От Антиохия Писидийска Павел и Варнава отидоха в Икония. Там, както и в Антиохия, започнаха работата си в синагогата на своя народ. Постигнаха забележителен успех. “...повярваха голямо множество юдеи и гърци.” Но в Икония, както и на други места, където работиха апостолите, “покорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята”.Дa 68.3

Апостолите обаче не се отказаха от своята мисия, защото мнозина приемаха Христовото евангелие. Продължиха делото си сред съпротива, омраза и предразсъдъци “и дързостно говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце”. Това поредно доказателство за Божественото одобрение имаше могъщо влияние върху онези, чиито умове бяха отворени за убеждение, и обърнатите към евангелието се умножаваха.Дa 68.4

Нарастващата популярност на вестта, носена от апостолите, изпълни невярващите евреи със завист и омраза и те решиха веднага да прекратят делото на Павел и Варнава. Чрез лъжливи и преувеличени доклади предизвикаха страх у властите, че може целият град да е в опасност от подбуждане на въстание. Заявяваха, че големи множества езичници се обръщали към апостолите и внушаваха, че това се върши с някакво тайно и опасно намерение.Дa 68.5

В резултат на обвиненията учениците отново бяха заведени пред властите, но защитата им бе толкова ясна и логична и учението им — така спокойно и разбираемо, че решително повлияха в тяхна полза. Макар магистратите да бяха с предразсъдъци срещу тях от фалшивите изявления, които бяха чули, не се осмелиха да ги осъдят. Само признаха, че учението на Павел и Варнава можеше да направи хората благородни и почитащи закона граждани и че моралът и редът на града биха се подобрили, ако истините, проповядвани от тези апостоли, бъдат приети.Дa 68.6

Въпреки противопоставянето, което срещаха учениците, вестта за истината печелеше голяма популярност. Евреите видяха, че резултатът от усилията им да попречат на дейността на новите учители е само обръщане на нови хора към вярата. “И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други — с апостолите.”Дa 68.7

Еврейските водачи бяха така разярени от това стечение на обстоятелствата, че решиха да постигнат целите си чрез насилие. Подклаждайки най-злите страсти на невежата, шумна тълпа, успяха да предизвикат брожение, което приписаха на проповядването на учениците. Надяваха се да спечелят помощта на магистратите. Решиха, че апостолите няма да имат възможност да се защитят и че тълпата ще се намеси, като убие с камъни Павел и Варнава, и така ще сложи край на тяхното дело.Дa 68.8

Приятели на апостолите, макар и невярващи, ги предупредиха за злите кроежи на евреите и ги увещаха да не се излагат без нужда на гнева на тълпата, а да избягат, за да запазят живота си. Затова Павел и Варнава отпътуваха тайно от Икония, оставяйки вярващите да продължат сами делото за известно време. В никакъв случай не ги напуснаха завинаги, а имаха намерение да се върнат, когато вълнението стихне и да завършат започнатата работа.Дa 69.1

Във всяка епоха и във всяка страна се е налагало Божиите вестители да се срещат с жестоката съпротива на доброволно избралите да отхвърлят светлината от небето. Често чрез фалшиво тълкуване и изкривяване на истината враговете на евангелието видимо са постигали успех, като са затваряли вратите, през които Божиите вестители биха могли да достигнат до народа. Но тези врати не остават затворени завинаги и често, когато Божиите слуги са се връщали след известно време да завършат делото си, Господ могъщо е действал в тяхна полза, правейки ги способни да извършат паметни дела за слава на Божието име.Дa 69.2

Изгонени от преследването в Икония, апостолите отидоха към Листра и Дервия в Ликаония. Тези градове бяха населени главно с езичници, пълни със суеверия, но сред тях имаше някои, които желаеха да чуят и да приемат евангелската вест. Там и в околността решиха да работят апостолите, надявайки се да избегнат предразсъдъците и преследването на евреите.Дa 69.3

В Листра нямаше еврейска синагога, макар че в града живееха известен брой евреи. Много от жителите се покланяха в един храм, посветен на Юпитер. Когато Павел и Варнава се появиха и събраха жителите, обяснявайки простите истини на евангелието, мнозина се опитаха да свържат учението им със своята суеверна вяра на поклонение на Юпитер.Дa 69.4

Апостолите се опитваха да предадат на тези идолопоклонници познания за Бога Творец и за Неговия Син — Спасителя на човешкия род. Най-напред обърнаха вниманието им към чудните Божии дела — слънцето, луната и звездите, прекрасния ред в кръговрата на сезоните, могъщите, покрити със сняг планини, високо издигащите се дървета и други чудеса на природата, които показват умение извън човешкия разум. Чрез тези дела на Всемогъщия апостолите насочваха вниманието на езичниците към великия Управител на всемира.Дa 69.5

Обяснявайки основните истини за Създателя, те разказаха за Божия Син, дошъл от небето в нашия свят, защото възлюби човешките чада. Говориха им за Неговия живот и служба, за отхвърлянето Му от онези, които дойде да спаси, за присъдата и разпятието Му, за възкресението и възнесението Му в небето, където действа като защитник на човека. Така чрез Духа и Божията сила Павел и Варнава проповядваха евангелието в Листра.Дa 69.6

По едно време, докато разказваше на народа за Христовото дело на излекуване на болни и умъчнени, Павел видя сред слушателите си един сакат човек с очи, приковани в него, който възприемаше и се доверяваше на думите му. Сърцето на апостола се изпълни със съчувствие към този злощастен човек, по чието лице разпозна, че “има вяра да бъде изцелен”. В присъствието на събраните идолопоклонници заповяда на сакатия да се изправи на краката си. Дотогава страдалецът можеше единствено да седи, но сега веднага се подчини на Павловата заповед и за първи път в живота си стана на крака. Сила се добави към това усилие на вярата и този, който беше сакат, “скочи и ходеше”.Дa 69.7

“А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете, оприличени на човеци са слезли при нас.” Това изявление беше в съгласие с тяхното вярване, че боговете понякога посещават земята. Варнава нарекоха Юпитер - бащата на боговете, поради неговата благородна външност и достойно държане и поради кротостта и благоволението, изписани на лицето му. Павел сметнаха, че е Меркурий, “понеже той беше главният говорител”, сериозен и действен, красноречиво предупреждаващ и увещаващ.Дa 69.8

Жителите на Листра бяха нетърпеливи да покажат своята благодарност и накараха свещеника на Юпитер да почете апостолите. И той “приведе юнци и донесе венци на портите и заедно с народа се канеше да принесе жертва”. Павел и Варнава, които се бяха отдръпнали, за да отпочинат, не знаеха за тези приготовления. Скоро обаче вниманието им бе привлечено от звуците на музика и от ентусиазираните викове на голяма тълпа, дошла до къщата, в която бяха отседнали.Дa 70.1

Когато апостолите разбраха причината за посещението и за вълнението на тълпата, “раздраха дрехите си, скочиха всред народа” с надежда да предотвратят по-нататъшните събития. С висок, звънящ глас, който се издигна над виковете на хората, Павел помоли за внимание. И когато врявата внезапно стихна, каза: “О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и благовестваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, що има в тях; Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.”Дa 70.2

Въпреки че апостолите отхвърлиха решително, че са божества и въпреки усилията на Павел да насочи умовете на народа към истинския Бог като единствено достоен за поклонение, беше почти невъзможно езичниците да бъдат отклонени от намерението им да принесат жертва. Толкова твърдо беше убеждението им, че тези хора са наистина богове и толкова голям беше ентусиазмът им, че не желаеха да признаят грешката си. Докладът казва: “...те едвам възпряха множествата”.Дa 70.3

Жителите на Листра твърдяха, че са видели със собствените си очи чудната сила, приложена от апостолите. Бяха видели един сакат, който никога преди това не можеше да ходи, да се зарадва на съвършено здраве и сила. Само след многото увещания на Павел и след внимателното му разяснение на мисията им с Варнава като представители на небесния Бог и на Неговия син — великия Лекар, народът най-сетне се убеди и се отказа от своето намерение.Дa 70.4

Делата на Павел и Варнава в Листра веднага станаха предмет на злобата на някои “юдеи от Антиохия и Икония”, които, като научиха за успеха им сред ликаонците, решиха да ги преследват. Пристигайки в Листра, тези евреи успяха бърже да подбудят народа със същата разпаленост на духа, която бе обхванала собствените им умове. Чрез лъжливи думи и клевети онези, които доскоро бяха гледали на Павел и на Варнава като на Божествени същества, бяха убедени, че апостолите са наистина по-лоши от убийци и заслужават смърт.Дa 70.5

Разочарованието, че им бе отказана привилегията да принесат жертви на апостолите приготви жителите на Листра да се обърнат против Павел и Варнава с толкова голям ентусиазъм, с колкото ги бяха провъзгласили за богове. Подбудени от евреите, те решиха да нападнат апостолите със сила. Евреите ги наговориха да не позволят на Павел да говори, твърдейки, че в противен случай той ще омае народа.Дa 70.6

Скоро убийствените замисли на враговете на евангелието бяха изпълнени. Отдавайки се на влиянието на злото, жителите на Листра бяха завладени от сатанинска ярост и като хванаха Павел, биха го безмилостно с камъни. Апостолът помисли, че краят му е дошъл. Мъченичеството на Стефан и жестоката роля, която бе имал тогава, оживя в ума му. Покрит с рани, изнемогващ от болка, той падна на земята и разгневените евреи “го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял”.Дa 71.1

В този час на тъмнина и изпитание повярвалите в Листра чрез дейността на Павел и Варнава останаха верни и последователни. Безсмисленото противопоставяне, жестокото преследване от страна на техните врагове послужи само, за да утвърди вярата на тези предани братя. И сега, пред лицето на опасности и подигравки, те показаха верността си, като се събраха натъжени около тялото на Павел, когото смятаха за мъртъв.Дa 71.2

Каква беше изненадата им, когато сред техните ридания апостолът внезапно вдигна главата си и стана на крака, хвалейки Бога. За вярващите това неочаквано възстановяване на Божия слуга бе като чудо на Божествена сила и като знак от небето, за утвърждаване на вярата им. Обхвана ги неописуема радост и възхваляваха Бога с обновена вяра.Дa 71.3

Сред повярвалите в Листра, свидетели на Павловите страдания, бе и един младеж станал по-късно забележителен работник за Христос. Той щеше да сподели с апостола изпитанията и радостите на пионерската служба в трудни полета. Името му беше Тимотей. Когато Павел бе изнесен от града, младият ученик се намираше сред застаналите край неговото очевидно безжизнено тяло и го видя как се изправя наранен и покрит с кръв, но с хвала на уста за това, че му беше позволено да пострада заради Христос.Дa 71.4

В деня след пребиването на Павел с камъни, апостолите заминаха за Дервия, където трудът им бе благословен и много души бяха убедени да приемат Христос като свой Спасител. Но като “проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици”, нито Павел, нито Варнава искаха да предприемат работа другаде, без да утвърдят новоповярвалите. Те бяха принудени да ги оставят за известно време в местата, където наскоро бяха работили. И така, без да се боят от опасностите, “върнаха се в Листра, Икония и Антиохия и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата...” Мнозина бяха приели добрите вести на евангелието и така се бяха изложили на укор и съпротива. Апостолите се опитаха да ги утвърдят във вярата, за да пребъде извършеното дело.Дa 71.5

Като важно условие за духовното израстване на новоповярвалите апостоли те внимаваха да ги оградят с дисциплината на евангелския ред. Във всички места в Ликаония и Писидия, където имаше вярващи, бяха организирани съответно църкви. Във всяка църква бяха назначени служители и бе установен подходящ ред и система за провеждане на службите, способстващи за духовното благоденствие на вярващите.Дa 71.6

Всичко се вършеше в съгласие с евангелския план за обединяване в едно цяло на вярващите в Христос и този план Павел трябваше да следва внимателно в своята служба. Навсякъде доведените чрез неговия труд да приемат Христос като Спасител бяха на време организирани в църква дори и когато вярващите бяха само малко на брой. Така християните бяха учени да си помагат един на друг, спомняйки си обещанието: “Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях” (Матей 18:20).Дa 71.7

Павел не забрави основаните църкви. Грижата за тях остана в ума му като едно все по-натежаващо бреме. Колкото и малка да беше групата, тя бе обект на неговата постоянна закрила. Бдеше с внимание над по-малките църкви, осъзнавайки нуждата им от особена грижа, за да се утвърдят членовете в истината и да бъдат научени да полагат разумни и несебелюбиви усилия за заобикалящите ги.Дa 71.8

Във всички свои мисионски усилия Павел и Варнава се опитваха да следват Христовия пример на доброволна жертва и вярно, мъдро служене за душите. Будни, ревностни, неуморни, те не се отдадоха на личното си удобство, но с молитва и непрекъсната дейност сееха семето на истината. И със сеенето на семето апостолите внимаваха да дадат на всички, заставащи на тяхна страна за евангелието, практически напътствия с неоценима стойност. Този дух на сериозност и набожен страх оставаше в умовете на новите ученици трайно впечатление за важността на евангелската вест.Дa 72.1

Когато обещаващи и способни хора приемаха вярата в Исус, както в случая с Тимотей, Павел и Варнава се опитваха да им покажат необходимостта от работа в лозето и когато апостолите тръгваха за друго място, вярата на тези хора не само не увяхваше, но по-скоро се засилваше. Те бяха вярно наставени в пътя на Господа и научени да работят несебелюбиво, сериозно, упорито за спасението на своите ближни. Това внимателно подготвяне на новоповярвалите бе важно условие за забележителния успех, придружаващ работата на Павел и Варнава в проповядването на евангелието в езическите страни.Дa 72.2

Първото мисионерско пътуване наближаваше своя край. Поверявайки на Господа новоорганизираните църкви, апостолите заминаха в Памфилия “и проповядваха учението в Перга, и слязоха в Аталия. Оттам отплуваха за Антиохия...”Дa 72.3

17— ВЕСТИТЕЛИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО

19— ЕВРЕИ И ЕЗИЧНИЦИ