Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Деянията на апостолите

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    15— ОСВОБОДЕН ОТ ЗАТВОРА

    (Тази глава е основана на Деяния 12:1-23)

    “Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.”Дa 54.8

    Управлението на Юдея тогава беше в ръцете на Ирод Агрипа, подчинен на римския император Клавдий. Ирод заемаше и поста тетрарх на Галилея. Той бе прозелит (новопокръстен; нов пламенен привърженик на учение, религия и пр.) към еврейската вяра и видимо много ревностен при изпълняване на церемониите по еврейския закон. Стремейки се да спечели благосклонността на евреите и надявайки се така да запази своята служба и почит, изпълняваше техните желания, като преследваше църквата на Христос, разрушаваше домовете и имота на вярващите и затваряше ръководните членове на църквата. Хвърли в затвора Яков - брата на Йоан, и изпрати палач да го посече със сабя, както предишният Ирод направи с пророк Йоан, като го обезглави. Видя, че евреите останаха доволни от усилията му и хвърли в затвора и Петър.Дa 54.9

    Тези жестокости станаха по време на Пасхата. Докато евреите празнуваха освобождението си от Египет и показваха голяма преданост към Божия закон, в същото време престъпваха всеки негов принцип, като преследваха и убиваха вярващите в Христос.Дa 55.1

    Смъртта на Яков причини голяма скръб и ужас сред вярващите. Когато и Петър бе затворен, цялата църква започна да пости и да се моли.Дa 55.2

    Постъпката на Ирод, който предаде Яков на смърт, бе похвалена от евреите, макар че някои се оплакаха от своеволния начин, по който бе извършена. Те поддържаха мнението, че една публична екзекуция би смирила още по-сполучливо вярващите и ония, които им съчувстваха. Затова Ирод държеше Петър под арест, възнамерявайки по-късно да угоди на евреите с публичната му екзекуция. Но му бе внушавано, че не е безопасно да изведе опитния апостол на екзекуция пред целия народ, събран тогава в Ерусалим. Имаше риск множеството, като види водения на смърт, да прояви към него милост.Дa 55.3

    Свещениците и старейшините също се бояха да не би Петър да излезе с някой от ония чудни призиви, дето често бяха подтиквали народа да изследва живота и характера на Исус — призиви, що те с всичките си аргументи не можеха да оборят. Страстта, с която Петър защитаваше Христовото дело, бе довела мнозина на страната на евангелието. Ето защо управниците се бояха от възможността той да защити вярата си в присъствието на множеството, дошло в града за поклонение, и то да изиска освобождаването му от ръцете на царя.Дa 55.4

    Докато под различни предлози екзекуцията на Петър се отлагаше за след Пасхата, членовете на църквата използваха времето за дълбоко изпитване на сърцата си и за усърдни молитви. Непрестанно се молеха за Петър, защото чувстваха, че няма да бъде пожален. Осъзнаваха, че бяха достигнали до такъв момент, когато без особената Божия помощ Христовата църква щеше да бъде унищожена.Дa 55.5

    През това време поклонници от всеки народ се стремяха към великолепния храм, осветен за поклонение на Бога. Блестящ от злато и скъпоценни камъни, той бе гледка, пълна с красота и величие. Но Йехова вече не присъстваше в него. Израил като народ се бе отделил от Бога. Когато Христос към края на земната Си служба погледна за последен път вътрешността на храма, каза: “Ето, вашият дом се остава пуст” (Матей 23:38). Досега Той бе го наричал дом на Своя Отец, но когато Божият Син излезе извън стените му, Божието присъствие се отдръпна завинаги от храма, изграден за Негова слава.Дa 55.6

    Денят на Петровата екзекуция вече бе твърдо определен, но молитвите на вярващите още се възнасяха към небето. И докато всичките им сили и чувства се издигаха в усърдни молби за помощ, ангели от Бога бдяха над затворения апостол.Дa 55.7

    При този случай Ирод, спомняйки си как последния път апостолите избягаха от затвора, взе двойни предпазни мерки. За да предотврати всяка възможност за освобождение, той постави Петър под охраната на шестнадесет войници, които се сменяха, пазейки го денем и нощем. В килията седеше между двама войници, вързан с две вериги, всяка от които бе хваната за едната от китките им. Не можеше да се мръдне без тяхно знание. Вратите на затвора бяха здраво залостени и усилената охрана не помръдваше оттам. Всяка възможност за бягство с човешки средства бе прерязана. Но където свършват човешките усилия, започват Божиите възможности.Дa 55.8

    Петър бе затворен в каменна килия, чиято врата беше здраво залостена и войниците от стражата бяха отговорни за опазването на затворника. Но и лостовете, и решетките, а и римската стража, която евентуално би пресякла всяка възможност за човешка помощ, можаха само да направят още по-пълна Божията победа в освобождаването на Петър. Ирод бе вдигнал ръката си против Всемогъщия и трябваше да бъде абсолютно победен. Чрез Своята мощ Бог искаше да опази скъпоценния живот, който евреите се бяха сговорили да погубят.Дa 56.1

    Това бе последната нощ преди насрочената екзекуция. Мощен ангел бе изпратен от небето да освободи Петър. Здравите врати, които държаха Божия светия, се отвориха без помощта на човешки ръце. Ангелът на Всевишния мина през тях и те се затвориха безшумно след него. Той влезе в килията, където Петър бе заспал със съня на съвършеното упование.Дa 56.2

    Светлината, която обкръжаваше ангела, изпълни килията, но не събуди апостола. Тогава усети докосване от ангелска ръка и чу глас, който му каза: “Стани бързо!” До този момент той не се беше събудил достатъчно, за да види килията си осветена от небесното сияние и един славен ангел да застава пред него. Подчини се механично на казаните думи и като вдигна ръцете си при ставането, едва можа да осъзнае, че веригите бяха паднали от китките му.Дa 56.3

    Гласът на небесния вестител му каза отново: “Опаши се и обуй сандалите си!” Петър пак го послуша механично, без да откъсва удивения си поглед от своя посетител, мислейки че сънува или вижда видение. Ангелът за пореден път му нареди: “Облечи дрехата си и дойди подир мене.” И тръгна към вратата, последван от обикновено многословния Петър, онемял сега от почуда. Минаха през стражата и стигнаха до тежко залостената врата, която сама се отвори и веднага след тях се затвори, а пазачите и от едната, и от другата й страна останаха неподвижни.Дa 56.4

    Стигнаха до втората врата, също пазена и отвън, и отвътре. Отвори се като първата, без да издрънчи желязо или да проскърца железен лост. Преминаха и тя се затвори все така безшумно. По същия начин преминаха и третата врата и се намериха на улицата. Петър следваше мълчаливо ангела. Дума не бе изречена. Вървяха безшумно — ангелът напред, заобиколен от сияние със смайващ блясък, а Петър, объркан и мислещ, че още сънува, следваше своя освободител. Така извървяха една улица. Тогава мисията на ангела свърши и той внезапно изчезна.Дa 56.5

    Небесната светлина се отдръпна и Петър почувства, че се намира в дълбока тъмнина. Когато очите му свикнаха с мрака, се оказа сам в една тиха улица и нощният хладен въздух облъхваше лицето му. Сега осъзна, че бе свободен и се намира в позната му част на града. Спомни си, че често е бил там и знаеше, че утре щеше да мине по нея за последен път.Дa 56.6

    Опита се да си припомни станалото в предишните няколко часа. В паметта му възкръсна как бе заспал — вързан между двамата войници, със събути сандали и свалени горни дрехи. Огледа се и се видя напълно облечен и със стегнат колан. Китките му, подути от носене на жестоките железни окови, бяха свободни от веригите. Осъзна, че свободата не бе илюзия, нито сън или видение, а щастлива реалност. На другия ден трябваше да бъде изведен на смърт, но ето - ангел го бе освободил от затвора и от смъртта. “И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейските люде очакваха.”Дa 56.7

    Апостолът се запъти веднага към къщата, където бяха събрани братята му и където в този момент се молеха усърдно за него. “И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода, излезе да послуша кой е. И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата. А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, що им казва, е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел.”Дa 56.8

    “А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха. А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ из тъмницата.” И Петър “излезе, та отиде на друго място”. Радост и хвала изпълниха сърцата на вярващите, защото Бог бе чул и отговорил на техните молитви и бе освободил апостола от ръцете на Ирод.Дa 57.1

