Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Деянията на апостолите

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    55— ПРЕОБРАЗЕН ЧРЕЗ БЛАГОДАТ

    В живота на ученика Йоан е разкрито истинското освещение. През годините, когато бе в близка връзка с Христос, той често бе предупреждаван и укоряван от Спасителя и приемаше тези укори. Тъй като характерът на Божествения му бе изявен, Йоан видя собствените си недостатъци и смири своя дух на съперничество. Ден след ден в контраст с бунтарския си темперамент той наблюдаваше благостта и търпеливостта на Исус и чу уроците Му за смирение и търпение. Ден след ден сърцето му се привличаше към Христос, докато от любов към своя Господ престана да обръща поглед към собственото “аз”. Благостта, мъжествеността и кротостта, силата и търпението, които видя във всекидневния живот на Божия Син, изпълниха душата му с възхищение. Той предаде своя неспокоен, амбициозен нрав на смекчаващото влияние на Христос и Божествената любов преобрази характера му.Дa 217.6

    В удивителен контраст с освещението, изработено в живота му, е духовната опитност на неговия съмишленик Юда. Юда също изповядваше, че е Христов ученик, но притежаваше само форма на набожността. Той не бе безчувствен за красотата на Христовия характер и често, слушайки думите на Спасителя се убеждаваше, но не смиряваше сърцато си и не признаваше греховете си. Като се съпротивляваше на Божественото влияние, той обезслави Господа, Когото изповядваше, че обича. Йоан воюваше сериозно против своите грешки, а Юда насилваше съвестта си и се отдаваше на изкушение, като все повече затвърдяваше злите си навици. Прилагането на истините, на които Христос поучаваше, не бе в съгласие с неговите желания и намерения и той не можа да приеме тези идеи, за да получи мъдрост от небето. Вместо в светлина избра да ходи в тъмнина. Зли желания, алчност, отмъстителни страсти, мрак и мрачни мисли бяха спотаявани, докато Сатана спечели пълен контрол върху него.Дa 218.1

    Йоан и Юда са представители на изповядващите се за Христови последователи. И двамата ученици имаха едни и същи възможности да се учат от Божествения образец и да го следват. И двамата бяха тясно свързани с Исус и имаха привилегията да слушат Неговото учение. Всеки от тях притежаваше сериозни недостатъци на характера и всеки имаше достъп до Божествената благодат, преобразяваща характера. Но докато единият в смирение се учеше от Исус, другият показа, че не е изпълнител на Словото, а само слушател. Докато единият, умирайки всекидневно за собственото “аз” и надмогвайки греха, бе освещаван чрез истината, другият, възпротивявайки се на преобразяващата сила на благодатта и отдавайки се на себелюбиви желания, бе въвлечен в робство от Сатана.Дa 218.2

    Такова преобразяване на характера както в живота на Йоан е винаги резултат от общуване с Христос. Може да има забележителни дефекти в нрава на един човек, но когато стане истински Христов ученик, силата на Божествената благодат го преобразява и освещава. Той гледа като в огледало славата на Господа и се променя от слава в слава, докато стане подобен на Онзи, Когото обожава.Дa 218.3

    Йоан бе учител по святост и в писмата си към църквата предаде непогрешими правила за поведение на християните. “И всеки, който има тая надежда на Него — писа той, — очиства себе си, както е Той чист.” “Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос” (1 Йоан 3:3; 2:6). Той поучаваше, че християнинът трябва да е чист в сърце и в живот, че никога не бива да се задоволява с празна изповед. Както Бог е свят в Своята сфера, така и падналият човек чрез вярата си в Христос трябва да бъде свят в своята.Дa 218.4

    “...това е Божията воля — писа апостол Павел — вашето освещение” (1 Сол. 4:3). Да се посветят на църквата — това е Божията цел във всичкото Му отношение към Неговите чада. Той ги е избрал от вечността, за да бъдат свети. Даде им Своя Син да умре за тях, за да може да се осветят чрез послушание към истината, като се освободят от нищожността на личното “аз”. От тях Той изисква да се отдадат. Бог може да бъде почетен от онези, които изповядват, че вярват в Него само ако са се преобразили по Неговия образ и ако са ръководени от Неговия дух. Тогава като свидетели за Спасителя те могат да покажат какво е направила за тях Божествената благодат.Дa 218.5

    Истинското освещаване идва чрез действието на принципа на любовта. “Бог е любов и който пребъдва в любов, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него” (1 Йоан 4:16). Животът на човек, в чието сърце обитава Христос, ще разкрива практическо благочестие. Характерът ще бъде очистен, издигнат, облагороден и прославен. Чистото учение ще бъде подпечатано с дела на правда. Небесните заповеди ще бъдат приложени в свят живот.Дa 218.6

    Които искат да спечелят благословението на освещението, трябва първо да се научат какво значи саможертва. Христовият кръст е централният стълб, на който виси “една вечна тежина на слава”. “Ако иска някой да дойде след Мене — казва Христос, — нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва” (2 Кор. 4:17; Матей 16:24). Благоуханието на нашата любов към ближния разкрива любовта ни към Бога. Търпеливата служба дава мир на душата. Чрез смирен, прилежен, верен труд се постига благосъстоянието на Израил. Бог поддържа и укрепва този, който желае да следва пътя на Христос.Дa 219.1

    Освещаването не е моментно дело или дело на час и ден, а на цял живот. То не се постига чрез щастлив полет на чувството, но е резултат от постоянно умиране към греха и непрекъснато живеене в Христос. Злините не могат да бъдат поправени, нито характерът — реформиран, чрез слаби усилия, правени от време на време. Само чрез трайна, упорита активност, сурова дисциплина и жестока борба ще победим. Ние не знаем колко ожесточен ще бъде следващият конфликт. Докато Сатана царува, все ще подчиняваме себелюбието си, ще побеждаваме грехове, докато сме живи. Няма да има точка, в която, след като я достигнем, да кажем: напълно съм постигнал. Освещението е резултат от послушанието на цял живот.Дa 219.2

    Никой от апостолите и пророците никога не е твърдял, че е без грях. Хора, които са живели най-близко до Бога, които по-скоро биха пожертвали живота си, отколкото съзнателно да извършат зло дело, които Бог е почел с Божествена светлина и сила, са признавали греховността на своето естество. Те не са се доверявали на плътта, не са твърдели, че имат собствена правда, но са се доверявали изцяло на Христовата правда.Дa 219.3

    Така ще бъде с всички, обърнати към Христос. Колкото по-близко идваме до Него и по-ясно различаваме чистотата на характера Му, толкова по-ясно ще виждаме изключителната греховност на греха и толкова по-малко ще имаме желание да издигаме себе си. Ще има непрекъснат стремеж на душата към Бога, непрекъснато, сериозно, съкрушаващо сърцето признание за греха и смиряване на сърцето пред Него. При всяка стъпка напред в нашето духовно преживяване като християни ще се задълбочава и нашето покаяние. Ще знаем, че сме пълноценни единствено в Христос и изповедта на апостола ще стане наша собствена: “Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто”, “а далеч от мене да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат и аз за света” (Римл. 7:18; Гал. 6:14).Дa 219.4

    Нека докладващите ангели да запишат историята на свети борби и битки на Божия народ. Нека да запишат неговите молитви и сълзи, но да не бъде Бог опетняван чрез заявяване от човешки уста: “Аз съм безгрешен, аз съм свят”. Осветените устни никога няма да изговорят такива дръзки думи.Дa 219.5

    Апостол Павел бе отнесен на третото небе и видя и чу неща, които не можа да опише, но въпреки това неговото скромно изявление е: “Не че съм сполучил вече или че съм станал вече съвършен, но гоня изподир...” (Фил. 3:12). Нека небесните ангели да запишат Павловите победи в борбата на доброто войнстване на вярата. Нека небето да се радва на неговото упорито напредване нагоре. Имайки предвид наградата, той смята всичко друго за измет. Ангелите се радват да разкажат за неговите победи. Но Павел не се хвали с това, което е постигнал. Всеки Христов последовател, който се стреми към небето в битката за безсмъртната корона, трябва да има такова поведение.Дa 219.6

    Склонните да изповядват, че са свети, да се погледнат в огледалото на Божия закон. Като видят всеобхватните изисквания и като разберат Неговото дело, изследващо мислите и намеренията на сърцето, няма да се хвалят с безгрешност. Йоан каза, като не отделяше себе си от братята си: “Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас... Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото Слово не е в нас.” “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:8,10,9).Дa 220.1

    Има хора, които изповядват, че са свети, заявяват, че са напълно Господни и твърдят, че имат право на Божиите обещания, но отказват послушание на Неговите заповеди. Тези нарушители на закона твърдят, че имат право на всичко, обещано на Божиите чада. Но това е дързост, защото Йоан ни казва, че истинската любов към Бога се разкрива в послушание на всички Негови заповеди. Не е достатъчно да се вярва в теорията на истината, да се изповядва вяра в Христос, да се вярва, че Исус не е самозванец и че религията на Библията не е изкуствено измислена басня. “Който казва: ‘Познавам Го’ — пише Йоан, — а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него. Но ако някой пази Словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.” “И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него” (1 Йоан 2:4,5; 3:24).Дa 220.2

    Йоан не учеше, че спасението се печели с послушание, но че послушанието е плод на вяра и любов. “И знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях. Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава. Никой, който съгрешава, не го е видял, нито Го е познал” (1 Йоан 3:5,6). Ако ние пребъдваме в Христос, ако Божията любов пребъдва в сърцето, чувствата, мислите, действията ни ще бъдат в хармония с Божията воля. Осветеното сърце е в хармония с предписанията на Божия закон.Дa 220.3

    Мнозина се мъчат да се подчиняват на Божиите заповеди. Те имат малко мир и радост. Тази празнина в тяхната духовност е резултат от недостатъчно упражняване на вярата. Ходят сякаш в посолена земя и изпепелена пустиня. Искат малко, а могат да искат много, защото няма граница за Божиите обещания. Те не представят правилно освещението, което идва чрез послушанието на истината. Господ би искал всички Негови синове и дъщери да бъдат щастливи, да имат мир и да бъдат послушни. Чрез практикуване на вярата християнинът получава тези благословения. Чрез вяра се запълва всеки недостатък в характера. Очиства се всяка порочност, поправя се всяка грешка, развива се всяко съвършенство.Дa 220.4

    Молитвата е определеното от небето средство за успех в борбата с греха и в развитието на християнския характер. Божествените влияния, които идват в отговор на молитвата чрез вяра, ще извършат в душата на молещия се всичко онова, което той проси. Защото за прощението, за Светия Дух, за христоподобния нрав, за мъдростта и силата да вършат Божието дело, за който и да е дар, даден от Него, ние можем да просим и обещанието е: “Ще получите”.Дa 220.5

    На планината при Бога Мойсей видя образеца на тази чудна постройка, която трябваше да бъде средището на Неговата слава. Именно на планината при Бога — в тайното място на близост — ние трябва да съзерцаваме Неговия славен идеал за човечеството. Във всички епохи чрез общуване с небето Бог е изпълнявал Своите намерения за децата Си, като постепенно е разкривал на умовете им благодатните учения. Начинът, по който Той им дава истината, е илюстриран с думите: “...ще се появи сигурно както зората” (Осия 6:3). Този, който се поставя там, където Бог може да го осветли, напредва сякаш от частичната тъмнина на зората към пълната светлина на съвършения ден.Дa 220.6

    Истинското освещение означава съвършена любов, съвършено послушание, съвършено съобразяване с Божията воля. Ние трябва да бъдем осветени за Бога чрез послушание на истината. Нашата съвест трябва да бъде очистена от мъртви дела, за да служим на живия Бог. Ние още не сме съвършени, но имаме привилегията да се отдалечаваме от егоизма и греха и да напредваме към съвършенството. Велики възможности, висши и свети цели могат да бъдат на разположение на всички.Дa 221.1

    Причината, поради която мнозина в нашата епоха не напредват в Божествения живот е, че тълкуват Божията воля, съобразявайки я с това, което желаят да вършат. Следват собствените си желания, а се ласкаят, че се придържат към Божията воля. Те не се борят със себе си. Други пък за известно време имат успех в борбата със своето егоистично желание за удоволствия и безгрижие. Те са искрени и сериозни, но се уморяват от продължителни усилия, от всекидневно умиране, от безкрайни притеснения. Безгрижието им изглежда примамливо. Смъртта на “аз”-а ги отблъсква, затварят своите задрямващи очи и изпадат под силата на изкушението, вместо да му се съпротивят.Дa 221.2

    В наставленията, дадени в словото Божие, няма място за компромис със злото. Божият Син се изяви, за да привлече всички към Себе Си. Той не дойде да приспи света, но да посочи тясната пътека, по която всички трябва да вървят, за да достигнат най-накрая портите на Божия град. Неговите деца трябва да следват пътя, който Той е положил, каквито и жертви на удобства или на себелюбиво задоволяване да са нужни. На такава цена от труд и страдания те трябва да водят непрекъсната битка със себе си.Дa 221.3

    Най-голямата възхвала на човека към Бога е да стане посветен посредник, чрез който Той може да работи. Времето изтича бързо във вечността. Нека да не отнемаме от Бога това, което е Негова собственост. Нека да не Му отказваме това, което макар и да не може да бъде дадено като заслуга, не може да бъде задържано, без да причини разруха. Той моли да Му се отдаде цялото сърце. Отдайте Му го. То е Негово — и по сътворение, и по изкупление. Той моли да Му отдадем нашия разум. Отдайте Му го — той е Негов. Той иска парите ни. Отдайте Му ги! Те са Негови. “...вие не сте свои си, защото сте били с цена купени” (1 Кор. 6:19,20), Христос изисква почитание от една осветена душа, приготвила се чрез упражняване на вярата и действаща чрез любов, за да Му служи. Той държи пред нас най-високия идеал — съвършенството. Моли ни да бъдем абсолютно и изцяло на Негова страна в този свят, както Той е на наша страна в Божието присъствие.Дa 221.4

    “...това е Божията воля” за вас - “вашето освещение” (1 Сол. 4:3). Това ли е и вашата воля? Вашите грехове може да се изправят пред вас като планини, но като смирите сърцето си и ги изповядате и се доверите на заслугите на един разпънат и възкръснал Спасител, Той ще Ви прости, ще ви очисти от всяка неправда. Бог изисква вашето пълно съобразяване с Неговия закон. Този закон е ехо на Неговия глас, който ви казва: По-свят, да, още по-свят. Пожелайте пълнотата на Христовата благодат. Нека сърцата бъдат изпълнени със силен копнеж за Неговата правда. Делото, което Божието слово изявява, е мир и неговият резултат е покой и увереност завинаги.Дa 221.5

    Когато душата ви копнее за Бога, вие ще намирате все повече и повече неизследими богатства на Неговата благодат. Като съзерцавате тези богатства, ще започнете да ги заслужавате и ще разкриете заслугите на жертвата на Спасителя, запазващата сила на Неговата правда, пълнотата на Неговата мъдрост и силата Му да ви представи пред Отца “чисти и непорочни” (2 Петр. 3:14).Дa 221.6

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents