Стефан, главният от седемте дякони, бе човек благочестив и с голяма вяра. Евреин по рождение, той говореше гръцки и беше запознат с обичаите и живота на гърците. Затова намери възможност да проповядва евангелието в синагогите на гръцките евреи. Бе много активен в Христовото дело и смело проповядваше вярата си. Учени равини и законоучители влизаха в публични дискусии с него, като се надяваха на лесна победа, но “не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с Който той говореше”. Проповядваше не само чрез силата на Светия Дух, но ставаше ясно, че е ученик на пророчествата, изучил всички въпроси на закона. Защитаваше застъпените истини и побеждаваше опонентите си. За него се изпълни обещанието: “...решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте, защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат” (Лука 21:14,15).Дa 37.3

Виждайки силата, придружаваща проповедта на Стефан, свещениците и управниците изпитваха яростна злоба. Вместо да се смирят и да приемат представените доказателства, решиха да смълчат гласа му, като го предадат на смърт. При някои случаи те бяха подкупвали римските власти да не обръщат внимание, когато евреите бяха вземали закона в свои ръце и бяха разпитвали, осъждали и екзекутирали затворници в съответствие с националния си обичай. Враговете на Стефан не се съмняваха, че ще могат отново да минат по този път без опасност за себе си. Решиха да рискуват за последствията. Хванаха го и го изправиха пред Синедриона за разпит.Дa 37.4

От околните области бяха събрани учени евреи с цел да оборят аргументите на затворника. Тук беше и Савел от Тарс, който имаше водеща роля срещу Стефан. За да убеди хората в обвинението си, че е проповядвал измамни и опасни учения, той използва цялото си красноречие и равинска логика. Но в Стефан срещна човек, напълно разбрал Божието намерение за разпространяване на евангелието сред други народи.Дa 37.5

Тъй като свещениците и управниците не можаха да надделеят на ясната и кротка мъдрост на Стефан, решиха да го използват за назидание и докато насищаха отмъстителната си злоба, искаха да всеят страх от възприемане на неговата вяра. Наеха свидетели да представят лъжи, че са го чули как говори богохулни думи срещу храма и закона. “Чухме го да казва — заявиха те, — че тоя Исус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които Мойсей ни е предал.”Дa 38.1

Когато Стефан застана лице срещу лице със съдиите, за да отговори на обвинението в богохулство, свято сияние заля лицето му и “всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел”. Мнозина, зърнали тази светлина, потрепериха и закриха лицата си, но упоритото неверие и предразсъдък на управниците останаха непоколебими.Дa 38.2

Когато попитаха истинни ли са обвиненията срещу него, Стефан започна своята защита с ясен, звънък глас, който отекна в залата на съвета. Думите му смълчаха всички събрани. Напомни историята на избрания Божи народ, показа обширното си познание върху еврейското богослужение и духовното му тълкуване, изявено сега чрез Христос. Повтори думите на Мойсей, предсказал за Месия: “Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене, него слушайте...” Обясни своята вярност към Бога и към еврейската вяра, като показа, че законът, чрез който евреите се надяваха на спасение, не можеше да спаси Израил от идолопоклонство. Свърза Исус Христос с цялата еврейска история. Засегна строежа на храма от Соломон и словата на Соломон и Исая: “Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: “Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене? — казва Господ. — Или какво е мястото на Моя покой? Не направи ли Моята ръка всичко това?”Дa 38.3

Когато Стефан изрече последните думи, сред народа настана глъчка. Когато свърза Христос с пророчествата и говори така, както бе говорил в храма, свещеникът се престори на ужасен и разкъса дрехата си. Това действие бе знак за Стефан, че скоро ще бъде принуден да млъкне завинаги. Видя каква съпротива срещнаха думите му и разбра, че дава последното си свидетелство. Внезапно спря по средата на проповедта.Дa 38.4

Прекъсвайки историческата последователност, която следваше, той се обърна към разярените съдии с вика: “Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха и бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, вие които приехте закона чрез ангелско служене и го не опазихте”.Дa 38.5

При тези думи свещениците и управниците излязоха извън себе си от ярост. Действайки повече като хищни животни, а не като човешки същества, те се хвърлиха върху Стефан, скърцайки със зъби. По жестоките лица около себе си затворникът прочете своята съдба, но не трепна. Не чувстваше страх от смъртта. Разярените свещеници и възбудената тълпа не го плашеха. Сцената наоколо се изгуби от погледа му. Вратите на небето се отвориха и гледайки през тях, той видя славата на Божиите дворове и Христос, сякаш току-що станал от Своя трон, готов да подкрепи служителя Си. С победни думи Стефан възкликна: “Ето, виждам небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога”.Дa 38.6

Описанието на славната сцена, която бяха видели очите му, бе повече, отколкото можеха да понесат неговите зложелатели. Запушиха ушите си, за да не чуват думите му и със силни крясъци, като един, се втурнаха диво върху него. “И като го изтласкаха вън от града... хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа”.Дa 39.1

Никаква законна присъда не бе издадена за Стефан, а римските власти бяха подкупени с голяма сума да не разследват случая.Дa 39.2

Мъченичеството на Стефан направи дълбоко впечатление на всички свидетели. Споменът за Божия знак върху лицето му, думите, докоснали душите на онези, които ги чуха, останаха в умовете и свидетелстваха за истинността на неговата проповед. Смъртта му бе жестоко изпитание за църквата, но донесе покаянието на Савел. Той не можа да заличи от паметта си вярата и търпението на този мъченик и славата, огряла лицето му.Дa 39.3

При сцената на разпита и смъртта на Стефан Савел изглеждаше обхванат от безумна ярост. След това той започна да се ядосва на тайното си убеждение, че Стефан бе прославен от Бога в момента на унижението от хората. Савел продължаваше да преследва Божията църква, като гонеше вярващите. Залавяше ги в домовете им и ги завеждаше пред свещеници и управници да бъдат осъдени на затвор и смърт. Неговата вярност в преследването вся ужас сред християните в Ерусалим. Римските власти не направиха особено усилие да спрат това жестоко дело и тайно помагаха на евреите, за да ги умилостивят и да си осигурят тяхната благосклонност.Дa 39.4

След смъртта на Стефан Савел бе избран за член на Синедриона, поради участието си в преследването. За известно време той бе могъщ инструмент в ръцете на Сатана за разгаряне на бунта против Божия Син. Но скоро този неуморен угнетител трябваше да бъде използван за изграждането на църквата, която сега гонеше. Един по-могъщ от Сатана го бе избрал да замести мъченика Стефан, да проповядва и да страда за Христовото име и да разнесе надалеч вестите на спасение чрез Неговата кръв.Дa 39.5

9— СЕДЕМТЕ ДЯКОНИ

11— ЕВАНГЕЛИЕТО В САМАРИЯ