Бог Благоволява Да Ни Чуе, 9-ти януари

Исая 57:15ПН 14.1

Когато даден човек е поел юздите в свои ръце, за да направлява и движи живота си, тогава непременно ще получи наградата си, защото Божието дело ще разкрие страшните грешки. Разумът се заслепява, дорипри наличието на найсияйна светлина, ако тази душа не е впрегната в лекото иго на Христа. Така всеки ден ще настъпва с някой скроен вече план, когато сатана ще замисли как да засее плевели сред житото. Пороците не бива да се смесват с добродетелите, затова, дори и сега, сред кипежа на мисионската работа може да се наложи да чуем вика “Излезте из сред тях и отделете се - казва Господи не се допирайте до нечисто и Аз ще ви приема.” /2 Кор. 6:17/ Днес Бог работи за Своя народ, но колко много са тези, които не могат да разграничат Божието дело от чуждата на Него работа.ПН 14.2

Когато се отдръпне завесата, която скрива Божията слава, тогава се вижда Всемогъщият в Неговата царствена и свята възвишеност, но Той не стои в някакво недостъпно уединение, а е заобиколен от десетки хиляди по десетки хиляди по хиляди и хиляди святи, щастливи същества, които с нетърпение очакват да изнесат някаква вест или да изпълнят някакво Негово поръчение. Това е картината на небето, в което цари вечното оживление, породено от връзките на всяка част от вселената със Святият Господар, който заради нас благоволява да слезе от трона Си, да наведе лице към нас и да се вслуша във всеки звук и всяко движение, които идват от земята. Тъкмо това най-висше от всички същества извършва и найголямото снизхождение спрямо най-нисшите чрез Своето одобрение или осъждане на всяко извършвано действие.ПН 14.3

Бог се интересува от унижените, оскърбените и угнетените и изпраща Своите вестители да се ангажират в работата, свързана с благовестяването и истината на онези души, които са покварили целият свой ум, а в същото време са свързани с истината и правдата. Ако тези души не изправят пътищата и не станат праведни, тогава те ще заразят и други. В нашия свят трябва да се свършва много работа, но ако не бъде следван Божия път, в който такива души да бъдат върнати за живота чрез покаяние, тогава ще има сериозно основание от безпокойство да не би сатана да се вмъкне и да заработи с изоставените, на които нашите църковни институции искат да помогнат.ПН 14.4

Сатана е заложил всичко на карта за душите на мъже и жени, заради които е умрял Христос. В нашата ревност да свършим Господната работа, трябва да сме сигурни, че не вървим пред Христа, а Го следваме!ПН 14.5

/Из писмо No 71 от 9.01.1900 г. до Едсън и Ева Уайт/ПН 14.6