Въведение

Преди появяването на грѣexa въ свѣта, Адамъ имаше свободенъ достѫпъ до своя Творецъ, но отъ времето, когато човѣкътъ се отдѣли отъ Бога чрезъ престѫплението, човѣшката раса се лѣши отъ тази велика привилегия. Чрезъ спасителния планъ, обаче, се откри новъ пѫть, по който жителитѣ на земята могатъ все още да иматъ свръзка съ Бога. Богъ се е съобщавалъ съ хората посрѣдствомъ Своя Духъ, и чрезъ откровенията, дадени на неговитѣ избрани раби, свѣтътъ е получавалъ божествена свѣтлина. “Отъ Духъ Свети просвѣтявани сѫ говорили светитѣ Божии човѣци”. (2 Петрово 1:21.)BC 5.1

Въ продължение на първитѣ две хиляди и петстотинъ години на човѣшката история не е имало никакво написано Божие слово. Тѣзи, които Богъ е обучавалъ, сѫ съобщавали своитѣ познания на другитѣ, и така тѣ преминавали отъ баща къмъ синъ, презъ всички последующи поколѣния. Първитѣ рѫкописи започватъ едва въ времето на Мойсея. Тогава всичкигѣ божествени откровения били събрани въ една вдъхновена книга. И тази книга въ продължение на дълъгъ периодъ време — шестнадесеть столѣтия — се е постепенно попълвала, почвайки отъ Мойсея, историкътъ на създанието и закона, до Йоана, докладчикътъ на най-величественитѣ евангелски истини.BC 5.2

Библията показва Бога като такъвъ, на когото тя дължи своето произхождение; но тя е написана отъ човѣшки рѫце, и въ различния стилъ на многочисленитѣ ѝ книги може да се забележатъ особенитѣ характерни черти на нейнитѣ пи-сатели. Всичкитѣ откровения на божествената истина сѫ “боговдъхновени” (2 Тимотею 3:16); но при все това, тѣ сѫ изразени съ човѣшки думи. Безконечниятъ Богъ е осветилъ чрезъ Светия Си Духъ разума и сърдцето на своитѣ раби. Той е давалъ сънища и видения, символи и образи, и тѣзи, на които е била открита истината по този начинъ, сами сѫ облекли тѣзи мисли въ човѣшка речь.BC 5.3

Десеттѣ заповѣди бѣxa изговорени отъ Самия Господь и бѣха написани съ Неговата собствена рѫка. Tѣ сѫ отъ божествено, а не отъ човѣшко произхождение. Но Библията, съ нейнитѣ дадени отъ Бога истини, изразена въ чо- вѣшки езикъ, представлява едно съчетание на божественото и човѣшкото. Подобно съединение сѫществуваше въ есте-ството на Христа, Който бѣше Синъ Божий и Синъ човѣшки. Ето защо за Библията може да се каже, както и за Христа, че “Словото стана плъть и живѣ между насъ”. (Йоана 1:14).BC 5.4

Написана въ различни вѣкове и отъ хора, които рѣзко сѫ се отличавали по своето положение, своитѣ занятия, способности и дарби, Библията представлява единъ обши-ренъ контрастъ въ стилъ, и едно различие въ самото ес-тество на развититѣ въ нея предмети. Различнитѣ писатели си служатъ съ различни изрази, и често една и сѫща истина за едни е по-ясна, отколкото за други. Между това, тъй като нѣкои отъ тѣхъ разглеждатъ сѫщия предметъ или сѫщото учение отъ различни страни и отношения, на повърхностния, небрежния или съ предразсѫдъци читатель може да се стори, че има несъгласие или противоречие между авторитѣ, когато пъкъ за разсѫдителния и почтителенъ изследвачъ тѣ само се допълнятъ до съвършена хармония.BC 6.1

Представена чрезъ различни автори, истината се явява подъ различни видове. Единъ писатель се намира подъ впе-чатленията на една страна отъ предмета; той има въ съобра-жение тѣзи въпроси,които се съвпадатъ или съ неговия животъ или съ неговата способность на възприятие и оценка; други обсѫжда предмета отъ друга страна, и по такъвъ начинъ всѣки, рѫководенъ отъ Светия Духъ, изразява това, което е произвело най-силно впечатление на неговата душа; писателитѣ на Библията сѫ представили истината отъ различни страни, но всички тѣ заедно даватъ нейната завършена хармония. Открититѣ по този начинъ истини образуватъ едно завършено цѣло, приспособено да задоволи всички нужди на хората, при всички обстоятелства и опитности на живота.BC 6.2

На Бога е било угодно да предаде своята истина на свѣта чрезъ човѣшки инструменти, и Той Самъ, чрезъ Своя Светъ Духъ е удостоилъ хора и ги е направилъ годни да извършатъ тази работа. Той ги е направлявалъ както въ избора на темитѣ, така и въ начина на излагането имъ. Съкровището бѣше повѣрено на земни съсѫди, но при все това то произхождаше отъ небето. Свидетелството се е предавало чрезъ несъвършения изразъ на човѣшки езикъ, но все пакъ, то е Божие свидетелство, и смирениятъ и послушенъ вѣрующъ вижда въ него славата на една божествена сила, пълна съ милость и истина.BC 6.3

Чрезъ словото Си Богъ ни предава необходимото за спасение познание. Ний трѣбва да приемаме Свещеното Пи-сание като авторитетно и непогрѣшимо откровение на Не-говата воля. То е образецътъ на характера, изявительтъ на учението и пробенъ камъкъ на опитностьта. “Всичкото Пи- сание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване въ правдата, за да бѫде Божиятъ човѣкъ съвършенъ и годенъ за всѣко добро дѣло”. (2 Ти-мотею 3 : 16. 17.)BC 6.4

Но фактътъ, че волята на Бога е била открита на човѣка чрезъ Словото Му, не прави ненужно постоянното присѫтствие и рѫководство на Светия Духъ. Напротивъ, Исусъ обеща Светия Духъ на ученицитѣ Си, за да имъ по-мага да разбиратъ Словото и за да запечатва неговигѣ по-учения въ тѣхнитѣ сърдца. А тъй като Светиятъ Духъ е вдъхновительтъ на Библията, невъзможно е да има проти-воречие между Него и написаното слово. Духътъ не бѣ да-денъ, нито ще бѫде нѣкога подаренъ, за да замѣсти Биб-лията. Писанията опредѣлятъ ясно. че словото Божие е пробниятъ камъкъ за всѣко учение и за всѣки мораленъ животъ. Апостолъ Йоанъ казва : “Не на всѣки духъ вѣрвайте, а изпитвайте духоветѣ, дали сѫ отъ Бога, защото много лъжепророци се явиха на свѣта” (1 Йоаново 4:1). И пророкъ Исая заявява: “Допитвайте се до закона и откровението. Ако тѣ не казватъ като това слово, нѣма въ тѣхъ свѣтлина”. (Исая 8 : 20)BC 7.1

Светиятъ Духъ е бивалъ опозоряванъ чрезъ хора, които, считайки се осветени чрезъ Него, заявяватъ, че нѣматъ нужда по-нататъкъ за рѫководство отъ словото Божие. Tѣ сѫ управлявани отъ впечатления, които тѣ считатъ за гласъ Божий въ душата. Но духътъ, който ги въодушавлява, не е този на Бога. Това следване на впечатления, като се изо-ставятъ Писанията, довежда само до смущение, забъркване, до измама и гибель. То подпомага само целитѣ на лукавия. Докато службата на Светия Духъ е отъ жизнено значение за Христовата църква, едно отъ срѣдствата на сатана е, чрезъ грѣшкитѣ на стигналитѣ до крайность и фанатизирани човѣци да позори дѣлото на Духа и да накара Божия народъ да пренебрегне източника на сила, който самиятъ нашъ Богъ е приготвилъ.BC 7.2

Въ съгласие съ Словото на Бога, Неговиятъ Духъ трѣбваше да продължи дѣлото си презъ всичкото време на разпространяването евангелието. Презъ вѣковетѣ, когато се даваха Писанията, било отъ Стария, било отъ Новия заветъ, Светиятъ Духъ не преставаше да дава свѣтлина на отдѣлни личности, на отдѣлни умове, независимо отъ откритията, които трѣбваше да се въплотятъ въ Словото. Самата Библия разказва, какъ чрезъ Светия Духъ хора съ получавали предупреждения. упрѣци, съвети и назидания за нѣща, които никакъ не сѫ се отнасяли до даването на Писанието. Споменава се за пророци въ различнитѣ вѣкове, за чиито слова не се докладва нищо. По сѫщия начинъ, следъ за-вършване канона на Писанието, Светиятъ Духъ все още трѣбваше да продължава своето дѣло, за да освѣтлява, пре-дупреждава и утешава Божиитѣ чада.BC 7.3

Исусъ обеща на своитѣ ученици : “Утешительтъ Духъ Светий, Когото Отецъ ще изпрати въ Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съмъ ви го-ворилъ”. “А кога дойде Оня, Духътъ на истината, ще ви упѫти на всѣка истина ; . . . и ще ви възвести бѫдещето”. (Йоанъ 14:26; 16:13.) Писанието учи ясно, че тѣзи обещания съвсемъ не се ограничиха само въ апостолски дни, но се простиратъ до Христовата църква презъ всички вѣкове. Спасительтъ увѣрява своитѣ последователи : . . . “Азъ съмъ съ васъ презъ всички дни до свършека на свѣта”. (Матея 28 : 20) Отъ друга страна, апостолъ Павелъ обявява, че дарбитѣ и проявяването на Духа бѣxa дадени въ църквата “за усъвършенствуване на светиитѣ въ дѣлото на служението, въ съзиждане на тѣлото Христово, докле всинца достигнемъ до единство на вѣрата и на познаването Сина Божий, до състояние на мѫжъ съвършенъ, до пълната възрасть на Христовото съвършенство”. (Ефес. 4 :12. 13.)BC 8.1

Молитвата на апостола за вѣрващитѣ въ Ефесъ бѣше: “Щото Богъ на Господа нашего Исуса Христа, Отецъ на славата, да ви даде духъ на премѫдрость и откровение, за да Го познаете, и да просвеѣти очитѣ на сърдцето ви, та да познаете, въ що състои надеждата на тия, които сѫ приз-вани отъ Него... и колко е безмѣрно величието на Неговата мощь въ насъ, които вѣрваме”. (Ефес. 1 : 17 — 19.) Това, което Павелъ искаше отъ Бога за ефесянитѣ, бѣше службата на Светия Духъ да освѣтли умоветѣ и сърдцата, и да ги постави въ положение да разбиратъ дълбокитѣ нѣща у Бога.BC 8.2

Следъ чудесното откриване на Светия Духъ въ деня на петдесятницата, Петъръ увеща народа къмъ покаяние и кръщение въ името Христово, за опрощение на грѣховетѣ имъ ; и той каза : “И ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за васъ е обещанието, за вашитѣ деца и за всички далечни, които би призовалъ Господь, Богъ нашъ”. (Деян. 2 : 38. 39.)BC 8.3

Въ непосрѣдствена връзка съ сценитѣ на великия день Господенъ, Господь бѣше обещалъ чрезъ пророкъ Йоилъ специално проявление на Светия Духъ. (Йоилъ 2 : 28.) Това пророчество бѣше и отчасти изпълнено въ изливането на Духа въ деня на петдесятницата ; но то ще достигне пълното си изпълнение въ изявлението на божествената милость, която ще съпровожда приключителното дѣло на евангелието.BC 8.4

Голѣмата борба между доброто и злото ще се увеличава до самия край на времето. Въ всички вѣкове гнѣвътъ на сатана се е откривалъ противъ Христовата църква. Но и Богъ е подарявалъ Своята милость и Духъ на народа си, за да го подкрепя въ устояване срещу силата на лукавия. Когато Христовитѣ апостоли трѣбваше да занесатъ Неговото евангелие на свѣта и да го предаватъ презъ всички бѫдещи вѣкове, тѣ бѣха специално дарени съ просвѣщението на Духа. Колкото повече църквата наближава своето крайно избавление, толкова сатана ще действува съ по-голѣма мощь. Той слиза долу “съ голѣмъ гнѣвъ. като знае, че му остава малко време”. (Откр. 12 : 12.) Той ще действува “съ всѣка сила и съ поличби и лъжливи чудеса”. (2 Солун. 2 : 9.) Отъ шесть хиляди години този висшъ умъ, който нѣкога е билъ пръвъ между Божиитѣ ангели е билъ напълно предаденъ въ дѣлото на измама и разрушение. И всички дълбини на сатанинското изкуство и хитрость, и всичката жестокость, придобита и развита въ тѣзи борби презъ вѣковетѣ, ще въздействуватъ срещу Божия народъ въ крайния конфликтъ. Именно въ това време на опасность Христовитѣ последова-тели трѣбва да предупредятъ свѣта за второто идване на Господа, и трѣбва да се приготви единъ народъ, “неосквер-ненъ и непороченъ” (2 Петрово 3 : 14.), който да застане предъ Него въ пришествието Му. Въ това време специалното дарение на божествената благодать и сила ще е не по-малко нужно за църквата, отколкото въ апостолски дни.BC 8.5

Сценитѣ на нескончаемия конфликтъ между доброто и злото сѫ били открити на автора на тѣзи страници, благода-рение освѣтлението на Светия Духъ. Отъ време на време ми е било позволявано да видя действието въ различни вѣкове, на голѣмата борба между Христа, Князътъ на живота, Авторътъ на нашето спасение, и сатана, князътъ на злото, създательтъ на грѣха, първиятъ нарушитель на Божия светъ законъ. Враждата, която сатана храни спрямо Христа, е била проявявана къмъ Неговитѣ ученици. Презъ течение на цѣлата човѣшка история е сѫществувала винаги сѫщата ненависть къмъ принципитѣ на Божия законъ; винаги сѫщата политика на измама, чрезъ която измамата се представя подъ краскитѣ на истина, чрезъ която човѣшкитѣ закони сѫ представени подъ видъ на Божий законъ, и хората сѫ бивали докарвани до поклонение по-скоро на творението, отколкото на Твореца. Усилията на сатана да изопачи Божия характеръ, да направи хората да иматъ крива представа за Създателя и да гледатъ на Него съ страхъ и умраза, вмѣсто съ любовь; неговитѣ старания да отстрани божествения законъ като кара народа да счита себе си свободенъ отъ неговитѣ изисквания, и неговото преследване на онѣзи, които се осмѣляваха да се противопоставятъ на измамитѣ му, сѫ били неотклонно подърѫани въ всички вѣкове. Тѣ могатъ да се проследятъ въ историята на патриарси, пророци, апостоли, мѫченици и реформатори.BC 9.1

Въ голѣмия последенъ конфликтъ сатана ще употрѣби сѫщата политика, ще открие сѫщия духъ и ще работи за сѫщата цель, както въ предшествуващитѣ вѣкове. Онова, което е било, ще бѫде пакъ, съ тази разлика, че пред-стоящата борба ще се отличи съ ужасна сила, каквато cвѣ-тътъ никога по-рано не е видѣлъ. Сатанинскитѣ измами ще бѫдатъ много по-изкусни, неговитѣ нападения — много по-решителни. Той ще иска да отклони, по възможность, и избранитѣ. (Марко 13:22.)BC 10.1

Въ сѫщото време, когато Божиятъ Духъ ми откри великитѣ истини на Своето слово и ми показа сценитѣ на миналото и на бѫдещето, Той ми заповѣда да съобщя и на другитѣ това, което ми бѣ открито, — да разкажа историята на великата борба въ миналитѣ вѣкове, и всичко това по специаленъ начинъ, за да се хвърли свѣтлина на бързоприближаващата се предстояща борба. Съ това намѣ-рение азъ се постарахъ да събера и групирамъ епизодитѣ отъ историята на църквата по такъвъ начинъ, че да проследя развитието на великитѣ изпитващи истини, които сѫ били давани на свѣта въ различни периоди, и да покажа, какъ тѣ сѫ възбуждали гнѣва на сатана и враждебностьта на една обичаща свѣтa църква, и какъ тѣзи истини сѫ били подърѫани чрезъ свидетелството на тѣзи, които “не милѣexa за душата си дори до смърть”.BC 10.2

Въ тѣзи доклади ние можемъ да видимъ като на картина борбата, която е предъ насъ. Преценявайки ги въ cвѣтлината на божието слово, чрезъ освѣтлението на Светия Духъ, ние можемъ да видимъ разкрити примкитѣ на сатана и можемъ да различимъ опасноститѣ, които трѣбва да се минатъ, за да се намѣримъ “безъ порокъ” при идването на Спасителя.BC 10.3

Великитѣ събития, които отбелязаха прогреса на реформата въ миналитѣ столѣтия, сѫ дѣла на историята, добре познати и навсѣкѫде признати отъ cвѣтa. Tѣ сѫ факти, на които автентичностьта никой не може да оспори. Азъ съмъ представила тази история накратко, въ зависимость отъ краткия размѣръ на книгата, който по необходимость тpѣбвa да се съблюдава, като фактитѣ сѫ сгѫстени до толкова, колкото е необходимо за разбирането имъ. Въ нѣкои случаи, когато историкътъ е групиралъ събитията тъй, че тѣ изразяватъ накратко сѫщностьта на въпроса, или пъкъ когато е резюмиралъ подробноститѣ по начинъ, който хармонира съ плана на този трудъ, азъ съмъ цитирала неговитѣ думи, указвайки отъ де сѫ взети. Въ други случаи не имъ е дадено специално довѣрие, тъй като цитатитѣ не сѫ дадени за да представятъ автора имъ като авторитетъ, но сѫ взети само хубавитѣ имъ описания, които даватъ готово и изразително представяне на разглеждания предметъ. По сѫщия начинъ сѫ употрѣбени тия трудове при изнасяне ре-формата за наше време.BC 10.4

Задачата на тази книга не се състои въ това, да пред-ставя нови истини относно борбитѣ въ миналитѣ времена, а въ това, да извади наяве факти и принципи, които могатъ да иматъ значение за бѫдещитѣ събития. Разглеждани като часть отъ борбата между силитѣ на свѣтлината и тъмнината, тѣзи доклади на миналото добиватъ ново значение; отъ тѣхъ се отразява свѣтлина, която просвѣтлява бѫдещето и освѣтлява пѫтя на Божиитѣ чада, призвани, подобно на реформаторитѣ отъ миналитѣ вѣкове, да свидетелствуватъ “за Словото Божие и заради свидетелството Исусово”, даже съ рискъ да се лишатъ отъ всичкитѣ си земни блага.BC 11.1

Да разкрие сценитѣ на голѣмата борба между истината и заблуждението; да открие измамитѣ на сатана и срѣд-ствата, чрезъ които ние можемъ успѣшно да му противо-стоимъ; да представи задоволителна развръзка на голѣмата проблема за злото, хвърляйки жива свѣтлина върху произ-хода и края на грѣха, та да се открие ясно справедливостьта и благостьта на Бога въ всичкитѣ Му постѫпки спрямо Неговитѣ създания; най-сетне да отрази ясно свѣтостьта и непромѣнимостьта на божествения законъ,— ето задачата на тази книга. Да бѫдатъ спасени чрезъ нейното влияние души отъ силата на тъмнината, и да “участвуватъ въ наследството на свѣтиите въ свѣтлината”, за прослава на Този, Който ни възлюби, и отдаде Себе си за насъ — е пъкъ искрената молба на автора.BC 11.2

Е. Г. В.BC 11.3