След своето кръщение Павел приключи поста си и “преседя няколко дни с учениците в Дамаск. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син”. Смело заяви, че Исус от Назарет бе дългоочакваният Месия, който “умря за греховете ни според писанията... бе погребан... биде възкресен на третия ден”, след което бе видян от дванайсетте и от други. “А най-после от всички — прибави Павел — яви се и на мене като на някой изверг” (1 Кор. 15:3,4,8). Неговите аргументи от пророчествата бяха толкова убедителни и усилията му - така явно придружени от Божията сила, че евреите се смутиха и не можаха да му отговорят.Дa 47.4

Новината за промяната на вярата на Павел бе голяма изненада за евреите. Този, който бе пътувал до Дамаск “с власт и поръка от главните свещеници” (Деяния 26:12) да задържи и осъди вярващите, сега проповядваше евангелието на разпнатия и възкръснал Спасител, укрепвайки ръцете на Неговите ученици и непрекъснато довеждайки новообърнати към вярата, на която преди така люто се бе противопоставял.Дa 47.5

По-рано Павел бе известен като страстен защитник на еврейската религия и неуморен преследвач на Исусовите последователи. Смел, независим, упорит, неговите таланти и подготовка щяха да го направят способен за служба като никой друг. Той можеше да спори с извънредна убедителност и с изгарящ сарказъм да поставя опонента в незавидна светлина. И сега евреите видяха необикновено обещаващия младеж да проповядва безстрашно в името на Исус, обединен с онези, които по-рано преследваше.Дa 47.6

Ако генерал загине в битка, това е загуба за армията, но смъртта му не дава подкрепление на врага. Но когато един прославен човек се присъедини към противниковата сила, не само се губи неговата служба, но и онези, към които се присъединява, печелят решително предимство. По пътя си към Дамаск Савел от Тарс можеше лесно да бъде поразен от Господа и неговата преследваща сила щеше да се отнеме. Но Бог в Своето провидение не само запази живота му, но го и промени, преобрази го от водач на врага в поддръжник на Христос. Красноречив говорител и суров критик, Павел със своята строга решителност и неотслабващ кураж притежаваше точно качествата, необходими на ранната църква.Дa 47.7

Когато той проповядваше Христос в Дамаск, всички, които го чуха, се смаяха и казаха: “Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипва тия, които призовавали това име, и дошъл тук, за да закара такива вързани при главните свещеници?” Тогава Павел заяви, че промяната на вярата му не е била предизвикана от изблик на фанатизъм, а от въздействието на едно поразително доказателство. Когато представяше евангелието, той се стараеше да обясни пророчествата, свързани с първото идване на Христос. Показваше ясно, че те са се изпълнили буквално чрез Исус от Назарет. Основанието на вярата му бе сигурното пророческо слово.Дa 48.1

Като продължаваше да призовава своите смаяни слушатели “да се покаят и да се обръщат към Бога като вършат дела, съответни на покаянието си” (Деяния 26:20), той “се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос”. Но мнозина вкоравиха сърцата си, отказвайки да отговорят на неговата вест и скоро изумлението им от новата му вяра се превърна в мощна омраза - същата омраза, която изпитваха към Исус.Дa 48.2

Надигна се толкова силна опозиция, че на Павел бе забранено да продължи работата си в Дамаск. Един вестител от небето му каза да замине за известно време и той “замина за Арабия” (Гал. 1:17), където намери безопасно убежище.Дa 48.3

Тук, в самотата на пустинята, имаше добра възможност за спокойно изследване и размисъл. Огледа внимателно миналите си преживявания и се покая истински. Търсеше Бога от все сърце и не се успокои, докато не получи уверение, че покаянието му е прието и грехът му — простен. Копнееше за уверение, че Исус ще бъде с него в бъдещата му служба. Очисти душата си от предразсъдъците и традициите, оформяли досега живота му, и получи наставление от Извора на истината. Исус общуваше с него и го утвърждаваше във вярата, изливайки върху му богата мярка от мъдрост и благодат.Дa 48.4

Когато човешкият ум се свърже с Божия, ограниченият — с Всемогъщия, влиянието върху тяло, ум и душа надхвърля всякакви граници. При такова общуване се получава най-висшето образование. Това е собственият начин на Бога да поучава. “Запознай се сега с Него” е вестта Му към човечеството.Дa 48.5

Тържественото поръчение, дадено на Павел при срещата му с Анания, все повече тежеше на сърцето му. Когато в отговор на думите: “Брате Савле, прогледай!” Павел за пръв път видя лицето на този посветен човек, Анания под вдъхновението на Светия Дух му каза: “Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш праведника, и да чуеш гласа от Неговата уста. Защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име!” (Деян. 22:14-16).Дa 48.6

Тези думи бяха в хармония с думите на Исус, който при срещата със Савел по пътя му към Дамаск заяви: “...затова ти се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти открия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те изпращам да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене” (Деян. 26:16-18).Дa 48.7

Като размишляваше за тези неща в сърцето си, Павел разбираше все по-ясно значението на призванието си: “...с Божията воля... да бъде апостол Исус Христов” (1 Кор. 1:1). Призван бе “не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца” (Гал. 1:1). Величието на делото, което му предстоеше, го накара да изучава светите писания, за да може да проповядва евангелието “не с мъдри думи, да не се лиши Христовият кръст от значението си”, “но с доказателство от Дух и от сила”, така че вярването на всички, които са чули, “да бъде... основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила” (1 Кор. 1:17; 2:4,5).Дa 48.8

Като изследваше писанията, Павел научи, че през вековете “няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога” (1 Кор. 1:26-29). И така, имайки предвид мъдростта на света в светлината на кръста, Павел реши да не знае нищо, “освен Исуса Христа, и то Христа разпнат” (1 Кор. 2:2).Дa 49.1

В по-късната си служба той никога не забрави източника на своята мъдрост и сила. Чуйте го какво заявява години по-късно: “Защото за мене да живея е Христос...” (Фил. 1:21). И отново: “...считам като загуба заради това превъзходно нещо — познаването на моя Господ Исус, за Когото изгубих всичко... само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христос, тоест правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да мога да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания...” (Фил. 3:8-10).Дa 49.2

От Арабия Павел се върна отново в Дамаск (Гал. 1:17) “и почна веднага да проповядва, че Исус е Божият Син”. Неспособни да се противопоставят на мъдростта на неговите аргументи, “юдеите се наговориха да го убият”. Вратите на града бяха усилено пазени ден и нощ, за да не избяга. Тая криза накара учениците да потърсят искрено Бога. Накрая те “го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош” (Деян. 9:25).Дa 49.3

Около три години след своето обръщане във вярата, след като избяга от Дамаск, Павел отиде в Ерусалим. Главната причина за това посещение, както сам заяви по-късно, бе “да се запознае с Кифа” (Гал. 1:18). Пристигайки в града, където преди беше известен като “преследвача Савел”, “той се стараеше да дружи с учениците, но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик”. Трудно им беше да повярват, че този горд фарисей, направил толкова много, за да унищожи църквата, можеше да стане искрен последовател на Исус. “Но Варнава го взе, та го доведе при апостолите и разказа им, как бил видял Господа по пътя и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.”Дa 49.4

Като чуха това, учениците го приеха като свой. Скоро получиха богато доказателство за истинността на неговото християнска опитност. Бъдещият апостол на езичниците сега бе в града, където живееха много от бившите му приятели. На тези еврейски водачи той копнееше да обясни пророчествата за Месия, изпълнили се чрез идването на Спасителя. Павел бе уверен, че учителите на Израил, с които преди така добре се познаваше, бяха искрени и честни като самия него, но беше преценил погрешно духа на своите еврейски братя и надеждата му за тяхната бърза духовна промяна бе осъдена на горчиво разочарование. Макар че “дързостно проповядваше в Господното име и говореше и се препираше с гръцките юдеи”, тези, които стояха начело на еврейската църква, отказаха да повярват, а “търсеха случай да го убият”. Тъга изпълни сърцето му. С желание би дал живота си, ако би могъл да им предаде знание за истината. Със срам си спомняше активното си участие в мъченичеството на Стефан и сега в нетърпението си да изтрие петното от фалшиво обвинения чрез измама човек се опита да защити истината, за която Стефан бе дал живота си.Дa 49.5

Подтиснат от мъка заради отказалите да повярват, Павел се молеше в храма, получавайки видение, както сам по-късно свидетелства. Тогава пред него се яви небесен вестител и каза: “Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене” (Деян. 22:18).Дa 50.1

Павел бе склонен да остане в града, където можеше да се срещне с противниците. Да избяга, му се струваше проява на страхливост, вместо с оставането си да убеди някои от упоритите евреи в истината на евангелската вест, дори и с цената на живота си. И така, той отговори: “Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; и когато се проливаше кръвта на Твоя ученик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха”. Но Бог не искаше служителят Му да излага без нужда живота си на опасност. И небесният вестител отговори: “Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците” (Деян. 22:19-21).Дa 50.2

Братята научиха за това видение и побързаха да устроят тайно бягството на Павел от Ерусалим, боейки се да не бъде убит. “...заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.” Заминаването на Павел потисна за известно време жестоката съпротива на евреите и църквата има период на спокойствие, през който броят на вярващите се увеличи.Дa 50.3

12— ОТ ПРЕСЛЕДВАЧ — УЧЕНИК

14— ТЪРСАЧ НА ИСТИНАТА