След смъртта на Стефан започна толкова жестоко преследване на вярващите в Ерусалим, че “те всички... се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи”. Савел “опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени, та ги предаваше в тъмница”. За усърдието си в това жестоко дело по-късно той каза: “И аз си мислех, че трябваше да извърша много неща против името на Исуса Назарянина, което и върших в Ерусалим... И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове”. Че Стефан не беше единственият, претърпял смърт, може да се види от собствените думи на Савел: “...и за убиването им давах глас против тях” (Деян. 26:9-11).Дa 39.6

В това опасно време се изяви Никодим, признавайки безстрашно своята вяра в разпънатия Спасител. Никодим бе член на Синедриона и заедно с други бе развълнуван от учението на Исус. Свидетел бе на чудните Христови дела и в ума му се затвърди убеждението, че Той е Изпратеният от Бога. Твърде горд, за да признае открито симпатията си към галилейския Учител, бе потърсил начин да се срещне с Него тайно. В разговора при тази среща Исус му бе разкрил спасителния план и мисията Си на света. Но Никодим още се колебаеше. Скри истината в сърцето си и в продължение на три години тя даде малко видим плод. И макар че не бе признал Христос публично, многократно бе осуетявал в Синедриона плановете на свещениците да Го унищожат. Когато най-накрая бе разпнат на кръста, Никодим си спомни думите Му от нощния разговор на Елеонския хълм: “И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син...” (Йоан 3:14). И той видя в Исус Изкупителя на света.Дa 39.7

Заедно с Йосиф от Ариматея Никодим пое разходите по погребението на Исус. Учениците се бояха да изявят открито, че са Христови последователи, но Никодим и Йосиф им дойдоха смело на помощ. Подкрепата на тези богати и почитани мъже бе извънредно нужна в този тъмен час. Те можаха да извършат за своя мъртъв Учител онова, което не бе възможно да извършат бедните ученици. Богатството и влиянието им ги защитаваше в голяма степен от злобата на свещеници и управници.Дa 40.1

Сега, когато евреите се опитваха да унищожат младата църква, Никодим излезе напред в нейна защита. Без предпазливост и съмнение той окуражи вярата на учениците и използва своето богатство за подкрепа на ерусалимската църква и за напредъка на евангелието. Отдавалите му почит по-рано, сега го подиграваха и преследваха. И той обедня с нещата на този свят, но не престана да защитава своята вяра.Дa 40.2

Преследването на ерусалимската църква импулсираше делото на евангелието. Словото в този град се проповядваше с успех и имаше опасност учениците да се задържат тук твърде много, без за вземат предвид поръчението на Спасителя да отидат по целия свят. Забравиха, че силата да се устоява на злото се спечелва по-добре чрез настъпателна служба и започнаха да мислят, че няма по-важна работа от защитата на ерусалимската църква от атаките на врага. Вместо да възпитават новоповярвалите да разнасят евангелието на онези, които не го бяха чули, имаше опасност да останат в пътя на доволството от постигнатото. За да се разпръснат представителите Му по света, където щяха да работят за други, Бог допусна да започне срещу тях преследване. Изгонени от Ерусалим, вярващите “разгласяваха благовестието”.Дa 40.3

Сред онези, на които Спасителят бе дал поръчението: “Идете, прочее, научете всичките народи...” (Матей 28:19), имаше много хора със скромен произход - мъже и жени, научили се да обичат своя Господ, решили да следват примера Му на несебелюбива служба. На тези самотни хора, както и на учениците, които бяха със Спасителя по време на земната Му служба, бе поверено нещо скъпоценно. Трябваше да разнесат по света добрата вест за спасение чрез Христос.Дa 40.4

Разпръснати от преследването, те тръгнаха, изпълнени с мисионска жар. Осъзнаха отговорността на своята задача. Знаеха, че в ръцете си държат хляба на живота за един гладуващ свят и бяха подтикнати от любовта на Христос да разчупят този хляб за всички нуждаещи се. Господ работеше чрез тях. Където и да отидеха, лекуваха болни и проповядваха евангелието на бедните.Дa 40.5

Филип, един от седемте дякони, беше сред изгонените от Ерусалим. Той “слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и вижда знаменията, които вършеше. Защото нечисти духове... излизаха от мнозина, които ги имаха. И мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град”.Дa 40.6

Вестта към самарянката, с която бе разговарял Христос на Якововия кладенец, бе дала плод. След като изслуша думите му, жената отиде при хората в града, изричайки: “Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?” Те излязоха с нея, чуха Исус и Му повярваха. Молеха Го да остане, нетърпеливи да чуят още. Той остана два дни с тях “и още мнозина повярваха поради Неговото учение” (Йоан 4:29,41).Дa 40.7

Някои от изгонените от Ерусалим Христови ученици намериха в Самария безопасно прибежище. Самаряните посрещнаха вестителите на евангелието и еврейските вярващи събраха скъпоценна жетва сред онези, които по-рано бяха техни най-зли врагове.Дa 41.1

Делото на Филип в Самария бе отбелязано с голям успех. Окуражен, той изпрати в Ерусалим вест за подкрепление. Сега апостолите разбраха по-ясно значението на Христовите думи: “...и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в Юдея и Самария, и до края на земята” (Деян. 1:8).Дa 41.2

Докато бе още в Самария, Филип бе наставен от небесен вестител да тръгне “към юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. И той стана, та отиде”. Не се усъмни в призива, нито се поколеба да го послуша, защото бе научил урока на съгласие с Божията воля.Дa 41.3

“И ето човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исая.” Този етиопец беше влиятелен човек. Бог видя, че ако повярва, ще предаде на други получената светлина и ще окаже силно влияние в полза на евангелието. Божии ангели съпътстваха този търсач на светлина и той бе привлечен към Спасителя. Чрез службата на Светия Дух Господ го срещна с онзи, който можеше да го въведе в светлината.Дa 41.4

Филип бе насочен да тръгне към етиопеца и да му обясни пророчеството, което той четеше. “Приближи се — каза Духът — и придружи тая колесница!” Филип се приближи и попита евнуха: “Ами разбираш ли каквото четеш? А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.” Писанието, което четеше, бе пророчеството на Исая за Христос. “Като овца биде заведен на клане и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата си. В унижение отмени се съдбата Му, а поколението Му - кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.”Дa 41.5

“...За кого казва това пророкът — попита евнухът, — за себе си или за някой друг?” Тогава Филип му разкри великата истина на изкуплението. Започвайки от същото писание, той “благовести му Исуса”.Дa 41.6

Обяснението на писанията развълнува и заинтригува сърцето на човека. Когато ученикът свърши да му ги тълкува, той бе готов да приеме дадената светлина. Не се позова на високия си светски пост, за да се извини и да откаже да приеме евангелието, “и като вървяха по пътя си, дойдоха до една вода и скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя? И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий. Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата слязоха във водата, и Филип, и скопецът; и кръсти го”.Дa 41.7

“А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докле стигна в Кесария.”Дa 41.8

Етиопецът представя онази голяма група хора, която се нуждае да бъде поучена от такива мисионери като Филип — от мъже, които носят Божия глас и отиват, където Той ги изпраща. Има мнозина, които четат писанията и не могат да разберат истинското им значение. По целия свят мъже и жени търсят небето с желание. Молитви, сълзи и въпроси се издигат от души, копнеещи за светлина, за благодат и за Светия Дух. Мнозина са на границата на царството и очакват само да бъдат въведени в него.Дa 41.9

Ангел водеше Филип при човека, търсещ светлината и готов да приеме евангелието. И днес ангели насочват стъпките на работниците, които позволяват на Светия Дух да освети езиците им и да очисти и облагороди сърцата им. Ангелът, изпратен при Филип, можеше сам да извърши делото с етиопеца, но Бог не работи по този начин. Неговият план е хора да работят за своите ближни.Дa 42.1

Повереното на първите ученици споделят и вярващите от всички векове. Всеки, получил евангелието, е получил и святата истина, за да я раздава на света. Божият верен народ се е състоял винаги от настъпателни мисионери, посвещаващи своите средства на Бога и мъдро използващи талантите си за служба на Него.Дa 42.2

Несебелюбивото дело на християните в миналото трябва да бъде за нас нагледен урок и вдъхновение. Членовете на Божията църква трябва да се стремят към добри дела и без светска амбиция да вървят по стъпките на Този, Който обикаляше да прави добро. Със сърца, изпълнени със симпатия и съчувствие, те трябваше да служат на нуждаещите се от помощ, да запознават грешниците с любовта на Спасителя. Такова дело призовава към упорити усилия, но носи и богата награда. Извършващите го с искреност, ще видят как души се спечелват за Спасителя, защото влиянието от практическото изпълнение на Божественото поръчение, е непреодолимо.Дa 42.3

Не само ръкоположеният Божи служител е отговорен за изпълнение на това поръчение. Всеки, който е приел Христос, е призван да работи за спасението на своя ближен. “И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди” (Откр. 22:17). Поръчението да се предаде тази покана е поверено на цялата църква. Всеки от хълмове и долини, който е чул, трябва да отговори на вестта от хълмове и долини, казвайки: “Дойди!”Дa 42.4

Фатална грешка е да се смята, че делото за спасение на души е възложено само на служителите. Скромните посветени вярващи, на които Господарят на лозето е възложил бреме за душите, трябва да бъдат окуражени от натоварените от Господа с по-големи отговорности. Водачите в Божията църква трябва да осъзнават, че поръчението на Спасителя е дадено на всички вярващи в Неговото име. Бог ще изпрати в лозето Си мнозина, които не са били посветени на свещена служба чрез ръкополагане.Дa 42.5

Стотици, да, хиляди, чули вестта за спасение, още се бавят по пазарищата, а можеха да се захванат с активна работа. На тях Христос казва: “Защо стоите тук цял ден празни?” и добавя: “Идете и вие на лозето...” (Матей 20:6,7). Защо толкова много хора не откликват на този призив? Защото се смятат извинени, че не стоят на амвона? Нека да разберат, че хиляди посветени миряни имат огромна работа за вършене и извън амвона.Дa 42.6

Бог дълго е чакал Духът на служба да завладее църквата, така че всеки да заработи за Него според личните си способности. Когато членовете на църквата Божия извършат поверената им работа за изпълнение на евангелската поръка в нуждаещите се полета у дома и в чужбина, скоро целият свят ще бъде предупреден и Господ Исус ще се върне на тази земя със сила и голяма слава. “И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи. И тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14).Дa 42.7

10— ПЪРВИЯТ ХРИСТИЯНСКИ МЪЧЕНИК

12— ОТ ПРЕСЛЕДВАЧ — УЧЕНИК