Великият Пример, 30-ти април

1 Петр. 2:21ПН 128.1

Не е достатъчно само да признаем Христа. Трябва да Го следваме в Неговия път. Неговата благодат е достатъчна и даваща всичко необходимо. Той пострада за нас и ни остави пример, който трябва да следваме. Времето, в което живеем, е време на доказване. Това, което е необходимо да преживеем, за да придобием венеца на живота, ще ни доведе до далеч по-голямо разпъване на личното “аз”, отколкото сме считали до този момент. Какво е посланието на апостол Павел към всеки, който носи името Христово?: “Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще; като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, който заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни” (Евр. 12:1-3).ПН 128.2

Христос бе Цар и Господ на небето и земята, и въпреки това заради нас стана беден, за да може чрез неговата бедност да се обогатим всички. Той бе пълно подобие на Бога, но смири Себе Си и стана слуга, за да може да ни спаси. Той даде живота си за наш откуп. Ще приемем ли жертвата? Единородният Божий Син бе причислен към беззаконниците, за да не погиват човешките чада, но да имат вечен живот. Вечният живот ще бъде тяхно наследство, ако приемат да смирят гордите си сърца и да станат съучастници на Неговите страдания. Той търпеливо понесе срам, присмех, подигравки, за да спаси всяка грешна човешка душа, която би пожелала да се залови за Него чрез жива вяра. Докато висеше на кръста, отдавайки живота Си за нашето изкупление, Неговите палачи се присмиваха и Го ругаеха: “Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израйлевият Цар! Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него” (Мат. 27:42). Исус би могъл да откаже да умре с такава позорна смърт, но Той понесе страданията, за да може чрез Него светът да бъде избавен от сатана и неговата власт. Чрез Христовата смърт всички, които вярват в Него могат да имат вечен живот... ПН 128.3