НА СКЛОНА НА ПЛАНИНАТА

Повече от четиринадесет столетия преди рождението на Христа във Витлеем — Израилевите чада се събираха в красивата долина Сихем и в тържествена тишина слушаха гласовете на свещениците, които възгласявайки благословение и проклятие, се разнасяха по двата склона на планината. MПБ 6.1

„... благословия, ако слушате заповедите на Господа, вашия Бог..., а проклятие — ако не слушате” (Второзак. 11:27,28). MПБ 6.2

Така стана, че планината, от която бе изговорено благословението, бе наречена Планина на блаженствата. Но не планината Гаризин беше, на която бяха изговорени думите, които дойдоха като благословение за грешното и скърбящо човечество. Израил не последва поставения му висок идеал. И сега друг един, след Исуса Навина, трябваше да изведе народа в истинско успокоение, във вярата. Не за дълго обаче остава Гаризин планина на благословението. Неизвестната планина на брега на Генисаретското езеро избра Исус, за да изговори блаженствата над учениците Си и над множеството. MПБ 6.3

Нека мислено се пренесем на онази сцена и, седнали наред с учениците по склоновете й, да се вдълбочим в мислите и чувствата, които са изпълвали техните сърца. Ако можем да схванем, какво са били Исусовите думи за ония, които ги слушаха, то и ние ще открием в тях нов живот и нова красота и сами ще разберем техния дълбок смисъл за нас. MПБ 6.4

Когато Спасителят пое мисията Си на Учител, общата представа за Месия и Неговото дело беше такава, че народът не беше в състояние да Го приеме като такъв. Традициите и церемониите бяха изместили духа на истинско себеотдаване — пророчествата се тълкуваха според схващанията на горди и светски сърца. Юдеите очакваха идващия Месия не като спасител от греха, а като един могъщ княз, който щеше да подчини всички народи под владичеството на лъва от Юдиното племе. Напразно Йоан Кръстителят с проникновената сила на древните пророци ги призоваваше към покаяние, напразно им посочваше на реката Йордан — Божия Агнец, Който щеше да понесе на Себе Си греховете на света. Бог се опита да отправи мислите им към пророчествата на Исая за страдащия Спасител, но те не искаха да слушат. MПБ 6.5

Ако учителите и началниците на Израил се бяха предоставили на преобразяващата Христова благодат — Той щеше да ги направи свои посланици между човечеството. Първо в Юдея се възвести идването на царството и се разнесе поканата за покаяние. С изгонването на купувачите и продавачите от храма в Ерусалим, Исус се изяви като Месия — като такъв, Който искаше да очисти душата от оскверняването на греха и да превърне народа си в свят храм на Бога. Обаче юдейските началници не искаха да се унижат да приемат простия учител от Назарет. Още при второто Си посещение в Ерусалим Той беше наклеветен пред Синедриона и само страха от народа задържа тези висши сановници да турят ръка на Него. Тогава Той напусна Юдея и продължи да поучава в Галилея. MПБ 7.1

След като поучава няколко месеца там, Той държа своята „планинска проповед”. Вестта — „царството небесно наближи” (Мат. 4:17) се беше разнесла по цялата страна, беше приковала вниманието на човеците и раздухала пламъка на техните честолюбиви надежди. Слухът за новия учител беше проникнал извън границите на Палестина и независимо от поведението на свещенството беше се разпространило вярването, че може би Този беше дългоочакваният избавител. Големи човешки тълпи заобикаляха Исуса на всяка крачка и всеобщото въодушевление беше голямо. MПБ 7.2

За учениците, които бяха тъй тясно свързани с Христа, беше дошло време да се заемат по-отблизо с Неговото дело, за да не остане това голямо множество тъй разпръснато като стадо без пастир. Някои от дванадесетте ученици още в началото на проповедническата мисия на Исуса се свързаха с Него и почти всички общуваха помежду си като членове на Исусовото семейство. Но и те, подведени от ученията на равините, споделяха всеобщите очаквания за едно земно царство. Те не разбираха Исуса в неговото дело. Те вече често се бяха учудвали, че Той не взема никакви мерки, за да подкрепи делото си с помощта на равините и свещениците, че Той не вършеше нищо, за да наложи авторитета си като земен цар. Учениците имаха да се справят с доста трудности, преди да бъдат готови за високото положение, което трябваше да заемат след възнесението на Христа. Но те отвърнаха на Исусовата любов, и макар да бяха бавни във вярата, все пак Исус гледаше на тях като на такива, които Той щеше да възпита за своето велико дело. И сега, след като те бяха вече достатъчно дълго с Него, за да бъдат до известна степен утвърдени във вярата на божествения характер на неговата мисия, а и народът беше видял доказателства за неговата мощ, в която не можеше да има съмнение — беше вече подготвен пътят за изявяване принципите на Неговото царство, които можеха да им помогнат да разберат истинския характер на това царство. MПБ 8.1

Исус беше прекарал нощта сам в молитва за тези избраници на една планина близо до Галилейското море. С настъпването на деня той ги повика при себе си и с молитва положи благославяйки ги — ръце върху главите им, за да ги отдели и подготви за делото на евангелието. След това заедно с тях Той слезе до брега на езерото, където още от рано сутринта се беше насъбрало голямо множество.MПБ 8.2

Освен обикновената тълпа от галилейските градове там имаше и много надошли от Юдея и дори от Ерусалим, от полуезическите жители на Декапол, от Идумея, и от Тир и Сидон — финикийски градове на брега на Средиземно море. MПБ 9.1

„И живеещите около Тир и Сидон, като чуха какво Той вършеше — дойдоха при Него в голямо множество” (Марко 3:8). „Там бяха... голямо множество народ, ... които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си... Защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички” (Лука 6:17,19). MПБ 9.2

Тъй като поради това, че мястото беше тясно — гласът на Господа не можеше да достигне до всички, които искаха да слушат — Исус отново се връща на планината. Там, на склона, беше подходящо място за събиране на голямо множество; Исус сяда, а учениците му, както и народът — последваха Неговия пример. MПБ 9.3

С чувството, че трябваше да се очаква нещо необикновено, учениците бяха заобиколили отблизо своя Учител. Случилото се сутринта ги беше уверило, че щеше да се направи някакво оповестяване относно царството, което както те с копнеж очакваха, щеше скоро да се възстанови. Също и множеството беше изпълнено с очакване и напрегнатото изражение по лицата свидетелстваше за дълбок интерес. Насядали по зелените склонове на планината в очакване словата на божествения Учител, техните сърца бяха изпълнени с мисли за бъдещата слава. Там имаше книжници и фарисеи, които очакваха деня, когато щяха да получат владичеството над омразните римляни, и богатствата и великолепието на голямата световна империя. Бедните земеделци и рибари очакваха да чуят уверението, че техните бедни хижи щяха да се превърнат в богати палати; тяхната оскъдна храна, техният живот на труд, техните грижи за препитание — в най-големи удобства. Те се надяваха, че вместо единствената груба дреха, която съставляваше тяхното облекло през деня и завивката им през нощта — Христос щеше да им даде богатите скъпоценни одежди на техните завоеватели. MПБ 9.4

Всички сърца бяха изпълнени с гордата надежда, че Израил скоро щеше да бъде възвеличен като избрания народ на Господа пред всички народи и че Ерусалим щеше да стане столица на световното царство.MПБ 10.1