Епизод 18—Единъ мѫжъ на вѣрата отъ последното време.

Единъ честенъ и добъръ земедѣлецъ, доведенъ до тамъ, да се усъмни въ авторитета на Свещеното Писание, но все пакъ искрено копнѣющъ да познае истината, бѣ особено избранъ отъ Господа да заеме едно важно мѣсто при проповѣдването на Христовото пришествие. Подобно на многото други реформатори, и Вилхелмъ Миллеръ въ своята младость се е борилъ съ бедностьта и по такъвъ начинъ се бѣ научилъ да бѫде усърденъ и себеотрицателенъ. Членоветѣ на семейството, къмъ което той принадлежеше, се отличаваха съ независимъ, свободолюбивъ духъ и съ трайна и гореща любовь къмъ родината— черти, които изпъкваха и въ неговия характеръ. Неговиятъ баща бѣше началникъ на американската революционна армия, и жертвитѣ, които той принесе въ борбитѣ и страданията въ онова бурно време, сигурно сѫ били причината за лошитѣ условия въ първитѣ години на Миллеровия животъ.BC 257.1

Той бѣше съ здраво, силно тѣлосложение и още отъ детинство показваше необикновени умствени способности. А когато стана по-възрастенъ, това пролича още по-ясно. Духътъ му бѣше деятеленъ, добре развитъ и жадуваше за знания. Макаръ че той не се радваше на преимуществата на едно академическо образование, все пакъ любовьта му къмъ учението и привичката му на усърдно мислене и рѣзко различаване го развиха като единъ мѫжъ съ здравъ разсѫдъкъ и широкъ мирогледъ. Той притежаваше непороченъ нравственъ характеръ, завидно прозвище и отъ всички бѣше уважаванъ поради своята честность, пестеливость и благотворителность. Чрезъ трудъ и постоянство той още отъ ранна възрасть започна да си печели издръжката, макаръ че продължаваше, по обичая си, да се учи. Той изпълняваше съ успѣхъ различни граждански и военни служби и изглеждаше, че му бѣше отворенъ пѫтьтъ къмъ богат-ства и почести.BC 257.2

Неговата майка бѣше една истински набожна жена, а и самъ той въ детинството си бѣше много възприемчивъ къмъ религиозни впечатления. Но въ своето юношество той изпадна въ едно общество отъ деисти, които упражниха още по-голѣмо влияние върху него, тъй като повечето отъ тѣхъ бѣxa добри граждани, човѣколюбиви и благодетелни хора, чийто характеръ до известна степень бѣше изразъ християнската срѣда. въ която тѣ се движеха. За добритѣ качества, които имъ печелѣха уважението и довѣрието на другигѣ, тѣ трѣбваше да благодарятъ на Библията; и все пакъ тѣзи добри свои дарби тѣ използваха тъй погрѣшно, че упражняваха едно противно на Божието слово влияние. Сношението съ тѣхъ застави Миллера да приеме тѣхнитѣ възгледи. Приетото тогава тъклувание на Писанието изглеждаше, че представляваше за него непреодолими трудности, и все пакъ неговата нова вѣpa, при която той отхвърли Библията на страна, не му предлагаше нищо по-добро, което би могло да я замѣсти, и той съвсемъ не бѣшe задоволенъ. Той, обаче, продължи да се придърѫа о тѣзи възгледи около дванадесеть години. Но на 34-та му година Св. Духъ му внушава убеждението, че е грѣшникъ. Въ своята по-предишна вѣpa той не намира увѣрение за едно блаженство оттатъкъ гроба. Бѫдещето му се вижда тъмно и неприятно. Говорейки за чувствата си презъ онова време, ето какво казва той по-късно:BC 257.3

“Мисъльта за унищожение бѣшe смразяваща, грозна, а да се отдаде смѣтка за живота — това би значило сигурна погибель за всички. Небето надъ главата ми се виждаше като стомана, а земята подъ нозетѣ ми като желѣзо. Вѣчностьта — какво бѣшe тя? И смъртьта — защо бѣше тя? Колкото повече се опитвахъ да разбера тия нѣща, толкова по-не ми се удаваше. Опитвахъ се да не мисля по това, но не можехъ да огранича мислитѣ си. Азъ се чувствувахъ наистина жалъкъ, но не разбирахъ причината. Азъ роптаехъ и се оплаквахъ, безъ да зная отъ кого. Увѣренъ бѣхъ, че имаше нѣкаква грѣшка, но не знаехъ, кѫде бѣшe тя и какъ би могла да се поправи. И азъ изпаднахъ въ скръбь, безъ всѣка надежда”.BC 258.1

Въ това състояние той преживява нѣколко месеци. “Внезапно”, казва той, “въ духа ми се представи живо ха-рактерътъ на Спасителя. Стори ми се, че трѣбваше да има едно сѫщество, тъй добро и състрадателно, че само да се предлага като изкупителна жертва за нашитѣ прѣстъпления, и по такъвъ начинъ да ни избавя отъ наказанието за гpѣxa. Азъ веднага почувствувахъ, колко любвеобилно трѣбва да е едно такова сѫщество, и си представихъ, че бихъ могълъ да се хвърля въ обятията му и да се доверя на неговата милость. Но повдигна се въпросъ: Какъ може да се докаже, че има такова сѫщество? Разбрахъ, че вънъ отъ Библията не би могло да се намѣри никакво доказателство за съществуването на единъ такъвъ Спаситель или на единъ бѫдещъ животъ. . .BC 258.2

Азъ видѣхъ, че Библията представяше единъ тъкмо такъвъ спаситель, отъ какъвто се нуждаехъ, и се чудѣхъ, какъ една небоговдъхновена книга би могла да изложи принципи, които тъй добре отговаряха на нуждитѣ на единъ падналъ свѣтъ. Азъ се видѣхъ принуденъ да призная, че Светото Писание трѣбва да е откровение отъ Бога. То ме очарова, а въ Исуса азъ намѣрихъ единъ приятель. Спасительтъ стана за мене избраникъ между многото хиляди, и Светото Писание, което по-рано ми бѣше тъмно и пълно съ противоречия, стана свѣтилникъ на нозетѣ ми и свѣтлина по пътя ми. Духътъ ми се успокои и задоволи. Азъ познахъ Господа Бога като една скала всрѣдъ океана на живота. Сега азъ започнахъ да изучавамъ сериозно Библията, и мога, наистина, да кажа, че я изучавахъ съ голѣма радость. Намѣрихъ, че отъ нея не ми е било познато нито половината. Азъ се очудвахъ, че по-рано не съмъ виждалъ нейната красота и слава и недоумѣвахъ, какъ нѣкога съмъ могълъ да я отхвърля. Открито ми бѣше всичко, за което копнѣеше сърдцето ми: намѣрихъ спасително срѣдство за всѣка повреда на душата ми. Азъ изгубихъ охотата да чета други книги и се заехъ да търся мѫдрость отъ Бога”. (Bliss “Memoirs of Wm. Miller”, p. p. 65—67.)BC 259.1

Тъй Миллеръ изповѣдва открито вѣрата си въ религията, която нѣкога презираше. Но неговитѣ невѣрващи другари не се забавиха да му представятъ ония доказателства, които самъ той по-рано често привеждаше противъ божествения авторитетъ на Библията. Той тогава не бѣше още въ състояние да имъ отговори, но заключи, че, ако Библията е Божие откровение, тя не ще си противоречи. Той реши самъ да изследва Светото Писание и да се увѣри, дали привиднитѣ противоречия не биха могли да се доведатъ въ съгласие помежду си.BC 259.2

Като се стремѣше да се освободи отъ всички свои по-раншни възгледи, той сравняваше, безъ да си послужи съ каквито и да е обяснения, библейски стихъ съ библейски стихъ, при което си служеше съ даденитѣ паралелни мѣста и съ библейски речникъ. Той продължи изследванията си по единъ правиленъ и планомѣренъ начинъ, започвайки съ първата книга на Мойсея, четейки стихъ по стихъ и не отивайки по-напредъ, докато значението на различнитѣ стихове не му ставаше тьй ясно, че да не му остава никаква неясность по тѣхъ. Биваше ли му нѣкое мѣсто тъмно, той го сравняваше съ всички други текстове, които изглеждаха да се намиратъ въ каквото и да е отношение къмъ разглеждания предметъ. Той изпитваше всѣка дума относно нейното мѣсто въ съдърѫанието на библейския стихъ, и когато виждаше, че всички парарелни стихове сѫ въ съгласие, трудностьта биваше надвита. По такъвъ начинъ той винаги намираше въ нѣкоя друга часть на Писанието обяснение за трудноразбираемото мѣсто. Тъй като той търсѣше божественото просвѣтление съ сериозна молитва, онова, което по-рано му се виждаше тъмно, сега му ставаше ясно за разума. Той изпитваше истинностьта на думитѣ на псалмиста : “Изяснението на Твоето слово просвѣщава, вразумява проститѣ”. (Пс. 119:130.)BC 259.3

Съ необикновена любознателность изучаваше той книгата на Даниила и Откровението, при което, за да разбере тѣзи книги, си служеше съ сѫщата метода, както при изучаването на другитѣ части на Писанието. За голѣма своя радость той намира, че пророческитѣ символи могатъ да бѫдатъ разбрани. Той вижда, че изпълненитѣ вече предсказания сѫ се сбѫднали буквално, че всички различни образи, сравнения, изрази и др. или сѫ направо обяснени, или пъкъ думитѣ, съ които тѣ сѫ изразени, сѫ на други мѣста по-точно обяснени, и че, ако се обяснѣха по този начинъ, тѣ можеха да се разбератъ буквално. Той казва : “Тъй азъ бѣхъ убеденъ, че Библията е една верига отъ разкрити истини, дадени тъй ясно и просто, че и най-прос-тиятъ човѣкъ не би се заблудилъ”. (Bliss, р. 70.) Разбирането на една истина чрезъ друга възнагради неговитѣ старания, когато той стѫпка по стѫпка проследи голѣмитѣ пророчески периоди. Ангели отъ небето направляваха неговитѣ мисли и разкриваха за разума му словото Божие.BC 260.1

Сѫдейки за предсказанията, които имаше да се изпълнятъ, споредъ това, какъ сѫ се изпълнили пророчествата въ миналото, той се убеждава, че общоприетиятъ възгледъ за духовното Христово управление — едно земно хилядогодишно царство преди края на свѣта — не намира подкрепа въ словото Божие. Това учение, което посочваше на едно хилядилѣтие на правда и миръ преди личното пришествие на Господа, отхвърляше страха отъ деня Господенъ далечъ въ бѫдещето. Макаръ, може би, че това се харесваше на мнозина, все пакъ то е въ пълно противоречие съ ученията на Христа и на Неговитѣ апостоли, понеже тѣ обясняваха, че пшеницата и плѣвелитѣ ще растатъ заедно до времето на жетвата, до края на свѣта ; че “нечестивитѣ и измамливи човѣци ще се влошаватъ все повече и повече”, тъй че “въ последнитѣ дни ще настанатъ усилни времена”, и че царството на тъмнината ще продължава да сѫществува до идването на Господа, когато Той ще го унищожи “съ дишането на устата Си”, и ще го “изтрѣби съ явлението на пришествието Си”. (Мат. 13:30. 38—41 ; 2 Тим. 3:1. 13 : 2 Сол. 2 : 8.)BC 260.2

Дпостолската църква не е вѣрвала въ обръщането на цѣлия свѣтъ и въ духовното Христово царуване. Това учение се е явило едва въ началото на 18-то столѣтие. Както всѣка заблуда, и тази е имала своитѣ лоши последици. Тя учи хората да очакватъ пришествието на Господа едва въ далечното бѫдеще и ги кара да не обръщатъ внимание на знаменията, които предвестяватъ неговото приближаване. Тъй тя е създала едно чувство на безгрижность и сигурность, обаче съвсемъ неоснователно, и е станала причина, мнозина да пренебрегнатъ нужното приготовление, за да могатъ да посрещнатъ своя Господь.BC 261.1

Миллеръ намира, че Светото Писание ясно учи за буквалното, лично идване на Христа. Павелъ казва: “Самъ Господь ще слѣзе отъ небето съ повелителенъ викъ, при гласъ на архангелъ и при трѫба Божия”. (1 Сол. 4:16.) И Спасительтъ обяснява, че последниятъ родъ ще види “Човѣшкия Синъ, идещъ на небеснитѣ облаци съ сила и голѣма слава”. “Защото както свѣткавицата излиза отъ изтокъ и се вижда дори до западъ, така ще бѫде пришествието на Човѣшкия Синъ”. (Мат. 24:30.27.) Той ще бѫде придруженъ отъ всички небесни множества. Синътъ Човѣшки ще дойде “въ славата Си и всичкитѣ свети ангели съ Него” и “ще изпрати Своитѣ ангели съ силенъ трѫбенъ гласъ, и тѣ ще събератъ избранитѣ Му”. (Мат. 25:31.32; 24:31.)BC 261.2

При Неговото идване праведнитѣ мъртви ще бѫдатъ възкресени и праведнитѣ живущи ще бѫдатъ преобразени. Павелъ казва : “Всинца нѣма да умремъ, ала всинца ще се измѣнимъ изведнажъ, въ единъ мигъ, при последната трѫба ; ще затрѫби, и мъртвитѣ ще възкръснатъ нетлѣнни, а ние ще се измѣнимъ ; защото това тлѣнното трѣбва да се облѣче въ нетлѣние, а това смъртното — да се облѣче въ безсмъртие”. (1 Кор. 15 : 51—53.) А въ посланието си до солунцитѣ той казва : “Мъртвитѣ въ Христа ще възкръснатъ първомъ ; после ние, останалитѣ живи, заедно съ тѣхъ ще бѫдемъ грабнати на облаци, за да срешнемъ Господа въ въздуха, и така винаги съ Господа ще бѫдемъ”. (1 Сол. 4:16. 19.)BC 261.3

Христовиятъ народъ не може да наследи царството Му преди Неговото лично пришествие. Спасительтъ каза: “А кога дойде Синъ Човѣчески въ славата Си, и всички свети ангели съ Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се събератъ предъ Него всички народи ; и ще отдѣли едни отъ други, както пастирь отлѫчва овци отъ кози; и ще постави овцитѣ отъ дѣстната Си страна, а козитѣ — отъ лѣвата. Тогава Царьтъ ще каже на ония, които сѫ отъ дѣсната Му страна: Дойдете вие благословенитѣ отъ Отца Ми, наследете царството, приготвено вамъ отъ създание мира”. (Мат. 25:31-34.) Отъ приведенитѣ по- горе библейски текстове ние видѣхме, че при пришествието на Сина Човѣчески мъртвитѣ ще бѫдатъ възкресени нетленни и живущитѣ ще бѫдатъ преобразени. Чрезъ това голѣмо преобразяване тѣ ще бѫдатъ приготвени да наследятъ царството ; понеже Павелъ казва : “Плъть и кръвь не могатъ да наследятъ царството Божие, нито тлѣнието може да наследи нетлѣние”.(1 Кор. 15:50). Човѣкътъ въ своето естествено състояние е смъртенъ, тлѣненъ ; а царството Божие, напротивъ, ще бѫде непреходно, вѣчно. Затова човѣкъ въ своето естествено състояние не може да наследи това царство. Но когато дойде Исусъ, Той ще даде на Своя народъ безсмъртие; и тогава ще ги повика да приематъ царството, на което до тогава сѫ били само наследници.BC 261.4

Tѣзи и други такива библейски текстове бѣxa за Миллера ясни доказателства, че събитията, за които въобще се приемаше, че щѣxa да настѫпятъ преди Христовото пришествие, като напр. общото царство на мира и възстановяването царството Божие на земята, трѣбваше да последватъ следъ Христовото пришествие. По-нататъкъ той намѣри, че всички знамения за времето и за състоянието на свѣта отговаряха на пророческото описание на последните дни. Само чрезъ изучаването на Свещеното писание той дойде до заключението, че времето, опредѣлено за сѫществуванието на земята въ настоящето ѝ състояние, трѣбва да е близо къмъ края си.BC 262.1

“Друго едно доказателство, което ме сѫществено повлия,” казва той, бѣшe лѣточислението въ Свещеното Писание. . . Азъ намѣрихъ, че предсказани отнапредъ събития, които сѫ се изпълнили въ миналото, често спадаха въ едно опредѣлено време. 120-тѣ години на потопа (Битие 6:3), седемтѣ дни, които трѣбваше да го предшествуватъ съ предсказания 40 дни преди това дъждъ (Бит. 7 : 4), 400-тѣ години на престояването на Авраамовото потомство въ чужда страна (Бит. 15:13), тритѣ дни въ сънищата на виночерпеца и на хлѣбопекаря (Бит. 40 : 12-20), седемтѣ години за фараона (Бит. 41 : 28-54), 40-тѣ години въ пустинята (Числа 14 : 34), тритѣ години и половина гладъ (3 Царе 17 : 1: Яковъ 5 : 17; вижъ и Лука 4 : 25), 70-тѣ години на робство (Йер. 25 : 11), седемтѣ времена на Навуходоносора (Дан. 4 : 13-16) и седемтѣ седмици, 62-тѣ седмици и едната седмица, които заедно правятъ 70 седмици, които бѣxa определени за юдеитѣ (Дан. 9 : 24-27) —всички тия ограничени въ тѣзи времена събития нѣкога сѫ били само предсказания, и сѫ се изпълнили най-точно, споредъ както сѫ били предсказани”. (Bliss pp. 75. 75).BC 262.2

Затова, когато при изучаването на Библията той намираше различни периоди време, които, споредъ както той разбираше, се простираха до Христовото пришествие, той можеше да ги счита само като “предсказани отнапредъ времена”, които Богъ бѣше разкрилъ на Своитѣ раби. Мойсей казва: “Което е тайно, принадлежи на Господа, нашия Богъ, а което е явно — намъ и на синоветѣ ни до вѣка”. (Втор. 29:29.) И Господь обяснява чрезъ пророкъ Амоса: “Господь Богъ нищо не прави, безъ да открие тайната Си на Своитѣ раби — пророцитѣ”. (Амосъ 3:7.) Затова изследвателитѣ на словото Божие могатъ съ сигурность да очакватъ да налѣрятъ ясно предсказани въ писанията на истината най-великитѣ събития, които е трѣбвало да се изпълнятъ въ човѣшката история.BC 262.3

Миллеръ казва: “Тъй като азъ бѣхъ напълно убеденъ, че “Всичкото Писание е боговдъхновено” и полезно, че “никога по човѣшка воля не е изречено пророчество, но отъ Духъ Свети просвѣтявани сѫ говорили светитѣ Божии човѣци”, и че то е “писано по-преди за наша поука, та чрезъ търпението и чрезъ утехата отъ Писанията да имаме надежда” (2 Тим. 3:16; 2 Петр. 1:21; Римл. 15:4), азъ можехъ да считамъ последователнитѣ части на Библията сѫщо тъй достойни за сериозно изучване отъ наша страна, както и коя да е друга часть отъ Светото Писание. Затова азъ считахъ, че въ старанието си да разбера онова, което Богъ бѣше намѣрилъ за добре да ни открие, азъ въ никой случай нѣмахъ право да пренебрегна пророческитѣ данни”. (Bliss, р. 75.)BC 263.1

Пророчеството, което най-ясно представяше времето на Христовото пришествие, бѣше това въ Дан. 8:14: “Две хиляди и триста вечери и утрини, и тогава светилището ще се очисти”. Следвайки вѣрно своето правило, да тълкува словото Божие чрезъ самото него, Миллеръ откри, че въ символичното предсказание единъ день означава една година. (Лев. 14 : 34 ; Йез. 4 : 6.) Той видѣ, че периодътъ отъ 2300 пророчески дни или буквални години се простираше далечъ надъ юдейското благодатно време, и затова не можеше да се отнася за свѣтилището на оня заветъ. Миллеръ сподѣляше разпространеното тогава гледище, че презъ християнската епоха земята била светилището, и затова разсѫди, че освещаването или очистването на светилището, за което се говори въ Дан. 8 : 14, представлява очистването на земята чрезъ огънь при Христовото пришествие. Значи, ако можеше да бѫде намѣрена вѣрната изходна точка на тѣзи 2300 дни, тогава, мислѣше си той, лесно би могло да се опредѣли времето на Христовото пришествие. По такъвъ начинъ би се открило времето на онзи великъ завършекъ, времето, когато настоящето положение “съ всичката му гордость и мощь, съ всичкитѣ му характерности и суета, съ безбожието и потисничествата му, ще се свърши” ; когато проклятието “ще бѫде отнето отъ земята, смъртьта ще бѫде унищожена, Божиитѣ раби, пророцитѣ, свѣтиитѣ и всички, които сѫ се бояли отъ Неговото име, ще бѫдатъ възнаградени, а ония, които сѫ осквернявали земята, ще бѫдатъ погубени”. (Bliss, р. 76.)BC 263.2

Съ новъ и по-голѣмъ интересъ продължи Миллеръ из-следванията на пророчествата и посвѣти дни и нощи на изу-чаването на онова, на което му се виждаше отъ такава голѣма важность и такова огромно значение. Въ Даниилъ 8 той не можеше да намѣри изходната точка на 2300-та дни. Макаръ че ангелъ Гавриилъ бѣше натоваренъ да обясни на Даниила видението, той му даде само едно частично обяснение. Когато пророкътъ гледаше ужаснитѣ преследвания, които щѣха да сполетятъ църквата, силитѣ му го напуснаха. “И азъ, Даниилъ, изнемогнахъ и бѣхъ боленъ нѣколко дни... Бѣхъ изуменъ отъ това видение и не го разбирахъ”. (Дан. 8 : 27.)BC 264.1

Но Богъ бѣ заповѣдалъ на Своя пратеникъ : “Гаврииле, обясни му това видение!” (Дан. 8 : l6.) Тази порѫчка трѣбваше да бѫде изпълнена, и затова ангелътъ по-късно пакъ се върна при Даниила и каза : “Сега излѣзохъ, за да те науча да разберешъ. .. И тъй, вникни въ словото и разбери видението”. Въ отбелязаното въ осмата глава видение една важна точка не бѣше разяснена, а именно, периодътъ отъ 2300 дни ; затова при повторното подхващане на обяснението ангелътъ започва съ този предметъ.BC 264.2

“Седемдесеть седмици сѫ опредѣлени за твоя народъ и за свѣтия твой градъ... И тъй, знай и разбери:оть времето, кога излѣзе заповѣдь за възстановяване на Йерусалимъ, до Христа Владика сѫ седемь седмици и шестдесеть и две седмици, и ще се върне народътъ, и отново ще се съградятъ улици и стени, но въ усилни времена. И подиръ шестдесеть и дветѣ седмици Христосъ ще бѫде предаденъ на смърть. .. И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а въ половината на седмицата ще престане жертва и приносъ”. (Дан. 9 : 22. 23. 25—27.)BC 264.3

Ангелътъ бѣ изпратенъ при Даниила съ особена цель, да му обясни онова отъ видението въ осмата глава, което той не разбра, а именно,сведенията относно времето. “Две хиляди и триста вечери и утрини ; и тогава свѣтилището ще се очисти”. Следъ като ангелътъ бѣ поканилъ Даниила : “И тъй, вникни въ Словото и разбери видението”, неговитѣ първи думи по-нататъкъ бѣха : “Седемдесеть седмици сѫ опредѣлени за твоя народъ и за свѣтия твой градъ”. Преведената тукъ съ “опредѣлени” дума значи буквално “отрѣзани”. Ангелътъ обяснява, че седемдесеть седмици, значи 490 години, били отрѣзани специално за юдеитѣ. Но отъ какво бѣха тѣ отрѣзани ? Тъй като 2300-та дни сѫ един- ствениятъ споменатъ въ 8 глава периодъ, то седемдесеттѣ седмици трѣбва да бѫдатъ отрѣзани отъ този периодъ, значи да образуватъ часть отъ 2300-та дни, и то тъй, че тѣзи два отрѣзъка да започватъ отъ едно и сѫщо мѣсто. Седемдесеттѣ седмици, споредъ обяснението на ангела, трѣбваше да започнатъ отъ времето на издаването заповѣдьта за повторното съграждане на Йерусалимъ. Можеше ли да се намѣри датата на тази заповѣдь, би могла да се установи и изходната точка на голѣмия периодъ отъ 2300 дни.BC 264.4

Тази заповѣдь е отбелязана въ книгата Ездра. (Ездра 7:12—16.) Напълно и завършено тя е била издадена отъ Артаксеркса, царя на Персия, въ 457 г. пр. Христа. Въ Ездра 6:14 се казва, че домътъ Господенъ въ Йерусалимъ е билъ съграденъ споредъ заповѣдьта на Кира, Дария и Артаксеркса, царе персийски”. Тѣзи три царе съчиниха, потвърдиха и допълниха указа, който тогава получи необходимото споредъ предсказанието съвършенство, за да отбележи началната точка на 2300-та дни. Като се приеме 457 г. пр. Христа, въ която година бѣ завършенъ указътъ, за времето, когато е излѣзла заповѣдьта, явствува, че всѣка подробность отъ пророчеството относно седемдесетьтѣ седмици се е изпълнила.BC 265.1

“Отъ времето, кога излѣзе заповѣдь за възстановяване на Йерусалимъ, до Христа Владика сѫ седемь седмици и шестдесеть и две седмици” — значи всичко 69 седмици или 483 години. Заповѣдьта на Артаксеркса е влѣзла въ сила презъ есеньта на 457 г. пр. Хр. Пресмѣтнати отъ тази точка, 483-тѣ години се простиратъ до 27 г. сл. Хр. Въ онова време се е изпълнило и пророчеството. Презъ есеньта на 27-та година сл. Хр. Христосъ е билъ кръстенъ отъ Йоана и получилъ помазването на Светия Духъ. Апостолъ Петъръ свидетелствува,: че “Богъ помаза съ Духъ Свети и съ сила Исуса отъ Назаретъ” (Деян. 10:38). И самъ Спасительтъ обясни: “Духъ Господенъ е върху Мене ; затова Ме помаза да благовестя на беднитѣ.” (Лука 4:18). Следъ кръ-щението Му въ р. Йорданъ отъ Йоанъ Кръстителя “Исусъ дойде въ Галилея и, проповѣдвайки благовестието за царството Божие, казваше: Времето се изпълни”. (Марко 1:14.15.)BC 265.2

“И въ една седмица ще утвърди завета за мнозина”. Споменатата тукъ седмица е последната отъ седемдесеттѣ ; това сѫ последнитѣ седемь години отъ специално опредѣления за юдеитѣ периодъ време. Презъ това време, простиращо се отъ 27 до 34 г. сл. Хр., Исусъ отначало лично, а после и чрезъ ученицитѣ Си отправяше поканата на евангелието специално до юдеитѣ. Когато апостолитѣ отиваха съ благата весть за царството, напѫтванията на Спасителя бѣха : “По пѫть на езичници не ходете и въ самарянски градъ не влизайте; а отивайте най-вече при загубенитѣ овци на дома Израилевъ‘‘. (Мат. 10:5.6.)BC 265.3

“Въ половината на седмицата ще престане жертва и приносъ” Въ 31 г. сл. Хр., три години и половина следъ неговото кръщение, Господь бѣ разпнатъ. Съ тази велика, принесена на Голгота жертва, преставаха жертвоприношенията, които въ течение на четири хиляди години посочваха на Божия Агнецъ въ бѫдещето. Сѣнката бѣ превърната въ същность. и сега трѣбваше да престанатъ всички жертви и приноси споредъ церемониалния законъ.BC 266.1

Специално опредѣленитѣ за юдеитѣ седемдесеть седмици или 490 години изтичаха, както видѣхме, въ 34-та година сл. Хр. По онова време този народъ, чрезъ решението на юдейския Синедрионъ, запечата отхвърлянето на евангелието, като уби Стефана съ камъни и преследваше Христовитѣ последователи. Тогава спасителната весть, която отсега нататъкъ не щѣше да се ограничава само между избрания народъ, започна да се проповѣдва по свѣта. Ученицитеѣ които поради гоненията бѣха принудени да бѣгатъ отъ Йерусалимъ, “ходѣха и благовестѣха словото. А Филипъ слѣзе въ единъ самарийски градъ и проповѣдваше тамъ Христа”. (Деян. 8:4.5.) Рѫководениятъ отъ Бога Петъръ разкри на началника на Цезарея, богобоязливия Корнелий, евангелието, а спечелениятъ за вѣрата въ Исуса ревностенъ Павелъ бѣ натоваренъ да занесе благата весть “далеко при езичницитѣ” (Деян. 22:21).BC 266.2

Тъй всѣко предсказание е било най-очевидно изпълнено, и седемдесеттѣ седмици, несъмнено започващи въ 458 г. пр. Хр., изтичаха въ 34 г. сл. Хр., както това е очевидно потвърдено. Посрѣдствомъ тѣзи данни не е трудно да се намѣри краятъ на 2300-та дни. Тъй като седемдесеттѣ седмици или 490 дни съ отрѣзани отъ 2300-та дни, оставатъ още 1810 дни. Значи следъ изтичането на 490-тѣ дни оставаха да изминатъ още 1810 дни. Пресмѣтнати отъ 34 г. сл. Хр., останалитѣ 1810 години достигатъ до 1844 г. сл. Хр. Следователно, 2300-та дни отъ Дан. 8:14 свършватъ въ 1844 г. Следъ изтичането на този голѣмъ пророчески периодъ, споредъ свидетелството на Божия ангелъ, светилището трѣбваше да “се очисти”. По такъвъ начинъ вре-мето на освещението или очистването на свѣтилището, което, както почти всички вѣрваха, трѣбваше да стане въ времето на пришествието, бѣ най-точно опредѣлено.BC 266.3

Миллеръ и неговитѣ сътрудници вѣрваха въ началото, че 2300-та дни трѣбваше да изтекатъ презъ. пролѣтьта на 1844 г., когато пророчеството посочва есеньта на сѫщата година. Недоразумението относно тази точка донесе разочарование и тревога на ония, които бѣха приели първата дата за времето на идването на Господа. Но това съвсемъ не бѣше въ ущърбъ на силата на доказателството, че 2300-та дни се свършваха въ 1844 г., и че великото събитие, обелязано като очистване на светилището, трѣбваше да стане тогава.BC 266.4

Като се бѣше отдалъ на изучаване Свещеното Писание, за да докаже, че то е откровение отъ Бога, Миллеръ ни най-малко не предполагаше, че щѣше да дойде до такъвъ край, до какъвто дойде. Той самъ едва можеше да вѣрва на резултатитѣ на своитѣ изследвания ; но доказателството споредъ Писанието бѣше твърде ясно и твърде силно, за да може да го отхвърли.BC 267.1

Той бѣше употрѣбилъ две години за изучаване на Библията, когато въ 1818 г. дойде до тържественото убеждение, че въ разстояние на около 25 години Христосъ щѣше да се яви за избавлението на Своя народъ. “Нѣма нужда”, казваше Миллеръ, “да говоря за радостьта, която изпълни сърдцето ми предъ видъ възхитителнитѣ изгледи, или пъкъ за горещия копнежъ на душата ми, да имамъ и азъ часть въ радоститѣ на изкупенитѣ. Библията стана за мене сега една нова книга. Тя ми стана наистина единъ приятенъ, мѫдъръ разговорникъ ; всичко, което въ нейнитѣ учения ми бѣше неясно, тайнствено и тъмно, бѣ разпръснато отъ силната свѣтлина, която сега ме огрѣ отъ нейнитѣ свещенни страници. О, какъ блестяща и славна се яви истината! Всички противоречия и несвързаности, които по-рано намирахъ въ Писанията, изчезнаха ; и макаръ и да имаше още много текстове, за които, както виждахъ, ми липсваше пълно разбиране, все пакъ ми бѣше изгрѣла толкова много свѣтлина за освѣтлението на неясноститѣ, въ които дотогава се намирахъ, че при изучаването на Свещеното Писание сега азъ чувствувахъ единъ възторгъ, какъвто никога не вѣрвахъ, че бихъ постигналъ, като го изучавамъ”. (Bliss, р.р. 76, 77.)BC 267.2

“При тържественото убеждение, че тъй величествени събития, каквито бѣха предсказани въ Свещеното Писание, трѣбваше да се изпълнятъ въ разстояние на едно тъй кратко време, предъ менъ изпъкна съ голѣма настойчивость въпросътъ, какъвъ е моятъ дългъ къмъ свѣта предвидъ доказателствата, които бѣха запленили моята душа”. (Bliss, р. 81.) Миллеръ чувствуваше, че неговъ дългъ бѣше, да предаде и на другитѣ свѣтлината, която той бѣше получилъ. Той очакваше да срещне противоречия отъ страна на безбожнитѣ, но бѣше напълно увѣ-ренъ, че всички християни щѣха да се зарадватъ за надеждата да посрещнатъ Спасителя, Когото обичаха. Единственото му опасение бѣше, че много, въ голѣмата радость за славното освобождение, което тъй скоро щѣше да настане, биха приели учението, безъ да изпитатъ достатъчно тексто- ветѣ отъ Писанието, които доказваха тази истина. Той все още се бавѣше да ги изнесе публично, да не би, ако самъ се заблуждаваше, да стане причина за заблуждението и на други. Това го застави да провѣри още еднажъ доказателствата за своитѣ заключения и да изследва грижливо всѣка трудность, която му се изпрѣчваше. Той намѣри, че всички възражения изчезваха предъ свѣтлината на Божието слово, както мъглата предъ слънчевитѣ лжчи. Следъ петь прекарани по такъвъ начинъ години той бѣшe напълно убеденъ въ вѣрностьта на това, което подърѫаше.BC 267.3

Сега съ нова сила започна да му се налага дългътъ, да запознае и другитѣ съ онова, което, както той вѣрваше, Свещеното Писание ясно учеше. Той казва: “Като отивахъ по работата си, въ ушитѣ ми постоянно звучеше: Иди и разкажи на свѣта за опасностьта, въ която се намира. Следниятъ библейски текстъ ми изпъкваше винаги въ ума: ,Кога кажа на беззаконния: Беззаконнико, безъ друго ще умрешъ, а ти не кажешъ нищо, за да предпазишъ беззаконника отъ пѫтя му — тоя беззаконникъ ще умре за своя грѣхъ, но кръвьта му ще изискамъ отъ рѫката ти. Ако пъкъ си предпазилъ беззаконника отъ пѫтя му, за да се отвърне отъ него, но той не се е отвърналъ отъ пѫтя си — той ще умре за своя грѣхъ, а ти ще спасишъ душата си”. (Йез. 33:8. 9.) Азъ чувствувахъ, че много безбожни, ако можеха да бѫдатъ предупредени, биха се покаяли; и че, ако не бѫдѣxa предупредени, тѣхната кръвь щѣше да бѫде изисквана отъ моята рѫка”. (Bliss р. 92.)BC 268.1

Миллеръ започна да разпространява възгледитѣ си тихо, при удадени случаи, и се молѣше, поне единъ проповѣдникъ да съзнае необходимостьта и да се посвети на тѣхното разпространение. Но той не можеше да изтръгне изъ сърдцето си убеждението, че при проповѣдването на вестьта той самъ лично трѣбваше да изпълни своя дългъ. Въ мисъльта му постоянно изпъкваха думитѣ: Иди и кажи това на свѣта; неговата кръвь Азъ ще изисквамъ отъ рѫката ти. — Деветь години чака той, и на душата му винаги тежеше това бреме, докато въ 1831 г. той за пръвъ пѫть изложи публично основанията на своето вѣрване.BC 268.2

Както Елисей бѣ призованъ да остави воловетѣ си на нивата, за да получи кожуха, който го посвещаваше въ про-роческа служба, тъй и Вилхелмъ Миллеръ бѣ призованъ да напусне ралото и да разкрие предъ народа тайнитѣ на царството Божие. Съ трепетъ поде той дѣлото си, като водѣшe слушателиттѣ си стѫпка по стѫпка презъ пророческитѣ периоди къмъ пришествието Христово. Съ вcѣки опитъ той печелѣше сила и куражъ, понеже забелязваше широко-разпространеното внимание, което неговитѣ думи събуждаха.BC 268.3

Само поради това, че неговитѣ събратя по вѣpa, въ чиито думи той чуваше Божия зовъ, го подърѫаха, Миллеръ се реши да изложи публично възгледитѣ си. Той бѣше петдесетгодишенъ, но не свикналъ да говори публично. Гне-тѣше го едно чувство на неспособность за предстоящето му дѣло. Но още отъ началото неговитѣ старания за спасението на души бѣxa по забележителенъ начинъ благословени. Следъ първата му сказка последва едно религиозно пробуждане, при което бѣxa обърнати тринадесеть цѣли семейства, съ изключение на две личности отъ тѣхъ. Той бѣ веднага помоленъ да говори и на други мѣста, и почти навсѣкѫде последва живъ интересъ къмъ Словото Божие. Грѣшници се обръщаха, християни бѣxa подвижени къмъ по-голѣма преданность и деисти и вѣрующи биваха заставени да признаятъ библейскитѣ истини и християнската религия. Ония, между които той работѣше, свидетелствуваха: “Той спечелва една класа хора, които не се поддаватъ на влиянието на други мѫже”. (Bliss р. 138.) Неговата проповѣдь бѣше нагласена да събуди всеобщо разбиране на главнитъ нѣща въ религията и да обуздава преодоляващия по онова време свѣтски и плътски духъ.BC 268.4

Почти въ всѣки градъ като резултатъ отъ неговата проповѣдь се обръщаха много хора, а на нѣкои мѣста дори стотици. На много мѣста протестантскитѣ черкви почти отъ всички вѣроизповѣдания бѣxa отворени за него. Обикновено поканитѣ до Миллера идваха отъ проповѣдницитѣ на различнитѣ църкви. Той си направи за правило да не говори никѫде, кѫдето не бѣшe поканенъ; и все пакъ той се видѣ въ невъзможность да отговори дори и на половината отъ молбитѣ, съ които го отрупваха.BC 269.1

Много, които не приемаха неговитѣ възгледи относно точното време на второто Христово пришествие, все пакъ бѣxa убедени въ близостьта на Неговото идване и въ не-обходимостьта за едно приготовление. Въ нѣкои голѣми градове дейностьта на Миллера правѣшe явно впечатление. Кръчмари напущаха търговията си и обръщаха кръчмитѣ си въ салони за събрания; премахнати бѣxa игрални заведения; невѣрващи, деисти, универсалисти и дори най-пропаднали злодейци, нѣкои отъ които съ години не бѣxa стѫпвали въ черква, се бѣxa преобразили. Различнитѣ църковни общества въ всички градски квартали държаха почти всѣки часъ отъ деня молитвени събрания. Хора на работата се събираха по обѣдъ за молитва и славословие. Тамъ не владѣeшe никакво сантиментално възбуждение, обаче една всеобща тържественость бѣ обхванала духоветѣ на народа. Дейностьта на Миллера, подобно на онази на реформаторитѣ, убеждаваше повече разума и пробуждаше повече съвѣрстата, отколкото чувствата.BC 269.2

Въ 1833 г. Миллеръ получи отъ баптистката църква, къмъ която принадлежеше, позволение да проповѣдва. Много проповѣдници отъ неговото общество одобряваха дѣлото му, и по силата на тѣхното формално одобрение той продължаваше да върши дѣлото си. Той пѫтуваше и проповѣдваше непрекѫснато, макаръ и личната му дейность да се ограничаваше главно въ Нова Англия и срѣднитѣ щати. Дълги години подредъ той покриваше всички разноски отъ своята собствена каса, а и по-късно не получаваше дори толкова, за да покрива пѫтнитѣ разноски до различнитѣ мѣста, кѫдето биваше поканенъ. Тъй неговата публична работа, вмѣсто да му донесе печалба, бѣше за смѣтка на онова, което той притежаваше, тъй че презъ този откѫслекъ отъ неговия животъ то постоянно намаляваше. Той бѣше баща на голѣмо семейство; но тъй като всички се задоволяваха съ малко и бѣха трудолюбиви, неговитѣ имоти бѣха достатъчни както за тѣхната, тъй и за неговата издръжка.BC 269.3

Въ 1833 г., две години следъ като Миллеръ бѣ започналъ да проповѣдва публично доказателствата за скорошното Христово пришествие, се яви последното отъ ония знамения, които Спасительтъ бѣше обещалъ като предвестници за Своето пришествие. Исусъ бѣше казалъ: “Звездитѣ ще изпадатъ отъ небето”, а Йоанъ, като видѣ въ видение събитията, които трѣбваше да предвестяватъ Божия день, обяснява въ Откровението : “Звездитѣ небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна отъ силенъ вѣтъръ, хвърля незрѣлитѣ си смокини”. (Мат. 24:29 ; Откр. 6:13.) Това предсказание се изпълни ясно и очебийно чрезъ голѣмия метеоренъ дъждъ на 13 ноемврий 1833 г. Тоза бѣше най-разпространената и най-чудесната сцена на падащи звезди, каквато нѣкога е била известна. “Цѣлиятъ небосводъ надъ Съединенитѣ Щати бѣше по онова време въ продължение на нѣколко часа въ огнено движение. Още никога, отъ самото заселване въ тази страна, не се е явявало подобно природно явление, което да бѫде разглед-вано съ такава голѣма почуда отъ едната часть отъ населението, и съ такъвъ ужасъ и суматоха отъ другата часть”. “Онова величие и великолепенъ разкошъ и днесъ още живѣятъ прѣсни въ паметьта на нѣкои. Никога на земята не е падалъ дъждъ, по-гѫстъ отъ ония метеори ; и сѫщото явление се виждаше по всички небесни посоки. Съ една дума, цѣлиятъ небосводъ изглеждаше да е въ движение . . . Това представление, както списанието на професоръ Силманъ го описва, е било наблюдавано въ цѣла Северна Америка. . . При съвършено чисто и ясно небе, отъ 2 часа срѣднощь до настѫпването на дневната свѣтлина се извършваше непрекѫснато падане на ослѣпително блестящи небесни тѣла по цѣлото небе”. (Davens, American Progress, ch. 28.)BC 270.1

“Никой езикъ не може да опише достатъчно великолепието на онова величествено представление. . . Никой, който не го е видѣлъ самъ, не може да си състави подходяща представа за неговото великолепие. Изглеждаше, като че ли цѣлото звездно небе се бѣ съединило въ една точка близо до зенита и съ свѣткавична бързина стреляше напредъ своитѣ звезди по всички посоки на хоризонта ; и все пакъ тѣ не се изчерпваха : хиляди отъ тѣхъ бързо следваха пѫтя, който вече хиляди бѣха изминали, като че ли бѣха. създадени само за това”. (“ Christian Advocat and Journal”, 13 Dec. 1833.) “Една по-точна картина на едно смокиново дърво, което хвърля своитѣ смокини, когато бѫде разклатено отъ силенъ вѣтъръ, не би могла да се види”. (“ Portland Advertiser”, 26 Nov. 1833.)BC 271.1

Въ Ню-Йоркския “Journal of Commerce” отъ 14 ноемврий 1833 г. се яви една подробна статия върху това чудно природно явление, въ която се казва: “Никой мѫдрецъ или ученъ, доколкото зная, не е съобщавалъ нито писмено, нито устно за такова явление, като вчерашното. Преди 1800 години единъ пророкъ го бѣше точно предсказалъ, стига да се постараемъ да разбираме подъ звездопадане падане на звезди. . . въ единствено възможния смисълъ, въ който то може да бѫде буквално истинно”.BC 271.2

Тъй се яви последното отъ ония знамения за Неговото идване, за които Исусъ бѣше казалъ на ученицитѣ Си: “Тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата”. (Мат. 24:33.) Като следующе голѣмо събитие, което ставаше следъ това знамение, Йоанъ видѣ, че “небето се дръпна и се нави като свитъкъ, докато земята се затресе, и всѣка планина и островъ се отмѣстиха отъ мѣстата си, и безбожнитѣ търсѣха да се скриятъ, ужасени отъ присѫтствието на Сина Човѣшки”. (Откр. 6:12—17.)BC 271.3

Много очевидци на звездопадането гледаха на него като на предвестникъ за идващия сѫдъ, като на “единъ страшенъ образецъ, единъ сигуренъ предшественикъ, единъ милостивъ знакъ за оня великъ и ужасенъ день”. (Portland Advertiser, 26 Nov. 1833.) По този начинъ вниманието бѣ насочено върху изпълнението на предсказанието, и по такъвъ начинъ мнозина бѣха подбудени да обърнатъ внимание на вестьта за Христовото пришествие.BC 271.4

Въ 1840 год. друго едно забележително изпълнение на пророчеството обърна голѣмо внимание. Две години преди това Йосия Личъ, единъ отъ рѫководящитѣ проповѣдници, които проповѣдваха Христовото пришествие, бѣше публикувалъ едно тълкувание на Откровение 9 глава, въ която бѣ предсказано падението на Османското царство. Споредъ неговитѣ пресмѣтания тази мощь трѣбваше да бѫде съборена отъ престола презъ августъ 1840 год., и само малко дни преди това събитие той писа : “Ако приемемъ, че първиятъ периодъ отъ 150 години се е точно изпълнилъ, преди Константинъ XI да стѫпи на престола съ позволението на турцитѣ, и че 391 години и 15 дни започваха съ свършването на първия периодъ, то тѣ трѣбва да свършватъ на 15 августъ, когато може да се очаква, че османската мощь въ Константинополъ ще бѫде сломена. И азъ вѣрвамъ сигурно, че това ще бѫде тъй”. (Signs of fhe Times and Еxpositors of Prophecy, Aug. 1840.)BC 271.5

Тъкмо въ отбелязаното време Турция прие чрезъ своя пълномощникъ закрилата на съюзенитѣ велики европейски сили и по такъвъ начинъ бѣ поставена подъ надзора на християнскитѣ народи. Това събитие изпълни точно предска-занието. Когато това бѣ оповестено, мнозина получиха убеж-дението, че принципитѣ на тълкуването на пророчествата, както ги бѣха приели Миллеръ и неговитѣ съмишленици, сѫ вѣрни, и по такъвъ начинъ адвентното движение получи чудесенъ тласъкъ напредъ. Учени и уважавани мѫже се съединиха съ Миллера, за да проповѣдватъ и провъзгласяватъ вестьта. За това отъ 1840 до 1844 дѣлото се разпространи бързо.BC 272.1

Вилхелмъ Миллеръ притежаваше голѣми духовни дарби ; тѣ бѣха развити още повече чрезъ обмисляне и изучаване. Къмъ тѣхъ той прибави мѫдростьта на Небето, като влѣзе въ връзка съ Източника на мѫдростьта. Той бѣше мѫжъ съ истинска стойность и бѣше уважаванъ и цененъ навсѣкѫде, кѫдето се ценѣше честностьта на характера и нравственитѣ преимущества. Той притежаваше истинска сърдечна любезность, свързана съ християнско смирение и мощно самообладание, бѣше внимателенъ и любезенъ къмъ всички, готовъ да изслуша мненията на другитѣ и да обсѫжда привежданитѣ отъ тѣхъ доказателства. Безстрастно и безъ възбуждение провѣряваше той всички теории и учения съ словото Божие ; и неговата здрава мисъль, както и основното му познание на Светото Писание му помагаха да оборва заблудитѣ и да изобличава лъжитѣ.BC 272.2

И все пакъ той продължи дѣлото си не безъ тежка съпротива. Съ него се случи, както съ реформаторитѣ преди него ; истинитѣ, които той проповѣдваше, не бѣха бла-госклонно приети отъ обичнитѣ на народа учители. Тъй като не можеха да подърѫатъ своето становище чрезъ Писанията, тѣ бѣха принудени да търсятъ подкрепа въ изразитѣ и ученията на човѣци, въ преданията на отцитѣ. Но словото Божие бѣше единственото приемано.отъ проповѣдницитѣ на адвентната истина свидетелство. “Библията и само Библията !” — бѣше тѣхниятъ лозунгъ. Липсата на библейски доказателства отстрана на тѣхнитѣ противници бѣ замѣстена съ присмѣхи и подигравки. Време, срѣдства и та- ланти се употрѣбяваха, за да се опозорятъ ония, които ги предизвикваха само чрезъ това, че съ радость очакваха връщането на своя Господь и се стремѣха да водятъ единъ святъ животъ и да напомнятъ на другитѣ да се приготвятъ за Неговото явление.BC 272.3

Полагани бѣха сериозни старания, за да се отклони вниманието на народа отъ Христовото пришествие. Считаше за грѣхъ, за нѣщо, отъ което хората трѣбваше да се срамуватъ, изследването на предсказанията, които се отнасяха за Христовото идване и за края на свѣта. По такъвъ начинъ обичанитѣ отъ народа проповѣдници подкопаха вѣрата въ словото Божие. Тѣхнитѣ учения правѣха чочѣцитѣ невѣрващи, и мнозина се чувствуваха свободни да постѫпватъ споредъ собственитѣ си безбожни похоти. А причинителитѣ на това зло набедиха адвентиститѣ като виновни за това зло.BC 273.1

Докато Миллеровото име привличаше къмъ себе си множество разумни и внимателни слушатали, то рѣдко бѣ споменавано въ религиозната преса, съ изключение на случаитѣ, когато го представяха смѣшенъ или го обвиняваха. Равнодушнитѣ и безбожнитѣ, които бѣха останали смѣли поради държането на нѣкои религиозни учители, се заеха старателно да натрупатъ позоръ върху него и неговото дѣло, служейки си съ безсрамни изрази, съ неприлични и богохулни остроумия и шеги. Побѣлѣлиятъ мѫжъ, който бѣше напусналъ удобствата на своето домашно огнище, за да пѫтува на собствени разноски отъ градъ въ градъ, отъ мѣсто на мѣсто, като непрекѫснато се стараеше да проповѣдва на свѣта тържественото предупреждение за предстоящия сѫдъ, бѣ позорно хуленъ като фантазьоръ, лъжецъ и дързъкъ хитрецъ.BC 273.2

Натрупанитѣ върху него подигравки, клевети хули и предизвикаха дори въ свѣтската преса негодуваща съпротива.BC 273.3

“Да се отнасяме тъй лекомислено и шеговито къмъ единъ предметъ съ такава голѣма важность и страшни последствия”, обясняваха свѣтски мѫже, “значи не само да се подиграваме съ чувствата на неговия представитель и защитникъ, но и да осмиваме деня на сѫда, дори самото Божество, и да се забавляваме съ ужаситѣ на оня сѫдъ”. (Bliss, р. 183.)BC 273.4

Причинительтъ на всичкото зло се опитваше не само да работи противъ действието на адвентната весть, но дори да погуби самия веститель. Миллеръ прилагаше на практика библейската истина върху сърдцата на слушателитѣ си, изобличаваше грѣховетѣ имъ и обезпокояваше тѣхното самодоволство, и неговитѣ прости, умѣстни думи възбуждаха тѣхната враждебность. Когато църковнитѣ чле- нове възставаха явно противъ него, по-долнитѣ класи отъ народа бѣxa насърдчени да отидатъ още по-далечъ, и враговетѣ му крояха планове, да отнематъ живота му на излизане отъ събранието. Но свети ангели се намираха между тълпата, и единъ отъ тѣхъ, въ образа на единъ мѫжъ, хвана подъ рѫка този Божий рабъ и го изведе безопасно посрѣдъ разгнѣвената народна тълпа. Неговото дѣло още не бѣше завършено, и сатана и неговитѣ пратеници бѣха разочаровани въ намѣренията си.BC 273.5

Въпрѣки всичката съпротива, обаче, адвентната весть бѣше направила дълбоко впечатление. Дузинитѣ и стотици събрания дотогава, сега бѣха се обърнали въ толкова хиляди. Различнитѣ общества бѣxa значително нарастнали; но следъ известно време, духътъ на съпротивата се откри и противъ тѣзи обърнати, и църквитѣ започнаха да мъмрятъ и наказватъ ония, които сподѣляха Миллеровитѣ възгледи. Това техно отнасяне предизвика единъ писменъ отговоръ отъ негова страна въ форма на мемоаръ (паметописание) до християнитѣ отъ всички общества, въ което той настояваше да му се докаже заблуждението му отъ Библията, въ случай, че ученията му били фалшиви.BC 274.1

“Какво сме повѣрвали ние”, казваше той, “безъ да ни е предложено да вѣрваме отъ Словото Божие, което, както сами вие признавате, е правилото, и то единственото, за нашата вѣра и за живота ни ? Какво сме направили, който е могло да предизвика такива горчиви обвинения отъ амвона и отъ пресата противъ насъ и да ви даде справедливъ поводъ да ни изключвате отъ вашитѣ черкви и вашитѣ общества ?” “Ако не сме прави, посочете, въ що се състои нашата неправда ; посочете ни отъ Словото Божие, че сме въ заблуждение. Подигравки понесохме достатъчно ; чрезъ тѣхъ ние никога не ще бѫдемъ убедени, че нѣмаме право; само Словото Божие може да промѣни нашитѣ възгледи. Нашитѣ заключения бѣха извлѣчени съ обмисляне и молитва, тъй като ние намѣрихме доказателствата въ Свещеното Писание”. (Bliss, р. 250—252.)BC 274.2

Отъ столѣтие на столѣтие предупрежденията, които Богъ е изпращалъ чрезъ рабитѣ Си на свѣта, сѫ били посрѣщани отъ сѫщото съмнение и нѣверие. Когато безбожието на предпотопнитѣ хора Го застави да нанесе потопъ надъ земята, Той най-напредъ имъ съобщи намѣрението Си, за да можеха тѣ да иматъ възможность да се отвърнатъ отъ лошитѣ си пѫтища. Сто и двадесеть години звучеше въ ушитѣ имъ предупредителниятъ зовъ да се покаятъ, за да не се открие Божиятъ гнѣвъ въ погубването имъ. Но тази весть имъ се виждаше като суетна приказка, и тѣ не ѝ вѣрваха. Одързостени въ безбожието си, тѣ се подиграваха на Божия пратеникъ, презираха умоленията му и дори го обвиняваха въ дързость. Какъ може да се осмѣли единъ човѣкъ да застане противъ голѣмцитѣ на земята ? Ако Ноевата весть бѣше вѣрна, защо цѣлиятъ свѣтъ да не я познае и повѣрва ? Какво е твърдението на единъ човѣкъ спрямо мѫдростьта на хиляди ? — Тѣ нито поискаха да повѣрватъ предупреждението, нито да потърсятъ прибѣжище въ ковчега.BC 274.3

Подигравателитѣ посочваха на нѣщата въ природата, на неизмѣнното редуване на годишнитѣ времена, на синьото небе, което още никога не бѣше изпращало дъждъ, на зеленитѣ ливади, които нѣжна роса освежаваше нощемъ, и викаха : Не говори ли той басни ? — Съ презрение обявиха тѣ проповѣдника на правдата за дивъ фантазьоръ, продължаваха още по-ревностно да тичатъ следъ удоволствия и останаха по-упорити отъ всѣкога въ лошитѣ си пѫтища. Но тѣхното невѣрие не попрѣчи да се изпълни предсказаното събитие. Богъ дълго търпѣ тѣхното безбожие и имъ даде доволно случай за покаяние; но въ опредѣленото време Неговитѣ сѫдби се изсипаха надъ отхвърлилитѣ Неговата благодать.BC 275.1

Христосъ обяснява, че и при Неговото пришествие ще владѣе подобно невѣрие. Човѣцитѣ въ Ноевото време “не узнаха, докле дойде потопътъ и изтрѣби всички — тъй ще бѫде и пришествието на Сина Човѣчески”, както самъ Спасительтъ бѣше казалъ. (Мат. 24:39.) Когато официалниятъ Божий народъ се съедини съ свѣта, живѣе, както той живѣе и участвува въ забраненитѣ му удоволствия ; когато разкошътъ въ свѣта се обърне въ черковенъ разкошъ; когато свадбенитѣ камбани биятъ и всички очакватъ за дълги години да продължава свѣтското сѫществувание — тогава тъй внезапно, както пада свѣткавицата отъ небето, ще настане краятъ на тѣхнитѣ блестящи мечти и на измамливитѣ имъ надежди.BC 275.2

Както изпрати служителя Си да предупреди свѣта за предстоящия потопъ, тъй Богъ е изпратилъ и избрани пра-теници, за да обявятъ приближаването на последния сѫдъ. И както Ноевитѣ съвременници осмиваха подигравателно предсказанията на проповѣдника на правдата, тъй и въ времето на Миллера много, дори такива, които претендираха да сѫ отъ Божия народъ, се подиграваха на предупреждението.BC 275.3

Защо учението и проповѣдьта за Христовото пришествие бѣха тъй недобре посрещнати въ черквитѣ ? Докато идването на Господа носи гибель и ужасъ за безбожнитѣ, за праведнитѣ то носи радость и надежда. Тази велика истина е служила на вѣрнитѣ Богу презъ всичкитѣ времена за утеха. Защо сега тя, както и авторътъ ѝ, бѣха станали за Неговия народъ камъкъ на препъване и канара на съб- лазънь ? Нали самъ Спасительтъ бѣше далъ на ученицитѣ Си обещанието: “.И когато ида и ви приготвя мѣсто, пакъ ще дойда и ще ви взема при Мене си, за да бѫдете и вие,, дето съмъ Азъ” (Йоанъ 14:3) ? Виждайки отнапредъ изоставеностьта и мѫката на последователитѣ Си, състрадателниятъ Изкупитель натовари ангели да ги утешаватъ съ увѣрението, че Той щѣше лично да дойде втори пѫть, и то точно тъй, както се бѣше възнесълъ на небето. Докато ученицитѣ стояха тамъ и гледаха къмъ небето, за да видятъ последното сияние отъ Онзи, когото обичаха, вни-манието имъ бѣ обърнато къмъ думитѣ : “Мѫже галилейци, какво стоите и гледате къмъ небето ? Този Исусъ, Който се възнесе отъ васъ на небето, ще дойде по сѫщия начинъ, както Го видѣхте да отива на небето”. (Деян. 1:11.) Тази весть на ангелитѣ раздуха въ тѣхъ отново огъня на надеждата. “Ученицитѣ се върнаха въ Йерусалимъ съ голѣма радость. И бѣxa винаги въ храма, като славѣxa и благославяха Бога”. (Лука 24:52.53.) Тѣ се радваха не, задето Исусъ се бѣше отдѣлилъ отъ тѣхъ и сега тѣ оставаха сами въ борбата съ изпитанията и изкушенията на свѣта, но поради увѣрението на ангела, че Исусъ пакъ щѣшe да дойде.BC 275.4

И сега известието за Христовото идване, както тогава, когато то бѣше донесено на пастиритѣ отъ ангелитѣ, трѣбваше да бѫде една весть на голѣма радость. Всички, които наистина обичатъ Спасителя, само съ радость могатъ да поздравятъ основаната на Словото Божие весть, вестьта, че Оня, Който е главниятъ предметъ на тѣхната надежда за вѣченъ животъ, ще дойде пакъ — и не както при първото Си идване, за да бѫде подиграванъ, презиранъ и отхвърленъ, но въ сила и слава, за да избави народа Си. Всички, които не обичатъ Спасителя, желаятъ Той да не дойде, и не може да се даде по-основателно доказателство за отпадъка на черквитѣ отъ Бога и за огорчението и враждебностьта, които тази изпратена отъ Бога весть предизвиква у тѣхъ.BC 276.1

Който приемаше вестьта за Христовото пришествие съзнаваше необходимостьта отъ покаяние и смирение предъ Бога. Мнозина дълго се клатушкаха насамъ-натамъ между Христа и свѣта, но сега чувствуваха, че бѣше време да заематъ едно твърдо становище. “Всичко, що се отнася до вѣчностьта, взе за тѣхъ необикновена важность. Небето имъ бѣ приближено, и тѣ се почувствуваха виновни предъ Бога”. (Bliss, р. 146.) Християни се пробуждаха за новъ духовенъ животъ. Tѣ схващаха, че времето е кратко, и че онова, което тѣ искаха да направятъ за своитѣ съчовѣци, трѣбваше скоро да се направи. Земното остана на заденъ планъ, вѣчностьта като че се разкриваше предъ тѣхъ, и отнасящитѣ се за вѣчното блаженство или мѫки на душата нѣща засѣнчаваха всички временни въпроси. Божиятъ Духъ почиваше на тѣхъ и даваше голѣма сила на сериозния имъ позивъ къмъ братя и къмъ грѣшници, да се приготвятъ за Божия день. Мълчаливото свидетелство на тѣхния всѣкидневенъ животъ бѣше за привидно благочестивитѣ и непокаянитѣ черковни членове единъ постояненъ упрѣкъ. Тѣ искаха да не имъ се прѣчи на ламтежа имъ за удоволствия, на наклонностьта имъ да трупатъ пари и на стремежа имъ за свѣтски почести. По такъвъ начинъ произлѣзе враждебность и съпротива противъ адвентната истина и нейнитѣ водители.BC 276.2

Тъй като доказателствата отъ пророческитѣ периоди се оказаха непоклатими, противницитѣ се стараеха да оставятъ на страна изследването на този предметъ, като учеха, че пророчествата били запечатани. Тъй протестантитѣ тръгнаха по стѫпките на римокатолицитѣ. Докато папската черква задърѫаше Библията отъ мирянитѣ, протестантските черкви твърдѣха, че една важна часть отъ Светото Слово, и то онази часть, която особено представя истини, отнасящи се за нашето време, не можела да бѫде разбрана.BC 277.1

Проповѣдници и народъ обясняваха, че Данииловитѣ пророчества и Откровението били неразбираеми тайни. Но Христосъ бѣше обърналъ вниманието на ученицитѣ Си относно събитията, които щѣха да се сбъднатъ въ тѣхното време, върху думитѣ на пророкъ Даниила, казвайки : “Който чете, нека разбира”. (Мат. 24 : 15.) На твърдението, че Откровението било една тайна, която не можела да бѫде разбрана, противоречи вече самото заглавие на тази книга: “Откровение на Исуса Христа, що му даде Богъ, за да покаже на рабитѣ Си онова, което трѣбва да стане скоро. . . Блаженъ е оня, който чете, и ония, които слушатъ думитѣ на пророчеството и пазятъ писаното въ него : защото времето е близо”. (Откр. 1 : 1—3.)BC 277.2

Пророкътъ казва : “Блаженъ е оня, който чете”. Има такива, които не искатъ да четатъ ; за такива и не се отнася блаженството. “И които слушатъ” : има нѣкои, които избѣгватъ да слушатъ каквото и да е относно пророчествата ; тъй благословението не се отнася и за тази класа хора. “И пазятъ писаното въ него” : Мнозина не искатъ да обръщатъ внимание на съдърѫащитѣ се въ Откровението предупреждения и наставления ; и тѣ не могатъ да претендиратъ за обещаното благословение. Всички, които осмиватъ предсказанията и се подиграватъ съ даденитѣ въ тѣхъ важни символични образи, всички, които не искатъ да преобразятъ живота си и да се приготвятъ за идването на Човѣшкия Синъ, ще останатъ безъ благословение.BC 277.3

Какъ човѣци, противъ божественото свидетелство, се осмѣляватъ да учатъ, че Откровенито било тайна, която стояла надъ постиженията на човѣшкото разбиране? То е една разкрита тайна, една отворена книга. Изучването на Откровението насочва мислитѣ къмъ Данииловитѣ пророчества ; и дветѣ книги съдърѫатъ извънредно важни указания, които Богъ е далъ на човѣцитѣ относно събитията, които ще, настанатъ въ края на свѣтовната история.BC 277.4

На Йоана бѣ разкрита дълбока и поразителна гледка въ опитноститѣ на църквата. Той видѣ положението, опасноститѣ, борбитѣ и окончателното освобождение на Божия народъ. Той чу последнитѣ вести, които трѣбваше да причинятъ узрѣването на земната жетва, или като снопове за небеснитѣ житници, или като снопове за огъня на унищожението. Извънредно важни нѣща, особено за последната църква, му бѣха разкрити, за да могатъ ония, които биха се обърнали отъ заблудата къмъ истината, да бѫдатъ осведомени относно предстоящитѣ имъ опасности и борби. Никой не бива да остане въ тъмнина относно идващитѣ събития на земята.BC 278.1

А защо е това всеобщо разпространено невежество относно една тъй важна часть отъ Писанията ? Откѫде е това всеобщо отвръщане отъ изследването на тѣхнитѣ учения ? Това е резултатъ отъ единъ добре пресмѣтнатъ планъ на княза на тъмнината, да скрие отъ човѣцитѣ онова, чрезъ което биха били разкрити неговитѣ измами. Отъ тѣзи съображения и Христосъ, Авторътъ на Откровението, като предвиждаше борбата противъ изучването на Откровението, изговори едно благословение за всички, които четатъ, слушатъ и пазятъ думитѣ на пророчеството.BC 278.2