Вяра И Действие, 15-ти февруари

Йоан 15:27ПН 52.1

Остава да се извърши още доста занемарена работа и ние трябва да се покаем заради нашето безразличие към нея и да се молим за духовно прозрение и разбиране, за да можем да видим и почувстваме както трябва неотложните потребности на тази работа. Навсякъде край нас има множества от хора, които още не са просветени. На тях трябва да прогласим животоспасяващите истини на тройната ангелска вест. Трябва да търсим души и да се трудим усърдно в предаването на другите онова, което е за тяхно вечно добро.ПН 52.2

Непредупредените души бързо се превръщат в играчка за Божия противник. Сатана ги примамва в множество най-различни форми на заблуждение и себеугаждане. Мнозина търсят модното и смайващото; техните умове са далеч от Бога и истината на Неговото слово. В същото време, врагът както никога досега работи за завладяването на умове и души, затова ние трябва да се трудим все поусилно както в големите пътища така и в малките пътеки. С прилежание и заинтересованост трябва да прогласяваме последната вест на милост сред градовете, околните селища и най-малкото заселено място. Божията вест трябва да достигне всяка обществена класа. В тази своя работа ще се срещнем с различни народи и националности, но нито една от тях не бива да бъде подмината. Исус беше Божият дар за целия свят - тук няма привелигирован народ или класа. Неговата спасяваща благодат обгръща цялата земя. Всеки който пожелае, може да пие от водата на живота безкористно. “Всеки, който призове Господното име ще се спаси” /Рим. 10:13/. Но предстои голяма и сериозна работа. Евангелската покана трябва да се разнесе навсякъде защото “Как ще призоват този, в Когото не са повярвали И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?” /стих 14/. Господ иска Неговият народ да се събуди; и даПН 52.3

извърши възложената му работа. Отговорността не е дадена единствено на проповедниците. Миряните в църквата трябва да споделят бремето на спасяването на души... Днес Господ призовава всички, които познават за истината да излязат от своята летаргия и да станат истински мисионери в Неговата служба. Времето е кратко и Господното дело трябва да бъде завършено без забавяне.ПН 52.4

/Из писмо до Уйлям Кларънс Уайт от 15-ти февруари 1911 година/ПН 52.5