44— ДОМЪТ НА ЦЕЗАРЯ

Евангелието винаги е постигало най-голям успех сред по-скромната класа. “...между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни” (1 Кор. 1:26). Не можеше да се очаква Павел — беден затворник без приятели, да спечели вниманието на богатите и издигнати римски граждани. На тях порокът предлагаше всичките си блестящи очарования и ги държеше като доброволни жертви. Но измъчените от тежък труд и смазани от нужда жертви на тяхното потисничество, дори мнозина измежду бедните роби, с радост слушаха Павловите думи и намираха в Христовата вяра надежда и мир, насърчаващи ги в трудностите на тяхната участ.Дa 179.5

Но макар че работата на апостола започна сред скромните и унижените, влиянието му се разпространи и достигна и до самия дворец на императора.Дa 179.6

По това време Рим беше столица на света. Високомерните цезари диктуваха закони на почти всеки народ под небето. Царят и придворните или не знаеха за скромния Назарянин, или гледаха на Него с омраза и присмех. Но ето, за по-малко от две години евангелието намери достъп от скромния дом на затворника до залите на императора. Павел бе в окови като злосторник, “но Божието слово не се връзва” (2 Тим. 2:9).Дa 180.1

В по-ранните години апостолът с победна сила бе проповядвал публично вярата в Христос, чрез знамения и чудеса бе дал непогрешимо доказателство на Божествения Му характер. С благородна откровеност се бе издигнал над гръцките мъдреци и чрез познанията и красноречието си бе смълчал аргументите на гордата философия. С неугасващ кураж бе стоял пред царе и управители и бе говорил за правда, въздържание и идещия съд, докато високомерните управители трепереха, сякаш вече съзираха ужасите на Божия ден.Дa 180.2

Сега на апостола не бяха дадени такива възможности, тъй като бе ограничен в собственото си жилище и можеше да проповядва истината само на тези, които идваха при него. Той нямаше както Мойсей и Аарон Божествена заповед да отиде пред неморалния цар и в името на великия Аз Съм да изобличи неговата жестокост и потисничество. Но точно тогава, когато главният защитник на евангелието явно бе загубил достъп до публична работа, евангелието спечели голяма победа, защото към църквата се прибавиха членове от самия дом на царя.Дa 180.3

Никъде не можеше да съществува по-чужда на християнството атмосфера от тази в римския двор. Нерон изглежда бе заличил от душата си последната следа на Божественост, а дори и на човечност, и бе приел белега на Сатана. Неговите помощници и придворни бяха общо взето със същия характер — свирепи, долни и продажни. Според видимите обстоятелства не бе възможно християнството да намери достъп до двора му.Дa 180.4

Но и в този случай, както и в много други, се оправда твърдението на Павел, че оръжията на неговото войнстване бяха “пред Бога силни за събаряне на крепости” (2 Кор. 10:4). Дори сред Нероновото домочадие бяха спечелени трофеи за кръста. От покварените помощници на още по-покварения цар бяха спечелени новоповярвали, които станаха Божии синове. Те не бяха тайни, но открити християни. Не се срамуваха от вярата си.Дa 180.5

И чрез какви средства бе постигнато това навлизане и твърдо установяване на християнството там, където дори неговият достъп изглеждаше невъзможен? В Посланието си до филипяните Павел приписва на затворничеството си своя успех в спечелване на обърнати към вярата от Нероновото домочадие. Боейки се да не би някой да си помисли, че тежките му изпитания са попречили на напредъка на евангелието, той ги уверява: “А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието” (Фил. 1:12).Дa 180.6

Когато християнските църкви най-напред научиха, че Павел ще посети Рим, очакваха там забележителна победа на евангелието. Той бе занесъл истината в много страни, бе проповядвал в големи градове. Не можеше ли този най-ярък защитник на вярата да успее да спечели души за Христос дори в столицата на света? Но надеждите им бяха покосени, като чуха, че Павел отишъл в Рим като затворник. Бяха очаквали да видят евангелието, веднъж установено в този голям център, да се разпространява бързо сред всички народи и да става една покоряваща сила на земята. Колко огромно беше разочарованието им! Човешките очаквания пропаднаха, но не и Божието намерение.Дa 180.7

Не чрез проповедите на Павел, но чрез оковите му бе привлечено вниманието на двореца към християнството. Като затворник той освободи от окови толкова много души, роби на греха. Но това не бе всичко. Апостолът заяви: “И повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх” (Фил. 1:14).Дa 180.8

Търпението и куражът му по време на дългото и несправедливо затворничество, смелостта и вярата му бяха една непрекъсната проповед. Духът му, така различен от духа на света, даде свидетелството, че една сила, по-висша от земната, обитава в него. И чрез примера му християните бяха подбудени да защитават делото с по-голяма решителност, отколкото преди Павел да бъде откъснат от публична дейност. Павловите окови подействаха по такъв начин, че когато неговата сила и полезност изглеждаха прекършени и според всички изгледи той можеше да направи най-малко, тогава пожъна снопи за Христос в полета, изглеждали напълно затворени за него.Дa 181.1

Преди да свършат двете години затворничество, Павел можа да каже: “...стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа”, и сред лицата, които изпратиха поздрави на филипяните, той споменава главно “тия, които са от Кесаревия дом” (Фил. 1:13; 4:22).Дa 181.2

Търпението, както и смелостта, водят към победа. Чрез смирение в тежките изпитания, както и чрез смелост в начинанията могат да бъдат спечелени души за Христос. Християнин, който проявява търпение и мъжество при лишения и страдания и среща дори самата смърт с мира и спокойствието на непоклатимата вяра, може да направи за евангелието повече, отколкото чрез дълъг живот на верен труд. Често, когато Божи слуга е откъснат от активна работа, Провидението намира тайнствени начини, изглеждащи за оплакване според нашето късогледо разбиране, но предназначени от Бога да извършат делото, което по друг начин никога не би било извършено.Дa 181.3

Нека Христовият последовател да не мисли, че когато вече не е в състояние да работи открито и активно за Бога и за Неговата истина, няма повече служба, която да представи, или награда, която да спечели. Искреният Христов свидетел никога не бива оставен настрана. В здраве и в болест, в живот и в смърт Бог още го използва. Когато чрез сатанинската злоба Христовите служители биват преследвани и активната им работа бива спъвана, когато бъдат хвърляни в затвора или завлечени на ешафода или на кладата, истината може да спечели по-голяма победа. Когато верните слуги запечатват своето свидетелство с кръвта си, души, съмнявали се и неуверени в този момент, се убеждават да повярват в Христос и да застанат смело на Неговата страна. Изобилна жетва за Бога е пожъната от пепелта на мъчениците.Дa 181.4

Трудолюбието и верността на Павел и на неговите сътрудници не по-малко от вярата и послушанието на обърнатите към християнството при най-неблагоприятни обстоятелства осъждат леността и липсата на вяра в Христовия служител. Апостолът и неговите близки сътрудници можеха да се оправдаят, че ще бъде напразно да призовават към покаяние и вяра в Христос Нероновите служители, подложени на коварни изпитания, обкръжени от огромни пречки и изложени на яростна съпротива. Дори и да бяха убедени в истината, как щяха да й бъдат послушни? Но Павел не разсъждаваше така. Чрез вяра представи той евангелието на тези души и сред чулите го имаше хора, които решиха да бъдат послушни на всяка цена. Независимо от пречките и опасностите те пожелаха да приемат истината и да се доверят на Бога за помощ, за да огрее светлината им други.Дa 181.5

От цезаревото домочадие имаше хора, които останаха там и след като се обърнаха към истината. Не се почувстваха освободени от дълга си за своя пост поради неблагоприятните окръжаващи ги обстоятелства. Истината ги бе намерила тук и те останаха да свидетелстват чрез своя променен живот и характер за преобразяващата сила на новата вяра.Дa 181.6

Изкушени ли са някои да се извиняват с обстоятелствата, че не свидетелстват за Христос? Нека да си помислят за положението на учениците от цезаревото домочадие — порочността на императора, разпуснатостта на придворните — ние едва ли можем да си представим по-неблагоприятни обстоятелства за религиозен живот, водещи до по-голяма жертва и противопоставяне от обстоятелствата, в които се намираха новоповярвалите. Но сред трудностите и опасностите те останаха верни. Поради пречките, които изглеждат непреодолими, християнинът може да се опита да се извини за непослушанието си спрямо истината, каквато е в Исус (по Ефес. 4:21). Но това извинение не може да бъде сметнато за съществено. Който се извинява, доказва, че Бог е неправеден, че е създал за Своите деца условия за спасение, към които те не могат да се придържат.Дa 182.1

Човекът, чието сърце е насочено да служи на Бога, ще намери възможност да свидетелства за Него. Трудностите ще бъдат безсилни да спънат този, който е решен да търси първо царството на Бога и Неговата правда. Чрез силата, спечелена от молитвата и изследването на Словото, той ще се стреми към добродетел и ще изостави порока. Вярващият, гледайки към Исус, Авторът и Завършителят на вярата, който изтърпя “от грешните такова противоречие против Себе Си” (Евр. 12:3), с желание ще надвие изкушения и присмех. Помощ и благодат, достатъчни за всички обстоятелства, са ни обещани от Този, Чието Слово е истина. Вечните Му ръце обграждат душата, която се обръща към Него за помощ. В грижата Му ние можем да почиваме безопасно, казвайки: “Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам” (Пс. 56:3). За всички, които полагат доверието си в Него, Той ще изпълни Своето обещание.Дa 182.2

Чрез примера Си Спасителят показа, че последователите Му могат да бъдат в този свят, но да не му принадлежат. Той не дойде да сподели измамните му удоволствия, да участва в неговите обичаи и да следва неговия начин на живот, а да изпълни волята на Своя Отец, да потърси и спаси загубеното. С тази цел пред себе си християнинът може да устои неосквернен при всякакви обстоятелства. Каквото и да е неговото положение или обкръжение — възвишено или скромно — той ще изявява силата на истинската религия чрез вярно изпълнение на дълга.Дa 182.3

Не освободен от тежки изпитания, но сред самите тях се развива християнският характер. Подигравките и съпротивата водят Христовия последовател към по-голяма бдителност и по-сериозни молитви към могъщия Помощник. Суровото изпитание, издържано чрез Божията благодат, развива търпение, бдителност, сила и дълбоко, постоянно доверие в Бога. Победата на християнската вяра ражда у нейния последовател страдание, прави го силен, способен да се покорява и така да побеждава, да бъде убиван цял ден (по Римл. 8:36) и пак да бъде жив, да носи кръста и така да спечели славната корона.Дa 182.4