„БЛАЖЕНИ ГОНЕНИТЕ ЗАРАДИ ПРАВДАТА, ЗАЩОТО Е ТЯХНО НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО”

Исус не дава на учениците Си никаква надежда за земна слава или богатство или за живот свободен от изпитания, но Той им посочва привилегията да вървят заедно със своя Господ по пътя на себеотрицанието и да понасят хули от страна на света, който не ги познава. MПБ 31.1

Против Него, който беше дошъл, за да изкупи изгубения свят, се опълчиха съединените сили на враговете на Бога и на човеците. В безмилостно съзаклятие се нахвърляха лошите човеци и ангели против Княза на мира. Макар че всяка от Неговите думи, всяка от Неговите постъпки свидетелстваше за божествено състрадание, все пак Неговото различие от света разпалваше горчива вражда. Понеже не одобряваше нито една от лошите склонности на човешката природа, Той възбуждаше най-упорита съпротива и вражда. Така стана и с всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса. Между правда и неправда, любов и омраза, истина и измама съществува непрестанна борба. Който проявява Христовата любов и открива в живота си красотата на светостта, той отнема на сатана неговите подчинени и затова князът на злото се опълчва срещу него. На хули и преследвания са подложени всички, които са изпълнени с Христовия дух. С течение на времето начинът на преследванията може да се промени, но принципът — духът, който лежи в основата им — е същият, който още във времето на Авел убиваше Божиите избраници. MПБ 31.2

Щом още човеците се заемат да живеят в съгласие с Бога, те ще разберат, че съблазънта на кръста не е престанала. Власти, сили и зли духове на високопоставени личности се опълчват срещу всички, които се подчиняват в послушание на небесния закон. Затова преследванията вместо да наскърбяват Христовите ученици трябва да им причиняват радост, защото са едно доказателство, че те са последвали Христа. MПБ 31.3

Макар че Господ не обещава на Своя народ, че той ще бъде свободен от преследвания — Той му обещава нещо много по-добро. Той е казал: „И силата ти ще бъде според дните ти” (Второзак. 33:25). „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена” (2Кор. 12:9). Оня, който заради Христа ще трябва да премине през огнената пещ — до него ще застане Исус, както до тримата верни във Вавилон. Който люби Изкупителя си, ще се радва на всеки случай, когато ще трябва да споделя с Него унижения и хули. Любовта към Господа прави страданието за Него сладко. MПБ 32.1

През всички времена дяволът е преследвал Божиите чада — той ги е измъчвал и избивал. Но умирайки, те оставаха победители. В своята упорита вярност те откриваха, че с тях беше Един по-могъщ от сатана. Наистина сатана можеше да измъчва и убива тялото, но той не можеше да докосне живота, който беше скрит с Христа в Бога. Той можеше наистина да затваря в тъмнични зидове, но не можеше да обвърже духа. Затворените можеха да гледат през мрака на настоящето към славата отвъд и да казват: „Смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас” (Рим. 8:18). „Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава” (2Кор. 4:17). MПБ 32.2

Чрез страданията и преследванията се открива славата на Божия характер в Неговите избрани. Божият народ, мразен и преследван от света, ще се възпитава в Христовото училище. Той върви по тесния път тук на земята, бива и пречистен в огнената пещ на скърбите, след Господа през тежки борби, упражнява себеотрицание и прави горчиви опитности; но чрез всичко това той опознава беззаконието, злото на греха — и се учи да се отвращава от тях. Като участва в Христовите страдания той ще има част и в Неговата слава. В своето видение пророкът видя триумфа на Божия народ. Той казва: „И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, .които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи. И пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнеца, казвайки: „Велики и чудесни са твоите дела, Господи Боже Всемогъщи, праведни и истинни са твоите пътища, Царю на вековете!” (Откр. 15:2,3). „Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Този, който седи на престола, ще се всели в тях” (Откр. 7:14,15). MПБ 32.3