Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Великата Борба Между Христа И Сатана

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Епизод 2—Гонение въ първитѣ столѣтия.

    Когато Исусъ откри на ученицитѣ си сѫдбата на Йеруса-лимъ и сценитѣ на второто пришествие, Той предсказа и опитностьта на Своя народъ отъ времето, когато Той щѣше да бѫде взетъ отъ тѣхъ, до Неговото завръщане въ сила и слава за тѣхното избавление. Отъ височината на Елеонския хълмъ Спасительтъ гледаше настѫпващитѣ бури за апостолската църква. Проникващъ по-напредъ въ бѫдещето Той различи свирепите, опустошителни бури, които скоро щѣxa да избухнатъ надъ Неговитѣ последователи презъ настѫпващитѣ векове на мракъ и гонение. Съ нѣколко кратки изрази отъ ужасно значение Той предсказа мѣрката, която владѣтелитѣ на този свѣтъ ще отмѣрятъ на Божията църква. (Мат. 24:9.21.22.) Последователитѣ на Христа трѣбваше да поематъ сѫщия пѫть на смирение, позоръ и страдание, който тѣхниятъ Учитель измина. Умразата, която избухна противъ свѣтовния Спаситель, ще се открие противъ всички, които вѣрватъ въ Неговото име.BC 30.1

    Историята на първата църква свидетелствува за из-пълнението на Исусовитѣ думи и показва могѫществото на земнитѣ и адови сили, които се опълчиха противъ Христа въ лицето на Неговитѣ последователи. Езичеството предвидѣ, че ако евангелието победи, храмоветѣ и олтаритѣ му ще бѫдатъ пометени, затова то събра всичкитѣ си сили, за да унищожи християнството. Огъньтъ на гонението биде запаленъ. Християнитѣ бѣха лишени отъ своитѣ владения, изгонени отъ своитѣ домове. Тѣ претъпѣха “голѣма борба на страдания”. (Евр. 10 : 32) Тѣ “изпитаха подигравки и бичове, а сѫщо окови и затворъ” (Евр. 11 : 36). Голѣмо число отъ тѣхъ запечата своето свидетелство съ кръвьта си. Бла-городни и роби, богати и бедни, учени и прости бѣха без-милостно избивани.BC 30.2

    Тѣзи гонения, започвайки при Нерона, приблизително по вримето на Павловото мѫченичество, продължиха съ по-голѣма или по-малка сила презъ вѣковетѣ. Християнитѣ биваха фалшиво обвинявани въ най-ужасни престѫпления и обвинявани като причина на голѣми бедствия, като гладъ чума и земетресения. Понеже тѣ станаха предметъ на обща умраза и подозрения лесно се намираха и обвинители, които заради печалба предаваха невиннитѣ. Тѣ бѣха обвинявани като бунтовници противъ империята, като врагове на рели-гията, като чума за обществото. Много бѣxa хвърляни на диви звѣрове или изгаряни живи въ амфитеатритѣ. Нѣкои биваха разпъвани; други биваха зашивани въ кожи на диви животни и хвърляни въ арената, за да бѫдатъ разкѫсани отъ кучета. Тѣхното наказание често пѫти съставляваше главната забава въ народнитѣ праздненства. Голѣми мно-жества се събираха да се наслаждаватъ на гледката и по-здравяваха тѣхнитѣ смъртни агонии съ смѣхъ и рѫко-плѣскания.BC 30.3

    Кѫдето и да потърсѣха убѣжище, последователитѣ на Христа бѣxa преследвани като хищни звѣрове. Tѣ бѣxa при-нудени да търсятъ скривалище въ пусти и самотни мѣста. Tѣ бѣxa “лишавани, оскърбявани и измѫчвани — тѣ, за които свѣтътъ не бѣшe достоенъ, — скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти”. (Евр. 11:37.38). Катакомбитѣ даваха прибѣжище на хиляди отъ тѣхъ. Подъ хълмоветѣ на града Римъ презъ земя и скали бѣxa прокопани дълги галерии. Тѣзи тунели, които се кръстосваха по всевъзможенъ начинъ, се простираха на нѣколко мили из-вънъ градскитѣ стени. Въ тѣзи подземни скривалища после-дователитѣ на Христа погребваха своитѣ мъртви; и тукъ намираха убѣжище тѣ, когато биваха подозирани и осѫждани на смърть. Когато Дарительтъ на живота ще събуди тѣзи, които сѫ умирали въ добрата борба, много мѫченици за Христа ще излѣзатъ отъ тѣзи мрачни подземия.BC 31.1

    При най-страшни гонения тѣзи свидетели за Исуса упазиха неопетнена вѣрата си. Лишени отъ всѣко удобство, далечъ отъ слънчевата свѣтлина, търсейки прибѣжище въ тъмнитѣ и приятелски обятия на земята, тѣ не изрекоха никакво оплаквание. Съ думи на вѣpa, търпение и надежда се окуражаваха тѣ единъ други, да понасятъ оскѫдность и страдания. Загубата на всѣко земно благо не можеше да ги принуди да се откажатъ отъ вѣрата си въ Христа. Изпити и гонения бѣxa само стѫпки, които ги приближаваха поблизо до тѣхния покой и награда.BC 31.2

    Подобно на древнитѣ Божии служители, мнозина бѣxa “измѫчени, като не приеха да бѫдатъ освободени, за да получатъ по-добро възкресение” (Евр. 11 :35). Tѣ си спом-няха думитѣ на Исуса, да се радватъ, когато бѫдатъ пре-следвани заради Христа, защото голѣма щѣше да бѫде на-градата имъ на небето; защото и пророцитѣ преди тѣхъ бѣxa сѫщо така преследвани. Tѣ дотолкова се радваха че бѣxa удостоени да страдатъ за истината, че триумфални пѣсни се издигаха посрѣдъ пращящитѣ пламъци. Гледайки нагоре чрезъ вѣра, тѣ виждаха Христа и ангелитѣ да се навеждатъ къмъ тѣхъ, да ги гледатъ съ най-искрено съчув-ствие и да одобряватъ вѣрностьта имъ. Единъ гласъ отъ трона Божий имъ казваше: “Бѫди вѣренъ до смърть, и ще ти дамъ вѣнеца на живота”. (Откр. 2:10.)BC 31.3

    Напусто бѣха усилията на сатана да унищожи Христо-вата църква чрезъ насилие. Голѣмата борба, въ която Ису-совитѣ ученици отдадоха живота си, не се прекрати, когато тѣзи вѣрни знаменосци паднаха на поста си. Чрезъ поражението си тѣ побеждаваха. Божиитѣ работници биваха избивани, но Неговото дѣло решително напредваше. Евангелието продължаваше да се разпространява и числото на последователитѣ му се увеличаваше. То проникна въ области, които бѣxa недостѫпни дори за римскитѣ орли. Единъ християнинъ казваше на единъ езически императоръ: “Осѫждайте ни, убивайте ни, мѫчете ни. Вашата несправед-ливость е доказателство за нашата невинность. . . Вашата жестокость не помага. Тя е само силна покана, да се при-съединятъ и други къмъ нашата религия. Ние се умножаваме споредъ както вие ни покосявате: кръвьта на християнитѣ е семе”. (Tertullian’s .Apology”, par. 50.) Хиляди биваха хвърляни въ затворъ и убивани; други, обаче, се явяваха да запълнятъ мѣcтaтa имъ. И при това тѣзи, които умираха мѫченическа смърть за вѣpaтa си, бѣxa спасени за Христа и счетени отъ Него като победители. Тѣ бѣxa извоювали добрата борба и при Христовото идване ще получатъ короната на славата. Страданията, които християнитѣ претърпѣxa, ги сближиха повече единъ съ другъ и съ тѣхния Спаситель. Примѣрътъ на тѣхния животъ и свидетелството на тѣхната смърть защищаваха така добре истината, че и тамъ, кѫдето най-малко се очакваше, послушнитѣ орѫдия на сатана напущаха службата си и заставаха подъ знамето на Христа.BC 32.1

    Затова сатана реши да воюва по-успѣшно противъ Божието управление, като забие знамето си въ християнс-ката църква. Ако последователитѣ на Христа можеха да бѫ-датъ измамени и подведени да разсърдятъ Бога, тогава тѣхната сила, твърдость и непоколебимость биха изчезнали и тѣ лесно биха му паднали въ плячка.BC 32.2

    Голѣмиятъ противникъ сега се стараеше да спечели съ хитрость онова, което не можа да си осигури съ сила. Гонението престана и на негово мѣсто се явиха опаснитѣ съблазни на временно благополучие и свѣтска честь. Идо-лопоклонци бѣха подведени да приематъ часть отъ хри-стиянската вѣра, като отхвърляха други важни истини. Тѣ изповѣдаха, че приематъ Сина Божий и вѣрватъ въ Неговата смърть и възкресение; но тѣ не съзнаваха грѣховѣте си и не чувствуваха нужда отъ покаяние и промѣна на сърд- цето. Готови да направятъ нѣколко отстѫпки отъ своя страна, тѣ предлагаха и на християнитѣ да направятъ такива, тъй че всички да се съединятъ въ вѣрата въ Христа.BC 32.3

    Тогава църквата дойде въ страшна опасность. Затворъ, мѫки, огънь и мечъ бѣxa благословение въ сравнение съ тази опасность. Нѣкои християни останаха твърди и заявиха, че какъвто и да е компромисъ е невъзможенъ. Други се указаха готови да отстѫпятъ или да измѣнятъ нѣкои точки отъ тѣхната вѣpa, за да се съединятъ съ тѣзи нови християни, хранейки надежда, по такъвъ начинъ да ги доведатъ до пълно покаяние. Това бѣ часъ на голѣма мѫка за вѣрнитѣ Христови последователи. Подъ булото на християнство самиятъ сатана се вмъкваше въ църквата, за да разврати вѣрата въ нея и за да отвърне умоветѣ отъ Словото на истината.BC 33.1

    Най-после повечето отъ християнитѣ се съгласиха да свалятъ знамето си, и между християнство и езичество се образува едно съединение. Макаръ идолослужителитѣ да претендираха, че били покаяни и се присъединяваха къмъ църквата, тѣ все още се държаха за идолослужението, като само промѣняха предмета на тѣхното поклонение чрезъ картини на Исуса, на Мария и на светиитѣ. Опасниятъ квасъ на идолопоклонство, така внесенъ въ църквата, про-дължаваше своето пакостно дѣло. Нездрави учения, суе-вѣрни обряди и идолопоклонски церемонии бѣxa здраво вплетени въ тѣхната вѣpa и богуслужение. Когато последо-вателитѣ на Христа се съединиха съ идолопоклонцитѣ хри-стиянската религия се поквари и църквата изгуби своята чистота и сила. Разбира се, имаше нѣкои християни, които не бѣxa се заблудили отъ тѣзи измами. Tѣ все още стояха вѣрни на Княза на истината и се покланяха само на Господа.BC 33.2

    Между последователитѣ на Христа винаги е имало две класи: еднитѣ изучаватъ грижливо живота на Спасителя и полагатъ сериозни старания да поправятъ своитѣ недоста-тъци и да съответствуватъ на истинския образецъ; а другитѣ избѣгватъ яснитѣ, проститѣ истини, които откриватъ грѣш-китѣ имъ. Даже въ най-доброто си състояние църквата не се състоеше само отъ вѣрни, чисти и искрени членове. Спа-сительтъ учеше, че тѣзи, които нарочно се отдаватъ на грѣха, не трѣба да се приематъ въ църквата ; но пакъ Той свърза съ себе си хора, които бѣха съ несъвършенъ ха-рактеръ, и имъ представи предимствата на Своитѣ учения и примѣръ, за да могатъ да иматъ случай да видятъ грѣшкитѣ си и ги поправятъ. Между 12-тѣ апостоли имаше единъ предатель, Юда, който бѣ приетъ не поради своитѣ недостатъци, но въпреки тѣхъ. Той бѣ причисленъ къмъ ученицитѣ, за да научи отъ поученията и примѣра на Христа, въ какво се състои християнскиятъ характеръ, и по такъвъ начинъ да види грѣшкитѣ си, да се покая и съ по-мощьта на божествената благодать да изчисти душата си, подчинявайки се на истината. Но Юда не тръгна въ свѣт-лината, която свѣтѣше милосърдно по неговия пѫть. Играей-ки си съ грѣха, Той даде мѣсто за изкушенията на сатана. Неговитѣ зли характерни черти преодолѣxa. Оставяйки духа си да бѫде рѫководенъ отъ силитѣ на тъмнината, ядосващъ се, когато изобличаваха грѣшкитѣ му, той дойде до тамъ, да изпълни страшното престѫпление, да предаде своя Учитель. По сѫщия начинъ всички, които, изповѣдвайки се за набожни, обичатъ злото, мразятъ тѣзи, които смущаватъ мира имъ чрезъ изобличения на тѣхнитѣ грѣхове. Щомъ като имъ се удаде благоприятенъ случай, като Юда, тѣ ще предадатъ тѣзи, които за тѣхно добро сѫ се старали да ги изобличаватъ.BC 33.3

    Апостолитѣ срѣщаха членове въ църквата, които из-повѣдваха набожность, докато тайно хранѣха неправда. Ананий и Сапфира бѣха измамници, защото изповѣдваха, че правятъ цѣла жертва за Христа, когато алчно задържаха една часть за себе си. Духътъ на истината откри на апостолитѣ истинския характеръ на тѣзи фалшиви християни, и Божиитѣ сѫдби освободиха църквата отъ това нечисто петно, което излагаше нейната чистота. Това бележито доказателство за проницателния духъ на Христа въ църквата бѣше ужасъ за лицемѣри и злодеи. Тѣ не можеха да останатъ за дълго въ свръзка съ тѣзи, които въ навикъ и по духъ бѣха вѣрни представители на Христа; и когато надъ Неговитѣ последователи дойдоха изпити и гонения, само тѣзи, които бѣха готови да оставятъ всичко заради истината, пожелаваха да станатъ Негови ученици. Така, докато траеше гонението, църквата остана сравнително чиста. Но когато то престана, прибавиха се новообърнати, които бѣха по-малко искрени и преданни, и така бѣ отворенъ пѫть за сатана да навлѣзе въ църквата.BC 34.1

    Никакво съгласие нѣма между Княза на свѣтлината и княза на тъмнината, не може да има съгласие и между последователитѣ имъ. Когато християнитѣ се съгласиха да се съединятъ съ тѣзи отъ езичеството, които бѣха наполовина покаяни, тѣ стѫпиха на пѫть, който ги отдалечаваше все повече и повече отъ истината. Сатана ликуваше, че е успѣлъ да измами такова голѣмо число отъ Христовитѣ по-следователи. Тогава той напрегна всичкитѣ си сили да въз-действува още по-пълно върху измаменитѣ и ги подстрека-ваше да преследватъ онѣзи, които оставаха вѣрни на Бога. Никой не разбираше тъй добре, какъ да се противопоставя на истинската християнска религия, както тѣзи, които нѣкога сѫ били нейни защитници ; и тѣзи вѣроотстѫпнически християни, съединявайки се съ своитѣ полуезически друга- ри, насочиха борбата си противъ най-важнитѣ точки на Хри-стовото учение.BC 34.2

    Тези, които искаха да останатъ вѣрни, трѣбваше да подърѫатъ отчаяна борба, за да устоятъ противъ измамитѣ и пороцитѣ, които се бѣxa прикрили въ свещенически дрехи и се бѣxa вмъкнали въ църквата. Библията не бѣшe приета като правило на вѣрата. Учението за религиозна свобода се наричаше ересь, а неговитѣ защитници биваха мразени и заточавани.BC 35.1

    Следъ дълга и жестока борба, нѣкoлкoтo вѣрни решиха да скѫсатъвсѣка връзка съ взроотстѫпническата църква, ако тя продължаваше да отказва да се освободи отъ фалшивото идолопоклонство. Tѣ виждаха, че ако желаеха да следватъ волята на Бога, раздѣлата ставаше необходима. Tѣ не смѣexa нито да се примиряватъ по-дълго време съ грѣховетѣ, които можеха да бѫдатъ пагубни за тѣхната душа, нито пъкъ да дадатъ примѣръ, който би могълъ да постави въ опасность вѣрата на тѣxнитѣ деца и внучета. За да запазятъ мира и единството, тѣ бѣxa разположени да направятъ всички отстѫпки, непротиворечиви съ вѣрностьта къмъ Бога ; но тъ чувствуваха, че мирътъ ще бѫде твърде скѫпо изкупенъ, ако трѣбваше да се купи съ цената на принципитѣ. Ако единството можеше да се осигури само, като се пожертвуватъ истината и справедливостьта, тогава тѣ пред-почитаха несъгласия, а дори и война.BC 35.2

    Добре щѣше да бѫде за църквата и свѣта, ако прин-ципитѣ, които въодушевяваха онѣзи вѣрни души, биха се възобновили въ сърдцата на изповѣдващия се Божий народъ. Едно обезпокоително равнодушие сѫществува по отношение ученията, които сѫ стълбоветѣ на християнската вѣра. Господствува мнението, че тѣ, все пакъ, не сѫ отъ голѣмо значение. Това израждане засилва рѫцетѣ на агентитѣ на сатана така, че фалшивитѣ теории и сѫдбоносни измами, за чието оборване и отблъсване вѣрнитѣ въ миналитѣ столѣтия рискуваха живота си, сега се гледатъ съ уважение отъ хиляди, които изповѣдватъ, че сѫ последователи на Христа.BC 35.3

    Първитѣ християни бѣxa, наистина, единъ особенъ на-родъ. Тѣхното безпорочно поведение и непобедима вѣpa бѣxa единъ постояненъ упрѣкъ, който смущаваше мира на грѣшника. Макаръ малко на брой, безъ богатство, безъ об-ществено положение и безъ почетни титли, тѣ бѣxa ужасъ за злодеитѣ навсѣкѫде, кѫдето тѣхния характеръ и тѣхната вѣpa бѣxa познати. Затова тѣ бѣxa мразени отъ нечестивитѣ, тъй както Авелъ бѣ мразенъ отъ безбожния Каинъ. По сѫщото съображение, по което Каинъ уби Авела, тѣзи, които търсѣxa да сеосвободятъ отъ обуздаващето влияние на Светия Духъ, убиваха Божиитѣ чада. По сѫщата причина юдеитѣ отхвърлиха и разпнаха Спасителя: понеже неговата чистота и светость бѣше единъ постояненъ упрѣкъ за тѣхното себелюбие и поквара. Отъ днитѣ на Христа до сега Неговитѣ вѣрни ученици винаги сѫ възбуждали умразата и съпротивата на тѣзи, които обичатъ и следватъ пѫтищата на гpѣxa.BC 35.4

    Какъ тогава евангелието може да се нарече весть на миръ ? Когато Исая предрече рождението на Месия, той му даде титлата “Князъ на мира”. Когато ангелитѣ съобщиха на овчаритѣ за раждането на Исуса, тѣ пѣеха надъ Вит-леемската равнина : «Слава въ висинитѣ Богу, и на земята миръ, между човѣцитѣ благоволение !” (Лука 2:14.) Има ви-димо противоречие между тѣзи пророчески изрази и думитѣ на Христа : “Не миръ дойдохъ да донеса, а мечъ”. (Мат. 10:34). Обаче, правилно разбрани, дветѣ сѫ въ пълна хармония. Евангелието е весть на миръ, християнството е система, която, приета и прилагана, ще пръска миръ, хар-мония и щастие по цѣлия свѣтъ, Христовата любовь ще свърже въ тѣсно братство всички, които биха приели уче-нието й. Мисията на Исуса бѣше да примири човѣцитѣ съ Бога и едни съ други. Но свѣтътъ въ своето болшинство е подъ контрола на сатана, най-върлиятъ неприятель на Хри-ста. Евангелието посочва на хората принципитѣ на живота, които сѫ въ противоречие съ тѣхнитѣ обичаи и желания, затова тѣ се опълчватъ противъ тѣхъ. Тѣ мразятъ чистотата, която разкрива и осѫжда грѣховетѣ имъ и преследватъ и унищожаватъ всички, които имъ проповѣдватъ спра-ведливость и светость. Въ такъвъ смисълъ — понеже поради възвишенитѣ истини, които носи, то предизвиква умраза и борба — евангелието е наречено мечъ.BC 36.1

    Тайнственото провидение, което допуща праведнитѣ да търпятъ гонение отъ рѫката на нечестивитѣ, е било причина за голѣмо недоумение за мнозина слаби въ вѣрата. Нѣкои даже сѫ готови да захвърлятъ довѣрието си въ Бога, защото Той позволява най-подлитѣ хора да преуспѣватъ, когато най-добритѣ и чиститѣ сѫ оскърбявани и мѫчени отъ жестока сила. Какъ, пита нѣкой, Онзи, който е справедливъ, милостивъ и неограниченъ въ сила, може да търпи такава несправедливость и угнетение ? Това е въпросъ, съ който ние нѣмаме нищо общо. Богъ ни е далъ достатъчно доказателства за Своята любовь, и ако ние не разбираме Неговитѣ пѫтища, това не е причина да се съмняваме въ Неговата доброта. Не каза ли Спасительтъ на ученицитѣ си, предвиждайки съмненията, които ще обезпокояватъ душитѣ имъ въ дни на изпити и тъмнина : “Помнете Словото, що ви казахъ Азъ : нѣма слуга по-голѣмъ отъ господаря си. Ако Мене гониха, и васъ ще гонятъ” (Йоан. 15:20)? Исусъ страда за насъ повече, отколкото кой и да е отъ Не- говитѣ последователи би ,могълъ да пострада отъ жесто-костьта на нечестивитѣ човѣци. Тѣзи, които сѫ призвани да понесатъ мѫки и мѫченичество, следватъ само стѫпкитѣ на Божия скѫпъ Синъ.BC 36.2

    “Господь не се бави да изпълни обещанието си”. (2 Петр. 3 : 9). Той не забравя, нито пренебрегва чадата си; но Той позволява на нечестивитѣ да откриятъ истинския си характеръ, така че никой, който желае да изпълнява Неговата воля, да не бѫде измаменъ относно тѣхъ. Отново праведнитѣ биватъ поставени въ пещьта на скърбитѣ, за да бѫдатъ пречистени, за да убеди примѣрътъ имъ и другитѣ въ действителностьта на вѣрата и набожностьта; а тѣхното поведение да обвини безбожнитѣ и невѣрващитѣ.BC 37.1

    Богъ позволява на нечестивитѣ да успѣватъ и да от-криятъ враждата си спрямо Него, та когато изпълнятъ мѣр-ката на своята нечестивость, всички да могатъ да видятъ Неговата справедливость и милость въ крайното имъ по-губване. Наближава деньтъ на Неговата мъсть, когато всич-ки, които сѫ нарушавали Неговия законъ и угнетявали на-рода Му, ще получатъ справедлива отплата за своитѣ дѣла; когато всѣко дѣло на жестокость или на несправедливость спрямо Божиитѣ вѣрни раби ще бѫде наказано, като че ли е било извършено спрямо самия Исусъ Христосъ.BC 37.2

    Но има единъ другъ въпросъ, още по-важенъ, който трѣбва да привлича днесъ вниманието на църквитѣ. Апо-столъ Павелъ обяснява, че “всички, които искатъ да живѣятъ благочестиво въ Христа Исуса, ще бѫдатъ гонени” (2 Тим. 3 : 12). Защо, тогава, гонението изглежда до известна степень да е задрѣмало ? Единствената причина е, че черквата, се е приспособила къмъ свѣта, и затова не предизвиква никаква опозиция. Религията, която преодолява въ наши дни, не е съ онзи чистъ и святъ характеръ, който отличаваше християнитѣ въ времето на Исуса и апостолитѣ. Само поради съюза съ грѣха, поради това, че великитѣ истини на Божието Слово се гледатъ тъй безразлично, поради това, че има тъй малко истинска набожность въ църквата, само поради това християнството е видимо толкова популярно въ свѣта. Нека да стане едно възобновяване на вѣрата и силата на първата църква, тогава духътъ на гонението ще се възобнови и огненото гонение ще се разпали наново.BC 37.3

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents