъ грѣха като къмъ едно зло, което нарушавало мира и реда въ вселенната. О, ужасно богохулство ! Като че Божията умраза къмъ грѣха може да бѫде причина, за да бѫде той увѣковѣченъ ! Понеже, споредъ ученията на тѣзи теолози, продължителнитѣ мѫки безъ надежда за помилване подлудяватъ своитѣ нещастни жертви ; а тъй като тѣхната ярость се изразява въ проклятия и богохулства, тѣ постоянно увеличаватъ товара на своята вина. Но Божията слава не се възвеличава чрезъ подобно безкрайно увѣковѣчаване на постоянно увеличаващия се грѣхъ.BC 443.1

Вънъ отъ границитѣ на човѣшкия умъ е, да се прецени злото, създадено чрезъ фалшивото учение за вѣчнитѣ мѫки. Библейската религия, която е пълна съ любовь и доброта и извънредно богата съ милость, е затъмнена и покрита съ ужаси чрезъ суевѣрието. И можемъ ли да се очудваме, че на нашия многомилостивъ Творецъ гледатъ съ страхъ, уплаха и дори съ умраза, когато смислимъ, въ какви фалшиви краски е нарисувалъ сатана характера на Бога ? Ужасяващитѣ представи за Бога, както тѣ сѫ били разпространявани изъ свѣта чрезъ ученията отъ амвонитѣ, сѫ създали хиляди, дори милиони съмняващи се и невѣрващи.BC 443.2

Учението за вѣчнитѣ мѫчения е едно отъ фалшивитѣ учения, които образуватъ яростното вино на духовния Вавилонъ, съ което той опива народитѣ. (Откр. 14 : 8; 17:2.) Какъ Христови служители сѫ могли да приематъ това фалшиво учение и да го проповѣдватъ отъ осветено мѣсто, е наистина непонятно. Тѣ сѫ го възприели, както и фалшивата сѫбота, отъ Римъ. Наистина, то е било проповѣдвано и отъ велики и добри мѫже; но за тѣхъ не бѣше огрѣла свѣтлина върху този предметъ, както на насъ е дадено. Тѣ бѣха отговорни само за свѣтлината, която тѣ имаха въ тѣхното време ; а ние трѣбва да даваме отчетъ за свѣтлината, която ни огрѣва въ наше време. Отклонимъ ли се отъ сви-детелството на Словото Божие и приемемъ фалшиви учения, понеже нашитѣ бащи сѫ ги разпространявали, ние попадаме подъ изговореното надъ Вавилонъ осѫждение; ние пиемъ отъ неговото яростно вино.BC 443.3

Твърде много хора, на които учението за вѣчнитѣ мѫки е противно, изпадатъ въ противоположна заблуда. Тѣ виждатъ, че Свещеното Писание представя Бога като едно сѫщество, пълно съ любовь и състрадание, и не могатъ да повѣрватъ, че Той ще подхвърли Своитѣ творения на огъня на единъ вѣчногорящъ пъкълъ. Но поради вѣрата, че душата сама по себе си е безсмъртна, тѣ идватъ до заключението, че въ края на краищата всички човѣци ще бѫдатъ спасени. Тѣ гледатъ на заплашванията на Библията като на такива, които сѫ опредѣлени, само за да доведатъ хората чрезъ страхъ въ послушание, но не, за да бѫдатъ буквално изпълнени. Така грѣшникътъ може да живѣе въ се-белюбиви удоволствия, незачитайки Божиитѣ изисквания, и пакъ да очаква най-после да бѫде приетъ съ благоволение. Такова едно учение, което разчита на Божията благодать, но пренебрегва Неговата справедливость, се харесва на плътското сърдце и насърдчава безбожнитѣ въ тѣхната неправда.BC 444.1

За да се покаже, какъ вѣрващитѣ въедно всеобщо из-бавление изкривяватъ Библията, за да подкрепятъ своитѣ пагубни за душата вѣроучения, нужно е само да се цитиратъ тѣхнитѣ собствени изявления. При погребението на единъ нерелигиозенъ младъ човѣкъ, който билъ внезапно убитъ, при единъ нещастенъ случай, единъ универсалистски духовникъ избралъ за основенъ текстъ на надгробното си слово библейския стихъ, отнасящъ се за Давида: “Давидъ ... се утеши за смъртьта на Амнона”. (2 Цар. 13:39.)BC 444.2

“Често ме запитватъ”, казалъ говорительтъ, “каква ще бѫде участьта на ония, които напущатъ свѣта въ грѣхове; такива, които, може би, умиратъ въ пияно състояние; умиратъ съ неизмити багрени петна отъ престѫпления по дрехитѣ си, или пъкъ отлитатъ като този младежъ, безъ да сѫ питали за религия или да сѫ изпитали нейното благословение. Ние се задоволяваме съ Свещеното Писание; неговиятъ отговоръ трѣбва да разреши и най-трудната задача. Амнонъ бѣше извънредно грѣшенъ; той бѣше непокаянъ, бѣха го опили, и въ това състояние го убиха. Давидъ бѣше единъ Божий пророкъ; той трѣбва да е знаелъ, дали Амнонъ въ бѫдещия свѣтъ щѣше да бѫде добре, или зле. Какъ сѫ изразени неговитѣ сърдечни преживѣвания? — “И царь Давидъ престана да гони Авесалома, защото се утеши за смъртьта на Амнона”.BC 444.3

Какво заключение можемъ да извлѣчемъ ние отъ тѣзи думи ? Не е ли това, че въ неговата религиозна вѣpa нѣмаше мѣсто за безкрайни мѫки ? Тъй предполагаме ; и тукъ ние откриваме едно сполучливо доказателство въ подкрепа на приятното, просвѣтляваще и благотворно предположение за една крайна, всеобща чистота и за единъ продължителенъ миръ. Той се бѣше утешилъ за това, че синътъ му бѣше умрѣлъ. И защо ? Защото неговото пророческо око можа да погледне отнапредъ въ славното бѫдеще и да види сина, който, следъ като е билъ отстраненъ отъ всички искушения, развързанъ отъ робството, очистенъ отъ покварата на гpѣxa, бѣше достатъчно осветенъ и просвѣтленъ и приетъ въ събранието на възнесли се, ликуващи духове. Неговата единствена утеха бѣше, че неговиятъ любимъ синъ чрезъ отдалечаването отъ настояшето състояние на гpѣxa и на страданието бѣше пренесенъ тамъ, кѫдето въ неговата затъмнена душа щѣxa да се изливатъ най-възвишенитѣ влияния на Светия Духъ, кѫдето неговата душа щѣше да се разтвори за небесната мѫдрость и за сладкото очарование отъ безсмъртната любовь, и той, станалъ по такъвъ начинъ свѣтъ, можеше да се наслаждава на спокойствието и на притежанието на небесното наследство.BC 445.1

Въ тази мисъль бихме искали да бѫдемъ разбрани, че ние вѣрваме, че блаженството въ небето не зависи отъ нищо, каквото ние можемъ да вършимъ въ този животъ, нито отъ едно настоящо промѣняне на сърдцето, нито отъ сегашната вѣра или отъ едно настоящо вѣроизповѣдание”.BC 445.2

По такъвъ начинъ мнимниятъ Христовъ служитель по-вторилъ изговорената отъ змията въ рая лъжа: “Не, нѣма да умрете”. “Въ деня, въ който вкусите отъ тѣхъ, ще ви се отворятъ очитѣ, и ще бѫдете като богове”. Той заявилъ, че и най-грубиятъ грѣшникъ, билъ той убиецъ, крадецъ или прелюбодеецъ, следъ смъртьта си ще бѫде приготвенъ, за да може да влѣзе въ безсмъртното блаженство.BC 445.3

И откѫде извлича този покваритель на Свещеното Писание своитѣ заключения ? Отъ единственото изречение, което изразява Давидовото подчинение подъ нарежданието на Провидението. “И царь Давидъ престана да гони Авесалома, защото се утеши за смъртьта на Амнона”. Следъ като силата на неговата болка съ течение на времето бѣше намалѣла, неговитѣ мисли се обърнаха отъ мъртвия къмъ живия синъ, който отъ страхъ предъ справедливото наказание за своето престѫпление самъ се бѣше заточилъ. И това било доказателството, че кръвосмѣсителниятъ, пиянъ Амнонъ непосрѣдствено следъ смъртьта е билъ отведенъ на мѣстото на блаженството, за да бѫде тамъ пречистенъ и приготвенъ за обществото на безгрѣшнитѣ ангели! Една приятна басня, наистина способна да задоволи плътското сърдце! Това е собственото учение на сатана, и то извършва успѣшно своето дѣлo, И трѣбва ли да се очудвама, че при такива учения безбожието взема надмощие ?BC 445.4

Действието на това фалшиво учение представя нагледно и онова на много други. Нѣколко само думи отъ Светото Писание биватъ извлѣчени отъ тѣхната зависимость, която въ много случаи би показала, че смисълътъ имъ е точно обратниятъ, и тѣзи разкъсани текстове биватъ изкривявани и употрѣбявани за доказателства на учения, които нѣматъ никакво основание въ Словото Божие. Приведеното като доказателство свидетелство, че пияниятъ Амнонъ билъ въ небето, е една гола измама, на която напълно противоречи ясното и опредѣлено обяснение на Светото Писание, че никой пияница не ще наследи царството Божие. (1 Кор. 6 : 10.) По такъвъ начинъ съмняващи се, невѣрващи и скептици превръщатъ Божията истина въ една лъжа, и много хора чрезъ тѣзи лъжливи заключения сѫ били измамени и приспани въ люлката на плътската сигурность.BC 446.1

Дко бѣше вѣрно, че душитѣ на всички хора при осво-бождението имъ отъ тѣлото веднага отивали въ небето, тогава ниа по-скоро бихме пожелали смъртьта, отколкото живота. Много хора чрезъ това вѣрване сѫ били подведени да турятъ край на земното си сѫществувание. Победени отъ грижи, трудности и разочарования, струва имъ се лесно да скѫсатъ слабата нишка на живота и отлетятъ въ блаженството на вѣчния свѣтъ.BC 446.2

Богъ е далъ въ Своето Слово ясни доказателства, че Той ще накаже престѫпницитѣ на Своя законъ. Който мисли, че Богъ билъ твърде милостивъ, за да отдаде справедливото на грѣшника, трѣбва да погледне само върху кръста на Голгота. Смъртьта на неопетнения Божий Синъ показва, че смърть е заплатата на гpѣxa, и всѣко престѫпване на Божия законъ трѣбва да получи своята справедлива отплата. Христосъ, безгрѣшниятъ, бѣ направенъ грѣшенъ заради човѣцитѣ. Той понесе вината за престѫплението ; предъ Него бѣ прикрито лицето на Отца, докато сърдцето му се съкруши и животътъ въ него заглъхна. Тази жертва бѣ принесена, за да можеха грѣшницитѣ да бѫдатъ спасени. По никой другъ начинъ не бѣше възможно да се освободи човѣкътъ отъ наказанието на гpѣxa. И всѣкa душа, която отказва да вземе участие въ тъй скѫпо изкупеното примирение, трѣбва сама да понесе вината и наказанието за престѫплението си.BC 446.3

Нека да разгледаме, какво още учи Библията за безбожнитѣ и непокаянитѣ, които универсалистътъ поставя като свети блажени ангели въ небето.BC 446.4

“На жадния Азъ ще дамъ даромъ отъ извора на живата вода”. Това обещание се отнася само за ония, които жадуватъ. Само тия, които чувствуватъ нужда за водата на живота и я търсятъ при всички обстоятелства, ще я получатъ. “Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бѫда Богъ, а той ще Ми бѫде синъ”. (Откр. 21 : 6. 7.) И тукъ сѫщо сѫ поставени условия. За да наследимъ всичко, ние трѣбва да противостоимъ на грѣха и да го победимъ.BC 446.5

Господь обяснява чрезъ пророкъ Исая: “Кажете на праведника: блазе му ! .. а на беззаконника — горко му ! за-щото ще има отплата за дѣлата на рѫцетѣ му”. (Ис. 3 : 10. 11). “Макаръ грѣшникътъ и да върши сто пѫти зло и да кисне въ него, но азъ зная, че ще бѫде добре на ония, които се боятъ отъ Бога, които благоговѣятъ предъ лицето Му ; а за нечестивеца нѣма да има добро”, казва мѫдрецътъ. (Екл. 8 : 12. 13.) А Павелъ свидетелствува, че безбожникътъ самъ си натрупва “гнѣвъ за деня на гнѣва, когато се открие праведниятъ сѫдъ отъ Бога, Който ще въздаде всѣкиму споредъ дѣлата му :.. . ярость и гнѣвъ на тия, които упорствуватъ и не се покоряватъ на истината, а се покоряватъ на неправдата”. (Римл. 2:5. 6. 8.)BC 447.1

“Никой блудникъ, или нечистъ, или користолюбецъ, който е идолослужитель, нѣма наследство въ царството на Христа и Бога”. (Ефес. 5 : 5.) “Залягайте да имате миръ съ всички и светость, безъ която никой нѣма да види Господа”. (Евр. 12 : 14.) “Блажени сѫ, които изпълняватъ заповѣдитѣ Му, за да иматъ право да ядатъ отъ дървото на живота и да влѣзатъ въ града презъ портитѣ. А отвънъ сѫ псетата, магьосницитѣ, блудницитѣ, убийцитѣ, идолослужителитѣ и всѣки, който обича и върши лъжа”. (Откр. 22 : 14. 15.)BC 447.2

Богъ е открилъ на човѣка Своя характеръ и начина, по който Той се отнася съ грѣха: “Господь, Богъ човѣколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний, Който пази (правдата и показва) милость въ хиляди поколѣния, Който прощава вина, престѫпление и грѣхъ, ала не оставя безъ наказание”. (Изх. 34 : 6, 7.) “Господь пази всички, които Го обичатъ, а всички нечестиви ще изтрѣби”. (Пс, 144 : 20.) “R беззаконницитѣ всички ще бѫдатъ изтрѣбени; бѫднината на нечестивцитѣ е гибель”. (Пс. 36: 38.) Наистина, силата и авторитетътъ на божественото управление ще бѫдатъ приложени за побеждаване на съпротивата; и все пакъ всички изявления на отплащащата справедливость ще се съгласуватъ напълно съ характера на Бога, като едно милостиво, дълготърпеливо и благосклонно Сѫщество.BC 447.3

Богъ не принуждава насилствено ничия воля или решение. Нему не е угодно робското послушание. Той иска творенията на Неговитѣ рѫце да Го обичатъ, понеже е достоенъ за любовь. Той желае тѣ да Му сѫ послушни, оценявайки Неговата мѫдрость, справедливость и велико- душие. И ония, които иматъ правилно понятие за тѣзи качества, ще Го обичатъ, понеже тѣ ще бѫдатъ привлѣчени къмъ Него, възхищавайки се отъ Неговия характеръ.BC 447.4

Принципитѣ на любезность, милость и любовь, както тѣ бѣха проповѣдвани и прилагани въ живота отъ нашия Спаситель, сѫ единъ отпечатъкъ на волята и характера на Бога. Христосъ обяснява, че Той не е поучавалъ нищо, което не е получилъ отъ Своя Отецъ. Принципитѣ на божественото управление се съгласуватъ напълно съ учението на Спасителя: “Любете враговетѣ си”. Богъ допуща да се отдаде справедливото на злитѣ за доброто на всемира и дори за доброто на самитѣ ония, надъ които се изливатъ Неговитѣ съдби. Той би ги направилъ щастливи, ако можеше да направи това въ съгласие съ законитѣ на Своето управление и съ справедливостьта на Своя характеръ. Той ги обкрѫжава съ знаци на Своята любовь, дарява имъ познанието на Своя законъ и върви следъ тѣхъ, предлагайки имъ Своята благодать; но тѣ пренебрегватъ Неговата любовь, престѫпватъ закона Му и отхвърлятъ благодадьта Му. Получавайки постоянно Неговитѣ дарове, тѣ обезславятъ Дарителя; тѣ мразятъ Бога, защото знаятъ, че Той се отвръща отъ грѣховетѣ имъ. Господь търпи дълго тѣхната опърничавость; но все пакъ ще дойде часътъ, когато тѣхната участь ще трѣбва да бѫде решена. Ще привлѣче ли тогава Той насила упорствуващитѣ къмъ Себе си? Ще ги принуди ли да вършатъ волята Му?BC 448.1

Души, които сѫ избрали сатана за свой водачъ и съ се оставили да бѫдатъ завладѣни отъ неговата сила, несѫ приготвени да застанатъ въ Божието присѫтствие. Гордость, измама, развратъ и жестокость сѫ се вкоренили въ сърдцата имъ. Биха ли могли тѣ да влѣзатъ въ небето, за да живѣятъ вѣчно съ тия, които тѣ сѫ презирали и мразили на земята? Истината никога не ще бѫде приятна на единъ лъжецъ; смирението никога не може да задоволи самомнителния и гордия; чистотата не ще бѫде приета отъ покваренитѣ, и себеотрицателната любовь не се нрави на себелюбивитѣ. Какви радости би могло да предложи небето на ония, чийто животъ е билъ всецѣло изпълненъ и движенъ отъ земни и себелюбиви подбуждения?BC 448.2

Биха ли могли човѣцитѣ, които сѫ прекарали живота си въ упорство противъ Бога, изведнажъ да бѫдатъ поставени въ небето и да понесатъ възвишеното и свѣто състояние на съвършенството, което винаги владѣе тамъ, където всѣка душа е изпълнена съ любовь, всѣко лице излѫчва радость, кѫдето се разнася хармонично възхитителна музика за прослава на Бога и на Агнеца и потоци свѣтлина, които се излѫчватъ отъ лицето на Оня, Който седи на престола, непрестанно се изливатъ надъ спасенитѣ? Биха ли могли души, чиито сърдца сѫ изпълнени съ умраза къмъ Бога, къмъ истината и свѣтостьта, да се смѣсятъ съ небеснитѣ множества и да взематъ участие въ тѣхнитѣ славословия? Биха ли могли тѣ да понасятъ славата на Бога и на Агнеца? Никога! Тѣмъ сѫ били дадени години на благодатно време, за да развиятъ единъ характеръ за небето ; но тѣ никога не сѫ се потрудили за това, да обикнатъ чистото, никога не сѫ научили езика на небето — а сега е вече много късно. Тѣхниятъ животъ на упорство противъ Бога ги е направилъ негодни за небето. Неговата чистота, неговата свѣтость и неговиятъ миръ биха били за тѣхъ едно мѫчение. Божията слава би била за гѣхъ пояждащъ огънь. Tѣ биха копнали да напуснатъ това свѣто мѣсто. Tѣ биха поздравили погибельта, само да могатъ да бѫдатъ прикрити отъ лицето на Оня, Който умрѣ, за да ги спаси. Участьта на безбожнитѣ ще бѫде запечатана по тѣхенъ изборъ. Тѣxното изключване отъ небето е доброволно пожелано отъ тѣхъ, а отъ страна на Бога е справедливо и милостиво.BC 448.3

Подобно на водитѣ при потопа, огъньтъ на великия день на Божия сѫдъ ще покаже, че безбожнитѣ сѫ непоправими. Tѣ не искатъ да се подчинятъ на божествения авторитетъ. Тѣхната воля е навикнала да се протизи, а когато животътъ е въ края, ще бѫде много късно, да се промѣни течението на мислитѣ имъ въ противната посока, много късно, за да се обърнатъ отъ престѫпление въ послушание и отъ умраза въ любовь.BC 449.1

Като запази живота на Каина, убиеца, Богъ показа на свѣта, какви последици наставатъ, когато грѣшникътъ про-дължава да живѣe въ разюздана безбожность. Чрезъ влиянието на Каиновитѣ учения и примѣръ хиляди отъ неговитѣ потомци бѣxa подведени въ грѣхъ, докато “всичкитѣ имъ сърдечни мисли и помисли бѣxa зло въ всѣко време”. “Земята се разтлѣ предъ лицето Божие, и напълни се земята съ злодейства”. (Бит. 6:5. 11.)BC 449.2

Отъ милость къмъ свѣтa Богъ погуби неговитѣ покварени жители по времето на Ноя. Отъ милость Той унищожи и безбожнитѣ жители на Содомъ. Чрезъ измамническата сила на сатана злодейцитѣ печелятъ съчувствие и възхищение и по такъвъ начинъ постоянно въвеждатъ и други въ упорство. Тъй бѣше въ днитѣ на Каина и на Ноя, по времето на Авраама и Лота; тъй е и сега. Отъ съжаление къмъ всемира Богъ най-после ще погуби ония, които отхвърлятъ Неговата благодать.BC 449.3

“Заплатата, що дава грѣхътъ, е смърть; а дарътъ Божий е животъ вѣченъ въ Христа Исуса, нашия Господь”. (Римл. 6 : 23.) Докато животътъ е наследството на праведнитѣ, смъртьта е частьта на безбожнитѣ. Мойсей заяви на израиля : “Ето, азъ днесъ ти предложихъ животъ и добро, смърть и зло”. (Втор. 30: 15.) Споменатата тукъ смърть не е изговорената надъ Адама, понеже всички човѣци претърпяватъ това наказание за престѫплението, но това е “втората смърть”, която се дава въ противоположность на вѣчния животъ.BC 449.4

Смъртьта, вследствие Адамовия грѣхъ, е преминала въ цѣлия човѣшки родъ. Всички, безъ разлика, потъватъ въ гроба. А чрезъ приготовлението на спасителния планъ всички отново ще бѫдатъ извадени изъ гробоветѣ имъ. Има едно бѫдеще “възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни”. (Деян. 24:15.) “Както въ Адама всички умиратъ, тъй и въ Христа всички ще оживѣятъ”. (1 Кор. 15: 22.) Но, все пакъ, ще има една разлика между дветѣ класи, които ще възкръснатъ. “Всички, които сѫ въ гробоветѣ, ще чуятъ гласа на Сина Божий и ще излѣзатъ: които сѫ правили добро, ще възкръснатъ за животъ, а които сѫ вършили зло, ще възкръснатъ за осѫждане”. (Йоанъ 5 : 28. 29.) Ония, които бѫдатъ намѣрени достойни за възкресението на животъ, сѫ “блажени и свѣти”. “Надъ тѣхъ втората смърть нѣма власть”. (Откр. 20 : б.) Душитѣ пъкъ, които не сѫ получили чрезъ покаяние и вѣра прощение, ще трѣбва да претърпятъ наказанието за престѫпленията си, “заплатата на грѣха”. Тѣ ще претърпятъ мѫки, различни по продължителность и сила, “споредъ дѣлата имъ”, които ще се свършатъ съ втората смърть. Тъй като за Бога е невъзможно, съгласно Неговата справедливость и милость, да спаси грѣшника въ неговитѣ грѣхове, Той му отнема сѫществуванието, което той самъ е погубилъ чрезъ своитѣ престѫпления, и за което се е оказалъ недостоенъ. Единъ боговдъхновенъ писатель казва : “Още малко, и нечестивецътъ не ще го има ; ще погледнешъ на мѣстото му, и — нѣма го”. (Пс. 36 : 10.) Другъ единъ обяснява : “И ще бѫдатъ — като да не сѫ били”. (Авдия 16.) Покрити съ позоръ, тѣ потъватъ въ безнадеждната, вѣчна забрава.BC 450.1

Тъй ще бѫде туренъ край на грѣха съ всичкото зло и поквара, които сѫ произлѣзли отъ него. Псалмистътъ казва : “Ти . . . погуби нечестивия, името имъ заличи во вѣкъ-вѣка . . . съ тѣхъ загина споменътъ имъ”. (Пс. 9 : 6. 7.) Въ Откровението Йоанъ, поглеждайки къмъ бѫдещето вѣчно състояние, чува една всеобща хвалебна пѣсень, която не се нарушава нито отъ единъ лошъ тонъ. Всички създания въ небето и земята отдаватъ на Бога слава. (Откр. 5 : 13.) Нѣма вече изгубени души, които да хулятъ Бога, докато се гърчатъ въ мѫкитѣ си; нещастницитѣ въ пъкъла не ще размѣсватъ своитѣ страдалчески стонове съ пѣснитѣ на спасенитѣ.BC 450.2

Върху основната заблуда за естественото безсмъртие почива учението за съзнанието въ смъртьта — едно учение, което, подобно на това за вѣчното мъчение, е противно на изявленията на Светото Писание, на давленията на разума и на нашитѣ чувства на човѣчность. Споредъ общоприетата вѣра, спасенитѣ въ небето знаятъ всичко, което става на земята, особено живота на приятелитѣ, които тѣ сѫ оставили на земята. Но какъ би могло за мъртвитѣ да бѫде източникъ на блаженство това, да виждатъ отвратителнитѣ работи на живущитѣ, да гледатъ извършванитѣ отъ тѣхнитѣ обични хора грѣхове и да ги виждатъ, какъ тѣ страдатъ и търпятъ разочарования и грижи въ живота ? Колко небесно блаженство биха изпитвали ония, чиито мисли сѫ винаги при тѣхнитѣ приятели на земята ? И колко противно е вѣрването, че щомъ диханието напусне тѣлото, душата на непокаяния веднага бивала предавана на адскитѣ пламъци! Какъвъ голѣмъ страхъ би трѣбвало да изпитватъ душите, които виждатъ приятелитѣ си да потъватъ неприготвени въ гроба, за да влѣзатъ въ една вѣчность на стра-дания и грѣхъ ! Много хора сѫ полудѣвали при тѣзи мѫчителни мисли.BC 450.3

Какво казва Светото Писание относно тѣзи нѣща ? Давидъ обяснява, че човѣкътъ въ смъртьта не притежава никакво съзнание: “Излиза духътъ му, и той се връща въ земята си : въ оня день изчезвитъ (всички) негови помисли”. (Пс. 145 : 4). Соломонъ дава сѫщото свидетелство : “Живитѣ знаятъ, че ще умратъ, а мъртвитѣ нищо не знаятъ, и вече нѣма за тѣхъ награда, понеже и поменътъ за тѣхъ е предаденъ на забрава, и любовьта имъ, и умразата имъ, и ревностьта имъ сѫ вече изчезнали и нѣматъ вече дѣлъ до-вѣка въ нищо, що се върши подъ слънцето”. “Защото въ гроба, кѫдето ще идешъ, нѣма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мѫдрость”. (Екл. 9:5. 6. 10.)BC 451.1

Когато животътъ на Йезекия, въ отговоръ на молитвата му, бѣше продълженъ съ петнадесеть години, благородниятъ царь отдаде на Бога хваление и слава за Неговата голѣма милость. Въ това славословие той обяснява причината на радостьта си: “Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртьта Тебе възхваля, не слѣзлитѣ въ гробъ се уповаватъ на Твоята истина. Живиятъ, само живиятъ ще Те прослави, както азъ сега”. (Ис. 38 : 18. 19.) Общоприетото богословие представя праведнитѣ мъртви като намиращи се въ небето, кѫдето тѣ, живѣещи въ блаженство, славятъ Бога съ безсмъртенъ езикъ ; но Йезекия не можеше да види въ смъртьта подобенъ славенъ изгледъ. Съ неговитѣ думи се съгласува и свидетелството на псалмиста : “Защото въ смъртьта нѣма споменъ за Тебе : въ гроба кой ще Те слави?” “Не мъртвитѣ ще възхвалятъ Господа, нито всички, които слизатъ въ гроба”. (Пс. 6:6; 113:25)BC 451.2

Въ деня на петдесятницата Петъръ каза за Давида: “Той и умрѣ, и биде погребенъ, и гробътъ му е у насъ и до днесъ”. “Защото Давидъ не възлѣзе на небесата”. (Деян. 2 :29. 34.) Фактътъ, че Давидъ остава въ гроба до възкресението, доказва, че праведнитѣ при смъртьта не отиватъ. въ небето. Само чрезъ възкресението и по силата на факта, че Христосъ е възкръсналъ, Давидъ после ще може да застане отдѣсно на Бога.BC 451.3

Павелъ обясни: “Ако мъртви не възкръсватъ, и Христосъ не е възкръсналъ ; ако пъкъ Христосъ не е възкръсналъ, суетна е вѣрата ви : вие сте си още въ грѣховетѣ ; тогава и ония, които сѫ умрѣли въ Христа, сѫ загинали”. (1 Кор. 15 : 16—18.) Ако презъ течение на 4000 години праведнитѣ отиваха веднага при смъртьта си въ небето, какъ тогава Павелъ би могълъ да каже, че ако не ще има възкресение, “и ония, които сѫ умрѣли въ Христа, сѫ загинали” ? Тогава, въобще, не би било нужно възкресение.BC 452.1

Мѫченикътъ Тиндаль е казалъ относно състоянието на мъртвитѣ : “Азъ признавамъ свободно, че не съмъ убеденъ въ това, че тѣ вече живѣятъ въ славата, както Христосъ и избранитѣ Божии ангели. И това учение не е часть отъ моето вѣроизповѣдание; понеже ако това бѣше тъй, тогава азъ считамъ проповѣдьта за тѣлесното възкресение за съвсемъ напразна”. (Tyndal, Preface to “New Testament”).BC 452.2

Неуспоримъ фактъ е, че надеждата за едно непосрѣдствено блаженство следъ смъртьта е довела до едно широко разпространено пренебрегване библейското учение за възкресението. Д-ръ Адамъ Кларкъ е забелязалъ това и е казалъ : “Изглежда, че учението за възкресението у първитѣ християни е било отъ много по-голѣма важность, отколкото днесъ. Защо това е тъй ? Апостолитѣ постоянно наблѣгаха на него и чрезъ него насърдчаваха Божиитѣ чада къмъ трудъ, послушание и радость. А тѣхнитѣ последователи въ настоящето споменаватъ за него само съвсемъ рѣдко! Тъй проповѣдваха апостолитѣ и тъй вѣрваха първитѣ християни ; тъй проповядваме и ние и тъй вѣрватъ нашитѣ слушатели. Нѣма друго учение въ евангелието, върху което да се наблѣга повече, а и не се намира учение въ настоящия начинъ на проповѣдване, което да е повече пре-небрегвано”. (Commentary of the New Testament, Vol. II.)BC 452.3

Това е траяло, докато славната истина за възкресението почти е била напълно затъмнена и почти напълно изгубена изпредъ очи отъ християнския свѣтъ. Единъ виденъ религиозенъ писатель казва въ забележкитѣ си къмъ думитѣ на Павла въ 1 Сол. 4 : 13 — 18 : “За всички практически цели на утехата учението за блаженото бесмъртие на праведнитѣ заема за насъ мѣстото на всѣко съмнително учение за второто идване на Христа. За насъ Господь идва при нашата смърть. Това трѣбва ние да очакваме, за това да бдимъ. Мъртвитѣ вече сѫ влѣзли въ славата. Тѣ не чакатъ трѫбата, за да получатъ присѫдата и блаженството си”.BC 452.4

Но когато Исусъ щѣше да напусне ученицитѣ си, Той не имъ каза, че тѣ щѣха скоро да отидатъ при Него. “Отивамъ”, каза Той, “да ви приготвя мѣсто. И когато ида и ви приготвя мѣсто, пакъ ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бѫдете и вие, дето съмъ Азъ”. (Йоанъ 14 : 2. 3.) А Павелъ ни казва по-нататъкъ, че “Самъ Господь, съ повеление, при гласъ на архангелъ и при трѫба Божия, ще слѣзе отъ небето, и мъртвитѣ въ Христа ще възкръснатъ първомъ; после ние, останалитѣ живи, заедно съ тѣхъ ще бѫдемъ грабнати на облаци, за да срещнемъ Господа въ въздуха, и така винаги съ Господа ще бѫдемъ”. Освенъ това той добавя: “Прочее, утешавайте се единъ другъ съ тѣзи думи”. (1 Сол. 4 : 16—18.) Каква голѣма разлика между тѣзи думи на утеха и ония на по-горе цитирания универсалистки проповѣдникъ! Този утешаваше опечаленитѣ приятели съ увѣрението, че, колкото и грѣшенъ да е билъ мъртвиятъ, все пакъ още съ издъхването си той бивалъ приетъ между ангелитѣ. А Павелъ посочва на своитѣ братя бѫдещето идване на Господа, когато връзкитѣ на гроба ще бѫдатъ разкѫсани и “мъртвитѣ въ Христа” ще възкръснатъ за вѣченъ животъ.BC 453.1

Преди която и да е душа да може да влѣзе въ жилищата на блаженитѣ, трѣбва всѣки случай да бѫде изследванъ, нейниятъ характеръ и дѣлата ѝ да сѫ получили присѫдата си отъ Бога. Всички ще бѫдатъ сѫдени споредъ записанитѣ въ книгитѣ доклади; всички ще бѫдатъ възнаградени, споредъ каквито сѫ били дѣлата имъ. Нека да обърнемъ внимание на Павловитѣ думи: “Защото опредѣли день, когато ще сѫди праведно вселенната чрезъ предопредѣления отъ Него мѫжъ, като даде увѣрение на всички съ възкресението Му отъ мъртвитѣ “. (Деян. 17:21.) Тукъ апостолътъ заявява ясно, че за сѫда е предвидено едно точно опредѣлено време, тогава още бѫдеще.BC 453.2

Юда сочи на сѫщото време: “Ангелитѣ пъкъ, които не опазиха своето началничество, а напуснаха жилищата си, запази въ вѣчни окови, въ мракъ, за сѫда на великия день”. А по-нататъкъ той привежда думитѣ на Еноха: “Ето, иде Господь съ десетки хиляди Свои свети ангели, за да извърши сѫдъ надъ всички”. (Юда 6. 14. 15.) Йоанъ обяснява, че видѣлъ “мъртвитѣ, малки и голѣми, да стоятъ предъ Бога .... И сѫдени бѣха мъртвитѣ по записаното въ книгитѣ, споредъ дѣлата имъ”. (Откр. 20 : 12.)BC 453.3

Обаче, ако мъртвитѣ вече се радватъ на небесното блаженство или пъкъ се гърчатъ въ пламъцитѣ на пъкъла, защо, тогава, ще бѫде нуженъ още единъ бѫдещъ сѫдъ? Ученията на Божието Слово по тази важна точка не сѫ ни- то тъмни, нито противоречиви; тѣ могатъ да бѫдатъ разбрани отъ най-обикновени хора. Но кой искренъ умъ може да види въ останалитѣ учения мѫдрость или справедливость? Трѣбва ли праведнитѣ следъ изследването на случаитѣ имъ въ сѫда, да получатъ похвалата: .Хубаво, добри и вѣрни рабе! . . . Влѣзъ въ радостьта на Господаря си!” (Мат. 25:21), когато тѣ вече, може би, стотици години сѫ живѣли въ Неговото присѫтствие? Трѣбва ли безбожнитѣ да бѫдатъ извикани отъ мѣстото на мѫките, за да чуятъ отъ Сѫдията на цѣлата земя присѫдата: .Идете отъ Мене, проклети, въ огънь вѣчний!” (Мат. 25:41)? Каква подигравка! Какво позорно обвинение срещу мѫдростьта и справедливостьта на Бога!BC 453.4

Теорията за безсмъртието на душата е едно отъ фалшивитѣ учения, които Римъ зае отъ езичеството и вмъкна въ религията на християнството. Мартинъ Лютеръ я прибави къмъ “многобройнитѣ басни на римското купище отъ декретали (постановления)“. (Petavel, “The Problem of Immorality”, p. 255.) Въ забележкитѣ си къмъ думитѣ на Соломона въ Еклисиястъ, че мъртвитѣ не знаятъ нищо, реформаторътъ казва: “Друго едно доказателство, че мъртвитѣ не съзнаватъ нищо. Тамъ, казва Соломонъ, нѣма длъжность, нѣма знание, нѣма мѫдрость. Той сѫди, споредъ това, че мъртвитѣ спятъ напълно и не мислятъ за нищо. Тѣ лежатъ, безъ да броятъ дни или години; но когато се пробудятъ, тѣмъ ще се струва, че сѫ спали само единъ мигъ”. (Luther’s “Expositon of Ecclesiastes”, p. 152.)BC 454.1

Никѫде въ Светото Писание не се казва, че праведнитѣ получаватъ наградата си и безбожнитѣ наказанието си при смъртьта. Патриарситѣ и пророцитѣ не сѫ оставили никакво подобно увѣрение. Христосъ и Неговитѣ апостоли не сѫ загатвали нищо подобно. Библията учи ясно, че мъртвитѣ не отиватъ направо въ небето, но спятъ до възкресението. (1 Сол. 4 : 14; Йовъ 14 : 10—12.) Въ сѫщия день, когато “сребърната верижка” се скѫса и “златната превръзка” се съдере, мислитѣ на човѣцитѣ биватъ унищожени. Ония, които влизатъ въ гроба, оставатъ тамъ въ мълчаливо очакване. Тѣ не знаятъ вече нищо за всичко, което става подъ слънцето. (Йовъ 14:21). Блажена почивка за изморенитѣ праведници ! Времето, кратко или дълго, е за тѣхъ само единъ моментъ ! Тѣ заспиватъ, и ще бѫдатъ събудени чрезъ Божията трѫба за едно славно безсмъртие. “Ще затрѫби, и мъртвитѣ ще възкръснатъ нетлѣнни .. А щомъ това тлѣнно тѣло се облѣче въ нетлѣние и това смъртно тѣло се облѣче въ безсмъртие, тогава ще се сбѫдне написаното слово: “Смъртьта биде погълната съ победа”. (1 Кор. 15:52—54.) Когато бѫдатъ повикани отъ своя дълбокъ сънь, тѣ започватъ да мислятъ тъкмо отъ тамъ, кѫдето сѫ прекѫснали на времето си. Последното имъ чувство е било страхътъ отъ смъртьта, последната мисъль — влизането имъ въ властьта на гроба. И сега първата имъ радостна мисъль ще се разнесе въ ликуващия викъ: “Де ти е, смърте, жилото ? Де ти е, аде, победата?” (Ст. 55.)BC 454.2