Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Великата Борба Между Христа И Сатана

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Епизод 28—Иследвателниятъ сѫдъ.

    “Видѣхъ най-сетне”, пише пророкъ Даниилъ, че “бидоха поставени престоли, и седна Стариятъ по дни; облѣклото Му бѣше бѣло като снѣгъ, и космитѣ на главата му — като чиста вълна ; престолътъ Му — като огненъ пламъкъ, колелата Му — като пламтящъ огънь. Огнена рѣка излизаше и минаваше предъ Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десеть хиляди предстояха предъ Него; сѫдии седнаха, и книги се разтвориха”. (Дан. 7 : 9. 10 )BC 394.1

    Тъй на пророка бѣше представенъ въ видение великиятъ и тържественъ день, когато характерътъ и животътъ на всѣки единъ ще премине предъ Великия Сждия на цѣлия свѣтъ. Стариятъ по дни е Богъ Отецъ. Псалмистътъ казва: “Преди още да се родятъ планинитѣ, Ти си образувалъ земята и вселенната, и отъ-вѣка до-вѣка Ти си Богъ”. (Пс. 89 : 2.) Той, първопричината на всѣко сѫществувание и източникътъ на всички закони ще председателствува сѫда. А като служители и свидетели на този великъ сѫдъ ще присѫтствуватъ свѣти ангели, чието число е “хиляди по хиляди и десетохиляди по десетохиляди”.BC 394.2

    “Гледахъ въ нощнитѣ видения, и ето, на небесни облаци идѣше сѣкашъ Синъ Човѣчески, дойде до Стария по дни и биде доведенъ при Него. И Нему бѣ дадена власть, слава и царство, за да му служатъ всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вѣчно, което нѣма да премине, и царството Му не ще се разруши”. (Дан. 7: 13. 14.) Тукъ описаното идване на Христа не е Неговото пришествие на земята. Той идва предъ “Стария по дни” въ небето, за да приеме власть, слава и царство, които Му се даватъ при завършването на Неговото посрѣдническо дѣло. За това идване, а не за пришествието Му на земята, е предсказано въ пророчеството, че то ще стане въ свършването на 2300-та дни, значи въ 1844 година. Придруженъ отъ небесни ангели влиза нашиятъ великъ Първосвещеникъ въ Светая светихъ и тамъ се явява предъ Бога, за да извърши последнитѣ дѣла на Своето служение за човѣцитѣ, за да извърши дѣлото на изследвателния сѫдъ и да издействува умилостивение за всички, които се окажатъ достойни за Неговитѣ благодеяния.BC 394.3

    Въ символичната служба само тия, които идваха съ изповѣдь и разкаяние предъ Бога, чиито грѣхове бѣха пре-несени върху светилището чрезъ кръвьта на умилостивителната жертва, участвуваха въ службата на умилостивителния день. Тъй и въ великия день на последното умилостивение и на изследвателния сѫдъ ще бѫдатъ разглеждани само случаитѣ на изповѣдващия се Божий народъ. Сѫдътъ надъ безбожнитѣ е едно особено, отдѣлно отъ това дѣло, което ще се извърши по-късно. “Защото време е да почне сѫдътъ отъ Божия домъ; ако пъкъ почне първомъ отъ насъ, какъвъ ли ще е краятъ на ония, които се не покоряватъ на Божието евангелие?” (1 Петр. 4: 17.)BC 395.1

    Книгитѣ на небето, въ които стоятъ отбелязани имената и дѣлата на човѣцитѣ, ще опредѣлятъ решенията на сѫда. Пророкъ Даниилъ казва: “Сѫдии седнаха, и книги се разтвориха”. Писательтъ на Откровението добавя къмъ списанието на сѫщото събитие: “Отвори се и друга книга — книгата на живота ; и сѫдени бѣха мъртвитѣ по записаното въ книгитѣ, споредъ дѣлата си”. (Откр. 20 : 12.)BC 395.2

