Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Мисли От Планината На Благословението

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    БЛАЖЕНСТВАТА

    „И Той, като отвори устата си, поучаваше ги и казваше: Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно.”MПБ 11.1

    Като нещо съвсем странно и ново звучат тези думи в ушите на учуденото множество. Такива учения стоят в противовес с всичко, каквото те някога са чували от свещеници и равини. В тях те не намират нищо, което да ласкае гордостта им или да подхранва техните честолюбиви надежди. Но този нов учител притежава една сила, която ги пленява. Благоуханието на божествената любов се излъчва от Неговата личност, както ароматът от цветята. Неговите думи падат „като дъжд върху покосена ливада, като капки, оросяващи земята” (Пс. 71:6). Всички неволно чувстват, че той чете тайните на душата, и все пак се приближава към тях с нежно състрадание. Техните сърца се разтварят за Него и докато те го слушат, Светият Дух им разкрива значението на учението, от което тъй много се нуждаят човеците от всички времена. MПБ 11.2

    Религиозните водачи на народа в Христовите дни се смятаха богати в духовните блага. Молитвата на фарисея: „Благодаря ти, Боже, че не съм както другите хора”, изразяваше чувството на неговата класа, както и до голяма степен това на целия народ. Но между множеството, което заобикаляше Господа, имаше такива, които съзнаваха своята духовна нищета. Когато при чудния случай при един риболов се изяви божествената сила на Христа, Петър падна при нозете на Спасителя и извика: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!” (Лука 5:8). Така и между събраното на планината множество имаше души, които в Неговото свято присъствие чувстваха, че бяха „злочести и клети сиромаси, слепи и голи” (Откр. 3:17), и които копнееха за „целебната Божия благодат”, (Тит 2:11), В такива души Христовите думи събуждаха надежда; те виждаха, че техният живот се намираше под Божието благословение. MПБ 11.3

    Исус беше предложил чашата на блаженствата на ония, които вярваха, че са богати и сити, и не се нуждаят от нищо (Откр. 3:17), но те с презрение се отвърнаха от този скъпоценен дар. Този, който се чувства съвършен, който се счита за достатъчно добър и е доволен от състоянието си, не се стреми към това да стане съпричастник на Христовата благодат и правда. Гордостта не изпитва никаква нужда и затова затваря сърцето за Христа и за неизмеримото благословение, което Той иска да даде. В такова сърце няма място за Исус. Който се вижда в своите очи богат и достоен, не може да моли с вяра, затова не може да получи и Божието благословение. Той се чувства сит и затова си отива празен. Но ония, които знаят, че не могат сами да се спасят или да извършат каквото и да е праведно дело чрез свои сили — ще ценят помощта, която Христос може да им даде. Те са нищите духом, които Той облажава. MПБ 12.1

    Преди да прости, Христос прави душата да се разкае и Святият Дух е, Който изобличава за греха. Ония, чиито сърца са изобличени от Божия Дух — виждат, че всичко каквото са вършили досега винаги е било опетнено от грях и от собственото Аз. Подобно на бедния митар, те остават смирено назад — не смеят дори да вдигнат очи към небето и казват: „Боже бъди милостив към мене грешния” — и биват благословени. За каещите се има опрощение, защото Христос е „Божият Агнец, който носи грехове на света” (Йоан 1:29), Божието обещание гласи: „Да бъдат греховете ви и като багрено — като сняг ще ги избеля; да бъдат червени и като пурпур — като вълна ще ги избеля” (Исая 1:18). MПБ 12.2

    „Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам... Ще вложа във вас моя дух и ще направя да ходите по моите заповеди, да пазите и изпълнявате моите наредби... И ще бъдете мой народ, и аз ще бъда ваш Бог” (Езек. 36:26-28). MПБ 12.3

    За нищите духом Христос казва. „Тяхно е царството небесно.” Това царство обаче не е както Христовите слушатели по онова време вярваха — едно временно или земно царство. Христос им разтвори духовното царство на своята любов, на своята благодат, на своята правда. Характерният белег, че Христос царува в нас — е нашето подобие с Човешкия Син. Поданиците на небесното царство са нищите духом, смирените, преследваните заради правдата — на такива е царството небесно. И макар това дело още да не е напълно завършено, то все пак е започнало в тях и ще ги „направи способни да участват в наследството на светиите в светлината” (Кол. 1:12). MПБ 13.1

    Всички, които съзнават голямата нищета на своята душа, които чувстват, че в тях няма нищо добро — могат гледайки на Исуса, да получат правда и сила. Той казва: „Елате при мене всички отрудени и обременени”. Той ни предлага да замени нашата бедност с богатствата на своята благодат. Ние не сме достойни за божията любов, но Христос, нашият застъпник — е достоен за нея и е напълно в състояние да спаси всички, които идват при Него. Колкото и печално да е нашето минало, колкото и обезсърчително да е настоящето ни положение, когато се приближим до Исуса такива, каквито сме — слаби, безпомощни и окаяни — нашият състрадателен Спасител ни посреща, обхваща ни в любвеобилните си обятия, обгръща ни в бялата одежда на Своята собствена правда и ни привежда при Отца. Той се застъпва пред Бога за нас, казвайки: „Аз заех мястото на този грешник; не гледай на заблуденото чадо, а на Мен!” И колкото и Сатана да оспорва правото над нашите души, сочейки на греховете ни и претендирайки, че сме негова плячка — Христовата кръв говори с по-голяма сила.MПБ 13.2

    Сигурно е: „Само у Господа... има правда и сила... Чрез Господа ще бъде оправдано и прославено цялото племе Израилево” (Исая 45:24,25). MПБ 14.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents