Повече от три години Ефес бе център на Павловата дейност. Основа се процъфтяваща църква и оттук евангелието се разпространи сред евреи и езичници в провинция Азия.Дa 113.1

От известно време апостолът замисляше ново мисионерско пътуване. “...чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: “Като постоя там, трябва да видя и Рим”. В хармония с плана си той “прати в Македония двама от тия, които му помагаха — Тимотея и Ераста”. Но чувствайки, че делото в Ефес още изисква неговото присъствие, реши да остане до Петдесетница. Скоро обаче се яви случай, който ускори отпътуването му.Дa 113.2

Веднъж годишно в Ефес се организираха особени церемонии в чест на богиня Диана. Те привличаха много хора от всички части на страната. В оная епоха празниците се провеждаха с изключителна помпозност и великолепие.Дa 113.3

Този празник бе изпит за приелите вярата отскоро. Групата от вярващи, които се срещаха в дома на Тиран, внасяха дисхармонична нотка в празничния хор и към тях се сипеха подигравки, укори и обиди. Трудът на Павел бе хвърлил известна сянка върху езическото поклонение и вследствие на това значително бяха намалели броят на присъстващите на националния празник и ентусиазмът на поклонниците. Влиянието на неговите учения се бе разпространило далеч извън редиците на новоповярвалите. Мнозина, които не бяха приели открито новите учения, бяха просветени достатъчно, че да изгубят цялото си доверие в своите езически богове.Дa 113.4

Съществуваше и друга причина за недоволство. В Ефес се бе развила интензивна и доходна търговия, свързана с изработката и продажбата на много макети и образи на храма и идола на Диана. Заинтересуваните от това производство почувстваха, че печалбите им намаляват и се обединиха, за да припишат неблагоприятната промяна на Павловата дейност.Дa 113.5

Димитрий — производител на сребърни храмчета, събра работниците от своя занаят и каза: “О, мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство. И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени. И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.” Тези думи възбудиха разгорещените страсти на народа. “...те се изпълниха с гняв, та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!”Дa 113.6

Мълвата за това изказване се разнесе бързо. “И смущението се разпростря по града.” Потърсиха Павел, но не го намериха. Братята му бяха почувствали, че наближава опасността и го бяха скрили. Божии ангели бяха изпратени да пазят апостола. Времето му да умре от мъченическа смърт още не бе дошло.Дa 113.7

Като не намери Павел, на когото се гневеше, тълпата хвана “македонците Гаия и Аристарха, Павловите съпътници” и с тях “единодушно се спуснаха в театъра”.Дa 113.8

Мястото, където Павел се криеше, не бе далеч оттам и той скоро научи за опасността, заплашваща обичните му братя. Забравил за собствената си безопасност, той пожела да отиде веднага в театъра и да се обърне към размирниците, но “учениците не го пуснаха”. Гай и Аристарх не бяха жертвата, която народът търсеше. Никаква сериозна опасност не ги заплашваше. Но ако се бе появило бледото, измъчено от грижи лице на апостола, щяха да се предизвикат веднага най-злите страсти на тълпата и нямаше да има ни най-малка човешка възможност да се спаси животът му.Дa 113.9

Апостолът все още желаеше да защити истината пред множеството, но му попречи предупреждението, дошло от театъра. “Така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.”Дa 114.1

Безредието там нарастваше постоянно. “...едни викаха едно, а други — друго, защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.” Фактът, че Павел и някои от неговите спътници бяха от еврейски произход предизвика нетърпението на евреите да покажат ясно, че не симпатизират нито на него, нито на делото му. Затова изведоха напред един човек да изложи нещата пред народа. Избраният говорител беше Александър — от занаятчиите, медникар, за когото Павел по-късно спомена, че му бил сторил много зло (2 Тим. 4:14). Александър беше човек със значителни способности. Той вложи цялата си енергия, за да насочи гнева на народа изключително срещу апостола и неговите сътрудници. Но тълпата, виждайки, че Александър беше евреин, го дръпна настрана и “всички единогласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!”Дa 114.2

Най-накрая, напълно изтощени, спряха и за момент се въдвори тишина. Тогава градският писар привлече вниманието на насъбралите се и с авторитета на службата си поиска внимание. Той срещна народа на неговата територия и показа, че няма причина за безредие сега. Призова всички да бъдат разумни. “Ефесяни — каза им, — кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол? И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено. Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня. Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други. Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание. Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане. И като рече това, разпусна събранието.”Дa 114.3

В своята реч Димитри бе казал: “Занаятът ни е в опасност”. Тези думи разкриват истинската причина за размирието в Ефес и за последвалите гонения срещу апостолите и тяхното дело. Димитри и хората от неговия занаят видяха, че проповядването и разпространяването на евангелието заплашваха тяхната професия. Доходите на езическите свещеници и занаятчии бяха в опасност. Поради тази причина те подеха жестоки преследвания срещу Павел.Дa 114.4

Решението на писаря и на другите уважавани служители в града представи Павел пред народа като невинен за каквото и да е незаконно деяние. Това беше още една победа за християнството над заблудата и суеверието. Бог бе издигнал един велик магистрат да защити Неговия апостол и да задържи контрол над бунтовната тълпа. Сърцето на Павел бе изпълнено с благодарност към Бога, че животът му бе опазен и че християнството не бе обезславено чрез безредието в Ефес.Дa 114.5

“След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.” Бе придружаван от двама верни братя от Ефес — Тихик и Трофим.Дa 114.6

Делото на Павел и Ефес бе приключило. Службата му бе изпълнена с непрестанни усилия, много тежки изпитания и дълбока мъка. Той бе поучавал народа публично и от къща на къща, с много сълзи ги бе наставлявал и предупреждавал. Евреите му се противопоставяха постоянно, като не пропуснаха възможността да събудят недоволство у народа против него.Дa 114.7

И докато по този начин се бореше срещу противопоставянето, като тласкаше напред делото на евангелието с неуморно усърдие, и бдеше за интересите на още младата във вярата църква, Павел носеше в душата си и тежкото бреме на всичките църкви.Дa 115.1

Дълбока скръб му причиниха вестите за отстъплението на някои църкви, основани от него. Той се побоя, че усилията му в тяхна полза щяха да излязат напразни. Много безсънни нощи прекара в молитва и сериозен размисъл, когато разбра за методите, използвани срещу делото му. Тъй като имаше възможност, а и обстоятелствата изискваха, той писа на църквите, като ги укоряваше, съветваше, увещаваше и окуражаваше. В тези писма апостолът не набляга на собствените си тежки изпитания, макар че от време на време споменава за работата и страданията си за Христовото дело. Бичуване и затвор, студ, глад и жажда, опасности по суша и по море, в градове и в пустинята, преследван от свои сънародници, от езичници и от фалшиви братя — всичко това издържа заради евангелието. Той беше “злословен”, “хулен”, “измет на всичко”, заплашван от всички страни, всеки час - в опасност, постоянно предаван на смърт заради Исус.Дa 115.2

Сред нестихващата буря от противопоставяне, сред съпротивата на неприятелите и отстъплението на приятелите безстрашният апостол почти се обезвери. Но погледна назад към Голгота и с нова страст се зае да разпространява знанието за Разпнатия. Той само следваше опръсканата с кръв пътека, по която Христос бе минал преди него и не потърси да бъде освободен от войнството си, докато не положи оръжието си в нозете на своя Изкупител.Дa 115.3

27— ЕФЕС

29— ВЕСТ НА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И НАСТОЯТЕЛНА МОЛБА