Аз Съм Божие Чадо, 22-ти януари

Римл. 8;17ПН 27.1

Влиянието на благодатта трябва да облагородява сърцето, да пречиства и усъвършенства чувствата, като им придаде БожественаПН 27.2

деликатност и чувство за благопристойност. Християн. не може да се самовъзвеличава, защото това напълно е противоположно на Христа. Изкупителят на света, Онзи, Който даде Себе Си като надежда на всички грешници, казва: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя”. /Мат. 11:28/. Нека никога не забравяме и това, че кроткият и смирен Исус има дух и амбиция на завоевател. Огромните области, над които земните властници управляват са неподходяща сцена за упражняването на Неговата слава. Този, който обича Господа Исуса Христа честно и искрено, ще обича и тези, за чието спасение Христос даде живота Си и ще се възползва от всяка възможност да служи на Господа в лицето на Неговите ученици.ПН 27.3

Трябва да гледаме на своя живот, като на синове и дъщери Божии, като съработници на Исус Христос, който живя заради една благородна цел. Ние сме представители на Христа по характер и трябва да Му служим от все сърце. Така, не само ще изявим любовта си към Бога, но и в сътветствие с Неговият свят характер ще живеем чист и съвършен живот. Да, ние трябва да живеем според съвършенния образец, защото гледаме на Исус, виждаме в Него въплащение на съвършенството. Той е съсредоточието на нашата надежда за вечен живот и щастие. Тази надежда ще ни доведе до единство и пълна хармония... Животът, който живеем сега, трябва да бъде пълен с вяра в Исуса Христа. Ако сме истински Христови последователи, нашият живот няма да представлява разпиляна мозайка от дребни импулсивно предизвикани действия, продиктувани от обстоятелствата и средата, в която се намираме; той няма да съдържа реакции, предизвикани от афектираност, които разкриват, че нашето поведение се владее от чувствата. В нашия живот не би имало дребнавост и раздразнения, завистничество, одумване, критичност, ревнивост и егоистична суета. Всичко това просто ни лишава от единение със съвършената хармония на Христовият живот, а освен това не можем да бъдем победители, ако запазваме тези недостатъци в себе си.ПН 27.4

Когато сте изложени на влиянието на различни житейски обстоятелства и против вас се изричат думи, които нарочно са прадназначени да наранят душата, съветвам ви да си кажете на ум: “Аз съм Божие чадо, сънаследник с Христа и съработник на Бога. Поради това не бива лесно да губя контрол над ума си и да се обиждам, като винаги мисля за себе си, защото такова поведение ще даде един нехармоничен характер. Такова държание е недостойно за моето благородно призвание. Небесният Отец ми е възложил работа и нека се намеря достоен за доверието Му”.ПН 27.5

/Из писмо 78 от 22.01.1893 г. до брат Е. Уагънър - изтъкнат проповедник/ПН 27.6