    Книгата на живота съдърѫа имената на всички, които нѣкога сѫ постѫпили на служба Богу. Исусъ каза на своитѣ ученици: “Радвайте се, че имената ви сѫ написани на небесата”. (Лука 10:20.) Павелъ говори за своитѣ вѣрни съработници, “чиито имена сѫ въ книгата на живота”. (Филип. 4 : 3.) Поглеждайки къмъ “такова тежко време, каквото не е имало”, Даниилъ обяснява, че Божиятъ народъ трѣбва да бѫде избавенъ, и то всички, “които бѫдатъ намѣрени, че сѫ записани въ книгата”. (Дан. 12 : 1.) Въ Откровението се казва, че въ Божия градъ могатъ да влѣзатъ “само ония, които сѫ записани въ книгата на живота при Агнеца”. (Откр. 21 : 27.)BC 395.3

    Една “Паметна книга” се води отъ Господа, въ която стоятъ отбелязани добритѣ дѣла на всички, които се боятъ отъ Бога и почитатъ името Му”. (Мал. 3: 16.) Тѣхнитѣ думи на вѣра, тѣхнитѣ дѣла на любовь сѫ отбѣлязани въ небето. Неемия говори за това, когато казва: “Помени ме, Боже мой, за това, и не заличавай усърднитѣ ми работи, които сторихъ за дома на моя Богъ и за службата при Него!” (Неем. 13 : 14.) Въ паметната книга се увѣковѣчава всѣко праведно дѣло. Тамъ се намира вѣрно докладвано всѣко победено искушение, всѣко надвито зло, всѣка изговорена дума на нѣжно състрадание; тамъ сѫ вписани всѣко пожертвувателно дѣло, всѣка претърпѣна заради Христа скръбь или болка. Псалмистътъ казва: “У Тебе сѫ изброени моитѣ скитания; тури сълзитѣ ми въ сѫдъ при Тебе — не сѫ ли тѣ въ Твоята книга?” (Пс. 55 : 9.)BC 395.4

    Тамъ се води и единъ докладъ за грѣховетѣ на човѣцитѣ. “Защото Богъ ще изведе на сѫдъ всѣка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо”. (Екл. 12 : 14) Спасительтъ каза: “За всѣка празна дума, която кажатъ човѣцитѣ, ще отговарятъ въ сѫдния день; защото по думитѣ си ще бѫдешъ оправданъ, и по думитѣ си ще бѫдешъ осѫденъ”. (Мат. 12 : 36. 37.) Тайнитѣ намѣрения и подбуждения ще се явятъ въ оня безпогрѣшенъ списъкъ, понеже Богъ “ще изнесе на виделина тайнитѣ на мрака и ще извади на яве намѣренията на сърдцето”. (1 Кор. 4 : 5.) “Ето, какво е написано предъ лицето Ми . . . тѣхнитѣ беззакония, казва Господь, и беззаконията на бащитѣ имъ”. (Ис. 65 : 6. 7.)BC 396.1

    Всѣко едно дѣло бива подложено на разследване предъ Бога и вписано като вѣрность или невѣрность. Въ небеснитѣ книги срещу името на всѣки единъ се вписва съ най-голѣма точность всѣка лоша дума, всѣка егоистична постѫпка, всѣки неизпълненъ дългъ, всѣки скритъ грѣхъ и всѣка изкуствена подправка. Пренебрегнати изпратени отъ небето предупреж-дения или изобличения, прахосани моменти, неизползвани случаи, упражнено за добро или за зло влияние съ неговитѣ обширни последици — всичко това се вписва отъ водящия докладитѣ ангелъ.BC 396.2

    Божиятъ законъ е мѣрката, споредъ която се измѣрватъ животътъ и характерътъ на човѣка въ сѫда. Мѫдрецътъ казва: “Бой се отъ Бога и пази Неговитѣ заповѣди, защото въ това се заключава всичко за човѣка; защото Богъ ще изведе на сѫдъ всѣка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо”. (Екл. 12:13. 14.) Апостолъ Яковъ увещава своитѣ братя: “Говорете и постѫпвайте като човѣци, които ще бѫдатъ сѫдени по закона на свободата”. (Яков. 2:12.)BC 396.3

    Който се намѣри достоенъ въ сѫда, ще участвува въ възкресението на праведнитѣ. Исусъ каза : “Но ония, които се сподобиха да получатъ оня свѣтъ и възкресението отъ мъртвитѣ . . . сѫ равни на ангели и, бидейки синове на възкресението, сѫ синове Божии”. (Лука 20:35. 36.) “И ще излѣзатъ : които сѫ правили добро, ще възкръснатъ за животъ”. (Йоанъ 5:29.) Праведнитѣ мъртви ще бѫдатъ възкресени чакъ следъ сѫда, въ който тѣ сѫ били намѣрени достойни за възкресението за животъ. Тъй че тѣ не ще присѫтствуватъ лично въ сѫда, когато ще се разследватъ тѣхнитѣ житейски доклади и ще се решава участьта имъ.BC 396.4

    Исусъ ще застане като тѣхенъ ходатай и ще ходатайствува предъ Бога за тѣхъ. .И ако нѣкой съгрѣши, то предъ Отца имаме ходатай, Исуса Христа Праведника”. (1 Йоан. 2:1.) “Защото Христосъ влѣзе не въ рѫкотворно светилище, което е само образъ на истинското, но въ самото небе, за да се яви сега предъ Божието лице за насъ”. “Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождатъ чрезъ Него при Бога, понеже е всякога живъ, за да ходатайствува за тѣхъ”. (Евр. 9:24; 7:25.)BC 396.5

    Когато книгитѣ се отворятъ, предъ Бога ще бѫде раз-следванъ животътъ на всѣки единъ, който е вѣрвалъ въ Исуса. Нашиятъ Ходатай започва съ ония, които най-първо сѫ живѣли на земята, тогава минава отъ поколѣние на поколѣние и привършва съ живущитѣ. Всѣко име бива споменато, случаятъ на всѣки единъ бива най-точно разследванъ. Нѣкои имена биватъ приети, нѣкои отхвърлени. Ако нѣкои иматъ отбелязани въ книгитѣ грѣхове, които не сѫ изповѣдани и простени, тѣхнитѣ имена биватъ отстранени отъ книгата на живота и отбелязанитѣ имъ добри дѣла биватъ заличени отъ Божията паметна книга. Господь обясни на Мойсея : “Ще излича изъ книгата си оноговаь който е съгрѣшилъ предъ Мене”. (Изх. 32:33) А пророкъ Йезекиилъ казва : “И праведникъ ако отстѫпи отъ своята правда и постѫпва неправедно. .. ще бѫде ли живъ ? Всички негови добри дѣла каквито е вършилъ, не ще бѫдатъ спомнени” (Йез. 18:24.)BC 397.1

    Срещу имената на всички, които наистина сѫ се разкаяли за грѣховетѣ си и съ вѣpa сѫ приели Христовата кръвь като умилостивителна жертва за тѣхъ, въ небеснитѣ книги е отбелязано прощение. Тъй като тѣ сѫ станали съучастници на Христовата правда и характерътъ имъ е намѣренъ въ хармония съ Божия законъ, тѣхнитѣ грѣхове биватъ заличени, а сами тѣ биватъ намѣрени достойни за вечния животъ. Господь обяснява чрезъ пророкъ Исая : Азъ, Азъ самъ изглаждамъ твоитѣ престѫпления заради Самаго Мене, и гpѣxoветѣ ти не ще спомена”. (Ис. 43: 25.) Исусъ казва : “Който побеждава, той ще се облѣче съ бѣли дрехи, и нѣма да залича името му предъ Моя Отецъ и предъ Неговитѣ ангели”. “Всѣки, който Мене признае предъ човѣцитѣ, ще призная и Азъ него предъ Моя Отецъ Небесенъ ; а който се отрече оть Мене предъ човѣцитѣ, и Азъ ще се отрека отъ него предъ Моя Отецъ Небесенъ” . (Откр. 3:5; Мат. 10 : 32. 33.)BC 397.2

    Най-живото участие на човѣци при сѫдебни процеси въ земни сѫдилища дава само слаба представа за участието въ небесното сѫдилище, когато вписанитѣ въ книгата на Агнеца имена ще бѫдатъ представени за разследване предъ Сѫдията на цѣлия свѣтъ. Божествениятъ Посрѣдникъ представя молба, щото всички, които сѫ победили чрезъ вѣра въ Неговата кръвь, да получатъ прощение за престѫпленията си, за да бѫдатъ отново поставени въ рая и коронясани като сънаследници съ Него, за да се върне “предишното владичество”. (Мих. 4 : 8.) Сатана се надѣваше, по- срѣдствомъ старанията си да изкуси и измами човѣцитѣ и да осуети божествения планъ при сътворението на човѣка ; но сега Христосъ моли, този планъ да бѫде извършенъ, като че ли човѣкътъ никога не е падалъ въ грѣхъ. Той иска за Своя народъ не само пълно прощение и оправдание, но и участие въ Неговата слава и едно седалище на Неговия тронъ.BC 397.3

    Докато Исусъ ходатайствува за тѣзи човѣци, сатана ги обвинява предъ Бога като престѫпници. Голѣмиятъ измамникъ се е опитвалъ да ги вплете въ невѣрието и да ги накара да изгубятъ довѣрие въ Бога, да се отклонятъ отъ Неговата любовь и да нарушатъ закона Му. А сега той посочва на доклада за тѣхния животъ, на несъвършенствата въ тѣхния характеръ, на неподобието имъ съ Христа, съ което сѫ причинили позоръ на своя Изкупитель, и на всички грѣхове, за извършването на които той ги бѣше съблазнилъ, и сега, осланяйки се на това, той претендира, че тѣ съ негови поданици.BC 398.1

    Исусъ не извинява грѣховетѣ имъ, обаче посочва на тѣхното разкаяние и на тѣхната вѣра и моли за тѣхъ, да бѫдатъ простени ; Той показва нараненитѣ си рѫце предъ Отца и предъ светитѣ ангели и извиква : Азъ ги познавамъ по име, записалъ съмъ ги на рѫцетѣ си. “Жертва Богу е духъ съкрушенъ ; сърдце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презрешъ”. (Пс. 50 : 19.) А на обвинителя на народа си Той казва: “Господь да ти забрани, сатано, да ти забрани Господь, Който е избралъ Йерусалимъ! Не е ли той главня, изтеглена отъ огънь ?” (Зах. 3 : 2.) Христосъ ще облѣче Своитѣ вѣрни въ собствената Си правда, за да може да ги представи на Отца Си “славна църква, която нѣма петно или порокъ, или нѣщо подобно”. (Ефес. 5 : 27.) Тѣхнитѣ имена стоятъ въ книгата на живота, и за тѣхъ е писано : “Тѣ ще ходятъ съ Мене въ бѣли дрехи, понеже сѫ достойни”. (Откр. 3 : 4.)BC 398.2

    Тъй ще се осѫществи съвършеното изпълнение на обещанието на новия заветъ: “Ще простя беззаконията имъ и за грѣховетѣ имъ нѣма вече да си спомня”. Въ ония дни и въ онова време, казва Господь, ще търсятъ неправдата Израилева, и не ще я има, и — грѣховетѣ на Юда, и не ще се намѣрятъ”. (Йер. 31 :34; 50 : 20.) “Въ оня день младочката Господня ще се яви въ хубость и честь, и плодътъ на страната — въ величие и слава, за уцѣлѣлитѣ синове Израилеви. Тогава останалитѣ на Сионъ и уцѣлѣлитѣ въ Йерусалимъ — всички, записани като живѣещи въ Йерусалимъ, ще се наричатъ свѣти”. (Ис. 4 : 2. 3.)BC 398.3

    Изследвателниятъ сѫдъ и заличаването на грѣховетѣ трѣбва да бѫдатъ привършени преди пришествието на Господа. Тъй като мъртвитѣ трѣбва да бѫдатъ сѫдени спо- редъ това, което стои писано въ книгитѣ, невъзможно е грѣховетѣ на човѣцитѣ да могатъ да бѫдатъ заличени преди привършването на сѫда, който ще изследва тѣхнитѣ случаи. Апостолъ Петъръ казва ясно, че грѣховетѣ на вѣрующитѣ трѣбва да бѫдатъ заличени, “за да дойдатъ времена за прохлаждане предъ лицето на Господа, и Той да прати предсказания вамъ Исуса Христа”. (Деян. 3 : 19.20.) Когато изследвателниятъ сѫдъ бѫде привършенъ, ще дойде Христосъ, и заплатата Му съ Него, за да отдаде всѣкиму споредъ каквито сѫ били дѣлата му.BC 398.4

    Въ символичната служба първосвещеникътъ, следъ като бѣше издействувалъ умилостивение за израиля, излизаше вънъ и благославяше църквата. Тъй и Христосъ следъ привършването на Своята посрѣдническа служба “безъ грѣхъ ще се яви ... за спасение” (Евр. 9:28), за да благослови Своя очакващъ Го народъ съ вѣченъ животъ. Както свещеникътъ, следъ като отнемѣше грѣховетѣ отъ светилището, ги възлагаше върху главата на свободния козелъ, тъй Христосъ ще възложи всички тия грѣхове върху сатана, причинителя и подбудителя на грѣха. Свободниятъ козелъ, който понасяше грѣховетѣ на израиля, биваше изпѫденъ “въ пустинята” (Лев. 16 : 22.); сѫщо тъй и сатана, понасяйки вината за всички грѣхове, къмъ които той е подвелъ Божия народъ, ще бѫде заточенъ хиляда години на земята, която тогава ще бѫде пуста и безъ жители, и най-после ще претърпи пълно наказание за грѣха въ огъня, който ще уни-щожи всички безбожни. По такъвъ начинъ великиятъ из-купителенъ планъ ще бѫде завършенъ съ окончателното из-кореняване на грѣха и съ освобождението на всички, които сѫ пожелали да противостоятъ на лукавия.BC 399.1

    Въ предсказаното за сѫда време, въ изтичането на 2300-та дни въ 1844 год., започваше дѣлото на изследването и на заличаването на грѣховетѣ. Всички, които нѣкога сѫ приели Христовото име, ще бѫдатъ подложени на едно точно разследване. Живи и мъртви ще трѣбва да бѫдатъ сѫдени “споредъ записаното въ книгитѣ и споредъ дѣлата имъ”.BC 399.2

    Грѣхове, които не сѫ били изповѣдани на Бога и оста-вени, не ще бѫдатъ простени и заличени отъ книгитѣ, но въ деня на Бога ще застанатъ като свидетели противъ грѣшника. Той може да е вършилъ злитѣ си дѣла при дневна свѣтлина или въ тъмнината на нощьта — тѣ сѫ били “голи и разкрити” предъ Оня, въ Чиито рѫце сме ние. Божиитѣ ангели сѫ виждали всѣки грѣхъ и сѫ го вписвали въ безпогрѣшнитѣ книги. Човѣкъ може да укрива грѣха, да го отрича, да го прикрива отъ баща, майка, жена, деца или приятели; никой другъ, освенъ виновнитѣ престѫпници, може да не подозира и най-малката неправда; но тя е от- крита предъ небеснитѣ сѫщества. Мракътъ на най-тъмната нощь, тайната на най-измамливитѣ изкуства не сѫ достатъчни, за да забулятъ дори една само мисъль предъ всемѫдростьта на Вечния. Богъ има точенъ списъкъ на всички доклади за неправди, за всѣка недобра постѫпка. Той не може да бѫде измаменъ отъ единъ само на видъ благочестивъ характеръ. Човѣцитѣ могатъ да бѫдатъ измамени отъ тия, които сѫ съ покварени сърдца; но Богъ прониква презъ всѣка приструвка и познава вѫтрешния животъ.BC 399.3

    Колко сериозна е тази мисъль! Днитѣ единъ следъ другъ потъватъ въ вѣчностьта, като попълватъ небеснитѣ книги съ своитѣ доклади. Изговорени еднажъ думи, извършени еднажъ дѣла никога не могатъ да бѫдатъ повърнати назадъ. Ангелитѣ сѫ вписали и доброто, и злото. Най-мощниятъ завоеватель на земята не е въ състояние да отнеме назадъ доклада и на единъ единственъ день. Нашитѣ постѫпки, нашитѣ думи, дори най-тайнитѣ ни подбуждения ще допринесатъ за опредѣлянето на нашата участь за животъ или за смърть. Макаръ ние да ги забравяме, тѣ ще свидетелствуватъ за нашето оправдание или осѫждение.BC 400.1

    Тъй точно, както чертитѣ на лицето се отбелязватъ върху гладкото стъкло на фотографа, тъй вѣрно е представенъ и нашиятъ характеръ въ книгитѣ горе. Но колко малко се грижимъ ние за доклада, който трѣбва да застане предъ очитѣ на небесни сѫщества ! Ако покривалото, което отдѣля видимия свѣтъ отъ невидимия, би могло да бѫде отнето, и ако човѣцитѣ биха могли да видятъ единъ ангелъ, който отбелязва всѣка дума и всѣка постѫпка, които ще бѫдатъ разкрити въ сѫда, колко много всекидневно изговаряни думи биха останали неизговорени и колко много дѣла — неизвършени!BC 400.2

    Въ сѫда ще бѫде точно претеглено използването на всѣка дадена дарба. Какъ сме употрѣбили ние даденитѣ ни отъ Небето блага? Ще получили Господь при явлението Си Своето съ лихви? Вложили ли сме ние повѣpeнитѣ ни въ рѫка, сърдце и умъ сили за прослава на Бога и за благословение на свѣта? Какъ сме употрѣбили нашето време, нашето перо, нашия гласъ, паритѣ, влиянието си ? Какво сме направили ние за Христа въ образа на беднитѣ, на страдащитѣ, на вдовицитѣ и на сирацитѣ ? Богъ ни е направилъ съхранители на Неговото свето слово ; какво сме направили ние съ cвѣтлинатa и истината, които ни сѫ били дадени, за да можемъ да наставляваме човѣцитѣ за спасе-ние ? На едно голо вѣроизповѣдание въ Христа не се отдава никаква ценность ; само любовьта, която се проявява въ дѣла, се счита за истинска. И пакъ само любовьта е, която прави известна постѫпка ценна въ очитѣ на Небето. Всичко, което се върши отъ любовь, бива прието отъ Бога и възнаградено, колкото и дребно да изглежда то въ човѣшкитѣ очи.BC 400.3

    Скритото себелюбие на човѣцитѣ е разкрито въ книгитѣ на небето. Тамъ се намира докладътъ за неизпълнени дългове къмъ съчовѣцитѣ, за пренебрегване изискванията на Спасителя. Тамъ тѣ ще видятъ, колко често сѫ били отдавани на сатана подобаващитѣ на Христа мисли, време и сили. Печаленъ е докладътъ, който ангелитѣ отнасятъ въ небето. Надарени съ разумъ сѫщества, изповѣдващи се за Христови последователи, сѫ всецѣло запленени отъ стремежъ за свѣтски притежания или отдаване на земни удоволствия. Пари, време и сили се жертвуватъ за разкошества и себезадово. ляване ; само малко минути се посвѣтяватъ на молитва, за изследване Писанието, за смирение на душата и за изповѣдване на грѣховете.BC 401.1

    Сатана изнамира безброй планове, за да ангажира мислитѣ ни, за да не се занимаватъ тѣ съ дѣлото, съ което би трѣбвало да сме запознати най-добре. Най-голѣмиятъ измамникъ мрази великитѣ истини, които изявяватъ една умилостивителна жертва и единъ всемогѫщъ посрѣдникъ. Той знае, че за него всичко зависи отъ това, да отклони мислитѣ отъ Исуса и отъ Неговата истина.BC 401.2

    Който би искалъ да бѫде съучастникъ на благодеянията на Христовото посрѣдничество, не трѣбва да допуща нищо да го отклонява отъ неговия дългъ, да усъвършенствува освещението си въ страхъ Божий. Вмѣсто да посветява скѫпоценни часове на удоволствия, на разкошъ и на стремежъ за печалби, той трѣбва да ги посвети на едно сериозно, благоговѣйно изучаване на словото на истината. Божиятъ народъ трѣбва да разбира ясно и добре сѫщостьта на свѣтилището и на изследвателния сѫдъ. Всички се нуждаятъ да разбиратъ лично положението и дѣлото на тѣхния великъ Първосвещеникъ; иначе за тѣхъ ще бѫде невъзможно, да упражняватъ тъй сѫществената за това време вѣра или да заематъ мѣстото, което трѣбва да запълнятъ споредъ Божията воля. Всѣки човѣкъ може да избази или да погуби една душа. Всѣки очаква разрешението на единъ случай въ Божия сѫдъ. Всѣки ще трѣбва да се яви предъ очитѣ на Великия Сѫдия. Затова колко важно е, щото всѣки единъ да обсѫжда тържественитѣ факти, че сѫдъ се държи и книги се разтварятъ, и че всѣки единъ, заедно съ Даниила, ще застане въ наследието си въ края на днитѣ.BC 401.3

    Всички, които сѫ получили свѣтлина върху тѣзи нѣща, трѣбва да свидетелствуватъ за възвишенитѣ истини, които Богъ имъ е повѣрилъ. Небесното светилище е точно централната точка на Христовото дѣло за човѣцитѣ. То разкрива предъ погледитѣ ни изкупителния планъ до непосрѣдствения край на времето и победоносния изходъ отъ борбата между правдата, и грѣха. Отъ най-голѣма важность е, да изследваме най-основно всички тѣзи предмети и да сме въ състояние да даваме на всѣкиго, който ни запита, едно основание за надеждата, която е въ насъ.BC 401.4

    Христовото посрѣдничество за човѣцитѣ въ свѣтилището горе е сѫщо тъй сѫществено въ спасителния планъ, както смъртьта Му на кръста. Съ смъртьта си започна Той дѣлото, за чието завършване се възнесе на небето следъ възкресението си. Ние трѣбва съ вѣра да влѣземъ въ вѫтрешностьта задъ завесата, “кѫдето Исусъ влѣзе предтеча за насъ”. (Евр. 6: 20.) Тамъ се отражава излѫчващата се отъ кръста на Голгота свѣтлина. Тамъ можемъ ние да получимъ по-ясна гледка на тайнитѣ на изкуплението. Спасението на човѣка струва неизмѣримо много на небето; принесената жертва отговаря на всички изисквания на нарушения Божий законъ. Исусъ проправи пѫтя къмъ трона на Отца, и чрезъ Неговото посрѣдничество предъ Бога могатъ да се поднесатъ искренитѣ желания на всички, които идватъ съ вѣра при Него.BC 402.1

    “Който скрива престѫпленията си, не ще има успехъ; а който се съзнава и ги оставя, ще бѫде помилуванъ”. (Пр. 28 : 13). Ако всички, които прикриватъ и извиняватъ грѣшкитѣ си, видятъ, какъ сатана ликува надъ тѣхъ, какъ той хули Христа и светитѣ ангели съ тѣхния животъ, тѣ веднага биха изповѣдали грѣховете си и биха ги оставили. Чрезъ отслабване на характера сатана се опитва да завладѣе цѣлия духъ, и той знае, че това ще му се удаде, ако тѣзи грѣшки се подхранватъ. Затова той се опитва постоянно да измамва Христовитѣ последователи съ гибелното заблуждение, че имъ било невъзможно да победятъ. Но Исусъ ходатайствува за тѣхъ посрѣдствомъ Своитѣ наранени рѫце и сломеното Си тѣло и казва на всички, които искатъ да Го следватъ : “Стига ти Моята благодать”. (2. Кор. 11 : 9.) “Вземете Моето иго върху си и се поучете отъ Мене, понеже съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце, и ще намѣрите покой за душитѣ си; защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко”. (Мат. 11 : 29. 30.) Ничии грѣшки не сѫ непоправими. Богъ ще даде вѣра и благодать, за да бѫдатъ тѣ победени.BC 402.2

    Ние живѣемъ въ времето на великия умилостивителенъ день. Въ символичната служба, докато първосвещеникътъ из-вършваше умилостивението за израиля, всички трѣбваше да се съкрушаватъ чрезъ разкаяние за грѣховетѣ си и смиряване предь Господа, за да не бѫдѣха отлѫчени отсрѣдъ народа. По сѫщия начинъ и всички, които желаятъ да запазятъ имената си въ книгата на живота, трѣбва сега, въ малкото останали дни на тѣхното благодатно време, да смиряватъ душитѣ си предъ Господа чрезъ разкаяние за грѣховетѣ си и истин- ско покаяние. Трѣбва да се извърши единъ дълбоко проникващъ, съвѣстенъ изпитъ на сърдцето. Лекомислениятъ, духъ, който тъй много християни по име проявяватъ, трѣбва да бѫде премахнатъ. На всички, които искатъ да победятъ лошата наколнность да се стремятъ къмъ владичество, предстои една тежка борба. Дѣлото на приготовлението е лично. Ние не ше бѫдемъ спасени групово. Благочестието и чистотата на едния не могатъ да замѣстятъ липсата на тия качества у другия. Макаръ че всички народи трѣбва да дойдатъ на сѫдъ предъ Бога, Той ще изследва случая на всѣки единъ по отдѣлно съ основна точность, като че ли нѣма други сѫщества освенъ него на земята. Всѣки единъ при изпита си трѣбва да се намѣри безъ петно, безъ бръчка или нѣщо подобно.BC 402.3

    Извънредно тържествени сѫ свързанитѣ съ последното дѣло на умилостивението събития, и пълни съ отговорности сѫ свързанитѣ съ тѣхъ факти. Сѫдътъ се извършва сега въ небесното светилище. Вече отъ много години са върши това дѣло. Скоро — никой не знае колко скоро — ще се премине къмъ случаитѣ на живитѣ. Въ величественото присѫтствие на Бога ще бѫде изследванъ нашиятъ животъ. Повече отъ всѣкога сега е време, всѣка душа да вземе присърдце напомнянето на Спасителя: “Внимавайте, бѫдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето”. (Марко 13 : 33.) “Ако ли не бѫдешъ буденъ, ще дойда върху тебе”. (Откр. 3 : 3.)BC 403.1

    Д привърши ли се изследвателниятъ сѫдъ, тогава ще бѫде опредѣлена участьта на всички живи и мъртви. Благодатното време изтича кратко преди явяването на Господа въ облацитѣ небесни. Христосъ обяснява относно това време: “Който е неправеденъ, нека си е вече неправеденъ; и който е нечистъ, нека си е вече нечистъ; и праведниятъ нека си е вече праведенъ; и светиятъ нека си е вече светъ. И ето, ида скоро; и Моята заплата е съ мене, да въздамъ всѣкиму, споредъ каквито ще бѫдатъ дѣлата му”. (Откр. 22: 11. 12.)BC 403.2

    Праведнитѣ и безбожнитѣ тогава ще живѣятъ още въ своето смъртно състояние на земята: ще садятъ и ще градятъ, ще ядатъ и ще пиятъ и съвсемъ не ще знаятъ, че последното неотмѣнимо решение въ небето се изговаря отъ светилището. Преди потопа Богъ, следъ като Ной бѣше влѣзълъ въ ковчега, затвори вратата и изключи безбожнитѣ; и въ течение на седемь дни човѣцитѣ продължаваха да живѣятъ лекомислено и въ удоволствия и се подиграваха съ предупрежденията за единъ страшенъ сѫдъ, безъ да знаятъ, че тѣхната участь бѣше решена. “Тъй, каза Спасительтъ, ще бѫде и пришествието на Сина Човѣчески”. (Мат. 24 : 39.) Тихо, незабелязано, като крадецъ презъ нощь ще дойде фаталниятъ часъ, въ който ще бѫде решена участьта на всѣки единъ човѣкъ и предлаганата на грѣшнитѣ хора благодать ще бѫде завинаги оттеглена.BC 403.3

    “И тъй, бѫдете будни . . . та, когато дойде, да ви не намѣри, че “спите”. (Марко 12 : 35. 36.) Опасно е положението на всички, които, изморени отъ бдение, се обръщатъ къмъ искушенията на свѣта. Въ сѫщото време, когато търговецътъ се отдава всецѣло на стремежъ за печалби, търсещиятъ удоволствия се стреми къмъ удовлетворение и дъщерята на модата се занимава съ външна украса, Сѫдията на цѣлия свѣтъ може да изговори присѫдата: “Преегленъ си н а везнитѣ и си намѣренъ твърде лекъ”. (Дан. 5:27).BC 404.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents