Епизод 30—Вражда между човѣка и сатана.

“Ше всѣя вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява въ главата, а ти ще го жилишъ въ петата”. (Бит. 3:15.) Божествената сѫдийска присѫда, която бѣ изговорена върху сатана следъ падането на човѣка, бѣшe сѫщевременно и едно предсказание, което обхваща всички вѣкове до края на този свѣтъ и посочва на голѣмата борба, въ която щѣха да взематъ участие всички човѣшки поколѣния, които живѣятъ на земята.BC 416.1

Богъ обяснява: “Ще всѣя вражда”. Тази вражда не е по природа. Когато човѣкътъ пристѫпи божествения законъ, неговата природа стана лоша, и той дойде въ съгласие, а не въ борба съ сатана. А естествено, не може да има вражда между грѣшния човѣкъ и причинителя на гpѣxa. Tѣ и двамата станаха лоши чрезъ падението. Отпадналиятъ никога не се задоволява, освенъ когато получава съчувствие и подкрепа, за да кара и други да следватъ примѣра му. По тази причина се съединяватъ паднали ангели и безбожни човѣци въ тѣсно сдружение. Ако Богъ не бѣше се намѣсилъ, сатана и човѣцитѣ щѣxa да свърѫатъ съюзъ противъ небето, и вмѣсто да питаятъ вражда къмъ сатана, цѣлата човѣшка фамилия щѣше да се съюзи въ бунтъ противъ Бога.BC 416.2

Сатана изкуси човѣка да съгрѣши, както бѣше подбудилъ ангелитѣ да се възбунтуватъ, за да си осигури по такъвъ начинъ помощници въ борбата му противъ небето. Относно умразата къмъ Христа не сѫществуваше никакво разногласие между него и падналитѣ ангели; макаръ и въ всички други нѣща да владѣеше несъгласие, тѣ бѣxa тѣсно сплотени въ опълчването си противъ върховното величие на свѣтовния Владѣтель. Но когато сатана чу заявлението, че щѣше да се яви вражда между него и жената, между неговото семе и нейното семе, той разбра, че неговитѣ усилия да погуби човѣшката природа щѣxa да бъдатъ побе- дени и че човѣкътъ щѣше да бѫде въ състояние по нѣкакъвъ начинъ да противостои на неговата мощь.BC 416.3

Враждата на сатана противъ човѣцитѣ бѣ предизвикана чрезъ това, че тѣ чрезъ Христа станаха предметъ на любовьта и милостьта на Бога. Той би искалъ да осуети божествения планъ за изкуплението на човѣка и чрезъ изопачаване и оскверняване дѣлото на творението да навлѣче позоръ на Бога; той би искалъ да причини страдания въ небето и да изпълни земята съ нещастие и опустошение, и после да посочи на всичкото това зло като на резултатъ отъ туй, че Богъ е сътворилъ човѣка.BC 417.1

Дадената отъ Христа благодать на душата пробужда въ човѣка вражда противъ сатана. Безъ тази обръщаща благодать и обновяваща сила човѣкътъ би останалъ пленникъ на сатана : единъ хипнотизиранъ служитель, който да изпълнява неговитѣ заповѣди. Но новиятъ елементъ въ душата създава борба тамъ, кѫдето до тогава е имало миръ. Силата, която Христосъ дава, прави човѣка способенъ да противостои на тиранина и злосторника. Който показва, че че се отвращава отъ гpѣxa, вмѣсто да го обича, който се противопоставя на владѣещитѣ въ него страсти и ги побеждава, той разкрива действието на една сила, която иде само отъ горе.BC 417.2

Враждата, която сѫществува между духа на Христа и този на сатана, се изяви поразително ясно при посрѣщането на Исуса на земята. Юдеитѣ Го отхвърлиха не толкова затуй, че Той се яви безъ свѣтско богатство, безъ блѣсъкъи величие; тѣ виждаха, че Той притежаваше една мощь, която далечъ би замѣстила липсата на тѣзи външни преимущества. Но чистотата и светостьта на Христа бѣxa, които предизвикаха умразата на безбожнитѣ противъ Него. Неговиятъ животъ на себеотрицание и на безгрѣшна преданность бѣшe за високомѣрния и плътски народъ единъ постояненъ упрѣкъ и предизвикваше враждата му противъ Божия Синъ. Сатана и зли ангели се съединиха съ зли човѣци, Всички сили на падението се заклеха противъ Защитника на истината.BC 417.3

Противъ последователитѣ на Христа се проявява сѫщиятъ духъ на вражда, както противъ тѣхния Учитель. Който вижда ужасяващия характеръ на грѣха и чрезъ сила отъ горе се противопоставя на искушението, сигурно ще пробуди гнѣва на сатана и неговитѣ подчинени. Умразата противъ чиститѣ принципи на истината и хулитѣ и преследванията противъ нейнитѣ защитници ще продължаватъ да сѫществуватъ, докато има грѣхъ и грѣшници. Христовитѣ последователи и робитѣ на сатана не могатъ да бѫдатъ въ съгласие. Гнѣвътъ на кръста не е престаналъ. “Всички, които искатъ да живѣятъ благочестиво въ Христа Исуса, ще бѫдатъ гонени”. (2 Тим. 3 : 12.)BC 417.4

Орѫдията на сатана работятъ непрестанно подъ неговото рѫководство, за да затвърдятъ неговата власть и да въздигнатъ неговото царство въ противовесъ на Божието управление. За тази цель тѣ се опитватъ да измамятъ Христовитѣ последователи и да ги отклонятъ отъ тѣхната поданическа вѣрность. Подобно на своя предводитель, тѣ тълкуватъ фалшиво и изкривяватъ Свещеното Писание, за да постигнатъ цельта си. Както сатана се опитваше да похули Бога, тъй и неговитѣ орѫдия следъ него се заеха да клеветятъ Божия народъ. Духътъ, който прикова Христа на кръста, подбужда безбожнитѣ да погубватъ Неговитѣ по-следователи. Всичко това се загатва въ онова първо про-рочество: “Ще всѣя вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе”. И тази вражда ще продължава до края на времето.BC 418.1

Сатана влага всичкитѣ си сили и се хвърля съ всичката си мощь въ борбата. Какъ става, че той не се натъква на по-голѣмa съпротива? Защо Христовитѣ борци сѫ тъй заспали и равнодушни? — Понеже тѣ иматъ много малка истинска връзка съ Христа; понеже сѫ тъй много лишени отъ Неговия духъ. Грѣхътъ за тѣхъ не е такъвъ, какъвто бѣшe за тѣхния Учитель — ужасяващъ и отвратителенъ. Tѣ не се опълчватъ срещу него смѣло и решително, както Христосъ пpaвѣшe това. Tѣ не съзнаватъ голѣмото зло и гибельта на гpѣxa и сѫ заслѣпени относно характера и силата на княза на тъмнината. Сѫществува много малко враждебность спрямо сатана и неговитѣ дѣла, понеже владѣе голѣмо невежество относно неговата мощь и злость и широкия обхватъ на неговата вражда противъ Христа и Неговата църква. Хиляди сѫ зaслѣпени по това. Tѣ не знаятъ, че тѣхниятъ врагъ е единъ могѫщъ полководецъ, който завладява духоветѣ на зли ангели и води срещу Христа борба по добре обмислени планове и изкусни похвати, за да попрѣчи на спасението на душитѣ. Между много християни по име и дори между проповѣдници на евангелието едва се чува нѣщо за сатана, освенъ, може би, мимоходомъ нѣколко думи отъ амвона. Не се обръща внимание на знацитѣ на неговата постоянна дейность и на ycпѣxa му; пренебрегватъ се многото предупреждения предъ неговата прикритость и хитрость, като че ли не се обръща внимание и на самото негово сѫществувание.BC 418.2

Докато човѣцитѣ съвсемъ и не угаждатъ неговитѣ хитри нападки, този буденъ врагъ ги дебне всѣки моментъ. Той си пробива входъ въ всѣка часть на домакинството, въ всѣка улица на нашия градъ, въ черквитѣ, заседателнитѣ зали, сѫдилищата; той забърква, измамва, подвежда, навсѣкѫде погубва мѫже, жени и деца тѣлесно и душевно, разтрогва семейства, всѣва умраза, зависть, спорове, бунтове и убийства. А християнството като че приема, че тѣзи нѣща сѫ отъ Бога отредени и трѣбва да сѫществуватъ.BC 418.3

Сатана постоянно се опитва да надвие Божия народъ, като разкѫсва границитѣ, които го отдѣлятъ отъ свѣта. Стариятъ израиль бѣ подведенъ къмъ грѣхъ, когато се одързости да подържа забранени отношения съ езичницитѣ. По сѫщия начинъ бива отклоняванъотъ правия пѫтъи израильтъ на новото време. “На невѣрващитѣ отъ тѣхъ богътъ на тоя вѣкъ е заслѣпилъ умоветѣ, за да ги не озари свѣтлината на благовестието за слвата на Христа, който е образъ на невидимия Богъ”. (2 Кор. 4 : 4.) Всички, които не сѫ твърди Христови последователи, сѫ роби на сатана. Въ необновеното сърдце владѣе любовь къмъ грѣха и склонностъ той да се върши и оправдава. Въ обновеното сърдце живѣe умраза и решителна съпротива срещу грѣха. Когато християни прекарватъ въ общество на безбожни и невѣрващи, тѣ се излагатъ на искушение. Сатана се прикрива отъ тѣxнитѣ погледи и незабелязано хвърля своето измамническо покривало надъ тѣхнитѣ очи. Tѣ не могатъ да видятъ, че такова едно общество имъ е умишлено предложено, да имъ причини вреди, и като продължаватъ постепенно да се изравняватъ по характеръ, думи и дѣлa съ свѣта, тѣхното заслепение се увеличава.BC 419.1

Като се нагажда съ свѣтскитѣ обичаи, черквата се връща къмъ свѣта ; но по тъкъвъ начинъ тя съвсемъ не обръща свѣта къмъ Христа. Познанството съ грѣха го прави той да изглежда все по-малко страшенъ. Който общува съ робитѣ на сатана, скоро ще престане да се страхува отъ тѣхния водитель. Ако бѫдемъ изправени предъ искушения, както Даниилъ въ царския дворъ, ние можемъ да бѫдемъ сигурни, че Богъ ще ни закриля; излагаме ли се, обаче, сами на искушението, тогава ние по-рано или по-късно ще паднемъ.BC 419.2

Искусительтъ често действува много успѣшно тъкмо чрезъ ония, за които най-малко подозираме, че стоятъ въ негова власть. Надарени и образови хора биватъ гледани съ въз-хищение и уважение, като че ли тѣзи качества могатъ да замѣстятъ всѣка липса на страхопочитание или могатъ да издействуватъ Божията благодать. Образованието и дарбитѣ по себе си сѫ Божии дарове ; когато, обаче, тѣ бѫдатъ поставени на мѣстото на благочестието, когато, вмѣсто да доведатъ душата по-близо до Бога, я отклоняватъ отъ Него, тогава тѣ ставатъ за човѣка проклятие и примка. Мнозина сѫ на убеждение, че учтивость или фини обноски трѣбвало до известна степень да изявяватъ принадлежность къмъ Христа. Не може да има по-голѣма заблуда отъ тази. Тѣзи качества трѣбва да украсяватъ характера на всѣки християнинъ и биха упражнявали огромно влияние въ полза на ис- тинската религия; но тѣ трѣбва да бѫдатъ осветени отъ Бога, иначе тѣ сѫ една мощь за злото. Много образовани хора съ приятни обноски, които никога не биха се унижили да извършатъ нѣщо, което обикновено се счита като безнравствена постѫпка, сѫ само шлифовани инструменти въ рѫцетѣ на сатана. Прикритиятъ, измамливъ характеръ на тѣхното влияние и примѣръ ги правятъ много по-опасни .врагове на Христовото дѣло, отколкото могатъ да бѫдатъ невежитѣ и необразованитѣ.BC 419.3

Чрезъ сериозна молитва и довѣрие въ Бога Соломонъ постигна мѫдрость, която възбужда очудването и удивлението на свѣта. Когато, обаче, той се отклони отъ източника на своята сила и у него се появи самонадеяность, той падна въ плячка на искушението, и даденитѣ на този най-мѫдъръ измежду царетѣ чудесни дарби направиха отъ него само едно по-силно орѫдие на врага на душитѣ.BC 420.1

Докато сатана постоянно се опитва да заслѣпи духоветѣ относно действителностьта, християнитѣ никога не би трѣбвало да забравятъ, че тѣ нѣматъ да се борятъ съ плъть и кръвь, “а противъ началствата, противъ властитѣ, противъ свътоуправницитъ на тъмнината отъ тоя вѣкъ, противъ под-небеснитѣ духове на злобата”. (Ефес. 6: 12.) Минавайки презъ вѣковетѣ, до нашитѣ уши достига боговдъхновеното предупреждение : “Бѫдете трезвени, бѫдете бодри, защото вашиятъ протнвникъ, дяволътъ, като рикаещъ лъвъ обикаля и търси кого да глътне”. (1 Петр. 5 : 8.) “Облѣ-чете сесъ всеорѫжието Божие, за да можете устоя противъ дяволскитѣ козни”. (Ефес. 6; 11.)BC 420.2

Отъ днитѣ на Адама до наше време нашиятъ голѣмъ врагъ е упражнявалъ своята мощь, за да угнетява и погубва. Сега той се приготвя за последния голѣмъ походъ противъ истинската църква. Всички, които следватъ Христа, ще се сблъскатъ съ този упоритъ врагъ. Колкото по-внимателно подражава християнинътъ на божествения образецъ, толкова по-сигурно ще бѫце той прицелъ на нападкитѣ на сатана. Всички, които работятъ въ Божието дѣло, които се стремятѣ да разкриватъ заблудитѣ на лукавия и да изявятъ на човѣцитѣ Христа, могатъ да се присъединятъ къмъ свидетелството на апостолъ Павелъ, въ което той говори, че служи на Господа съ голѣмо смирение на духа, съ много сълзи и скърби.BC 420.3

Сатана нападна Христа съ най-силнитѣ и хитри иску-шения; но той бѣ отблъснатъ при всѣка нападка. Ония борби бѣха извоювани заради насъ; онѣзи победи ни даватъ възможность и ние да побеждаваме. Христосъ иска да даде сила на всички, които я търсятъ. Никой човъкъ не може да бѫде надвитъ отъ сатана, безъ самъ да е далъ съгласието си за това. Искусительтъ нѣма власть да завладѣe волята или да принуди насилствено душата да съгрѣши. Той може да измѫчва, но не може да опетни. Той може да причини душевни мѫки, но не може да оскверни. Фактътъ, че Христосъ е победилъ, трѣбва да изпълва Неговитѣ последователи съ куражъ, да се борятъ мѫжествено въ борбата противъ грѣхъ и сатана.BC 420.4