Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Деянията на апостолите

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    6— КРАЙ ХРАМОВИТЕ ВРАТИ

    (Тази глава е основана на Деяния 3; 4:1-31)

    Учениците на Христос осъзнаваха дълбоко недостойнството си и със смирение и молитва свързаха своята слабост с Неговата сила, невежеството си — с мъдростта Му, недостойнството си — с правдата Му, и своята бедност — с Неговото огромно богатство. Така укрепени и подготвени те не се поколебаха да започнат службата за Господа.Дa 21.6

    Скоро след изливането на Светия Дух и непосредствено след един период на сериозна молитва Петър и Йоан излязоха от храма за поклонение и видяха край Красната порта един сакат, четиридесетгодишен, чийто живот от рождение бе само мъка и немощ. Този нещастник дълго бе копнял да види Исус, за да бъде излекуван, но бе почти безпомощен и далеч от местата, където действаше великият Лекар. Най-накрая неговите молби накараха някои от приятелите му да го донесат при вратата на храма. Но когато пристигна, разбра, че Този, в Когото бяха надеждите му, бе предаден на жестока смърт.Дa 22.1

    Разочарованието му събуди състрадание в сърцата на приятелите, защото знаеха колко дълго и с какво нетърпение се бе надявал той да бъде излекуван от Исус. И те всеки ден го донасяха до храма, за да предизвиква милостта на минаващите и да му дадат някоя дребна пара, за да преживява. Когато минаваха Петър и Йоан, той ги помоли за милостиня. Учениците го погледнаха със съчувствие и Петър каза: “Погледни ни!” Обърна се към тях, очаквайки да получи нещо. Тогава Петър рече: “Сребро и злато аз нямам”. Като чу неговото признание за бедност, лицето на сакатия помръкна, но засия с радост и надежда, когато апостолът продължи: “То каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи!Дa 22.2

    И като го хвана за дясната ръка, дигна го и на часа нозете и глезените му добиха сила. И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, та ходеше и скачаше, и хвалеше Бога. И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога, и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма. И изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.Дa 22.3

    И понеже изцеленият куц човек се държеше за Петра и Йоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем. Те бяха удивени, че учениците можеха да правят чудеса, подобни на Исусовите. Но тук бе човекът, който от четиридесет години бе безпомощен и зависим, а сега се радваше на здрави крака, освободен от болката и щастлив от вярата си в Исус.Дa 22.4

    Когато учениците видяха удивлението на народа, Петър попита: “Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? Или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?” Увери ги, че е лекувал в името и чрез заслугите на Исус от Назарет, Когото Бог бе възкресил от мъртвите. “И на основание на вяра в името Му — заяви апостолът — Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.”Дa 22.5

    Апостолите говориха ясно за големия грях на евреите, отхвърлили и предали на смърт Княза на живота, ала внимаваха да не ги обезсърчат: “Но вие се отрекохте от Светия и Праведния — каза Петър — и като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Началника на живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели... И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание. Но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.” Петър заяви, че Светият Дух ги призовава да се покаят и да повярват в Христос и ги увери, че няма надежда за спасение, освен чрез милостта на разпънатия от тях. Само чрез вяра в Него можеха да бъдат простени греховете им.Дa 22.6

    “Затова покайте се и обърнете се! — извика той, — за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.”Дa 22.7

    “Вие сте потомци на пророците и наследници на завета, който Бог направи с бащите ви, когато каза на Авраама: “В твоето потомство ще се благославят всички земни племена.” Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.”Дa 22.8

    Така учениците проповядваха възкресението на Христос. Мнозина от слушателите очакваха това свидетелство и като го чуха, повярваха. То им напомни думите, изговорени от Христос, и се присъединиха в редовете на приемащите евангелието. Семето, посято от Спасителя, покълна и даде плод.Дa 23.1

    Докато учениците говореха на народа, “свещениците и началникът на храмовата стража, и садукеите надойдоха върху тях възмутени, загдето те поучаваха людете и проповядваха в името на Исуса възкресението на мъртвите”.Дa 23.2

