Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Деянията на апостолите

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    12— ОТ ПРЕСЛЕДВАЧ — УЧЕНИК

    (Тази глава е основана на Деяния 9:1-18)

    Савел от Тарс бе един от известните еврейски водачи, възпротивили се на успеха, придружаващ проповядването на евангелието. Римски гражданин по рождение, Савел бе евреин по произход, получил образованието си от най-известните равини в Ерусалим. “От Израилевия род, от Вениаминовото племе”, той беше “евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен” (Фил. 3:5,6). Равините го характеризираха като многообещаващ младеж и очакваха да стане способен и ревностен защитник на древната вяра. Издигането Му до член на Синедриона го постави на пост, даващ голяма власт.Дa 43.1

    Савел взе забележително участие в разпита и обвинението на Стефан и вълнуващото доказателство за Божието присъствие у мъченика го бе усъмнило в праведността на делото, на което се бе посветил — преследване на Христовите последователи. Умът му бе дълбоко разтревожен. В своята обърканост той се позова на онези, в чиято мъдрост и преценка имаше пълно доверие. Аргументите на свещениците и управниците го убедиха накрая, че Стефан е богохулник, а Христос, за Когото бе проповядвал подложеният на мъчения ученик, измамник, и че заемащите постове в святата служба са праведни.Дa 43.2

    Савел стигна до това заключение не без мъчителни терзания, но накрая образованието и предразсъдъците му, както и уважението към неговите бивши учители и гордостта от собствената популярност го тласнаха да застане против гласа на съвестта си и против Божията благодат. И като реши напълно, че свещениците и книжниците са прави, той стана още по-отявлен противник на ученията, разпространявани от Исусовите ученици. С насилие предаваше на трибунали святи мъже и жени, някои от които бяха осъждани на затвор, а други на смърт единствено заради вярата си в Исус. Делото му донесе тъга и мрак на новоорганизираната църква и накара мнозина да потърсят безопасност, като избягат надалеч.Дa 43.3

    Изгонените от Ерусалим при това преследване “обикаляха и разгласяваха благовестието” (Деян. 8:4). Сред градовете, в които отидоха, бе и Дамаск, където новата вяра спечели мнозина.Дa 43.4

    Свещениците и управниците се надяваха, че чрез бдителните им усилия и жестоко преследване ереста може да бъде потисната. Сега разбраха, че трябва да проведат решителните мерки, взети в Ерусалим срещу новото учение, и на други места. За делото, което желаеха да извършат в Дамаск, Савел предложи услугите си. “...като още дишаше заплашване и убийства против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че ако намери някой от тоя път — мъже или жени — да ги докара вързани в Ерусалим.” Така “с власт и поръка от главните свещеници” (Деян. 26:12) Савел от Тарс в своята власт и мъжка сила, горящ от погрешно насочена жар, предприе това забележително пътуване, чиито странни приключения трябваше да променят посоката на целия му живот.Дa 43.5

    В последния ден от пътуването “по пладне”, когато уморените пътници приближиха Дамаск, пред тях се откри гледка на плодородни земи, красиви градини и плодни овошки, напоявани от хладните потоци на обкръжаващите ги планини. След дългото пътуване през пустинята такива сцени наистина бяха освежителни. Докато Савел заедно с придружаващите го съзерцаваше с възхищение плодородната равнина и прекрасния град долу, “внезапно”, както той каза по-късно, “осия мене и тия, които пътуваха с мене” “светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък” (Деян. 26:13), твърде славна, за да бъде понесена от очите на смъртен. Заслепен и в почуда, той падна на земята.Дa 43.6

    Когато светлината продължи да грее край тях, чу “глас... казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? И той отговори: “Кой си Ти, Господи? А Господ рече: ‘Аз Съм Исус, Когото ти гониш. Мъчно ти е да риташ срещу остен’” (Деян. 26:14,15).Дa 44.1

