Епизод 37—Библията като защитно срѣдство.

“допитвайте се до закона и откровението. Ако тѣ не каз-ватъ като това слово, нѣма въ тѣхъ свѣтлина”. (Ис. 8:20.) На Божия народъ е посочено Светото Писание като една защита противъ влиянието на лъжливи учители и противъ измамливата сила на духоветѣ на тъмнината. Сатана си служи съ всевъзможни хитрости, за да попрѣчи на човѣцитѣ да получатъ знания отъ Библията, понеже тя съ най-ясни изрази разкрива неговитѣ измами. При всѣко оживление на Божието дѣлo князътъ на злото започва да действува още по-усилено; сега той полага най-голѣмитѣ си старания за една последна борба противъ Христа и Неговитѣ последователи. Последното голѣмо заслѣпление скоро ще се разкрие предъ насъ. Антихристътъ ще върши чудеснитѣ си дѣла предъ нашитѣ очи. Имитираното ще прилича тъй много на истинското, че ще бѫде невъзможно едното да се отличава отъ другото, освенъ чрезъ Светото Писание. Съ неговото свидетелство трѣбва да се провѣрява и изпитва вcѣкo твърдение и всѣко чудо.BC 492.1

Tѣзи, които се стремятъ да бѫдатъ послушни на всички Божии зaпoвѣди, ще бѫдатъ ненавиждани и осмивани. Tѣ ще могатъ да устоятъ само въ Бога. За да могатъ да изцърѫатъ предстоящия имъ изпитъ, тѣ трѣбва да разбиратъ Божията воля, както тя е изявена на Неговото Слово; тѣ могатъ да почитатъ Бога само, като иматъ правилно разбирание за Неговия характеръ, за Неговото управление и за плановетѣ Му и постѫпватъ въ съгласие съ това. Само кокогато сѫ укрепили душитѣ си съ библейскитѣ истини, тѣ ще могатъ да устоятъ въ последната голѣмa борба. Всѣкиединъ ще бѫде изпитанъ чрезъ поставения му въпросъ: Tpѣбвa ли да бѫда послушенъ повече на Бога, отколкото на човѣка? Решителниятъ часъ вече е настѫпилъ. Стоятъ ли нашитѣ нозе на скалата на нeпpoмѣнилoтo се слово Божие? Приготвени ли сме да останемъ твърди при защитата на Божиитѣ заповѣди и на Исусовата вѣpa?BC 492.2

Преди разпятието Спасительтъ обясни на ученицитѣ Си, че Той щѣше да бѫде убитъ и пакъ щѣше да възкръсне отъ гроба, и ангели присѫтствуваха при това, за да впечатлятъ дълбоко думитѣ Му въ умоветѣ и сърдцата. Ученицитѣ, обаче, очакваха едно временно освобождение отъ римското иго и не можеха да понесатъ мисъльта, че Той, фокусътъ на всичкитѣ имъ надежди, трѣбваше да претърпи позорна смърть. Думитѣ, за които тѣ трѣбваше да си спомнятъ, изчезнаха отъ паметьта имъ, и когато дойде времето на изпитанието, тѣ бѣха неприготвени. Исусовата смърть сломи напълно надеждитѣ имъ, като че ли Той никога не бѣше имъ споменавалъ за това. Тъй и за насъ бѫдещето е разкрито въ пророчествата сѫщо тъй ясно, както бѣ разкрито и за ученицитѣ чрезъ Исусовитѣ думи. Събитията, които стоятъ въ свръзка съ края на благодатното време и съ дѣлото на приготовлението за времето на скръбьта, ни сѫ представени много ясно. Но хиляди нѣматъ вече разби-рания за тѣзи важни истини, сѫщо като че ли те никога не имъ сѫ били открити. Сатана бди, за да отклонява отъ тѣхъ всѣко влияние, което би ги умѫдрило за спасение, и тогава времето на скръбьта ще ги намѣри неприготвени.BC 493.1

Когато Богъ изпраща на човѣцитѣ такива важни преду-преждения, че тѣ сѫ представени като възвестявани отъ свети ангели, които летятъ посрѣдъ небето, тогава Той изисква отъ всѣко разумно сѫщество да обърне внимание на вестьта. Страшнитѣ наказания, изговорени противъ поклонението на звѣра и на неговия образъ (Откр. 14:9—11), би трѣбвало да подтикватъ всички къмъ ревностно изучаване на пророчествата, за да узнаятъ, що е белегътъ на звѣра, и какъ тѣ могатъ да избѣгнатъ да го приематъ. Но повечето човѣци оставатъ глухи за истината и се обръщатъ къмъ баснитѣ. Апостолъ Павелъ обясни относно последнитѣ дни : “Ще дойде време, когато човѣцитѣ не ще търпятъ здравото учение”. (2 Тим. 4 : 3.) Това време е напълно дошло. Тълпата не желае библейска истина, понеже тази не се понася съ похотитѣ на грѣховното, обичащето свѣта сърдце; и сатана я снабдява съ измамитѣ, които тя обича.BC 493.2

Но Богъ жалае да има на земята единъ народъ, който да подърѫа Библията, и единствено Библията, като мѣрило за всѣко учение и основа на всѣка рѣформа. Мненията на учени мѫже, основанията на науката, вѣроученията и решенията на черковни събори, многобройни и различни като черквитѣ, които тѣ представляватъ, гласътъ на болшинството — нито едно отъ тѣзи, нито всички заедно могатъ да бѫдатъ считани като доказателство за или противъ коя да е точка отъ религиозната вѣра. Преди да приемемъ кое и да е учение или предписание, ние трѣбва да искаме като доказателство едно ясно “тъй казва Господь”.BC 493.3

Сатана постоянно се старае да отправя вниманието върху човѣци, вмѣсто върху Бога. Той подвежда народа да гледа на епископи, духовници и професори по теология като на водачи, вмѣсто самъ да изледва Светото Писание, за да научи задълженията си. И когато после завладѣе разума на тѣзи водачи, той може да влияе надъ множеството споредъ волята си.BC 494.1

Когато Христосъ дойде, за да възвести думи на животъ, народътъ го слушаше съ радость; и много, дори отъ свещеницитѣ и началницитѣ, повѣрваха въ Него. Обаче главата на свещеничеството и водителитѣ на народа бѣха решени да осѫдятъ и охулятъ ученията Му. Макаръ че всички тѣхни старания, да намѣрятъ обвинения противъ Него, пропаднаха, макаръ че тѣ чувствуваха влиянието на божествената мощь и мѫдрость, което придружаваше Неговитѣ слова, тѣ, все пакъ, се оставиха да бѫдатъ омотани въ своитѣ предразсѫдъци; тѣ отхвърлиха най-яснитѣ доказателства за Неговата спасителна мисия, за да не бѫдеха принудени да станать Негови ученици. Тѣзи противници на Исуса бѣха мѫже, които народътъ бѣше поучаванъ още отъ детинство да почита, подъ чийто авторитетъ той бѣше привикналъ да се прекланя безусловно. Защо, питаха тѣ, нашитѣ началници и мѫдри книжници не вѣрватъ въ Исуса? Не биха ли го приели тѣзи благочестиви мѫже, ако Той наистина бѣше Христосъ? И тъкмо влиянието на тѣзи учители беше, който накара юдеите да отхвърлятъ Изкупителя си.BC 494.2

Духътъ, който движеше ония свещеници и началници, се проявява и сега още отъ мнозина, които парадиратъ много съ благочестието си. Тѣ отказватъ да изпитватъ свидетелството на Светото Писание относно особенитѣ истини за това време. Тѣ посочватъ на своята многочисленость, на своитѣ богатства и разпространение и гледатъ съ пренебрежение на защитницитѣ на истината като малцина, бедни и непочитани отъ народа хора, които иматъ една вѣра, която ги отдѣля отъ свѣта.BC 494.3

Христосъ виждаше отнапредъ, че неподобаващата над-мѣнность, която проявяваха книжницитѣ и фарисеитѣ, не щѣше да престане съ разпръсването на юдеитѣ. Той имаше единъ пророчески погледъ върху въздигането на човѣшката мощь за завладяване на съвѣстьта, което е било едно страшно проклятие за черквата презъ всички времена. Неговитѣ страшни присѫди противъ книжницитѣ и фарисеитѣ, както и предупрежденията Му къмъ народа, да не следватъ тѣзи слепи водачи, сѫ били отбелязани като едно напомняне за бѫдещитѣ родове.BC 494.4

Римскита черква ограничава правото да се тълкува Светото Писание, като го дава само на духовенството. Осланяща се на това, че само последното е въ състояние да обяснява Божието слово, тя отнема Библията отъ обикновения народъ. Макаръ че реформацията даде Светото Писание на всички, все пакъ този принципъ, утвърденъ отъ Римъ, спира много хора въ протестантскитѣ черкви да изучаватъ лично Библията. Тѣ биватъ наставлявани да приематъ нейнитѣ учения тъй, както черквата ги тълкува; и има хиляди, които не се осмѣляватъ да приематъ каквото и да е, което е въ противоречие съ тѣхното вѣроизповѣдание или съ въведенитѣ учения на черквата, колкото то и да е ясно открито въ Писанието.BC 494.5

Макаръ че Библията съдържа много предупреждения отъ фалшиви учения, все пакъ мнозина по такъвъ начинъ предоставятъ на духовенството да се грижи за душата имъ. Днесъ има хиляди официални християни, които не могатъ да дадатъ никакво друго основание за точкитѣ на вѣрата, която изповѣдватъ, освенъ това, че сѫ били тъй поучавани отъ тѣх-нитѣ религиозни водители. Тѣ не обръщатъ почти никакво внимание на ученията на Спасителя и възлагатъ неограничено довѣрие на думитѣ на проповѣдницитѣ. Но дали тѣзи сѫ непогрѣшими? Какъ можемъ ние да довѣримъ душитѣ си на тѣхното рѫководство, освенъ ако знаемъ отъ Божието слово, че тѣ сѫ носители на свѣтлина ? Недостигъ на нравствена сила, да се откажатъ отъ пѫтя, по който върви свѣтътъ, кара мнозина да следватъ по стѫпкитѣ на учени мѫже; и като се отказватъ сами да изследватъ, тѣ биватъ безнадеждно задържани въ веригитѣ на заблудата. Тѣ виждатъ, че ученията на настоящитѣ истини сѫ ясно изложени въ Библията и чувствуватъ мощьта на Светия Духъ, който придружава тѣхното оповестяване; и все пакъ тѣ се оставятъ да бѫдатъ отклонявани отъ свѣтлината чрезъ съпро-тивата на духовенството. Макаръ че разумътъ и съвѣстьта сѫ убедени, тѣзи заслѣпени души не се осмѣляватъ да мислятъ по-друго отъ проповѣдника ; и тѣхната лична участь, тѣхното вѣчно блаженство се пожертвуватъ на невѣрието, гордостьта и предразсѫдъцитѣ на други хора.BC 495.1

По различни начини действува сатана посрѣдствомъ човѣшкото влияние, за да обвърѫе пленницитѣ си. Той си осигурява цѣли множества, като ги свързва съ копринената нишка на склонностьта къмъ неприятелитѣ на Христовия кръстъ. Съвсемъ безразлично, съ кого може да е свързанъ човѣкъ, дали съ родители, деца, съпрузи или приятели — действието е еднакво; противницитѣ на истината упражняватъ своята мощь и завладяватъ съвѣстьта, и държанитѣ подъ тѣхната власть души нѣматъ достатъчно куражъ или независимость, да послушатъ собственото си убеждение за задълженията си.BC 495.2

Истината и почитането на Бога сѫ нераздѣлни; не-възможно е да се почита Богъ чрезъ погрѣшни възгледи, когато имаме Библията на рѫка. Мнозина твърдятъ, че не важело, какво човѣкъ вѣрвалъ, стига само да живѣелъ праведно ; обаче животътъ получава своя отпечатъкъ чрезъ вярата. Когато ни се даватъ на разположение свѣтлина и истина, и ние пренебрегваме да използваме тази привилегия, ние наистина я отхвърляме; ние предпочитаме тъмнината предъ свѣтлината.BC 495.3

“Има пѫтища, които се струватъ човѣку прави, но краятъ имъ е пѫть къмъ смъртьта”. (Пр. 16 : 25.) Незнанието не е извинение за заблудата или грѣха, когато човѣкъ има всѣка възможность да познае Божията воля. Единъ пѫтникъ идва до едно разклонение на пѫтищата ; единъ указатель посочва, накѫде извежда всѣки пѫть. Не обърне ли пѫтникътъ внимание на него и тръгне ли по пѫтя, който му се струва за правъ, то той сигурно, колкото и искрено да е искалъ да върви по правия пѫть, ще се намери на погрѣшния пѫть.BC 496.1

Богъ ни е далъ Своето слово, за да се запознаемъ съ неговитѣ учения и да знаемъ сами, какво изисква Той отъ насъ. Когато книжникътъ дойде при Исуса съ въпроса : “Какво да правя, за да получа вѣченъ животъ?” — Спасительтъ му посочи Писанието съ думитѣ: “Въ закона що е писано? Какъ четешъ?” (Лука 10:25. 26.) Незнанието не може да извини нито младъ, нито старъ, нито да ги освободи отъ наказанието, което влѣче следъ себе си престѫпването на Божия законъ, както и на неговитѣ принципи и изисквания. Добри намѣрения сѫщо не помагатъ; сѫщо не е достатъчно да се върши това, което човѣкъ счита за право или което проповѣдникътъ обяснява за право. Тукъ спасението на душата се полага на карта, и всѣки самъ за себе си трѣбва да изследва въ Писанието. Колкото и силно да е убеждението му, колкото и сигурно да вѣрва, че духовникътъ знае, що е истина — това съвсемъ не е за него сигурна основа. Той притежава една карта, която му посочва точно пѫтя за небето, затова не е нужно той да се опитва да отгатва нищо.BC 496.2

Най-първиятъ и най-разумниятъ дългъ на всѣко разумно сѫщество е, да научи отъ Светото Писание, що е истина, и тогава да живѣе споредъ получената свѣтлина и да насърдчава и другитѣ да следватъ сѫщия примѣръ. Ние трѣбва всѣки день усърдно да изследваме Библията, да се вдълбочаваме въ всѣка мисъль и да сравняваме текстъ съ текстъ. Съ Божията подкрепа ние трѣбва сами да си съставимъ нашитѣ убеждения, тъй като сами ще трѣбва да даваме сметка за себе си предъ Бога.BC 496.3

Най-ясно разкрититѣ въ Библията истини сѫ забулени въ съмнение и тъмнина отъ учени мѫже, които подъ предлогъ, че притежаватъ голѣма мѫдрость, учатъ, че Светото Писание имало едно мистично, тайнствено, духовно значение, което не било видимо въ приложения езикъ. Тѣзи мѫже сѫ фалшиви учители. На такива Исусъ заяви : “Не отъ това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия? (Марко 12:24.) Езикътъ на Библията трѣбва да се разбира споредъ неговото явно значение, освенъ ако е употрѣбенъ нѣкой символъ или библейски изразъ. Христосъ е далъ обещанието : “Който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е отъ Бога, или ѣзъ отъ Себе си говоря”. (Иоанъ 7 : 17.) Ако човѣцитѣ искаха да приематъ Библията, както тя гласи, ако нѣмаше фалшиви учители, тогава щѣше да се извърши едно дѣло, което би радвало ангелитѣ и би довело до истинското Христово стадо хиляди и десетохиляди, които сега живѣятъ въ тъмнина.BC 496.4

Ние трѣбва да вложимъ при изучаването на Библията всичкитѣ си духовни сили и да напрегнемъ разума си, за да схванемъ дълбокитѣ божествени нѣща, доколкото това е възможно на смъртнитѣ ; все пакъ не трѣбва да забравяме, че особеното качество на децата, да се оставятъ да бѫдатъ направлявани, и тѣхната подчиненость сѫ истинскиятъ духъ за учене. Библейски трудности никога не могатъ да бѫдатъ надвити по сѫщия начинъ, който се прилага при разучването на философски въпроси. Ние не трѣбва да се осланяме при изучаването Библията на сѫщата самоувѣреность, съ която тъй много хора пристѫпватъ въ областьта на науката, но съ благоговѣйно довѣрие въ Бога и съ искрено желание да познаемъ Неговата воля. Ние трѣбва да дойдемъ съ единъ смиренъ духъ, желаещъ да научи нѣщо, за да получимъ познание на великия Азъ Съмъ ; иначе зли ангели тъй ще заслѣпятъ разума ни и тъй ще закоравятъ сърдцата ни, че истината не ще ни направи никакво впечатление.BC 497.1

Нѣкоя часть отъ Светото Писание, която учени мѫже представятъ като тейна или обясняватъ като неважна, е пълна съ утеха и наставления за оня, който е билъ поученъ въ Христовото училище. Една причина за това, че много бо-гослови нѣматъ ясно разбиране за Божията воля, е, че тѣ затварятъ очитѣ си за истинитѣ, които не искатъ да приематъ въ живота си. Разбирането на библейскитѣ истини не зависи толкова отъ много мѫдрувания, колкото отъ искреностьта на намѣрението, отъ сериозното желание за правдата.BC 497.2

Библията никога не бива да се изучава безъ молитва. Само Светиятъ Духь може да ни внуши истината на лекораз-бираемитѣ части и да ни предпази отъ изкривяване на труд-норазбираеми истини. Чрезъ помощьта на небесни ангели се подготвятъ сърдцата да могатъ да разбиратъ Божието слово тъй, че ние да бѫдемъ очаровани отъ неговитѣ хубости, упѫтени чрезъ неговитѣ наставления и насърдчения и подкрепени чрезъ неговитѣ обещания. Молбата на псалмиста : “Отвори очитѣ ми, и ще видя чудесата на Твоя законъ !” (Пс. 118:18) трѣбва да стане наша собствена. Искушенията ни се явяватъ често пѫти непреодолими, понеже искушаемиятъ поради пренебрегване молитвата и изучаването на Библията не може веднага да си припомни Божиитѣ обещания и да отблъсне сатана съ библейскитѣ орѫжия. Обаче ангели се опълчватъ около тия, които желаятъ да бѫдатъ поучени въ божественитѣ нѣща, и въ време на голѣми нужди тѣ ще имъ припомнятъ тъкмо истинитѣ, отъ които тѣ се нуждаятъ. Когато противникътъ дойде като порой, духътъ на Йеова ще обърне знамето противъ него.BC 497.3

Исусъ обеща на ученицитѣ Си: “А Утешительтъ, Духъ Свети, Когото Отецъ ще изпрати въ Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съмъ ви говорилъ”. (Йоанъ 14 : 26.) Но Христовитѣ учения трѣбва преди това да сѫ били отпечатани въ паметьта, за да може Божиятъ Духъ въ време на опасность да ни ги напомни. Давидъ е казалъ: “Скрилъ съмъ въ сърдцето си Твоето слово, за да не грѣша предъ Тебе”. (Пс. 118:11.)BC 498.1

Всички, които ценятъ вѣчното си спасение, трѣбва да сѫ на щрекъ предъ нападкитѣ на съмнението. Атаката ще бѫде насочена къмъ сѫщественитѣ основни стълпове на истината. Невъзможно е да останемъ пощадени отъ подигравкитѣ, остротитѣ и измамливитѣ коварни учения на модерното невѣрие. Сатана нагажда искушенията си споредъ всички класи. Необразованитѣ той напада съ подигравки и присмѣxи, а предъ образованитѣ застава съ научни доводи и философски размисли, и дветѣ целящи да събудятъ недовѣpиe или омаловажаване на Светото Писание. Дори неопитната младежь се одързостява да се съмнява въ най-сѫщественитѣ принципи на християнството. И това младежко невѣрие, колкото и повърхностно да е, оказва своето влияние. Мнозина по този начинъ биватъ подведени да се подигразатъ надъ вѣрата на бащитѣ си и да хулятъ Духа на благодатьта. (Евр. 10: 29.) Нѣкой животъ, обещаващъ да бѫде за слава на Бога и за благословение на свѣта, е бивалъ покваренъ отъ отровното влияние на невѣрието. Всички, които уповаватъ на самохвалнитѣ заключения на човѣшкия разумъ и си въобразяватъ, че могатъ да обясняватъ божественитѣ тайни, и че безъ подкрепата на божествената мѫдрость могатъ да постигнатъ истината, сѫ заплетени въ примкитѣ на сатана.BC 498.2

Ние живѣемъ въ най-търѫествения периодъ отъ историята на този cвѣтъ. Участьта на лутащитѣ се, живѣещи на земята човѣшки маси е предъ своето разрешение. Нашето собствено бѫдеще щастие, а и щастието на други души зависи отъ това, въ каква насока ще тръгнемъ сега. Ние имаме нужда да бѫдемъ водени отъ духа на истината. Всѣки Христовъ последователь трѣбва сериозно да запита: Господи, какво искашъ да правя? Ние трѣбва да се смиряваме предъ Господа съ постъ и молитва и много да размишляваме върху Неговото слово, особено върху сценитѣ на сѫда. Сега ние трѣбва да търсимъ по-дълбока и по-жива опитность въ божественитѣ нѣща. Ние нѣмаме нито мигъ за губене. Около насъ се развиватъ събития отъ най-голѣма важность; ние се намираме на омагьосана отъ сатана почва. Не спете, стражи Божии; врагътъ бди наблизо, винаги готовъ да ви нападне и да ви направи своя плячка, ако се изморите и заспите.BC 498.3

Мнозина сѫ въ заблуждение относно истинското си положение предъ Бога. Тѣ се считатъ щастливи, че не вършатъ известни лоши дѣла, а забравятъ добритѣ и благородни дѣла, които Богъ изисква отъ тѣхъ, но които тѣ не сѫ вършили. Не е достатъчно, тѣ само да бѫдатъ дървета въ Божията градина. Тѣ трѣбва да отговарятъ на Неговитѣ изисквания и да принасять плодъ. Той ги прави отговорни за всичкото добро, което тѣ биха могли да извършатъ чрезъ Неговата благодать, която ги подкрепя, и което тѣ не сѫ извършили. Въ книгитѣ на небето тѣ сѫ отбелязани като такива, които прѣчатъ на земята. Но дори и такива случаи не сѫ напълно безнадеждни. За тѣзи, които сѫ пренебрегвали Божията милость и сѫ злоупотрѣбявали съ Неговата благодать, все още копнѣе сърдцето на Дъл-готърпеливата Любзвь. Затова Той казва: “Стани ти, който спишъ, и възкресни отъ мъртвитѣ, и ще те освѣтли Христосъ. И тъй, гледайте, колко внимателно трѣбва да постѫпвате . . . като скѫпите времето, защото днитѣ сѫ лукави”. (Ефес. 5: 14—16.)BC 499.1

Когато дойде времето на изпита, ония, които сѫ на-правили Словото Божие за правило въ живота си, ще се откриятъ. Презъ лѣтото не се вижда никаква разлика между винаги зеленитѣ дървета и другитѣ; когато, обаче, настанатъ зимнитѣ бури, винаги зеленитѣ оставатъ непромѣнени, докато другитѣ дървета биватъ съблѣчени отъ листната си украса. Тъй и фалшивиятъ по име християнинъ може сега да не се различава отъ истинския християнинъ ; но близо е времето, когато тази разлика ще се покаже : Когато се повдигне съпротива, тѣсногърдието и невѣротърпимостьта отново взематъ надмощие и отново настанатъ преследвания, тогава полусърдечнитѣ и лицемѣрнитѣ ще сз разклатятъ и ще се откажатъ отъ вѣрата си ; но истинскиятъ християнинъ ще устои като скала съ по-крепка вѣра и съ по-голѣма надежда, отколкото въ благополучнитѣ дни.BC 499.2

Псалмистътъ казва : “Станахъ по-разуменъ .. . защото размислямъ за Твоитѣ откровения”. “Чрезъ Твоитѣ запо- вѣди съмъ вразуменъ, затова мразя всѣки лъжливъ пѫть” (Пс. 118: 99. 104.)BC 499.3

“Блаженъ човѣкъ, който е придобилъ мѫдрость”. “Защото той ще бѫде като дърво, посадено при води и което пуска коренитѣ си край потока ; не знае то, кога настава пекъ ; листата му сѫ зелени и въ време на суша то се не бои и не престава да дава илодъ”. (Пр. 3 : 13 ; Йер. 17 : 8.)BC 500.1