33— РАБОТА СРЕД ТРУДНОСТИ

Така както Павел внимаваше да представи на своите новоповярвали ясното учение на писанията за подходящата подкрепа на Божието дело и както твърдеше, че като служител на евангелието няма забрана да не работи за прехраната си (по 1 Кор. 9:6) светски занаят, много често по време на своята служба в големите центрове на цивилизацията осигуряваше издръжката си чрез своя занаят.Дa 134.4

Евреите не смятаха физическия труд за несвойствен и унизителен. Чрез Мойсей бяха наставени да обучат децата си на полезни занаяти и се смяташе за грях да се допусне младеж да израсне без да познава физическия труд. Дори когато трябваше едно дете да бъде обучено за свята служба, познаването на практическия живот се смяташе за съществено. Всяко момче, било то с богати или с бедни родители, беше обучавано на някакъв занаят. Родители, пренебрегнали подходящото обучение на своите деца, се смятаха за отстъпили от наставленията на Господа. В съгласие с този обичай Павел отрано беше научен да прави шатри.Дa 134.5

Преди да стане ученик на Христос, той заемаше висок пост и издръжката му не зависеше от ръчен труд. Но после, след като беше използвал всичките си средства за напредъка на Христовото дело, му се налагаше понякога да упражнява този занаят, за да изкара прехраната си. Особено когато работеше в места, където мотивите му можеха да бъдат изтълкувани погрешно.Дa 134.6

Четем, че за първи път в Солун Павел се издържа с ръчен труд, докато проповядва Словото. Пишейки до вярващите там, той им напомни, че можеше да им бъде товар (по 1 Сол. 2:6) и добави: “Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие” (1 Сол. 2:9). И отново във второто си послание до тях той заявява, че заедно със съработниците си не е ял “даром.хляб у някого... работехме нощем и денем — пише той, — за да не отегчим никого от вас. Не че нямаме правото, а за да ви представим себе си пример, за да ни подражавате” (2 Сол. 3:8,9).Дa 135.1

В Солун апостолът бе срещнал някои, които отказваха да работят ръчна работа. За тях по-късно той писа: “...някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб”. Докато работеше в Солун, внимаваше да им представи добър пример. “...когато бяхме при вас, заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде” (2 Сол. 3:11,12,10).Дa 135.2

Във всяка епоха Сатана се е опитвал да отслаби усилията на Божиите служители, като въведе в църквата дух на фанатизъм. Така беше в дните на Павел, така беше и в по-късните векове по времето на Реформацията. Уиклиф, Лутер и много други, които благословиха света със своето влияние и вяра, се сблъскаха с измамите, чрез които врагът се опитва да води към фанатизъм прекалено ревностните, неуравновесените и неосветените умове. Заблудени души са учили, че с истинската святост умът се издига над всички земни мисли и води хората към отказване изцяло от работа. Други, като приемат крайни възгледи по отношение на някои текстове от писанията, са учили, че е грях да се работи - че християните трябвало да не мислят изобщо за временното благосъстояние на себе си и на семейството си, но да отдадат живота си напълно на духовни неща. Учението и примерът на апостол Павел са един упрек към такива крайни възгледи.Дa 135.3

Докато беше в Солун той не беше напълно зависим за издръжката си от ръчния труд. По-късно, говорейки за преживяванията си в този град, писа на вярващите от Филипи с благодарност за помощите, които бе получавал от тях: “Защото и в Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми” (Фил. 4:16). Независимо че получаваше помощ, той се грижеше да даде на солунците пример на прилежност, така че никой да не го обвини с право в алчност, а така също на практика да бъдат укорени и онези, които поддържаха фанатични възгледи за ръчния труд.Дa 135.4

Когато Павел посети Коринт за първи път, попадна сред хора подозрителни към намеренията на чужденците. Гърците от крайбрежието бяха добри търговци. Те отдавна се бяха научили на доходни занаяти. Дори бяха повярвали, че печалбата е Божие благословение и че да се трупат пари чрез честни или нечестни средства, беше похвално. Апостолът познаваше техните възгледи и не искаше да им даде повод да кажат, че проповядва евангелието с цел да се обогати. Той можеше просто да поиска поддръжка от коринтските вярващи, но предпочете да не използва това право, за да не бъдат намалени полезността и успехът му като проповедник поради грешни подозрения, че проповядва евангелието за печалба. Искаше да пресече всякакви възможности за фалшиво разбиране, за да не се загуби силата на вестта му.Дa 135.5

Скоро след пристигането си в Коринт Павел намери “един юдеин на име Акила, роден в Понт и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила”. Те бяха със “същото занятие” като него. Подгонени от указа на Клавдий, който нареди всички евреи да напуснат Рим, Акила и Прискила бяха дошли в Коринт и започнали работа като производители на шатри. Павел разпита за тях и като научи, че се бояха от Бога и се стараеха да избягват заобикалящите ги оскверняващи влияния, “Павел дойде при тях... и всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци” (Деян. 18:2-4).Дa 136.1

По-късно Сила и Тимотей се присъединиха към него в Коринт. Тези братя му донесоха средства от църквите в Македония за подкрепа на делото.Дa 136.2

Във второто си писмо към вярващите в Коринт, написано, след като там бе създадена здрава църква, апостолът споменава накратко за начина си на живот, когато е бил сред тях. “Грях ли съм сторил — пита той, — като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром? Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас, а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя да не ви отегча. Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в Ахайските места” (2 Кор. 11:7-10).Дa 136.3

Павел казва защо е постъпил по този начин в Коринт — за да не даде повод за укор на тия, “които търсят причина” (2 Кор. 11:12). Докато работеше като майстор на шатри, работеше вярно и за проповядване на евангелието. Сам заявява за своя труд: “Наистина признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение чрез знамения, чудеса и велики дела” и добавя: “Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда! Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас... А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви” (2 Кор. 12:12-15).Дa 136.4

По време на дългата си служба в Ефес, където в продължение на три години извърши настъпателна евангелизация из цялата област, Павел продължаваше да работи своя занаят. В Ефес, както и в Коринт, апостолът бе окуражаван от присъствието на Акила и Прискила, които го бяха придружили при връщането му в Азия в края на второто му мисионско пътуване.Дa 136.5

Някои се противопоставяха на Павловия тежък ръчен труд, заявявайки, че той не бе съвместим с делото на един служител на евангелието. Защо трябваше Павел — проповедник от най-висок ранг, да свързва механичната работа с проповядването на словото? Не беше ли работникът достоен за своята заплата? Защо трябваше да губи времето си в правене на шатри, вместо при всички случаи да го употреби по-добре?Дa 136.6

Но апостолът не смяташе, че това е загуба на време. Работейки с Акила, той беше във връзка с великия Учител, като не пропускаше възможността да свидетелства за Спасителя и да помага на всички, които се нуждаеха от помощ. Умът му винаги се стремеше към духовно знание. На своите съработници даде наставления в духовните неща и пример на трудолюбие и прилежност. Беше бърз, умел работник, прилежен в работата си, пламенен по дух като служител на Господа (по Римл. 12:11). Практикувайки своя занаят, имаше достъп до една класа хора, които не биха били достигнати по друг начин. Той им показа, че умението в един обикновен занаят е дар от Бога, Който дава и мъдрост как да се използва този дар. Учеше, че Бог трябва да бъде почитан дори във всекидневния тежък труд. Отрудените му ръце не отнемаха от силата на прочувствените му призиви като християнски проповедник.Дa 136.7

Понякога Павел работеше денем и нощем не само за своите нужди, но и за да подкрепя своите сътрудници. Споделяше изработеното с Лука и помагаше на Тимотей. Дори гладуваше понякога, за да може да задоволи нуждите на други. Неговият живот бе несебелюбив живот. Към края на службата си, при един случай в Милет на сбогуване със старейшините от Ефес той издигна пред тях своите измъчени от работа ръце и каза: “Никому среброто или златото, или облеклото не съм пожелал. Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема” (Деян. 20:33-35).Дa 137.1