    На сутринта се събра голяма тълпа, очакваща да види екзекуцията. Ирод изпрати служители да доведат Петър от затвора с голяма въоръжена стража не само за да бъде сигурно, че няма да избяга, но и за да сплаши всички негови съмишленици и да покаже царската си власт.Дa 57.2

    Когато стражата пред вратата откри, че Петър бе избягал, всички се ужасиха. Изрично им бе заявено, че ще отговарят за него с живота си и затова бяха особено бдителни. Когато служителите дойдоха да го вземат, войниците още бяха пред вратата на затвора, резетата и решетките бяха здраво залостени, веригите си бяха на китките на двамата войници, но затворникът го нямаше.Дa 57.3

    Когато докладваха на Ирод, че Петър избягал, той се вбеси от гняв. Обвини тъмничарите в предателство и нареди да бъдат убити. Знаеше, че не човешка сила бе освободила апостола, но реши да не признава, че Божествена сила е осуетила неговото намерение и дръзко предизвика Бога.Дa 57.4

    Скоро след освобождаването на Петър от затвора Ирод отиде в Кесария по време на голям празник, възбуждащ възхищението и овациите на народа. Тук присъстваха любители на удоволствията от всички краища и се започваше впечатляващо пируване. С голяма помпозност и церемонии Ирод се яви пред народа и се обърна към него с реч. С наметало, блестящо от злато и сребро, отразяващо в изкрящите си дипли лъчите на слънцето и грабващо очите на зрителите, изглеждаше внушително. Външното му величие и силата на добре подбраните думи покориха множеството. Чувствата вече бяха извратени от веселбата и от изпитото вино. Присъстващите бяха заслепени от украшенията на Ирод и очаровани от неговата осанка и ораторски способности. Изпаднаха в див ентусиазъм и го отрупаха с ласкателства, заявявайки, че никой смъртен не би могъл да се представи в такъв вид, нито да има такова удивително красноречие. По-нататък му заявиха, че досега са го уважавали като управител, отсега нататък ще му се покланят като на Бог.Дa 57.5

    Някои от гласовете, които в момента се чуваха да прославят коварния грешник, само преди няколко години се бяха издигнали в яростния вик: “Махни този Исус! Разпни го, разпни го!” Евреите бяха отказали да приемат Христос, чието облекло, грубо и често изпрашено от път, покриваше едно сърце, изпълнено с Божествена любов. Очите им не можаха да различат под скромната външност Господаря на живота и славата, макар че Христовата сила се бе разкрила пред тях в дела, които никой човек не можеше да извърши. Но бяха готови да се поклонят като на Бог на високомерния цар, чиито разкошни дрехи от сребро и злато покриваха скверно, жестоко сърце.Дa 57.6

    Ирод знаеше, че не заслужава похвалите и почитта, които му се отдаваха, но въпреки това прие идолопоклонството на народа като нещо дължимо. Сърцето му се изпълни с триумф и лицето му блесна от самодоволна гордост, като чу да се издига възгласът: “Глас Божи, а не човешки!”Дa 57.7

    И внезапно се промени. Пребледня като смъртник и се изкриви страдалчески. Едри капки пот бликнаха от кожата. Застана за момент сякаш скован от болка и ужас. Тогава обърна побелялото си с цвят на олово лице към своите ужасени приятели и извика с дрезгав, отчаян глас: “Онзи, когото славите като Бог, е поразен от смърт!”Дa 58.1

    Свит от най-остра болка и мъка, той бе изнесен от мястото на пира и разкоша. Само миг преди това приемаше с гордост похвали и поклонения от огромната тълпа. Сега осъзна, че е в ръцете на един по-могъщ властелин от него. Обхванаха го угризения на съвестта. Спомни си как безпощадно преследваше Христовите последователи, спомни си своята жестока заповед за убиването на невинния Яков и за намерението си да погуби апостол Петър. Спомни си как в своята ярост и безпомощност, освирепял за мъст, бе предал незаслужено в ръцете на палачите затворническата стража. Почувства, че сега Бог има работа с него — безпощадния преследвач. Не намери успокоение от телесните болки и от терзанията на ума, а и не очакваше да намери.Дa 58.2

    Ирод познаваше Божия закон, който казва: “Да нямаш други богове освен Мене” (Изход 20:3) и знаеше, че като приема поклонение от народа, изпълва мярката на нечестието си и привлича над себе си справедливия гняв на Йехова.Дa 58.3

    Същият ангел, който бе дошъл от царските дворове да освободи апостола, бе вестителят за гнева и присъдата над Ирод. Ангелът бе докоснал Петър, за да го събуди от неговия сън, докосна, но по различен начин и злия цар — събори неговата гордост и му докара наказанието на Всемогъщия. Ирод умря в страшна агония на ума и на тялото, заслужено осъден от Бога.Дa 58.4

    Тази проява на Божествена справедливост имаше могъщо влияние върху народа. Вестите, че Христовият апостол е чудно освободен от затвор и от смърт, а неговият преследвач - поразен от Божието проклятие, се разнесоха по всички земи и станаха причина мнозина да приемат Христовата вяра.Дa 58.5

    Преживяването на Филип, ръководен от небесен ангел да отиде на място, където да се срещне с търсещия истината; преживяването на Корнилий, посетен от ангел с вест от Бога; случаят с Петър, който бе в затвора и осъден на смърт, но изведен от ангел в безопасност — всичко това показва колко е тясна връзката между небето и земята.Дa 58.6

    Докладът за тези ангелски посещения трябваше да даде сила и смелост на Божия работник. Днес, както и в дните на апостолите, небесни вестители обхождат надлъж и нашир земята, като се стараят да утешат скърбящите, да защитят невинните, да спечелят сърцата на хората за Христос. Може да не ги виждаме явно, обаче те са с нас, водят ни, наставляват ни и ни пазят.Дa 58.7

    Небето е сведено надолу чрез тайнствената стълба, чиято основа е здраво положена върху земята, а горният й край достига до трона на Всемогъщия. Ангели със сияен блясък постоянно слизат и се качват по нея, отнасят молитвите на нуждаещите се и бедстващите до Отца горе в небето и донасят благословение и надежда, кураж и помощ на човешките чада. Тези ангели на светлината творят небесна атмосфера около душата, издигат я към невидимото и вечното. Но ние не можем да видим очертанията им с естествените си очи. Само чрез духовни очи можем да различаваме небесните неща. Само духовното ухо може да чуе хармонията на небесните гласове.Дa 58.8

    “Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя” (Пс. 37:7). Бог поръчва на Своите ангели да спасяват Неговите избрани от бедствия, да ги опазят “от мор, който ходи в тъмнина” и “от погибел, която опустошава всред пладне” (Пс. 91:6). Многократно ангели са говорили с човеци, както човек говори с приятеля си, и са ги водили в безопасност. Многократно окуражителните им думи са възраждали отчаяния дух на верните и са издигали умовете им над земните неща, за да видят чрез вяра белите дрехи, короните и палмовите клони на победа, които победителите ще получат, когато застанат край големия бял трон.Дa 58.9

    Делото на ангелите е да бъдат близо до уморения, страдащия и изкушавания. Те работят неуморно в полза на всички, за които умря Христос. Когато грешниците решат да отдадат себе си на Спасителя, ангелите носят вестта в небето и сред небесните множества настава голяма радост. “...има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние” (Лука 15:7). В небето се занася доклад за всяко успешно усилие, извършено от нас, за разпръсване на тъмнината и за разнасяне на знания за Христос. Когато се докладва за това дело на Отец, цялото небесно множество се радва.Дa 59.1

    Властите и силите в небето наблюдават борбата, която водят Божиите служители, макар и при видимо обезкуражаващи обстоятелства. Нови победи биват придобивани, нови почести биват спечелвани, когато християните, събрани под знамето на Изкупителя, вървят напред, за да воюват в добрата битка на вярата. Всички небесни ангели служат на скромния вярващ Божи народ и когато армията от Господни работници тук долу пее песни на възхвала, небесният хор се присъединява към тях, за да поднесе хвала на Бога и на Неговия Син.Дa 59.2

    Ние имаме нужда да разбираме по-добре мисията на ангелите. Добре е да помним, че всяко искрено Божие чадо има сътрудничеството на небесните същества. Невидими армии от светлина и сила придружават кротките и смирените, които вярват и се държат за Божиите обещания. Херувими, серафими и ангели, превъзходни по сила, стоят отдясно на Бога. “Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?” (Евр. 1:14)Дa 59.3

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents