Епизод 9—Швейцарскиятъ реформаторъ

Въ избора на инструменти за реформирането на черквата се вижда сѫщиятъ божественъ планъ, както при основаването й. Небесниятъ Учитель остави настрана голѣмцитѣ на земята, знатнитѣ и богатитѣ, привикнали да получаватъ похвали и почить отъ народа. Изпълнени съ гордость и щеславно върховенство, тѣ не можаха нито да съчувствуватъ на своитѣ подобни, нито пъкъ да станатъ съработници на смирения Назарянинъ. Къмъ невежитѣ, обречени на тежъкъ трудъ рибари отъ Галилея бѣ отправена поканата : “Вървете следъ Мене, и Азъ ще ви направя ловци на човѣци”. (Матея 4 : 19.) Тѣзи ученици бѣxa смирени и наклонни да се учатъ, бѣxa малко повлияни отъ фалшивитѣ учения на времето си, и затова Спасичельтъ можеше да ги обучи и възпита за Своя служба. Така бѣ и въ днитѣ на великата реформация. Вождоветѣ на реформацията бѣxa мѫже отъ скроменъ произходъ, мѫже, които бѣxa най-свободни отъ гордость и религиозенъ фанатизъмъ между съвременицитѣ си. Богъ Си служи съ скромни инструменти, за да постигне голѣми ycпѣxи. По този начинъ славата не се приписва на човѣци, но на Този, Който действува пocpѣдствомъ тѣxъ, за да вършатъ волята Му и дѣлото Му, споредъ както Нему е угодно.BC 136.1

Нѣколко седмици следъ рождението на Лютера въ хижата на единъ рудокопачъ отъ Саксония, въ една овчарска колиба на Алпитѣ се роди Улрихъ Цвингли. Срѣдата и първото възпитание на Цвингли бѣxa такива, че го подготвяха за бъдещата му мисия. Отгледванъ всрѣдъ сцени на природна грандиозность, красота и страхотно великолепие, чувството на Божието величие, могѫщество и върховенство рано се отпечата въ душата му. Историитѣ за геройскитѣ подвизи, извършени изъ роднитѣ планини, възпламеняваха младежкия му ентусиазъмъ. До нозетѣ на набожната си баба той слушаше нѣколкото скѫпоценни библейски разкази, които тя бѣ подбрала изъ църковнитѣ легенди и предания. Съ голѣмъ интересъ слушаше той разказа за живота на патриарсите и пророцитѣ, за овчаритѣ, които пазѣха стадата си по палестинскитѣ хълмове, кѫдето ангели имъ съобщиха за детето въ Витлеемъ и за човѣка на Голгота.BC 136.2

Както Хансъ Лютеръ, и бащата на Цвингли желаеше синътъ му да получи добро образование, и момчето рано напусна родната си долина, кѫдето за пръвъ пѫть бѣ видѣло бѣлъ свѣтъ. Умътъ му бързо се развиваше и скоро изпъкна въпросътъ, кѫде да се намѣрятъ добри учители за него. На тринадесеть годишна възрасть той отиде въ Бернъ, кѫдето тогава се намираше най-знаменитото швейцарско училише. Тамъ младежътъ се срещна съ опасность, която застрашаваше неговото бѫдеще: калугеритѣ полагаха решителни усилия, за да го подмамятъ да отиде въ монастиръ. Доминиканскитѣ и францисканскитѣ монаси си съперничеха за благоволението на народа. Тѣ се стараеха да си го осигурятъ чрезъ блѣскава украса на черквитѣ, великолепни церемонии и примамки съ прочути мощи и чудотворни икони.BC 137.1

Доминиканцитѣ видѣха, че ако можеха да спечелятъ този младъ и талантливъ младежъ, тѣ биха имали за себе си източникъ за печалби и почести. Извънредната му младость, естественитѣ му дарби като писатель и ораторъ, гениятъ му за музика и поезия биха били по-успѣшни за привличане народа къмъ богослуженията и за увеличаване тѣхнитѣ приходи, отколкото всичкитѣ тѣхни великолепия. Чрезъ имама и ласкателство тѣ се опитваха да примамятъ Цвингли да влѣзе въ тѣхния орденъ. Като студентъ въ училище, Лютеръ се бѣ заровилъ въ монашеската килия и щѣше да бѫде изгубенъ за свѣта, ако Провидението не го бѣ освободило. Цвингли не трѣбваше да изпадне въ тази опас-ность. Благодарение на Божието провидение, неговиятъ баща се научи за замислитѣ на монаситѣ. Не желаейки никакъ да остави сина си да тръгне по тѣхния безполезенъ и ленивъ животъ, и виждайки, че многообещаващето му бѫдеще бѣ изложено на рискъ, той му заповѣда да се върне веднага въ кѫщи.BC 137.2

Младежътъ послуша ; но той не можа да остане за дълго въ своята родна долина, и скоро следъ това отиде да следва своитѣ науки въ Базелъ. Тамъ именно той чу за пръвъ пѫть проповѣдването на евангелието за Божията милость. Виттенбахъ, учитель по древнитѣ езици, докато изучавалъ гръцки и еврейски, се запозналъ съ Светитѣ Писания, и по този начинъ лѫчи отъ божестена свѣтлина се изливаха надъ умоветѣ на намиращитѣ се подъ негово рѫководство студенти. Той учеше, че има една истина, много по-стара, съ безкрайно по-голѣма стойность, отколкото теориитѣ на ученитѣ и философитѣ, а именно, че Христовата смърть е единствениятъ откупъ за грѣшника. Тѣзи думи бѣха за Цвингли първитѣ зари, които предшествуваха утрото.BC 137.3

Наскоро младиятъ студентъ бѣ повиканъ отъ Базелъ, за да встѫпи въ своето житейско призвание. Първото му работно поле бѣше една енория въ Алпитѣ, много близка до родната му долина. Получилъ назначение като свещеникъ, той се отдаде съ всичката си душа на изучаване божествената истина. “Той добре съзнаваше”, казва единъ следващъ реформаторъ, “колко много трѣбва да знае онзи, на когото е повѣрено Христовото стадо”. (Wylie, b. 8, ch. 5.) Колкото повече изучаваше той Писанията, толкова по-ясно изпъкваше предъ него противоречието между истинитѣ въ тѣхъ и лъжеученията на Римъ. Той възприе Библията като слово Божие, като единствено, достатъчно, непогрѣшимо правило. Той разбра, че словото трѣбваше да бѫде и свой собственъ тълкуватель. Затова не се осмѣляваше да тъл-кува Свещенитѣ Писания, за да подърѫа нѣкоя предначертана теория или учение, но считаше за свой дългъ да разучи тѣхното положително, прямо значение. Цвингли използваше всѣко срѣдство, за да получи пълно и правилно разбиране значението имъ, и призоваваше помощьта на Светия Духъ, който, споредъ него, обясняваше и откриваше тайнитѣ на всички, които изпитватъ словото съ искреность и съ молитва.BC 138.1

“Писанията, — казваше Цвингли, — идатъ отъ Бога, а не отъ човѣка. Който е освѣтенъ отъ горе, разбира, че тѣхниятъ езикъ е езикъ на Бога. Словото Божие... не може да погрѣши ; то е ясно, само се обяснява, само се разкрива, просвѣтлява душата съ спасение и благодать, утешава я въ Господа, смирява я така, че тя забравя и се отказва отъ себе си и се свързва съ Бога”. (Wylie b. 8, ch. 6.) Цвингли изпита самъ вѣрностьта на тѣзи думи. Говорейки за опитностьта си отъ това време, той писа по-после : “Когато. .. започнахъ да се отдавамъ специално на Свещенитѣ Писания, философията и схоластиката постоянно почнаха да ми причиняватъ недоумение. Най-сетне азъ дойдохъ на това решение: Азъ трѣбва да оставя всичко досегашно и да търся свѣтлината отъ Бога единствено чрезъ Неговото слово. Тогава почнахъ да моля Бога за Неговата свѣтлина, и изучаването на Писанията започна да ми става много полесно”. (Vylie, b. 8, ch. 6.)BC 138.2

Цвингли не получи истината отъ Лютера. “Ако Лютеръ проповѣдва Христа, — казваше швейцарскиятъ реформаторъ, — тогава той върши това, което и азъ върша ; тѣзи, които сѫ доведени чрезъ него при Христа, надвишаватъ въ численость онѣзи, които сѫ отведени тамъ чрезъ мене. Но нищо ! Язъ не желая да нося друго име, освенъ онова на Христа, на Когото съмъ служитель, и Който единственъ е мой началникъ. Никога нито азъ съмъ писалъ една буква на Лютера, нито Лютеръ на мене. И защо ? За да се по- каже на всички, доколко Духътъ Божий е съгласенъ съ себе си, понеже, безъ нѣкога да сме се чули, ние поучаваме съ такава еднаквость истината на Исуса Христа”. (D’Aubigne, b 8, ch. 9.)BC 138.3

Въ 1516 година Цвингли бѣ извиканъ за проповѣдникъ въ монастира при Айнсиделнъ. Тамъ той трѣбваше да намѣри случай и разбере по-добре покварата на Римъ, и като реформаторъ да упражни влияние, което трѣбваше да се разпростре далечъ задъ Алпитѣ. Въ числото на многото измами въ Айнсиделнъ бѣшe и образътъ на Дева Мария, за който се казваше, че ималъ силата да върши чудеса. Надъ входнитѣ монастирски врата имаше надписъ : “Тукъ се получава пълно опрощение на грѣxoвe”. Презъ цѣлата година богомолци посещаваха олтара на Дева Мария, а въ голѣмия годишенъ праздникъ на нейното освещение се стичаха множества отъ всички кътове на Швейцария, а дори и отъ Франция и Германия. Много огорченъ отъ това зрелище, Цвингли използва случая, за да проповѣдва на тѣзи поклонници — роби на суевѣрието — свобода чрезъ евангелието.BC 139.1

“Не си въображавайте, — имъ каза той отъ амвона,— че Богъ е повече въ този храмъ, отколкото на друго мѣсто въ Своето творение. Каквато и да е страната, която населявате, Богъ ви заобикаля и ви чува.. . и то така добре, както тука въ Айнсиделнъ. Могатъ ли безполезни дѣла, дълги пѫтешествия, жертви, образи, упованието въ Дева Мария или светиитѣ да ви осигурятъ Божията благодать ? . .. Какво ползватъ дългитѣ молитви ? Каква сила има лъскавата килимявка, гладко остриганата глава, дългата и развѣваща се мантия или обшититѣ съ злато чехли ? ... Богъ гледа само сърдцето ; а нашитѣ сърдца съ далечъ отъ Него.. . ” “Христосъ, — прибави той, — Който се е пожертвувалъ еднажъ на кръста, е жертвата, която е достатъчна презъ всички вѣкове за гpѣxoветѣ на всички вѣрни”. (D’ Au-bigne, b. 8, ch. 5.)BC 139.2

За много слушатели тѣзи думи бѣха неприятни. Тѣ бѣха неприятно изненадани, когато узнаха, че тѣхното уморително пѫтешествие бѣше безполезно. Тѣ не можеха да разбератъ прощение, което да имъ бѫде даромъ дадено чрезъ Христа. Пѫтьтъ за небето, трасиранъ отъ Римъ, имъ се струваше достатъченъ. Тѣ не бѣха наклонни да търсятъ по-добъръ. За тѣхъ бѣ по-лесно да повѣрятъ спасението си на свещеници и папа, отколкото да се стремятъ къмъ сърдечна чистота.BC 139.3

Но други приемаха съ радость благата весть за из-куплението чрезъ Исуса Христа. Предписанитѣ имъ отъ Римъ обряди не имъ бѣха донесли миръ, и тѣ приемаха съ вѣра изкуплението чрезъ кръвьта на Спасителя. Тѣзи по- следнитѣ се връщаха по своитѣ домове и занасяха тамъ скѫпата свѣтлина, която бѣxa получили. Така истината се разпръсваше отъ градъ въ градъ и отъ село на село, и числото на богомолцитѣ предъ олтара на Дева Мария значително намалѣ. Това причини като следствие намаление на волнитѣ пожертвувания, а следователно и на заплатата на Цвингли, която се отдѣляше отъ последнитѣ. Но всичко това му причини само радость, защото той видѣ, че силата на фанатизма и суеверието се пречупваше.BC 139.4

Първенцитѣ на черквата не затваряха очитѣ си за работата на Цвингли. Tѣ вѣpeaxa да го спечелятъ за своето дѣло чрезъ похвали, и за момента тѣ се въздърѫаха да му се мѣсятъ. Въ този промежутъкъ истината печелѣше сърдцата.BC 140.1

Работата на Цвингли въ Айнсиделнъ го подготвяше за действия върху едно по-обширно поле, кѫдето той не закъснѣ да се яви. Следъ три години той бѣ извиканъ за проповѣдникъ на катедралата въ Цюрихъ. Този градъ бѣше тогава най-голѣмиятъ въ Швейцарската конфедерация, и всичко, което ставаше тамъ, имаше голѣмо влияние. Духовнитѣ лица, на чиято покана се отзова Цвингли въ Цюрихъ, му дадоха да разбере, че тѣ не желаеха нововъведения.BC 140.2

“Полагайте всички усилия — казваха тѣ — да събирате приходи за черквата, безъ да пропуснете и най-малкия. Било отъ амвона, било при изповѣднята вие трѣбва да поощрявате вѣрващитѣ да плащатъ всички десятъци и приношения, като чрезъ волните си пожертвувания да показватъ любовьта си къмъ черквата. Ще полагате грижи за увеличение приходитѣ отъ болни, отъ литургии и изобщо отъ всѣка черковна наредба”. “Къмъ вашитѣ длъжности спадатъ още и причастяването, проповѣдването и грижата за стадото”, прибавяха неговитѣ наставници. “Обаче вие можете да си вземете помощникъ за тѣзи странични служби, а особено за проповѣдването. Вие ще причастявате само знатнитѣ, и то когато сте повикани; забранява ви се да вършите това безъ различаване на личноститѣ”. (D’Aubigne, b. 8, ch. 6.)BC 140.3

Цвингли слушаше мълчаливо, и следъ като изрази благодарностьта си за поканата на този важенъ постъ, въ отговоръ на думитѣ имъ той започна да обяснява дѣлото, което възнамѣряваше да върши. “Животътъ на Исуса — каза той — е дълго време скриванъ отъ народа. Азъ ще проповѣдвамъ особено евангелието отъ Матея, глава следъ глава, следвайки влиянието на Светия Духъ, извличайки всичко отъ източниците на Писанието, изпитвайки неговитѣ дълбочини, сравнявайки пасажъ съ пасажъ и търсейки тълкуванието му съ постоянна и усърдна молитва. За Божия слава, за слава на Неговия Единороденъ Синъ, на действи- телното спасение на души и тѣхното назидание въ истинската вѣpa ще посвѣтя азъ службата си”. Макаръ нѣкои свещеници да не одобриха неговия планъ и да се опитваха да го разубедятъ, Цвингли остана непоколебимъ. Той заяви, че не възнамѣрява нѣкакъвъ новъ методъ, а само стария, употрѣбяванъ отъ църквата въ по-раншни и по-чисти времена.BC 140.4

Събуденъ бѣ вече интересъ за истинитѣ, които той поучаваше, и народътъ многочислено се стичаше да слуша неговата проповѣдь. Мнозина, които бѣxa отдавна престанали да посещаватъ службитѣ, станаха негови слушатели. Той започна своето проповѣдничество, четейки и разглеждайки предъ своитѣ слушатели вдъхновения разказъ за живота, ученията и смъртьта на Исуса. Тамъ, както и въ Айнсиделнъ, той представи Божието слово като единственъ непогрѣшимъ авторитетъ, и смъртьта на Спасителя като единствена и достатъчна жертва. “При Христа искамъ да ви заведа”, казваше той ; “при Христа, истинския източникъ на спасението”. Хора отъ всички класи, сѫдии и студенти, занаятчии и селяни се трупаха около реформатора и го слушаха съ дълбокъ интересъ. Той не само възвестяваше спасението, но и смѣло изнасяше пороцитѣ на своето време. Много, връщайки се отъ катедралната черква, хвалѣха Бога, като казваха: “Тозъ човѣкъ е проповѣдникъ на истината! Той ще бѫде нашиятъ Мойсей, който ще ни изведе отъ Египетската тъмнина”. (D’ Aubigne, b. 8, ch. 6.)!BC 141.1

Следъ ентусиазма отъ първитѣ моменти последва време на съпротивление. Калугеритѣ се заеха да прѣчатъ на дѣлото му и да осѫждатъ ученията му. Мнозина го нападнаха съ присмѣхи и подигравки ; други прибѣгнаха до дързость и закани, но Цвингли понасяше всичко съ търпение, казвайки : “Ако нѣкой желае да спечели нечестивитѣ за Исуса Христа, той трѣбва да закрива очи предъ много нѣща”. (D’Aubigne, b. 8, ch. 6.)BC 141.2

Около онова време се яви ново срѣдство за ycпѣxa на реформацията. Известниятъ Луцианъ, изпратенъ отъ Базелъ чрезъ единъ приятель на реформираната вѣpa, пристигна единъ день въ Цюрихъ съ Лютерови писания. Печатарьтъ Ренаний, който бѣ изпратилъ Луциана, мислѣше, че продажбата на тѣзи трудове би могла да играе голѣма роля въ разпръсване на свѣтлината. “Гледайте. — пишеше той на Цвингли, — дали Луцианъ притежава достатъчно благоразумие и опитность ; ако е така, нека той разнася отъ градъ на градъ, отъ село на село, а даже отъ кѫща въ кѫща, между швейцарцитѣ, писанията на Лютера, а особено неговото изложение на молитвата на Спасителя, написано за миряни. Колкото повече познати сѫ тѣ, толкова повече купувачи за тѣхъ ще се явяватъ, но да се внимава, той да не разнася други книги; защото ако носи само Лютерови книги, тогава ще ги продаде по-добре”. (D’Aubigne, b. 6, ch. 8.) Така свѣтлината си пробиваше пѫть.BC 141.3

Винаги, когато Богъ се готви да разтроши оковитѣ на невежеството и суевѣрието, сатана действува съ най-голѣма сила, за да обвие човѣцитѣ въ мракъ и още поздраво да свърѫи тѣхнитѣ окови. Въ различни страни се издигаха мѫже, които обясняваха на хората прощението и оправданието само чрезъ Христовата кръвь ; Римъ, обаче, съ подновена енергия откриваше изъ цѣлото християнство своето пазарище на индулгеции, като предлагаше прощение срещу пари.BC 142.1

Всѣки грѣхъ имаше цената си, и на човѣцитѣ се даваше пълна свобода да правятъ престѫпления, та чрезъ прощението имъ отъ Римъ да могатъ да се осигурятъ достатъчно църковни съкровища. Дветѣ движения вървѣха паралелно : Римъ предлагаше опрощение срещу пари, реформаторитѣ — прощение чрезъ Исуса Христа ; Римъ позволяваше грѣха и чрезъ него си създаваше източникъ за доходи, реформаторитѣ осъждаха грѣха и сочеха Христа като единственъ умилостивитель и избавитель.BC 142.2

Въ Германия продажбата на индулгенции бѣ повѣрена на доминиканскитѣ монаси, и тѣ се предводителствуваха отъ безсрамния Тецелъ. Въ Швейцария търговията бѣ предоставена въ рѫцетѣ на францисканцитѣ, подъ надзора на италиянския калугеръ Самсонъ. Той бѣше извършилъ вече добра служба на черквата, като ѝ бѣ осигурилъ огромни суми отъ Германия и Швейцария, съ които пълнѣше папската съкровищница. Сѫщиятъ пребродваше Швейцария, привличаше голѣми тълпи, обираше беднитѣ селяни въ оскъднитѣ имъ доходи и изискваше богати дарове отъ богатитѣ класи. Но вече влиянието на реформата се чувствуваше. Макаръ да не можеше да спре съвсемъ търговията, то я много намаляваше. Цвингли бѣше още въ Айнсиделнъ, когато Самсонъ започна своята дейность въ една съседна область. Уведоменъ за неговата мисия, реформаторътъ веднага му се противопостави. Двамата лично не се срещнаха, обаче Цвингли изобличи изискванията на калугера толкова успѣшно, че последниятъ бѣ принуденъ да напусне областьта.BC 142.3

Въ Цюрихъ Цвингли усърдно проповѣдваше противъ търговцитѣ на индулгенции ; стана така, че когато Самсонъ достигнѣше нѣкое мѣсто, той бѣ посрещанъ отъ пратеникъ на общинсквто управление, съ известие да продължи другаде. Най-после монахътъ си осигури входъ чрезъ хитрость, но биваше отпратенъ, безъ да може да продаде нито едно опрощение, и наскоро следъ това той напусна Швейцария.BC 142.4

Голѣмъ тласъкъ на реформацията биде даденъ отъ появата на чумата, или както още я наричаха “черната смърть”, която посети Швейцария въ 1519 година. Изпрѣчени лице съ лице предъ гибельта, хората започнаха да съзнаватъ, колко безполезни и нищожни сѫ опрощенията, които си бѣxa купили напоследъкъ. Затова тѣ копнѣеха вече за по-солидна основа на своята вѣра. Цвингли се разболѣ въ Цюрихъ. Той бѣ тъй зле, че всѣка надежда за оздравяването му изчезна, и навсѣкѫде се носѣха слухове за неговата смърть. Въ този труденъ часъ неговата на-дежда и куражътъ му не го напуснаха. Гледайки съ вѣра на Голготския кръстъ, той се увери напълно, че жертвата на Христа бѣше напълно достатъчна за спасение. Когато се възвърна отъ вратитѣ на смъртьта, той започна да проповедва евангелието съ по-голѣмъ жаръ, отколкото по-преди, и думитѣ му проявяваха необикновена сила. Народътъ посрещна съ радость своя любимъ пастирь, възвърнатъ имъ отъ прага на смъртьта. Самитѣ тѣ бѣха заети съ грижата за болни и умиращи и чувствуваха, както никога по-рано, стойностьта на евангелието.BC 143.1

Цвингли бѣше дошелъ до по-ясно разбиране на истината и бѣше по-пълно опиталъ въ себе си неговата обновяваща сила. Грѣхопадането на човѣка и спасителниятъ планъ бѣха предметитѣ, съ които той се занимаваше. “Въ Адама — казваше той — всички сме мъртви, потънали въ развала и осѫждение”. (Wylie, b. 8, ch. 9.) “Христосъ ... е изкупилъ за насъ едно безкрайно спасение .. . Неговото страдание е .. . една вѣчна жертва, винаги успѣшна за лѣкуване ; тя задоволява Божията справедливость за всички, които разчитатъ на нея съ твърда непоколебима вѣра”. Но все пакъ той ясно поучава, че поради Христовата благодать човѣцитѣ не сѫ свободни да продължаватъ да грѣшатъ. “Тамъ, кѫдето има истинска вѣра, тамъ е Богъ; а кѫдето пребѫдва Богъ, тамъ сѫществува усърдие къмъ добри дѣла”. (D’ Aubigne, b. 8, ch. 9.)BC 143.2

Проповѣдитѣ на Цвингли възбуждаха такъвъ интересъ, че катедралата едвамъ побираше тълпитѣ жадни слушатели. Малко по малко, колкото тѣ можеха да носятъ, той имъ откриваше евангелскитѣ истини. Той внимаваше, да не представи въ началото учения, които биха ги стреснали и биха възбудили предразсѫдъци. Неговата цель бѣше, да спечели сърдцата имъ за Христовитѣ учения, да ги смекчи чрезъ Неговата любовь, и когато тѣ приематъ евангелскитѣ принципи, тѣхнитѣ суевѣрни вѣрвания и обичаи неминуемо щѣха да паднатъ.BC 143.3

Стѫпка по стѫпка напредваше реформацията въ Цюрихъ. Една година по-рано, монахътъ отъ Витенбергъ бѣше противопоставилъ въ Вормсъ своето енергично “не” на па- пата и на императора, и сега и въ Цюрихъ всичко изглеждаше да означава сѫщо такава съпротива спрямо папскитѣ изисквания. Многократни нападения се подемаха срещу Цвингли. Въ папскитѣ кантони отъ време на време бѣxa изгаряни на клади евангелски ученици, но това не бѣ достатъчно: учительтъ на ересьта трѣбваше да замлъкне. Констанскиятъ епископъ изпрати трима делегати до Цюрихския съветъ съ обвинението, че Цвингли учелъ народа да руши черковнитѣ закони и по този начинъ застрашавалъ мира и добрия редъ на обществото. “Ако се небрежи авторитета на черквата, — казваше той, — това ще има за резултатъ всемирно безредие”. Цвингли отговори, че той про-повѣдва отъ четири години евангелието въ Цюрихъ и че “този градъ е най-спокойниятъ и най-миролюбивиятъ въ цѣлата коефедерация”. Християнството — заключаваше той, — не е ли най-добрата защита на обществената сигурность ?” (Wylie, b. 8, ch. 11.)BC 143.4

Делегатитѣ на епископа предупредиха съветницитѣ на града да си останатъ въ черквата, извънъ която нѣма спасение. Цвингли отговори : “Да не ви смущава, любезни съграждани, това предупреждение ! Основата на черквата е сѫщата Канара, сѫщиятъ Христосъ, Който даде на вѣрноизповѣдваиция Го ученикъ името Петъръ. Въ всѣки народъ, на всъко мѣcто, вcѣки, който вѣpea съ всичкото си сърдце въ Господа Исуса, е приетъ отъ Бога. Сигурно е, че извънъ тази черква никой не може да се спаси”. (D’Aubigne, b. 8, ch. 11.) Като резултатъ на тия преговори единъ отъ тримата пратеници при епископа прие евангелската вѣpa.BC 144.1

Цюрихскиятъ съветъ отказа да направи постѫпки срещу Цвингли, затова Римъ се приготви за нова атака. Уведоменъ за кроежа на своитѣ неприятели, Цвингли извика : .Нека дойдатъ! Азъ се страхувамъ отъ тѣхъ толкова, колкото надвисналиятъ брѣгъ се страхува отъ шумящитѣ подъ него вълни”. (Wylie, b. 8, ch. 11.) Старанията на свещеницитѣ само поощряваха дѣлото, което тѣ желаеха да унищожатъ, и истината продължаваше да се разпространява. Въ Германия привърѫеницитѣ ѝ, обезсърдчени отъ изчезването на Лютера, наново добиваха куражъ, узнавайки за напредъка на евангелието въ Швейцария.BC 144.2

Щомъ като реформацията се затвърди въ Цюрихъ, плодоветѣ ѝ се видѣха по това, че пороцитѣ се ограничиха и се възстанови редъ и хармония. “Съвършенъ миръ сѫществува въ нашия градъ, — пишеше Цвингли, — никакви разпри, никакви лицемѣрия, никаква злоба, никаква борба. На какво можемъ да припишемъ това единство, ако не на Бога и на нашето учение, което ни изпълва съ плодоветѣ на миръ и благочестие ?” (Wylie, b. 8, ch. 15.)BC 144.3

Спечеленитѣ чрезъ реформацията победи възбудиха привърѫеницитѣ на Римъ къмъ още по-решителни усилия за нейното унищожение. Виждайки, колко малко бѣ постигнато съ потискането на Лютеровото дѣло посрѣдствомъ гонение, тѣ решиха да сразятъ реформата съ нейното собствено орѫжие. Нареденъ бѣ диспутъ съ Цвингли. За да бѫдатъ сигурни въ победата, те си запазваха правото да опредѣлятъ мѣстото му и сѫдиитѣ, които трѣбваше да се произнесатъ за спорящитѣ. И имайки еднажъ Цвингли въ своя власть, тѣ щѣха да се погрижатъ да не го изпуснатъ вече. А щомъ водительтъ бѫде смълчанъ завинаги, мислѣха си тѣ, движението на реформацията бърѫе ще бѫде потушено. Този заговоръ се пазеше въ най-голѣма тайна.BC 144.4

Религиозниятъ споръ трѣбваше да стане въ Баденъ, но Цвингли не присѫтствува тамъ. Цюрихскиятъ съветъ, като подозираше замислитѣ на папиститѣ и предупреденъ за тѣхъ отъ издигнатитѣ клади за последователите на евангелието въ папскитѣ кантони, забрани на своя пасторъ да се излага на тази опасность. Цвингли бѣше готовъ да посрещне всичкитѣ партизани, които Римъ би изпратилъ въ Цюрихъ; но да отиде въ Баденъ, кѫдето току-що бѣ пролѣта кръвьта на мѫченици за истината, значеше да отиде на сигурна смърть. Йоколампадъ и Халлеръ бѣха избрани да представляватъ реформаторитѣ, докато Д-ръ Екъ, защитникътъ на Римъ, бѣше придруженъ отъ цѣла армия учени доктори и прелати.BC 145.1

Макаръ Цвингли да не присѫтствуваше на конференцията, влиянието му се чувствуваше не по-малко. Секретаритѣ бѣха всички избрани измежду неприятелитѣ на реформацията ; и бѣше забранено на други да си взематъ бележки подъ страхъ на смърть. Въпрѣки това, Цвингли получаваше всѣки день вѣренъ докладъ за онова, което ставаше въ Баденъ. Единъ студентъ, който присѫтствуваше на диспута, правѣше всѣка вечерь докладъ за аргументитѣ, представени презъ цѣлия день. Двама други студенти се бѣха заели да изпращатъ всѣки день тѣзи резюмета на Цвингли съ всѣкидневнитѣ писма на Йоколампада. Реформаторътъ отговаряше, давайки съвети и наставления. Тѣзи писма, написани ноще, бѣха връщани въ Баденъ рано сутриньта отъ студентитѣ. Тѣзи последнитѣ, за да избѣгнатъ подозрението на стражата при градскитѣ порти, носѣха на главитѣ си кошници съ домашни птици и така безпрепятствено влизаха въ града.BC 145.2

По такъвъ начинъ се борѣше Цвингли съ своитѣ коварни противници. “Той работи повече,— казва Миконий,— чрезъ размишления, чрезъ безсънни нощи, чрезъ съвети и препорѫки, отколкото ако бѣше лично присѫтствувалъ на диспута”. ( D’Aubigne b. 11, ch. 13.)BC 145.3

Привърѫеницитѣ на папата, възхитени отъ предвиж- даната победа, се явиха въ Баденъ, облѣчени въ коприна и окичени съ скѫпоценности. Tѣ живѣеха разкошно, трапезитѣ имъ бѣxa отрупани съ най-скъпи деликатеси и избрани вина. Бремето на тѣхнитѣ свещенически длъжности се облекчаваше чрезъ веселби и пиршества. Реформаторитѣ представляваха пълна противоположность на тѣхъ. Тѣхниятъ простъ видъ би могълъ да ги представи за просяци, и икономичното имъ ядене за аскети. Хазаинътъ на Йоколампада, наблюдавайки го въ неговата стая, го намираше винаги или да се занимава съ изучаване, или на молитва, и очуденъ отъ това, свидетелствуваше, че този еретикъ, въ всѣки случай, “е твърде набоженъ”.BC 145.4

При откриване на заседанието, “Екъ зае една великолепно украсена катедра, а просто облѣчениятъ Йоколампадъ трѣбваше да заеме мѣсто срещу него на единъ грубо изработенъ столъ”. (D’Aubigne b. 11, ch. 13.) Докторъ Екъ имаше оглушителенъ гласъ и безгранична самоувѣреность. Ревностьта му бѣ разпалена отъ надеждата за злато и слава ; защото защитникътъ на вѣрата щѣше да бѫде възнаграденъ щедро. Когато му липсваха по-добри доказателства, той прибѣгваше до обиди, а дори и до клетви.BC 146.1

Йоколампадъ, по естество смиренъ и свѣнливъ, дълго се колеба, дали да участвува въ диспута, докато най-сетне се реши на това и почна съ този тържественъ протестъ : “Азъ не признавамъ друго правило за вѣрата, освенъ словото Божие”. Макаръ да бѣше благъ и вежливъ, той се показа много способенъ и смѣлъ. Докато привърѫеницитѣ на папата, по обичая си, се отнасяха къмъ авторитета на черковнитѣ обичаи, реформаторътъ се придърѫаше вѣрно въ Свещенитѣ Писания. “Обичаятъ — казваше той — нѣма голѣма цена въ нашата Швейцария, освенъ когато е въ съгласие съ конституцията ; а пъкъ въ областьта на вѣрата нашата конституция е Библията”. (D’Aubigne, b. 11, ch. 13.)BC 146.2

Контрастътъ между двамата противници не остана безъ влияние. Спокойното, ясно изложение на убежденията на реформатора, представено толкова кротко и скромно, печелѣше симпатиитѣ на народа, който се отвръщаше отъ тщеславнитѣ и буйни домогвания на Д-ръ Екъ.BC 146.3

Диспутътъ трая осемнадесеть дни. Въ края му папиститѣ настояваха съ голѣма увѣреность за победа. Тъй като повечето отъ делегатитѣ бѣха привърѫеници на Римъ, заседанието реши, че реформаторитѣ сѫ победени, и заяви, че тѣ, заедно съ Цвингли, водительтъ имъ, сѫ отлѫчени отъ черквата. Но плодоветѣ на заседанието показаха, на коя страна бѣ преимуществото. Резултатътъ отъ спора бѣше засиленъ напредъкъ на протестантското влияние. Не следъ дълго време важнитѣ градове Базелъ и Бернъ се обявиха съгласни съ реформацията.BC 146.4