Истински Христови Воини, 4-ти август

Яков 1:22ПН 229.1

За да бъдем истински воини на Исуса Христа трябва да отговаряме на изискванията, дадени в Неговото слово за всички верни поданици на небесното царство... Онези, които претендират, че вярват в истината, трябва да видят страшната война, която ни предстои и какво означава да бъдеш предан войник на Христа... В армията на Спасителя са добре дошли всички доброволци, но трябва да има пълно предаване на страстите, личната воля и живота в ръцете на небесния Господар. Нашата работа е да се покоряваме на заповедите на могъщият Предводител на армията. Трябва да поддържаме тялото силно, здраво и подчинено на дисциплина. Чувствата и сетивата трябва да се просветят до съвършено послушание, трябва да се вършат задължения, които не винаги ще изглеждат важни и значими, но тук именно е нужна вярата в една по-висша мъдрост и сила, отколкото тази на човека. Имай вяра в Бога, непоклатима вяра в умението и способностите на твоя Военачалник, Който знае целия план на битката!ПН 229.2

Господ Исус не мами Своите войници. Той им разкрива целия конфликт, пред-ставя им плана на битката, посочва всички рисковани начинания и на всеки поотделно разяснява цената на това воюване. Исус не оставя нито една душа в неведение. Преди да се запише в Неговата армия, всеки желаещ да воюва на Божия страна е приканен да прецени какво ще му струва това участие. Защото войнишкият живот е живот посветен на дълга. На всеки, намиращ се под дълга на службата, Бог е поверил определена работа и не може да има никакво извинение защо тя не е изпълнена. Някои са небрежни и лениви. Други са немарливи като онзи слуга, който бе получил един талант за да търгува и печели с него, но той... го зарови в земята и изобщо не го употреби.ПН 229.3

Когато бе призован да даде сметка пред Бога - истинския собственик на таланта - този слуга донесе само един неизползван талант. Никой не беше облагодетелстван от това поверено нему богатство. Най-малкото, което би могъл да направи, бе да го използва като впрегне всички свои способности, но той върна таланта на своя Господар с оплакването: “Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал; и като се убоях, отидох и скрих таланта ти в земята; ето имаш своето” (Мат. 25:24,25). Господ повтори неговите думи: “Знаел си...” Но истината е, че този слуга не е познавал Бога, нито Неговите дела, нито пътищата Му, нито милостта Му да повери такава отговорност в ръцете на служителя Си. Словото казва: “...вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта... а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има” (стихове 28,29).ПН 229.4

(Ръкопис No 98 от 04.08.1900г. “Истински Христови воини ”)ПН 229.5