    След Христовото възкресение свещениците бяха разпространили наблизо и далеч лъжата, че тялото Му било откраднато от учениците, докато римската стража спяла. Не е за чудене, че посрещнаха с неудоволствие проповядването на Петър и Йоан за възкресението на Онзи, Когото бяха убили. Особено разгневени бяха садукеите. Те схващаха, че любимото им учение е в опасност и репутацията им — поставена на карта.Дa 23.3

    Обърнатите в новата вяра се увеличаваха бързо. И фарисеи, и садукеи се съгласиха, че ако тези нови учители бъдат оставени да продължат делото си, влиянието им щеше да бъде в много по-голяма опасност, отколкото, когато Исус бе на земята. Затова началникът на храма с помощта на някои садукеи арестува Петър и Йоан и ги вкара в затвора, защото беше твърде късно да бъдат разследвани.Дa 23.4

    Неприятелите на учениците не можеше да не се убедят, че Христос бе възкресен от мъртвите. Доказателството бе прекалено ясно, за да се съмняват. Но те затвърдиха сърцата си, отказвайки да се покаят за смъртта на Исус. На еврейските управници бе дадено изобилно доказателство, че апостолите говореха и действаха с Божествено вдъхновение, но те се възпротивиха решително на вестта за истината. Христос не бе дошъл по начина, както очакваха. И макар да биваха убеждавани понякога, че Той е Божият Син, задушиха това свое убеждение и Го разпънаха. В милостта Си Бог продължи да им дава доказателства и още една възможност да се обърнат към Него. Той изпрати учениците да им кажат, че бяха убили Княза на живота и с ужасното Си обвинение ги призова още веднъж за покаяние. Но сигурни в собствената си правда, еврейските учители отказаха да приемат, че обвиняващите ги за разпятието на Христос говореха, ръководени от Светия Дух.Дa 23.5

    Веднъж съпротивили се на Христос, всяко следващо действие на противопоставяне подбуждаше свещениците към още по-голяма твърдост. Упорството им се засилваше. Не че не можеха да променят възгледите си. Можеха, но не искаха. Не само защото бяха виновни и заслужаваха смърт, нито пък защото бяха предали на смърт Божия Син, трябваше да бъдат отстранени от спасението, а защото бяха решили да се противопоставят на Бога. Постоянно отхвърляха светлината и задушаваха внушенията на Духа. Повлияни от силата, която работеше в чадата на непокорството, свещениците хулеха хората, чрез които действаше Бог. Нечестието на техния бунт се засилваше от всеки сполучлив акт на съпротива срещу Бога и срещу вестта, която Той бе дал на слугите Си да изявят. Чрез отказа да се покаят еврейските водачи подновяваха всеки ден бунта си, подготвяйки се да пожънат посятото.Дa 23.6

    Божият гняв спрямо непокаяните грешници не се проявява просто заради греховете, които са извършили, а защото, призовани да се покаят, те продължават да се съпротивяват, като поддържат миналите си грехове и се противопоставят на дадената им светлина. Ако еврейските водачи се бяха покорили на убедителната сила на Светия Дух, щяха да бъдат простени. Но те решиха обратното. По същия начин, чрез постоянна съпротива грешникът се поставя извън влиянието на Светия Дух.Дa 23.7

    Когато бе излекуван сакатият, Анна, Каяфа и други високопоставени лица от храма се събраха да разпитат затворниците. В същата зала и пред някои от тези хора Петър безсрамно се бе отрекъл от Господа. Той ясно си го спомни, като се яви за разпита. Сега имаше възможност да изкупи своята страхливост.Дa 24.1

    Присъстващите, също спомнили си постъпката му при разпита на неговия Учител, се ласкаеха от мисълта да го смирят, като го сплашат със затвор и смърт. Но Петър, отрекъл се от Христос в часа на най-голямата Му нужда, сега бе смел и уверен в себе си, съвършено различен от онзи, доведения пред Синедриона. След своето падение той се бе покаял. Вече не се гордееше, не се хвалеше, но бе станал скромен и по-малко уверен в себе си. Изпълнен бе със Светия Дух и с помощта на силата Му бе решен да отстрани петното на своето отстъпничество, като почете името, което някога бе посрамил. Дa 24.2

    До този момент свещениците бяха избягвали да споменават разпъването и възкресението на Исус. Но сега, за да осъществят своята цел, бяха принудени да разпитат обвиняемите как е станало лекуването на инвалида. “С каква сила или с кое име извършихте това?” — попитаха те.Дa 24.3

    С присъщата си смелост и чрез силата на Духа Петър заяви безстрашно: “...да знаете всички вие и всичките израйлеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав. Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла. И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим”.Дa 24.4

    При тази смела защита еврейските водачи пребледняха от страх. Мислили си бяха че, когато ги изведат пред Синедриона, учениците ще се изплашат и смутят. Но вместо това те говореха, както бе говорил Христос — с убедителната сила, смълчала техните врагове. Нямаше и следа от Петровия страхлив глас, когато заяви за Христос: “Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла”.Дa 24.5

    Тук Петър използва познат на свещениците символ. Пророците бяха говорили за отхвърления камък и самият Христос при един случай бе казал пред фарисеите и старейшините: “Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; от Господа е това и чудно е в нашите очи”? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне” (Матей 21:42-44).Дa 24.6

    Свещениците слушаха безстрашните думи на апостолите “и познаха, че са били с Исус”.Дa 24.7

    Писано е за учениците, че след преображението на Христос в края на тази чудна сцена “не видяха никой, освен Исуса сам” (Матей 17:8). “Исус сам”. В тези думи се съдържа тайната на живота и силата на ранната църква. Когато учениците първо чуха думите на Христос, почувстваха нужда от Него. Търсиха Го, намериха Го и Го последваха. Бяха с Него в храма, на трапезата, в планината, на полето. Бяха като ученици с учителя си — всекидневно получаваха уроци по вечна истина.Дa 24.8

    След възнесението на Спасителя те още чувстваха Божественото присъствие, изпълнено с любов и светлина. Това бе едно лично присъствие. Исус Спасителят, Който бе ходил и разговарял с тях, Който се бе молил с тях, бе говорил думи на надежда и бе утешавал сърцата им, бе взет от тях в небето още докато устните Му изговаряха вестта на мир. Когато ангелската колесница Го прие, до тях дойдоха думите: “И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:20). Бе се издигнал към небето в човешки вид. Знаеха, че бе пред Божия трон — техен Приятел и Спасител, че Неговото съчувствие не се бе променило, че завинаги щеше да се уеднаквява със страдащото човечество. Знаеха, че Той представяше пред Бога заслугите на Своята кръв, показвайки наранените Си ръце и нозе като спомен за платената цена за изкупените. Тази мисъл им даваше кураж да издържат укора заради името Христово. Сега бяха в по-голямо единение с Него в сравнение с времето, когато бе сред тях лично. Излъчваха светлината, любовта и силата на пребъдващия Христос и хората се чудеха.Дa 24.9

    Христос постави Своя печат върху думите, които Петър изговори в Негова защита. Наблизо до учениците като убедителен свидетел стоеше така чудно излекуваният мъж. Появата на този човек, който допреди няколко часа бе безпомощен инвалид, а сега с възстановено здраве и сила, придаде тежест на Петровото свидетелство. Свещеници и управници млъкнаха. Не можеха да опровергаят думите на апостола, но това не им попречи да възпрат проповедта на учениците.Дa 25.1

    След коронното чудо на Христос — възкресението на Лазар, свещениците решиха категорично да се избавят от думите на Исус и от чудните Му дела, които бързо рушаха влиянието им сред народа. Бяха Го разпънали, но ето представяха им убедително свидетелство, че чудесата в Негово име не свършват и проповядваните преди истини се разпространяват. Излекуването на инвалида и проповядването на апостолите бе развълнувало вече населението на Ерусалим.Дa 25.2

    За да прикрият объркването си и да се посъветват помежду си, свещениците и управниците наредиха апостолите да бъдат изведени. Всички се съгласиха, че е безполезно да се отрече излекуването на човека. С радост биха укрили чудото с лъжа, но това бе невъзможно, защото бе извършено посред бял ден пред много народ и бе известно вече на хиляди. Почувстваха, че делото на учениците трябва да бъде възпряно, иначе Исус щеше да спечели много последователи. Щяха да се опозорят, защото щяха да им поискат отговорност за убиването на Божия Син.Дa 25.3

    Но въпреки желанието си да унищожат учениците, свещениците не се осмелиха да направят повече от това — да ги заплашат с най-строго наказание, ако продължат да говорят или да вършат нещо в името Исусово. Извикаха ги пред Синедриона и им заповядаха да престанат да говорят и да поучават. Но Петър и Йоан отговориха: “Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога — разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули”.Дa 25.4

    Свещениците с удоволствие биха наказали тези мъже за техния отговор, за верността им към святото призвание, но се бояха от народа, “защото всички славеха Бога за станалото”. Повториха заплахите и нарежданията и пуснаха апостолите на свобода.Дa 25.5

    Докато Петър и Йоан бяха в затвора, другите ученици, познавайки злобата на евреите, се молеха непрекъснато за своите братя. Бояха се, че жестокостта, проявена към Христос, можеше да бъде повторена. Скоро след като бяха освободени, апостолите потърсиха останалите ученици и им разказаха за разпита. Голяма бе радостта на вярващите. “А те... издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: “Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, що е в тях. Ти... чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: “Защо се разяряваха народите и людете намислюваха суети? Опълчваха се земните царе и управниците се събират заедно против Господа и против Неговия Помазаник”. Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците, и израйлевите люде се събраха в тоя град против Твоя свят Служител Исус, Когото си помазал, за да извършат всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.Дa 25.6

    И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исус.”Дa 26.1

    Учениците се молеха да им бъде дадена по-голяма сила за службата, защото видяха, че ще се срещат със същата решителна съпротива, която срещаше и Христос. Докато единодушните молитви възлизаха с вяра към небето, дойде и отговорът. Мястото, където се бяха събрали, се разтърси и Духът им беше даден отново. Сърцата им се изпълниха със смелост и отново излязоха да проповядват Словото Божие в Ерусалим. “И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса” и Бог чудно благославяше усилията им.Дa 26.2

    Принципът: “Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете”, на който учениците държаха така безстрашно в отговор на заповедта да не говорят повече в името на Исус, е същият принцип, за който привържениците на евангелието се бореха в дните на Реформацията. Когато през 1529 г. немските князе се събраха на събора в Спир, бе представен императорски декрет за ограничаване на религиозната свобода и забрана на всякакво по-нататъшно разпространяване на реформаторското учение. Изглеждаше, че надеждата на света ще бъде сломена. Щяха ли князете да приемат декрета? Щяха ли множествата, намиращи се още в тъмнина, да скрият светлината на евангелието? Бъдещето на света бе поставено на карта. Приелите реформираната вяра се събраха и единодушното им решение бе: “Нека отхвърлим този декрет. По въпросите на съвестта мнозинството няма сила” (Д’Обинье, “История на Реформацията”, кн.13, гл.5).Дa 26.3

    Този принцип трябва да поддържаме здраво и днес. В последния конфликт знамето на истината и религиозната свобода, издигнато високо от основателите на евангелската църква и от Божието свидетелство през вековете до днес, е поверено в наши ръце. Отговорността за този велик дар носят онези, които Бог е благословил с познание за Неговото слово. Трябва да приемем това Слово като върховен авторитет. Трябва да уважаваме човешките власти като наредени от Бога и да учим, че послушанието към тях е свято задължение, но в тяхната сфера на влияние. Когато има конфликт между Божиите изисквания и тези на властите, трябва да се подчиним на Бога. Божието слово трябва да се издигне над всички човешки закони. Думите “Така казва Господ” не бива да бъдат замествани от “Така казва църквата” или “Така казва държавата”. Христовата корона трябва да бъде възвишена над короните на земните власти.Дa 26.4

    Не трябва да предизвикваме властите. Думите ни — изговорени или написани — трябва да бъдат внимателно подбрани, за да не станем противници на закона и реда. Не трябва да казваме или да извършваме нещо, което, без да има необходимост, би затворило пътя ни. Трябва да вървим напред в името на Христос, като защитаваме поверените ни истини. Ако хора ни забранят това, можем да кажем като апостолите: “Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете сами; защото ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули”.Дa 26.5

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents