Силата На Благовестието, 29-ти юни

2 Кор. 4:6ПН 190.1

Скъпи съпруже, това е последният ден на нашето събрание, като изключа утринното богослужение... Говорих всяка вечер... На всички събрания присъстваше едно семейство шотландци от Индианополис. Казваха се Куули. Брат Фултън от Хътчинсън е техен близък роднина. Семейство Куули са родом от Нова Шотландия, а мъжът беше ревностен презвитерианец, притежаващ доста средства. Жена му веднага прегърна истината, но той се противопоставяше с всички сили, твърдо решен да не отстъпи нито сантиметър от своите разбирания. По някаква причина, вероятно за да угоди на жена си, той идваше с нея на нашите служби в лагерното събрание. Беше я предупредил, че ще идва с нея, но никога, в никакъв случай няма да се откаже от идеите си.ПН 190.2

След като говорих в началото на съботата, аз направих апел към слушателите - всеки, който се чувства грешен, да пристъпи и седне на предните скамейки. Куули веднага дойде. След проповедта всички си тръгнаха, но той не ставаше от мястото си. Преди това още четиридесет други души се присъединиха към него. По Божие благоволение, думите, които той чу онази вечер, го убедиха толкова дълбоко, че не можеше да се отърси от влиянието им. Той отиде в палатката си и помоли съпругата си да отиде на молитва и да се моли за него. Високият, непоклатим кедър бе готов да рухне.ПН 190.3

В неделя сутрин говорих в продължение на час за делото и мисията, които предстоят по тихоокеанското крайбрежие. Той отново бе дълбоко развълнуван. В неделя вечер отново говорих с голямо вдъхновение от Бога. Куули пак се отправи за палатката си, този път дълбоко впечатлен, потръпващ от бремето на най-тежкия товар, който някога бе носил. Отново помоли съпругата си, която така явно бе укорявал и пренебрегвал, да се помоли за него. Днес сутринта прочетох около 35 страници един дълбок затрогващ апел към Божия народ за себелюбието и десятъчната система. Той почувства всичко и след като престанах да говоря, проведохме общо събрание, което продължи до дванадесет.ПН 190.4

Брат Куули стана и се изказа. Той повтори онова, което бе рекъл на жена си и по всичко личеше, че дълбоко съжалява за своето упорито и явно противопоставяне. Веднага щом свърши, аз му говорих за първи път и го насърчих да направи първата крачка... Накрая... той седна до своята добра жена сред останалите кандидати за кръщение... Той като че ли ме смята за своя майка и така силно се е привързал към мен, защото мисли, че моите усилия са причина за неговото обръщане и за решението му да изостави греховните си пътища, като стане член на нашата църква...ПН 190.5

Господ наистина работи на това събрание... Бързам, защото трябва да тръгваме след 15 минути. Мисля си, че ще ти е интересно да научиш тази новина, и за това оставям писмото недовършено. Твоя Елена.ПН 190.6

(Писмо No 37 от 29.06.1874 г. до Дж. Вайт, който по това време полага осно-вите на издателството Пасифик Прес.)ПН 190.7