В пълната увереност на вярата, 15-ти ноември

Евр. 10:22ПН 335.1

Нуждаем се от пребъдваща в сърцето зависимост от Божия Син, за да получим спасението, мъдростта и духовното въздействие. Ние няма да постигнем успех в нашата работа, ако в нас не изобилва любов към Бога и ближния, ако не чувстваме непрестанна зависимост от обновителната, освещаваща благодат на Христа, която извършва преобразяване на характера чрез божествена промяна на сърцето, за която свидетелстват думите, делата и духът...ПН 335.2

Нуждаем се от повече вяра и много по-малко увереност и упование в собствените си възможности. Ако желаем да приготвим пътя пред Него, ние ще проявяваме много по-голямо доверие в онова, което Господ копнее да направи за нас лично. Душата изпитва такава нужда (о, колко много по-силна е тя от това, което изпитваме в момента!) от общение с Бога. Трябва да се предадем на горещи молитви пред Него, защото ако потърсим нашия Бог, ние имаме обещанието, че ще Го намерим, ако Го потърсим с цялото си сърце и душа.ПН 335.3

Трябва да копнеем за големите благословения и дълбоката пълното на Христовото съвършенство. Но ние няма да ги получим, ако продължаваме да бъдем самодоволни, ако любовта ни към Бога е хладка, ако обичта ни към ближните не е като тази на Христа. Когато личното “аз” бъде премахнато от сърцето, на неговото място идва Христовата пълнота. Нека душата бъде по-малко заета с делови работи, нека уповава далеч повече и по-силно в Божествената мъдрост. Прославата, отдавана на определен човек с думи и дела, е мерзост за Бога, но въпреки това Бог ще прослави всяка душа, която пази Неговите заповеди с истина и правда. Съвсем по човешки е да се уповава на човек, но същите тези хора, които с такава готовност възлагат надеждите си на отделния човек, съвсем неохотно търсят закрилата и пътя на Онзи, Който е невидим.ПН 335.4

Бог познава нуждите на душата, но нашият народ, който има пред себе си голямото съкровище на Божието слово, не разбира този факт. Самомнителност и самодоволство разяждат душата с нечистотата и егоизма на световността по такъв начин, че превъзходната същност на вечните неща почти не трогва човешкото сърце...ПН 335.5

Трябва да се приближаваме при Бога, да Го търсим, но не от време на време, а с непрестанно съкрушаване, изповядване и смиряване на сърцето пред Него. Божиите люде трябва да пристъпят в тронната зала на Всевишния... Бог разбира, че се нуждаете от Него, и ако Го помолите, Той ще ви даде помощта Си, когато изпаднете в изкушение или изпитание. Отправете молитвите си към Бога, Който претърсва сърцето; Той ще ви чуе и ще отговори на молбите ви.ПН 335.6

(Писмо No 45 от 15.11.1897 г. - до А. Дж. Даниелс и “към моите проповядващи братя и цялата църква в Мелбърн”.)ПН 335.7