Ако проповедниците сметнат, че понасят трудности и лишения в Христовото дело, нека мислено отидат в работилницата, където се трудеше Павел, нека си помислят, че като кроеше платното, този избран от Бога човек работеше за хляба, който по право му се полагаше за труда му като апостол.Дa 137.2

Работата е благословение, а не проклятие. Духът на безделие унищожава благочестието и оскърбява Божия Дух. Застоялото блато излъчва зловоние, а чистият, пенлив поток разпръсква здраве и радост по земята. Павел знаеше, че пренебрегващите физическата работа, отслабват бърже. Желаеше да научи младите проповедници, че чрез работа с ръцете си, чрез използване на своите мускули те биха станали силни, за да издържат тежките изпитания и лишения, които ги очакваха в евангелското поле. И той осъзнаваше, че ученията му щяха да бъдат лишени от жизненост и сила, ако не държеше всички части на тялото си в добро физическо състояние.Дa 137.3

Безделникът изпуска безценния опит, който би спечелил с вярно изпълнение на обикновените задължения в живота. Не малко, а хиляди са човешките същества, живеещи само за да получават благословенията, които Бог им дава в Своята милост. Те забравят да отдадат на Бога благодарствени приноси за поверените им богатства. Забравят, че чрез мъдра работа с дарените им таланти, трябва да бъдат по-скоро производители, а не консуматори. Ако разберат, че делото, което Господ желае да извършат, е като протегната ръка за помощ, не биха отбягвали своята отговорност.Дa 137.4

Полезността на младежите, чувстващи, че са призвани от Бога да проповядват, зависи много от начина, по който навлизат в работата си. Избраните от Бога за работата на проповедник, ще докажат високото си призвание и с всички възможни средства ще се опитат да се развият като способни работници. Ще се стараят да спечелят опит, който ще ги направи способни да планират, организират и изпълняват. Чрез самодисциплина, оценявайки светостта на своето призвание, те ще стават все повече и повече подобни на своя Учител, разкривайки Неговата доброта, любов и истина. И когато показват, че сериозно използват поверените им таланти, църквата ще им помага в разумна степен.Дa 137.5

Не всички, които чувстват, че са призвани за проповядване, трябва да бъдат окуражавани да оставят отведнъж себе си и своите семейства на продължителна издръжка на църквата. Има опасност някои хора с ограничен опит да бъдат разглезени от ласкателства и неразумни стимули и да очакват пълна издръжка, независимо доколко сериозни са усилията им. Средствата за разходите на Божието дело не бива да бъдат изхарчвани от хора, които желаят да проповядват само за да получават издръжка и така да поддържат себелюбивата си амбиция за лесен живот.Дa 137.6

Младите хора, желаещи да прилагат своите дарби в делото на служенето, ще намерят полезен урок от примера на Павел в Солун, Коринт, Ефес и други места. Макар че бе красноречив говорител, избран от Бога за специална работа, той никога не презря труда, нито се умори да жертва за делото, което обичаше. “Ние до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянстваме” (1 Кор. 4:11,12).Дa 138.1

Като един от най-великите учители между хората, Павел с готовност изпълняваше и най-незначителните, както и най-висшите си задължения. С желание работеше занаята си, когато в служба за неговия Учител обстоятелствата изискваха това. Нещо повече, винаги беше готов да остави настрана светската си работа, за да срещне съпротивата на неприятелите на евангелието или да използва особена възможност да спечели души за Исус. Неговата ревност и трудолюбие са упрек срещу бездействието и желанието за лесен живот.Дa 138.2

Павел даде пример срещу едно схващане, което тогава печелеше влияние в църквата - че евангелието можело да се проповядва успешно само от хора, напълно свободни от нуждата да извършват физически труд. Той илюстрира на практика какво могат да правят посветени миряни на много места, където народът не бе запознат с истините на евангелието. Неговата постъпка вдъхнови мнозина смирени работници да вършат с желание което могат за напредъка на Божието дело, като в същото време се издържат с всекидневен труд. Акила и Прискила не бяха призвани да отдават цялото си време в служба на евангелието, но тези смирени работници бяха използвани от Бога, за да покажат по-добре на Аполос пътя на истината. Господ използва различни средства, за да изпълни Своята цел. И когато някои хора с особени таланти биват избрани да посветят силите си на делото за проповядване и разпространение на евангелието, много други, които никога не са били ръкополагани от човек, са призвани да имат важна роля в спасяването на души.Дa 138.3

Има широко поле за евангелския работник, който сам се издържа. Мнозина могат да печелят ценен опит в службата, извършвайки в една част от времето си някакъв ръчен труд. По този начин могат да се подготвят активни работници за важната служба в полета, където има нужда.Дa 138.4

Саможертвеният Божи слуга, който се труди неуморно да проповядва, носи тежко бреме в сърцето си. Той не измерва работата си с часове. Заплатата не й влияе. Не се отказва от задължението си поради неблагоприятни условия. От небето е получил своята мисия и от небето очаква награда след извършване на поверената работа.Дa 138.5

Божият план е такива работници да бъдат освободени от ненужно безпокойство, за да имат пълна възможност да изпълнят увещанията на Павел към Тимотей: “В това прилежавай, на това се предавай...” (1 Тим. 4:15). Докато трябва да бъдат внимателни да работят достатъчно, за да държат ума и тялото си силни, не е според Божия план да бъдат принуждавани да изразходват голяма част от времето си в светски занятия.Дa 138.6

Тези верни работници, макар че желаят да бъдат използвани и биват използвани за евангелието, не са застраховани от изкушения. Когато са спъвани и обременявани с безпокойството поради липса на подходяща финансова издръжка от страна на църквата, някои биват силно нападани от изкусителя. Когато видят, че трудът им е така слабо възнаграждаван, започват да се притесняват. Наистина те гледат напред към времето, когато ще се отсъди полагащата им се награда и това ги поддържа, но в същото време семействата им трябва да имат храна и облекло. Ако можеха да бъдат освободени от Божественото си поръчение, с желание биха работили с ръцете си. Но съзнават, че времето им принадлежи на Бога независимо от тесногръдието на тези, които би трябвало да ги осигурят с достатъчно средства. Те се издигат над изкушението да се отдадат на занятие, което бързо би задоволило нуждите им и продължават да работят за напредъка на делото, което им е по-скъпо от самия живот. Но биха могли да бъдат подтикнати да последват примера на Павел: да се заемат за известно време с ръчен труд, без да прекъснат и своята проповедническа работа. Така ще помогнат и на собствените си интереси, и на интересите на Божието дело на земята.Дa 138.7

Има времена, когато изглежда невъзможно Божият служител да извърши повереното му дело поради липса на средства за цялостна солидна работа. Някои се боят, че като не разполагат с необходимите удобства, не могат да направят всичко онова, което чувстват за свое задължение. Но ако напредват във вярата, Божието спасение ще им бъде открито и техните усилия ще се увенчаят с успех. Този, Който помоли своите последователи да отидат по всички краища на света, ще подкрепи всеки работник, стараещ се, в послушание на заповедта Му, да проповядва Неговата вест.Дa 139.1

В изграждането на Своето дело Господ не винаги дава във всичко яснота на слугите си. Понякога изпитва доверието на народа си, като допуска обстоятелства, принуждаващи го да напредва във вярата. Често го води на стръмни места, където трябва да положи изпит и го умолява да напредва, макар с краката си да докосва водите на Йордан. В такива времена, когато молитвите на Неговите слуги се въздигат със сериозна вяра, Бог отваря пътя пред тях и ги извежда нашироко.Дa 139.2

Когато Божиите вестители осъзнаят отговорността си към нуждаещата се част от Божието лозе и в Духа на Главния Работник се трудят неуморно за спасение на души, ангели Божии ще приготвят пред тях пътя и необходимите средства за напредъка на делото ще бъдат доставени. Просветените ще дават щедро за подкрепата на делото, извършвано в тяхна полза. Те ще отговорят, без да се скъпят на всеки призив за помощ и Божият Дух ще повлияе сърцата им да подкрепят Божието дело не само в родната им страна, но и в далечни места. Така ще бъде укрепено делото и на други места и Божията кауза ще напредва по единствения начин, който Той е определил.Дa 139.3