Епизод 34—Спиритизмътъ.

Службата на светитѣ ангели, както тя е представена въ Божието Слово, е една извънредно утешителна и цена истина за всѣки Христовъ последователь. Обаче библейското учение по този предметъ е затъмнено и изкривено чрезъ заблудитѣ на общоприетото богословие. Учението за едно естествено безсмъртие, заето въ началото отъ езическата философия и вмъкнато въ християнската вѣра презъ тъмнината на голѣмия упадъкъ, е заело мѣстото на тъй ясно изложената въ Светото Писание истина, че мрътвитѣ не знаятъ нищо. Хиляди сѫ били подведени да вѣрватъ, че служебнитѣ духове, провождани да служатъ на ония, които ще наследятъ спасение” (Евр. 1:14), сѫ духове на мъртви, въпрѣки, че Светото Писание свидетелствува за сѫществуването на небесни ангели и за тѣхната връзка съ човѣшката история, още преди да бѣше умрѣлъ нито единъ човѣкъ.BC 456.1

Учението за съзнанието на човѣка въ смъртьта, особено вѣрването, че духоветѣ на умрѣлитѣ се връщали обратно, за да служатъ на живитѣ, е подготвило пѫтя на модерния спиритизъмъ. Ако мъртвитѣ биватъ допуснати въ присѫтствието на Бога и на светитѣ ангели и сѫ надарени съ много по-голѣми познания, отколкото сѫ притежавали порано, защо тогава да не се върнатъ обратно на земята, за да освѣтляватъ и поучаватъ живущитѣ? Ако духоветѣ на мъртвитѣ, както се учи отъ общоприетото богословие, заобикалятъ своитѣ приятели на земята, защо тогава да не имъ бѫде позволено да се съобщаватъ съ тѣхъ, за да ги предпазватъ отъ грѣха или да ги утешаватъ въ скръбьта имъ? Какъ могатъ души, вѣрваши въ едно продължение на съзнателния животъ на човѣка следъ смъртьта, да отхвърлятъ онова, което прославени духове имъ даватъ като божествена свѣтлина? Това е едно мнимо свето дѣло, чрезъ което сатана действува за постигането на своитѣ планове. Падналитѣ ангели, които изпълняватъ неговитѣ заповѣди, се явяватъ като пратеници отъ свѣта на духоветѣ. Подъ предлогъ, да свързва живитѣ съ мъртвитѣ, князътъ на зло- то упражнява своето омагьосваще влияние върху умоветѣ имъ.BC 456.2

Той има власть, да представя на човѣцитѣ видимо тѣхнитѣ умрѣли приятели. Имитацията е съвършена; познатата външность, думитѣ и тонътъ имъ биватъ представени съ чудна точность. Много биватъ утешавани чрезъ увѣрението, че тѣхнитѣ любимци се наслаждаватъ на небесно блаженство, и безъ да подозиратъ опасностьта, ставатъ послушни на “мамливи духове и бѣсовски учения” (1 Тим. 4:1).BC 457.1

Д подведени ли сѫ хората еднажъ да повѣрзатъ, че мърт-витѣ наистина се връщатъ, за да се сношаватъ съ тѣхъ, тогава сатана прави да се явяватъ човѣци, които сѫ потънали въ гроба неприготвени, и тѣзи твърдятъ, че били щастливи въ небето и дори заемали тамъ високи постове. По такъвъ начинъ се разпространява заблудата, че между праведнитѣ и безбожнитѣ не се прави никаква разлика. Мнимитѣ посетители отъ свѣта на духоветѣ отвреме навреме изразяватъ напѫтвания за предпазвания и предупреждения, които се оказватъ вѣрни. А когато еднажъ сѫ спечелили довѣрието, тѣ представятъ учения, които тъкмо погребватъ вѣрата въ Светото Писание. Подъ предлогъ на съучастие къмъ благополучието на приятелитѣ си на земята, тѣ имъ подшепватъ най-опаснитѣ заблуди. Фактътъ, че тѣ излагатъ нѣкои истини и понѣкога сѫ въ състояние да предсказватъ бѫдещи събития, дава на изявленията имъ видъ на достовѣрность, и тѣхнитѣ фалшиви учения биватъ тъй охотно приемани и тъй наивно вѣрвани отъ хората, като че сѫ най-свѣтитѣ библейски истини. Божиятъ законъ бива отхвърленъ настрана, духътъ на благодатьта пренебрегнатъ, кръвьта на завета считана за нѣщо несвето. Духоветѣ отричатъ божеството на Христа и представятъ дори Твореца на равно стѫпало съ себе си. Тъй голѣмиятъ противникъ води подъ нова маска борбата си противъ Бога, която бѣ започналъ въ небето и която продължава почти шесть хиляди години на земята.BC 457.2

Мнозина се стараятъ да обяснятъ спиритическитѣ явления, като ги приписватъ всецѣло на измамата и ловкоститѣ на медиума. Обаче, докато е истина, че често фокусничеството бива издигано като истинско откровение, констатирани сѫ бивали и необикновени проявления на свърхестествени сили. Тайнственото хлопане, съ което започна модерниятъ спиритизъмъ, не бѣше резултатъ на човѣшка срѫчность или хитрость, но непосрѣдствено дѣло на зли ангели, които по този начинъ въведоха една отъ най-успѣшнитѣ пагубни за душата заблуди. Много хора се заблуждаватъ чрезъ вѣрата, че спиритизмътъ билъ една чисто човѣшка измама ; бѫдатъ ли, обаче, изправени предъ явления, които тѣ могатъ да считатъ само за свърхестествени, тогава тѣ биватъ заслѣпени и подведени да ги приематъ за голѣма сила Божия.BC 457.3

Тѣзи хора пренебрегватъ свидетелството на Светото Писание върху вършенитѣ отъ сатана и неговитѣ ангели чудеса. Чрезъ сатанинска сила фараоновитѣ магьосници бѣxa направени въ състояние да имитиратъ Божието дѣлo. Павелъ казва, че преди Христовото пришествие ще ставатъ подобни изявления на сатанинската сила. Идването на Господа ще бѫде предшествувано отъ “всѣка сила и поличби и лъжливи чудеса и всѣко неправедно прелъстяне”. (2 Сол. 2:9. 10.) Апостолъ Йоанъ описва чудотворната сила, която ще бѫде проявена въ последнитѣ дни, съ следнитѣ думи: “И вършеше голѣми личби, та дори и огънь сваляше отъ небето на земята предъ човѣцитѣ. И лъстѣшe жителитѣ земни съ личбитѣ, що му бѣxa дадени да върши”. (Откр. 13 : 13. 14.) Тукъ сѫ предсказани съвсемъ не прости измами. Човѣцигѣ ще бѫдатъ прелъствани чрезъ чудесата, които сатанинскитѣ орѫдия ще могатъ да извършватъ, а не само да твърдятъ, че можели да вършатъ.BC 458.1

Князътъ на тъмнината, който тъй дълго бѣше посветявалъ силитѣ на своя могѫщественъ духъ на дѣлото на измамата, умѣло нагажда своитѣ искушения споредъ хората отъ всички класи и положения. На образованитѣ той представя спиритизма въ неговитѣ фини и разумни гледища, чрезъ което му се удава да привлѣче мнозина въ мрежата си. Мѫдростьта, която спиритизмътъ дава, е, както апостолъ Яковъ казва, “не мѫдрость, която слиза отъ горе, а земна, човѣшка, бѣсовска”. (Яков. 3 : 15.) Но това голѣмиятъ измамникъ прикрива, като приструвката служи най-добре на неговитѣ планове. Онзи, който можа да се яви при искушението въ пустинята предъ Христа въ блѣсъка на небесенъ серафимъ, идва и при човѣцитѣ въ единъ много привлѣкателенъ видъ, като ангелъ на свѣтлината. Той се обръща къмъ разума, като му представя възвишени учения; той запленява въображението чрезъ забъркани представи и спечелва симпатиитѣ чрезъ красноречиви описания на любовь и човѣколюбив. Той възбужда фантазията до единъ високъ полетъ и кара човѣцитѣ да си съставятъ такова високо мнение за собствената си мѫдрость, че въ сърдцата си да пренебрегнатъ Вѣчния. Онова могѫщо сѫщество, което можа да отнесе Спасителя на свѣта на една висока планина и да Му покаже всички царства на свѣта и славата имъ, въ искушенията си ще се приближава къмъ човѣцитѣ по такъвъ начинъ, че да се объркатъ чувствата на всички, които не стоятъ подъ закрилата на божествената сила.BC 458.2

Както прелъсти Ева въ Едемъ, така и сега сатана прелъства хората, като ги ласкае, пробужда въ тѣхъ желания да постигчатъ забранени познания и подкладва амбициите имъ за себевъзвишение. Самъ той бѣше отпадналъ, понеже се бѣше отдалъ на тѣзи лоши пожелания, и сега се стреми пакъ чрезъ тѣхъ да докара гибельта на човѣка. “Ще бѫдете като богове”, обясни той, “знаещи добро и зло”. (Бит. 2 : 5.) Спиритизмътъ учи : “Човѣкътъ е едно творение на напредъка ; неговото предназначение е, да прогресира къмъ божественость, още отъ самото рождение до вѣчностьта”. И пакъ : “Всѣки духъ ще сѫди себе си, а не единъ — други”. “Сѫдътъ ще бѫде справедливъ, понеже ще бѫде самоприсѫда... Престолътъ е въ самия тебе”. Единъ спиритически учитель, когато “духовното съзнание” се пробудило въ него, е казалъ : “Всички мои съчовѣци бѣха непаднали полубогове”. А другъ единъ твърди: “Всѣко справедливо и съвършено сѫщество е Христосъ”.BC 458.3

Тъй сатана на мѣстото на справедливостьта и съвър-шенството на вѣчния Богъ — истинския предметъ на покло-нение — и на мѣстото на съвършената правда на Неговия законъ, който е истинската цель на онова, което могатъ да постигнатъ човѣшки сѫщества, е поставилъ грѣховната, за-блуждаваща натура на самия човѣкъ, като единственъ предметъ на почитание, като единствено мѣрило за сѫда, единствена мѣрка за характера. Това е напрецъкъ, обаче не нагоре, но надолу.BC 459.1

Единъ законъ на ума, както и на духа е, че ние биваме преобразявани споредъ това, съ което се занимаваме. Духътъ постепенно се нагажда споредъ предметитѣ, на които човѣкъ се спира. Той става подобенъ на това, което е свикналъ да обича и почита. Човѣкътъ не ще отиде никога по-далечъ отъ поставената му цель на чистота, доброта или истина. Е ли собственото Азъ неговиятъ най-висшъ идеалъ, той никога не ще постигне нѣщо по-възвишено. Напротивъ, той постепенно ще затъва все по-дълбоко. Само Божията благодать има силата да възвиси човѣка. Остави ли се самъ на себе си, той ще върви неминуемо надолу.BC 459.2

На хората, отстѫпващи на страститѣ си, на търсещитѣ удоволствия, на сластолюбивитѣ спиритизмътъ се представя подъ една не толкова фина маска, както на по-ученитѣ и ум-нитѣ ; понеже тѣ намиратъ въ неговитѣ по-груби форми тъкмо онова, което хармонира на тѣхнитѣ наклонности. Сатана изучава всѣки видъ слабости на човѣшката натура, той си отбелязва грѣховетѣ, които всѣки е наклоненъ да върши, и тогава внимава, да не липсватъ възможности, които да задоволятъ наклонностьта къмъ злото. Той кара хората да прекаляватъ въ нѣща, които сами по себе си сѫ добри, тъй че чрезъ невъздърѫание тѣ да отслабятъ тѣлесната, духовната и нравствената си сила. Той е погубилъ и погубва хиляди чрезъ удовлетворяването на страститѣ, чрезъ които цѣлата природа на човѣка става подобна на тая на животнитѣ. За да направи дѣлото си съвършено, той твърди чрезъ духоветѣ, че истинското познание издигало човѣка надъ всички закони; че всичко, което сѫществува, е право; че Богъ не осѫжда, и че всички грѣхове, които се извършвали, били невинно извършени. Когато хората по такъвъ начинъ бѫдатъ подведени да вѣрватъ, че удоволствието е най-висшиятъ законъ, че свободата означава пълна разюзданость и че човѣкътъ има да отдава смѣтка само на себе си, трѣбва ли тогава да се очудваме, че поквара и нравственъ упадъкъ се ширятъ навсѣкѫде? Хиляди приематъ жадно ученията, които имъ позволяватъ свободата, да угаждатъ на наклонноститѣ на плътското сърдце. Юздитѣ на себевладението сѫ предадени на пожеланията, силитѣ на духа и на душата сѫ подчинени на животинскитѣ наклонности, и сатана, ликуващъ, въвлича въ своята мрежа хиляди, които претендиратъ да сѫ Христови последователи.BC 459.3

Но никой не бива да бѫде заблуждаванъ чрезъ лъжливитѣ претенции на спиритизма. Богъ е далъ на свѣта достатъчно свѣтлина, за да може да се разкрие примката. Както вече бѣ показано, учението, което образува сѫществената основа на спиритизма, стои въ рѣзко противоречие съ най-яснитѣ изявления на Светото Писание. Библията учи, че мъртвитѣ не знаятъ нищо, че намѣренията имъ сѫ изчезнали, че тѣ не взематъ участие вече въ нищо, що става подъ слънцето и не знаятъ нищо за радоститѣ и скърбитѣ на тия, които имъ сѫ били най-скѫпи на земята.BC 460.1

Богъ е забранилъ изрично всѣко сношение съ мнимитѣ духове на умрѣлитѣ. Още между евреитѣ имаше хора, които, като спиритиститѣ днесъ, твърдѣха, че подърѫали сношения съ мъртвитѣ. Но “пророческитѣ духове”, както наричаха тѣзи посетители отъ другия свѣтъ, сѫ наречени отъ Библията “бѣсовски духове”. (Сравни съ Чис. 25:1—3; Пс. 105:28; 1 Кор. 10:20; Откр. 16:14.) Сношаването съ пророчески духове бѣше обявено отъ Господа за мерзость и строго забранено при смъртно наказание. (Лев. 19:31; 20:47.) Дори и на името “магьосничество” сега се гледа съ презрение. Твърдението, че човѣци могатъ да стоятъ въ връзка съ зли духове, се счита за басня отъ тъмнитѣ срѣдни вѣкове. Спиритизмътъ, обаче, чиито последователи броятъ стотици хиляди, дори милиони, който си е проправилъ пѫть всрѣдъ научнитѣ крѫгове, промъкналъ се е въ черквитѣ, комуто се оказва добъръ приемъ въ законодателнитѣ срѣди, дори и въ царскитѣ дворове, — тази гигантска измама е само едно съживяване на осѫденото и забранено въ старо време магьосничество, само че въ нова одежда.BC 460.2

Дори ако нѣмаше никакъвъ другъ признакъ за истинския характеръ на спиритизма, за християнина би трѣбвало да бѫде достатъчно, че тѣзи духове не правятъ никаква разлика между правда и грѣхъ, между най-благороднитѣ и чисти Христови апостоли и най-покваренитѣ служители на сатана. Като поставя и най-лошитѣ човѣци на небето и ги представя като високо издигнати тамъ, сатана заявява на свѣта: Безразлично е. колкото и безбожни да сте; дали вѣрвате въ Бога и Библията, или не — живѣйте, както ви се харесва; небето е вашата родина. Спиритическитѣ учители твърдятъ наистина: “Всѣки, който прави зло, добъръ е предъ очитѣ на Господа, и къмъ такива Той благоволи”. (Мал. 2:17.) Но Словото Божие казва : .Де е Богъ на правосѫдието ? Горко на ония, които злото наричатъ добро и доброто — зло, тъмнината считатъ за свѣтлина, и свѣтлината — за тъмнина ! (Ис. 5:20.)BC 460.3

Тѣзи лъжливи духове представятъ апостолитѣ тъй, като че тѣ противоречатъ на онова, което сѫ написали подъ внушението на Светия Духъ, когато сѫ били още на земята. Тѣ отричатъ божествения произходъ на Библията и чрезъ това събарятъ основата на надеждата на християнина и изгасватъ свѣтлината, която открива пѫтя къмъ небето. Сатана представя на свѣта, че Библията била само едно съчинение или една подходяща само за нашитѣ праотци книга, която днесъ трѣбвало да бѫде не толкова ценена, или дори премахната като остарѣла. А на мѣстото на Божието Слово той посочва спиритическитѣ откровения. Това е единъ пѫть, който лежи напълно подъ негова власть; чрезъ това срѣдство той може да накара свѣта да повѣрва всичко, каквото той желае. Книгата, която ще сѫди него и последователитѣ му, той поставя въ сѣнка, точно тамъ, кѫдето той иска да е тя. Спасителя на свѣта той понижава въ единъ обикновенъ човѣкъ. И както римскитѣ стражари, които пазѣха Исусовия гробъ, разпространиха лъжливия слухъ, внушенъ имъ отъ старейшинитѣ и свещеницитѣ, за да отрекатъ Христовото възкресение, тъй и привърѫеницитѣ на спиритическитѣ явления се опитватъ да дадатъ видъ,че въ живота на нашия Спаситель нѣмало нищо чудно. Следъ като по такъвъ начинъ се опитватъ да поставятъ Исуса на заденъ планъ, тѣ обръщатъ вниманието на жертвитѣ си върху своитѣ собствени чудеса и обясняватъ, че тѣзи далечъ надминаватъ дѣлата на Христа.BC 461.1

Наистина, спиритизмътъ сега промѣня своята форма, прикрива нѣкои отъ своитѣ лоши черти и се представя подъ християнската мантия. Но неговитѣ изрази отъ катедрата и въ пресата сѫ добре познати на хората още отъ много години, и въ тѣхъ се открива неговиятъ истински характеръ. Тѣзи учения не могатъ да бѫдатъ нито отречени, нито скрити.BC 461.2

Дори въ настоящата ѝ форма тази измама е далечъ отъ това, да бѫде по-достойна за търпене, отколкото по-рано ; въ сѫщность тя е по-опасна, понеже е много по-измамлива. Докато по-рано спиритизмътъ отхвърляше Христа и Биб- лията, сега той казва, че приема и дветѣ. Но той тълкува Библията по начинъ, който се харесва на необновеното сърдце, като нейнитѣ най-търѫествени и важни истини биватъ отхвърлени като неценни. Говори се за любовьта като главно качество на Бога, обаче тя бива понижена въ едно слабо чувствено щастие, което прави малка разлика между доброто и злото. Божията справедливость, Неговото осѫждане грѣха, изискванията на Божия светъ законъ не се уважаватъ. Народътъ бива поучаванъ да гледа на десеттѣ Божии заповѣди като на мъртви букви. Приятни, пленителни басни омайватъ чувствата и каратъ хората да отхвърлятъ Библията като основа на тѣхната вѣра. И днесъ Христосъ се отрича отъ хората сѫщо тъй, както и нѣкога; но сатана тъй е заслѣпилъ очитѣ на хората, че измамата не се забелязва.BC 461.3

Има само малцина, които иматъ правилно понятие за измамливата сила на спиритизма и за опасностьта отъ изпа-дането подъ неговото влияние. Много хора се занимаватъ съ него, само за да удовлетворятъ любопитството си. Тѣ нѣматъ никаква истинска вѣра въ него и биха се ужасили при мисъльта, да се отдадатъ въ властьта на духоветѣ. Но тѣ се осмѣляватъ да навлѣзатъ въ забранена область, а мощниятъ погубитель упражнява противъ волята имъ своята власть надъ тѣхъ. Могатъ ли еднъжъ да бѫдатъ накарани да се оставятъ да бѫдатъ подведени отъ него, той вече ги държи въ властьта си. Невъзможно имъ е вече съ собствена сила да се освободятъ отъ тази пленяваща, примамлива връзка. Нищо, освенъ Божията сила, която се дава въ отговоръ на една сериозна, отправена съ вѣра молитва, не може да освободи тѣзи впримчени души.BC 462.1

Всички, които следватъ грѣховнитѣ си наклонности или умишлено извършватъ единъ съзнателенъ грѣхъ, поканватъ чрезъ това сатана да ги искушава. Тѣ се отдѣлятъ отъ Бога и отъ грижитѣ на Неговитѣ ангели; и когато лукавиятъ ги приближи съ своитѣ измами, тѣ сѫ беззащитни и лесно му ставатъ плячка. Тѣзи, които по такъвъ начинъ се отдаватъ въ неговата власть, не подозиратъ, кѫде свършва тѣхниятъ пѫть. Следъ като искусительтъ е успѣлъ да ги провали, той си послужва съ тѣхъ като съ свои инструменти, за да примамва и други въ гибельта.BC 462.2

Пророкъ Исая казва: “Кога ви кажатъ: обърнете се къмъ ония, които извикватъ мъртъвци и магьосници, къмъ обайници и коремоговорници, — тогава отговаряйте: не трѣбва ли народътъ да се обръща къмъ Своя Богъ? Допитватъ ли се до мъртви за живи? Допитвайте се’ до закона и откровението. Ако тѣ не казватъ като това слово, нѣма въ тѣхъ свѣтлина”. (Ис. 8:19.20.) Ако човѣцитѣ бѣха приели тъй ясно изложената въ Светотото Писание истина върху природата на човѣка и състоянието на мъртвитѣ, тѣ биха видѣли въ твърденията и заявленията на спиритиститѣ са-танинското действие съ сила и знамения и коварни чудеса. Но вмѣсто да се откажатъ отъ тъй приятната за плътското сърдце свобода и да се освободятъ отъ любимитѣ си грѣхове, мнозина затварятъ очитѣ си за свѣтлината и нехайно отминаватъ всички предупреждения, докато сатана имъ поставя примкитѣ си и тѣ му падатъ въ плячка. “Задето не сѫ приели любовьта на истината за свое спасение, затова Богъ ще имъ прати действие на заблуда, за да повѣрватъ на лъжата”. (2 Сол. 2:10.11.)BC 462.3

Тѣзи, които се противопоставятъ на ученията на спи-ритизма, засѣгатъ не само човѣци, но и дявола и неговитѣ ангели. Тѣ сѫ подхванали борбата съ князе и власти и съ лукавитѣ духове въ поднебесната. Сатана не ще отстѫпи нито стѫпка отъ своята територия, освенъ ако бѫде отблъснатъ чрезъ силата на небесни пратеници. Божиятъ народъ трѣбва да бѫде въ състояние да го посрѣща, като нашия Спаситель, съ думитѣ: “Писано е “. (Мат. 4:4.7.10.) Както въ Христовитѣ дни, тъй и днесъ сатана още привежда текстове отъ Писанието, изопачава неговитѣ учения, за да подкрепя своитѣ измами. Който иска да устои въ това време на опасность, трѣбва да разбира свидетелството на Светото Писание.BC 463.1

Много хора ще бѫдатъ изправени предъ духове на дяволи, които се явяватъ въ образа на любими роднини или приятели и проповѣдватъ най-опасни заблуди. Тѣзи посетители ще докосватъ нашитѣ най-нѣжни чувства и ще вършатъ чудеса, за да дадатъ повече сила на твърденията си. Ние трѣбва да бѫдемъ готови да имъ се противопоставимъ съ библейската истина, че мъртвитѣ не знаятъ нищо, и че всички, които се явяватъ по този начинъ, сѫ дяволски духове.BC 463.2

“Часътъ на искушението, който има да дойде върху цѣлата вселенна, за да искуси живѣещитѣ на земята” (Откр. 3:10), стои непосрѣдствено предъ насъ. Всички, чиято вѣра не е твърдо основана върху Божието Слово, ще бѫдатъ прелъстени и победени. Сатана действува “съ всѣко неправедно прелъстяне”, за да привлѣче човѣцитѣ въ своята власть и неговитѣ измами постоянно ще се увеличаватъ. Но все пакъ той може да постигне цельта си само тогава, когато човѣцитѣ доброволно се отдаватъ на неговитѣ искушения. Който сериозно търси познанието на истината, стреми се да пречисти душата си чрезъ послушание, и по такъвъ начинъ върши всичко, което е по силитѣ му, за да се приготви за борбата, той ще намѣри сигурна закрила въ Бога на истината. “Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Азъ ще те запазя” (Откр. 3:10), гласи обещанието на Спасителя. Той по-скоро би изпратилъ всѣки ангелъ отъ небето, да закриля народа Му, отколкото да пожертвува една душа, която уповава на Него, да бѫде победена отъ сатана.BC 463.3

Пророкъ Исая посочва на страшната измама, която ще завладѣе безбожнитѣ, тъй че тѣ ще се чувствуватъ сигурни предъ Божиитѣ сѫдби, казвайки: “Сключили сме съюзъ съ смъртьта и съ преизподнята сме договоръ направили: кога всепоражаващиятъ бичъ минава, той не ще дойде до насъ, защото лъжата направихме наше прибѣжище и съ измама ще се прикриемъ”. (Ис. 28 : 15.) Къмъ описаната тукъ класа принадлежатъ тѣзи, които въ упорито нежелание да се покаятъ се утешаватъ съ увѣрението, че за грѣшника не ще има никакво наказание, че всички човѣци, колкото покварени и да сѫ, ще бѫдатъ допуснати въ небето, за да бѫдатъ равни на Божиитѣ ангели. Обаче съюзъ съ смъртьта и договоръ съ преизподнята правятъ много повече тия, които отхвърлятъ истинитѣ, които Небето е предвидѣло за закрила на праведнитѣ въ днитѣ на скръбьта и търсятъ прибежище въ предлаганитѣ отъ сатана лъжи, въ измамливитѣ фокуси на спиритизма.BC 464.1

Крайно удивителна е слѣпотата на съвременния човѣшки родъ. Хиляди отхвърлятъ Божието Слово като невѣроятно, а приематъ съ голѣмо довѣрие измамитѣ на сатана. Съмняващи се и подиграватели се надсмиватъ надъ слѣпата ревность на тия, които се борятъ за вѣрата на пророцитѣ и апостолитѣ, и си правятъ удоволствие, като се подиграватъ съ тържественитѣ обяснения на Светото Писание относно Христа, изкупителния планъ и отплатата, която ще се даде на всички отхвърлящи истината. Тѣ лицемѣрятъ, че състрададавали много на тия, които сѫ тъй ограничени, слаби и суевѣрни, да признаватъ Божиитѣ изисквания и да бѫдатъ послушни на предписанията на Неговия законъ. Тѣ проявяватъ такава увѣреность, като че наистина сѫ направили съюзъ съ смъртьта и договоръ съ преизподнята, като че сѫ издигнали непроходима, непроницаема стена между себе си и Божието отмъщение. Нищо не може да събуди страхъ у тѣхъ. Тъй напълно сѫ се отдали тѣ на искусителя, тъй тѣсно сѫ се свързали съ него, тъй основно сѫ се изпълнили съ неговия духъ, че нѣматъ нито силата, нито желанието да се освободятъ отъ неговитѣ примки.BC 464.2

Дълго се е подготвялъ сатана за своя последенъ устремъ, измамването на свѣта. Основата на неговото дѣло бѣ положена вече чрезъ даденото на Ева въ рая увѣрение: “Не, нѣма да умрете... въ деня, въ който вкусите отъ тѣхъ, ще ви се отворятъ очитѣ, и ще бѫдете като богове, знаещи добро и зло”. (Бит. 3:4. 5.) Постепенно е вършилъ той своитѣ подготовления за майсторската си измама въ развитието на спиритизма. Той още не е напълно завършилъ своитѣ намѣрения, но въ най-последното време ще постигне цельта си. Пророкътъ казва: “И видѣхъ. .. три нечисти духа, подобни на жаби ; това сѫ бѣсовски духове, които вършатъ личби; тѣ отиватъ къмъ царетѣ на земята и на цѣлата вселенна, за да ги събератъ за война въ онзи великъ день на Бога Вседърѫителя”. (Откр. 16:13. 14.) Съ изключение на ония, които чрезъ Божията сила ще запазятъ вѣрата си въ Неговото Слово, цѣлиятъ свѣтъ ще бѫде тласнатъ въ обятията на тази заблуда. Незабавно човѣцитѣ ще бѫдатъ заблудени въ една опасна сигурность и ще бѫдатъ пробудени едва при изливането на Божия гнѣвъ.BC 464.3

Господь Богъ казва: “И ще поставя сѫда за мѣрило и правдата за кѫпони; и градъ ще изтрѣби прибѣжището на лъжата, и води ще потопятъ мѣстото на укривателството. И съюзътъ ви съ смъртьта ще се унищожи, и договорътъ ви съ преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващиятъ бичъ, вие ще бѫдете стъпкани”. (Ис. 28:17. 18.)BC 465.1