    Обхванати от страх и почти ослепели от силата на светлината, спътниците му чуха глас, но не видяха човек. Савел обаче разбра изговорените думи. И му бе ясно разкрит онзи, Който говореше — Божият Син. В славното Същество, стоящо пред него, той видя Разпнатия. Образът на Спасителя се отпечата завинаги в душата на поразения евреин. Думите отекнаха в сърцето му с ужасяваща сила. В тъмните ъгли на ума му се изля поток от светлина, разкриващ невежеството и греха на миналия му живот и сегашната му нужда от просветление чрез Светия Дух.Дa 44.2

    Сега Савел разбра, че преследвайки Христовите последователи, наистина вършеше делото на Сатана. Разбра, че възгледите му за правда и дълг са основани изцяло върху погрешното му доверие в свещениците и управниците. Бе им повярвал, че разказаната му история за възкресението, е умело изфабрикувана от учениците. Сега, когато самият Исус му се разкри, Савел се убеди в истинността на онова, което твърдяха учениците.Дa 44.3

    В този час на небесно просветление умът му заработи с изключителна бързина. Пророческите доклади на Святото писание се разкриха пред ума му. Той разбра, че отхвърлянето на Исус от евреите, Неговото разпъване, възкресение и възнесение бяха предсказани от пророците и доказваха, че Той бе обещаният Месия. Проповедта на Стефан по време на мъченичеството му обхвана със сила ума на Савел и той осъзна, че мъченикът наистина бе видял “Божията слава”, когато каза: “Ето, виждам небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога” (Деян. 7:55,56). Свещениците бяха осъдили тези думи като богохулство, но сега Савел бе ясно, че са били истина.Дa 44.4

    Какво просветление бе всичко това за преследвача! Разбра със сигурност, че обещаният Месия е дошъл на тази земя като Исус от Назарет, отхвърлен и разпнат от онези, които дойде да спаси. Разбра и това, че Спасителят бе победно възкресен от гроба и възнесен в небесата. В този момент на Божествено озарение Савел си спомни с ужас, че Стефан, свидетелствал за разпънатия и възкресен Спасител, бе пожертван с неговото съгласие и че по-късно пак чрез него мнозина други достойни последователи на Исус посрещнаха смъртта си в жестоко преследване.Дa 44.5

    Спасителят бе говорил на Савел чрез Стефан, чиито ясни свидетелства не можеха да бъдат оспорени. Ученият евреин бе видял лицето на мъченика да отразява сиянието на Исусовата слава, “като че беше лице на ангел” (Деян. 6:15). Той бе наблюдавал отношението на Стефан към неприятелите му и прощението му към тях. Свидетел бе и на твърдостта и доброволното смирение на мнозина, които по негова инициатива бяха мъчени и изкушавани. Виждал бе дори някои да се разделят с живота с радост заради вярата си.Дa 44.6

    Всички тези неща бяха поразили Савел. Понякога той бе чувствал в ума си почти непреодолимото убеждение, че Исус е обещаният Месия. В такива случаи се бореше по цяла нощ срещу това убеждение и винаги завършваше с признаване на вярата, че Исус не е Месия, а Неговите последователи са измамени фанатици.Дa 44.7

    Сега Христос лично му говори, казвайки: “Савле, Савле, защо Ме гониш?”, и на въпроса: “Кой си Ти, Господи?”, същият глас отговори: “Аз съм Исус, Когото ти гониш”. Тук Христос уеднаквява Себе Си със Своя народ. Преследвайки последователите на Исус, Савел бе въстанал пряко срещу Господа от небето. Чрез фалшивото обвинение и свидетелство против тях той фалшиво бе обвинил и свидетелствал против Спасителя на света.Дa 44.8

    Не се усъмни, че Този, Който му говореше, бе Исус от Назарет — дълго очакваният Месия, утехата и Изкупителят на Израил. Треперещ и удивен, той попита: “Какво да сторя, Господи?” И Господ му каза: “Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, що ти е определено да сториш.”Дa 45.1

    Когато славата се оттегли и Савел се вдигна от земята, откри, че бе напълно ослепял. Блясъкът на Христовата слава бе прекалено силен за неговите смъртни очи и когато тя се отдръпна, пред погледа му падна мракът на нощта. Повярва, че тази слепота бе наказание от Бога за това, че бе преследвал жестоко Исусовите последователи. В ужасната тъмнина се опита да се ориентира пипнешком. Придружителите му със страх и изумление “водеха го за ръка, та го въведоха в Дамаск”.Дa 45.2

    В утрото на този изпълнен със събития ден Савел бе приближил Дамаск доволен от доверието, оказано му от главните свещеници. Бяха му поверили тежки отговорности. Поръчали му бяха да се погрижи за интересите на еврейската религия, като възпре, ако е възможно, разпространението на новата вяра в Дамаск. Той бе решил да увенчае мисията си с успех и очакваше с нетърпение онова, което щеше да се случи.Дa 45.3

    Но колко различно от очакванията бе влизането му в града! Поразен от слепота, безпомощен, измъчван от угризения на съвестта, незнаещ каква съдба ще го постигне по-нататък, той потърси дома на ученика Юда, където в усамотение има възможност да размишлява и да се моли.Дa 45.4

    Три дни Савел прекара “без да види, и не яде, нито пи”. Тези дни на душевна агония бяха за него като години. Отново и отново си спомняше с мъка участието си в мъченичеството на Стефан. С ужас си мислеше за своята вина, че позволи да бъде обладан от злобата и предразсъдъка на свещениците и управниците дори тогава, когато лицето на Стефан бе засияло с небесна светлина. Изтерзан и с покрусен дух си спомни той колко много пъти бе затварял очите и ушите си пред най-вълнуващи доказателства и безмилостно бе подтиквал преследването на вярващите в Исус от Назарет.Дa 45.5

    Тези дни на дълбоко себеизпитване и сърдечно смирение Савел прекара в усамотение. Вярващите, предупредени за намерението му, с което пристигна в Дамаск, се бояха, че с още по-голяма готовност ще ги предава и стояха настрана, отказвайки му съчувствие. Той нямаше желание да призове непокаяните евреи, защото знаеше, че няма да изслушат неговата история. Така сякаш бе лишен от съчувствието на всички хора. Единствената му надежда за помощ бе в милостивия Бог и Го призова със съкрушено сърце.Дa 45.6

    През дългите часове, прекарани в присъствието единствено на Бога, Савел си спомни много от текстовете на писанията, говорещи за първото идване на Христос. Внимателно проследи пророчествата в паметта си, изострена от завладялото го разкаяние. Разсъждавайки върху значението им, той бе удивен от досегашната си слепота и неразбиране, както и от слепотата на евреите, довела до отхвърлянето на Исус като обещан Месия. На просветления му ум сега всичко изглеждаше ясно. Разбра, че предишният му предразсъдък и неверие бяха затъмнили духовната му проницателност и му бяха попречили да разпознае в Исус от Назарет Месия от пророчествата.Дa 45.7

    Когато се предаде напълно на убеждаващата сила на Светия Дух, той видя грешките на живота си и призна всеобхватните изисквания на Божия закон. Гордият фарисей, доволен да бъде оправдан чрез собствените си дела, сега се поклони пред Бога със смирението и простотата на малко дете, признавайки собственото си недостойнство и молейки се да получи заслугите на разпнатия и възкресен Спасител. Савел копнееше за пълна хармония и близост с Отца и Сина и със силата на това свое желание за прощение и приемане предложи пред трона на Благодатта горещите си молби.Дa 46.1

    Молитвите на каещия се фарисей не бяха напразни. Най-скритите мисли и чувства на сърцето му бяха преобразени чрез Божествена благодат и по-благородните му способности бяха доведени в хармония с вечните Божии намерения. Христос и Неговата праведност му станаха по-скъпи от целия свят.Дa 46.2

    Обръщането на Савел във вярата е вълнуващо доказателство за чудната сила на Светия Дух да убеждава хората за греха. Той наистина бе вярвал, че Исус от Назарет е пренебрегвал Божия закон и е учил учениците Си, че законът няма сила. Но след обръщането си призна Исус за Дошлия на света с ясното намерение да защити закона на Своя Отец. Убеден бе, че Исус е основателят на цялата еврейска жертвена система. Разбра, че при разпятието символът се бе срещнал с това, което символизираше, и че Исус бе изпълнил старозаветните пророчества, говорещи за Изкупителя на Израил.Дa 46.3

    В доклада за обръщането на Савел откриваме важни принципи, които винаги трябва да имаме предвид. Савел беше доведен право в присъствието на Христос. Именно него Христос възнамеряваше да въведе в най-важното дело, той трябваше да бъде “съд избран” за Него. Но Господ не му разкри веднага делото, за което го бе предназначил. Спря го в пътя и го убеди в греха. И когато Савел попита: “Какво да сторя?”, Спасителят свърза питащия евреин със Своята църква. Там той трябваше да разбере каква е Божията воля за него.Дa 46.4

    Чудната светлина, осияла тъмнината на Савел, бе дело на Господа. Но имаше и работа, която трябваше да бъде извършена за Него от учениците. Христос бе изпълнил делото на разкриване и убеждение и сега каещият се бе способен да се учи от онези, на които Бог бе наредил да поучават в Неговата истина.Дa 46.5

    Докато, уединен в дома на Юда, Савел продължи своите молби и молитви, Господ се яви във видение на “един ученик, наречен Анания” и му каза, че Савел от Тарс се моли и се нуждае от помощ. “Стани и иди на улицата, която се нарича Права — каза небесният вестител, — и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел от Тарс, защото ето, той се моли и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа!”Дa 46.6

    Анания едва можа да повярва думите на ангела, защото се бе разчуло за голямото преследване на светиите в Ерусалим от Савел. Той си позволи да оспори: “Господи, чул съм от мнозина за тоя човек колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим. И тук имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име”. Но заповедта не търпеше промяна: “Иди, защото той Ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните.”Дa 46.7

    Послушен на даденото от ангела наставление, Анания потърси човека, който доскоро “дишаше” заплахи против всички, които вярваха в името на Исус, и като възложи ръцете си на главата на каещия се страдалец, каза: “Брате Савле, Господ ме изпрати - същият Исус, Който ти се яви по пътя, по който ти идеше, за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.Дa 46.8

    И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа, та се кръсти.”Дa 46.9

    Така Исус потвърди авторитета на Своята организирана църква и свърза Савел с избраните Си работници на земята. Сега Христос имаше една църква като Свой представител на земята и на нея принадлежи делото за наставляване на каещия се грешник в пътя на живота.Дa 47.1

    Мнозина вярват, че са отговорни само пред Христос за собствената си светлина и духовен опит и са независими от признатите от Него последователи на земята. Исус е приятел на грешниците и сърцето му се трогва от техните бедствия. Той има всичката власт и на небето, и на земята. Но уважава средствата, които сам е определил, за просвещение и спасение на хората. Исус насочва грешници към църквата — проводник на Неговата светлина за света.Дa 47.2

    Когато сред ужаса на своята сляпа заблуда и предразсъдък получи откровение за Христос, Когото преследваше, Савел бе поставен в пряка връзка с църквата, която е светлината на света. В този случай Анания представя Христос, а също и Христовите служители на земята, на които е възложено да действат заради Него. Вместо Христос Анания докосна очите на Савел и те прогледнаха. Вместо Христос той положи ръце на него и като се помоли в Христовото име, Савел получи Светия Дух. Всичко бе извършено в името и чрез авторитета на Христос. Той е изворът, църквата е проводникът, чрез който се осъществява общуването.Дa 47.3

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents