Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Диета И Храна

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    ПРИЛОЖЕНИЕ I

    ЛИЧНИЯТ ОПИТ НА Е. ВАЙТ КАТО ЗДРАВЕН РЕФОРМАТОР

    [Във връзка с изказванията на Е. Вайт относно нейните навици на хранене внимателният изследовател би трябвало да има предвид следните принципи:ДХ 220.1

    Първо: “ Реформата в диетата трябва да бъде постепенна” (СВЛ, с. 320). В самото начало светлината не е била дадена в пълнота. Тя е била откривана с все по-голяма сила във времето, когато хората били готови да разбират и действат според нея. Била е съобразявана с общоприетите обичаи и навици в яденето по времето, когато са били давани наставленията. ДХ 220.2

    Второ: “ Не предписваме някаква строго определена линия за следване в диетата” (9 С, с. 159). Срещу употребата на определени вредни храни са били давани многократно предупреждения. Но като цяло са били предписани общи принципи, а подробното им приложение трябва понякога да бъде осъществявано след експериментиране и ползване на най-добрите научни постижения. ДХ 220.3

    Трето: “ Не правя себе си критерий за никой друг” (Писмо 45, 1903 г.). След като Е. Вайт е приела известни правила в резултат на разумно експериментиране, тя описва начина на хранене в собствения си дом, но не като ръководно правило за всички — СЪСТАВИТЕЛИТЕ] ДХ 220.4

    Първото видение за здравната реформа

    1. Това стана на 6 юни 1863 г. в къщата на брат А. Хилард от Остего, щата Мичигън. Там великият въпрос за здравната реформа ми бе открит във видение.
    РХ, 8 октомври 1867 г.
    ДХ 220.5

    Разкрито като едно постепенно дело

    2. В показаното ми толкова отдавна видение (1863 г.) видях, че невъздържанието ще завладее света до голяма степен и че всеки един от Божиите люде трябва да заеме своето достойно място по отношение на реформирането на навиците и обичаите... Господ ми показа голям план — че Бог ще даде на Своя народ, спазващ заповедите, нов начин на хранене и ако го приемат, болестите и страданията им ще намалеят значително. Показано ми бе, че това дело ще напредне. [Постепенно придвижване към идеалната диета — т. 651; предупреждение срещу прекалено бързото придвижване напред — т. 803.]
    [Бюлетин на Генералната конференция, 12 април 1901 г.], ЗС, с. 531
    ДХ 220.6

    Лично приемане на вестта

    3. Приех светлината на здравната реформа така, както ми бе дадена. Това бе голямо благословение за мен. Въпреки че съм на 76 години, сега имам по-добро здраве, отколкото, когато бях млада. Благодарна съм на Бога за принципите на здравната реформа.
    Ръкопис 50, 1904 г.
    ДХ 220.7

    След една година на изпитания вече има полза

    4. Години наред мислех, че за придобиване на сили съм зависима от месото. Допреди няколко месеца се хранех по три пъти на ден. Беше ми трудно да издържам от едно ядене до следващото, без да усещам слабост в стомаха и замаяност. Яденето премахваше тези усещания. Рядко си позволявах да ям нещо между две яденета и си създадох навик често да си лягам, без да вечерям. Страдах обаче много и изпитвах нужда за храна в интервала от закуската до обяда. Често ми прилошаваше. Яденето на месо премахваше за известно време тези неприятни усещания. Затова реших, че месото е необходимо в моя случай. ДХ 220.8

    Но след като през юни 1863 г. Господ ми показа, че яденето на месо е свързано със здравето, престанах да го употребявам. За известно време ми бе трудно да привикна апетита си към хляба, който преди едва понасях. Но с упоритост успях да постигна това. Вече от една година живея без месо. От шест месеца насам хлябът ни представлява безквасни пити, приготвени от пълнозърнесто брашно, вода и много малко сол. Ядем голямо количество плодове и зеленчуци. От осем месеца се храня по два пъти на ден.ДХ 220.9

    През последната година прекарвам повечето време в писане. Особено през последните осем месеца се занимавам предимно с писане. Умът ми е постоянно претоварен и правя малко физически упражнения. ДХ 220.10

    И въпреки това никога не ми е било толкова добре, както през последните шест месеца. Предишните прилошавания и чувство на замаяност изчезнаха. Всяка пролет апетитът ми се загубваше. Последната пролет нямах този проблем. ДХ 221.1

    Наслаждаваме се на простата си храна, която ядем два пъти дневно. На масата не сервираме месо, кейкове или каквито и да е тежки храни. Не използваме мас, но я заместваме с мляко, сметана и малко масло. Приготвяме храната си с малко сол и сме изоставили всички видове подправки. Закусваме в седем и обядваме в един. Много рядко чувствам слабост и апетитът ми е задоволен. Ям храната си с много по-голямо удоволствие отпреди. [Малко сол е необходима за кръвта — т. 571, 572.]
    ДД, т. 4, с. 153, 154, 1964 г.
    ДХ 221.2

    Битка, която трябва да завърши с победа

    5. Откакто приех здравната реформа, ни най-малко не съм променила начина си на действие. Не съм мръднала нито стъпка назад, откакто небесната светлина по този въпрос освети пътя ми. Веднага скъсах с всичко — месо, масло, хранене три пъти дневно — всичко това стана по време, когато бях заета с изтощителна умствена работа, изразяваща се в писане от ранно утро до вечерта. Започнах да се храня по два пъти на ден, без да променям начина си на работа. ДХ 221.3

    Много страдах от болести и пет пъти лежах парализирана. Месеци наред лявата ми ръка стоеше неподвижна, тъй като болката в сърцето бе нетърпима. Когато започнах да правя промените в начина на хранене, не допуснах да се поддам на апетита и не се оставих той да ме ръководи. Нима апетитът трябваше да ми попречи да получа по-големи сили, с които да мога да прославя Бога? Нима трябваше да ми бъде спънка дори за момент? Никога! ДХ 221.4

    Изпитвах силен глад и бях пристрастена към месото. Но при слабост поставях ръцете си на стомаха и казвах: Не, няма да хапна нито късче. Ще ям проста храна, или въобще няма ям. Хлябът ми беше безвкусен. Рядко можех да изям парче, по-голямо от доларова монета. Някои неща в реформата възприемах много добре. Обаче бях преди всичко настроена против хляба. Когато направих промените, трябваше да водя специална борба. Не можех да ям първите два или три пъти. Казах си: Стомахът ми ще трябва да почака, докато свикне да яде хляб. След кратко време можех да го ям, а също да ям хляб грахам, докато преди не можех, но сега ми е вкусно и не съм загубила апетита си. ДХ 221.5

    Движени от принципи
    Докато пишех “ Духовни дарби” [1863/64 г.], т. 3 и 4, се изтощавах силно от усиления труд. Тогава виждах, че трябва да променя начина си на живот и след неколкодневна почивка отново се чувствах добре. Изоставих всички тези неща от принципна гледна точка. Братя мои, оттогава не сте ме чули да пропагандирам крайни възгледи върху здравната реформа, които след това да се налага да променям. Не пропагандирам нищо друго освен поддържаното и днес. Препоръчвам ви здравословна, питателна диета.
    ДХ 221.6

    Не смятам, че е голямо лишение да се откажа от нещата, които оставят лош дъх и лош вкус в устата. Нима е въпрос на себеотрицание да направите това и да бъдете в състояние, при което всичко е сладко като мед, нямате лош дъх в устата и чувство на празнота в стомаха? Използвала съм ги много време. Често ми е прилошавало с дете в ръцете. Сега всичко това изчезна. Ще го нарека ли лишение, след като сега мога да стоя пред вас такава, каквато съм? Едва ли има една от всеки сто жени, която да може да издържи като мене на такъв труд. Аз се ръководя от принципи, а не от импулси. Действах, защото вярвах, че Небето одобрява поведението, насочено към постигане на възможно най-добро здравословно състояние, за да мога да прославя Бога в тяло и дух, които са Негови.
    2 С, с. 371, 372, 1870 г.
    ДХ 221.7

    Битка срещу навика да се употребява оцет

    6. Току-що прочетох писмото ти. Изглежда имаш искрено желание да работиш за спасението си със страх и трепет. Поощрявам те да правиш това. Съветвам те да се откажеш от всичко, което ще те направи непоследователна в търсенето на Божието царство и Неговата правда. Остави всяка привичка, която ти пречи да постигнеш победа. Апелирай за молитвите на хора, които могат да разберат твоята нужда от помощ. ДХ 221.8

    Имаше време, когато бях в подобно на твоето положение. Задоволявах привичката да използвам оцет. Реших с Божия помощ да превъзмогна това желание. Борех се с изкушението, решена да не бъда ръководена от този навик. ДХ 222.1

    Няколко седмици бях болна, но си казвах: Господ знае всичко. Ако ще умра, нека умра, но няма да се поддам на желанието. Борбата продължи и аз се чувствах зле седмици наред. Всички мислеха, че няма да оживея. Можеш да си сигурен, че търсехме Господа съвсем искрено. Отправяха се горещи молитви за моето възстановяване. Продължих да устоявам на желанието за оцет и накрая победих. Сега нямам никакво желание да вкусвам каквото и да е подобно нещо. Това преживяване ми бе от голяма полза; имах пълна победа. ДХ 222.2

    Разказвам ти това, за да ти помогна и да те ободря. Сестро моя, имам вяра, че можеш да понесеш това изпитание и да откриеш, че Бог помага на Своите чада във време на нужда. Ако решиш да победиш навика и се бориш упорито, ще преживееш опит с най-голяма стойност. Когато твърдо решиш да скъсаш с тази привичка, ще получиш от Бога нужната ти помощ. Сестро, опитай. ДХ 222.3

    Докато я задоволяваш, Сатана ще държи волята ти и ще я подчинява на своята. Но ако решиш да победиш, Господ ще те излекува и ще ти даде сила да устояваш на всяко изкушение. Винаги помни, че Христос е твой Спасител и Пазител.
    Писмо 70, 1911 г.
    ДХ 222.4

    Ограничена, но достатъчна храна

    7. Ям достатъчно, за да се задоволяват нуждите на тялото, но когато стана от масата, апетитът ми е толкова добър, колкото и при сядането. На следващото ядене съм готова да изям моята порция, но не и повече. Ако от време на време ям двойно количество храна, защото е вкусна, как мога да коленича и да помоля Бога да ми помага в писането, след като не ми идва никаква идея поради моята лакомия? Мога ли да помоля Бога да се погрижи за този неразумно поставен товар в стомаха ми? Това би го обезславило и би било молба за живеене в страст. Сега ям онова, което мисля, че е добро. Така мога да Го помоля да ми даде сила да извършвам възложената ми от Него работа. Зная, че Небето чува и отговаря, когато отправям тази молитва.
    2 С, с. 373, 374, 1870 г.
    ДХ 222.5

    Добре снабдена трапеза

    8. При всички случаи имам добре подредена маса. Не правя промени заради гостите, независимо дали са вярващи или не. Планирам така, че никога да не бъда изненадана и неподготвена за слагане на маса за още един до шест неочаквани посетители. Имам достатъчно обикновена, здравословна храна, която може да задоволи глада и да подхрани организма. Ако някой иска повече от това, свободен е да си го намери на друго място. На масата ми не се сервират никакви видове масло или месо. Рядко може да се види кейк. Обикновено има изобилие от плодове, хубав хляб и зеленчуци. На трапезата ни винаги има гости и всички, които ядат от храната, се чувстват добре и се възползват от нея. Сядат с епикурейски апетит и ядат с наслада от изобилните дарове, дадени от нашия Творец. [Леко подсладена храна; на масата не се слага захар — т. 532.]
    2 С, с. 487, 1870 г.
    ДХ 222.6

    Във вагоните

    9. Докато родители и деца ядяха от своите деликатеси, съпругът ми и аз се хранехме в обичайното време — 13 ч. , с нашата обикновена храна — хляб грахам без масло и много плодове. Поглъщаме храната с истинска наслада и с благодарни сърца, че не сме принудени да носим със себе си цяла бакалия, за да удовлетворим нуждите на капризния апетит. Ядохме богато и не почувствахме никакъв глад до следващата сутрин. Момчето, което продаваше портокали, фъстъци, пуканки и бонбони, ни намери за лоши клиенти. [През 1873 г. малко мляко и захар — т. 532.]
    Сп. ЗР, декември 1870 г.
    ДХ 222.7

    Трудности и последвали ги компромиси

    10. Преди повече от 30 години често се случваше да бъда много слаба. За мене се произнасяха много молитви. Мислех, че месото ще ми даде жизненост и затова то бе основната съставка в храната ми. Но вместо да получа сила отслабвах все повече и повече. Често ми прилошаваше от изтощение. Озари ме светлина, която ми показа вредата, която хората чрез употребата на месо нанасят на умствените, моралните и физическите сили. Открито ми бе, че целият човешки организъм се влияе от него и че с тази храна човекът засилва животинските си наклонности и желанието си за алкохол.ДХ 223.1

    Веднага отхвърлих месото от храната си. След това понякога ми се е случвало да бъда някъде, където съм била принуждавана да ям малко месо. [Понякога принуждавана да яде малко месо, когато не е можело да се намери друга храна — т. 699.]
    Писмо 83, 1901 г.
    ДХ 223.2

    [ЗАБЕЛЕЖКА: Още от моминството си госпожа Вайт била ангажирана с писателска и обществена дейност и затова много от домашните задължения е трябвало да възложи на прислужнички и готвачки. Не винаги е успявала да си осигури помощта на хора, обучени да готвят здравословна храна. Така че е имало много случаи, когато в дома си е трябвало да прави компромиси между идеалните образци и познанията, опита и нивото на новата готвачка. Освен това в повечето от пътуванията храната й е зависела до голяма степен от хората, на които е гостувала.Можела е да се храни ограничено, но понякога изглежда е било необходимо да яде и малко месо, за което е знаела, че не е най-добрата храна и което не е било по вкуса й — СЪСТАВИТЕЛИТЕ.]ДХ 223.3

    Оплакване от липсата на готвачка — 1892 г.

    11. Сега страдам повече поради липсата на опитен човек в готварството, за да приготвя ястия, които мога да ям... Храната се готви така, че не е никак вкусна и убива апетита. Бих платила повече за добро готвене, отколкото за която и да е друга част от моята работа.
    Писмо 19с, 1892 г.
    ДХ 223.4

    Заричане за безмесна диета

    12. След лагерното събрание в Брайтън (януари 1894 г.) напълно премахнах месото от трапезата си. Разбрали сме се, че независимо дали съм у дома, или в чужбина, нищо подобно да не се яде в моето семейство или да се слага на масата ми. През нощта много неща по този въпрос преминаха пред очите ми.
    Писмо 76, 1895 г.
    ДХ 223.5

    13. Имаме изобилие от добро мляко, плодове и хляб. Вече посветих трапезата си на Бога. Опразних я от месо. За физическото и умственото здраве е по-добре да се въздържаме от ядене на животинска плът. Доколкото е възможно, трябва да се върнем към Божия първоначален план. Отсега нататък на масата ми няма да има месо от мъртва плът и десерти, чието приготвяне отнема толкова много време и усилия. Можем да използваме плодове в голямо количество и по различни начини, без да рискуваме да си навлечем болестите, причинени от употребата на месото от мъртви животни. Трябва да контролираме апетита си, така че да се наслаждаваме на простата, здравословна храна. Необходимо е да имаме голямо количество от нея, та никой да не страда от недохранване.
    Ръкопис 25, 1894 г.
    ДХ 223.6

    Една година след стъпката напред

    14. Имаме голямо семейство и освен това идват много гости, но на масата не се сервира нито месо, нито масло. Използваме сметана, приготвена от млякото на кравите, които сами храним. Купуваме масло за готвене от мандрите, чиито крави са здрави и пасищата хубави.
    Писмо 76а, 1895 г.
    ДХ 223.7

    Две години след тази стъпка

    15. Имам голямо семейство и често се събираме по 16 души. Сред нас има мъже, които работят с ралото и секат дървета. Те изразходват много сили, но на масата не се сервира нито късче месо. Не ядем месо от времето на лагерното събрание в Брайтън. Никога не съм възнамерявала да го слагам на масата, но бях подвеждана да го правя, защото имаше настойчиви молби в полза на някой, който не можел да яде това или онова, чийто стомах можел да приема месо по-добре от всяка друга храна...ДХ 224.1

    Всички са добре дошли у дома, но аз не им сервирам месо. Зърнени храни, зеленчуци и плодове, както пресни, така и консервирани, са храната на нашата маса. Понастоящем имаме изобилие от най-хубавите портокали и много лимони. Това са единствените пресни плодове, които можем да намерим през този сезон...ДХ 224.2

    Написах това, за да ви дам някои идеи как да живеете. Никога не съм имала по-добро здраве, отколкото сега, и никога не съм писала повече. Сутрин ставам в три и през деня не спя. Често ставам в един часа през нощта, а когато умът ми е особено притеснен, ставам в полунощ, за да пиша всичко, което ми се представя. Славя Бога със сърце, душа и глас за Неговата голяма милост към мене.
    Писмо 73а, 1896 г.
    ДХ 224.3

    Умерена употреба на ядки

    16. Не ядем месо или масло и използваме много малко мляко за готвене. По това време няма пресни плодове. Имаме добра реколта от домати, но нашето семейство цени особено много и ядките, приготвени по различен начин. Те са една пета част или толкова, колкото рецептата предписва. [Доматите са особено полезни — т. 523.]
    Писмо 73, 1899 г.
    ДХ 224.4

    Диетата може да бъде достатъчно добра и без месо

    17. В Куранбонг мнозина страстни месоядци ми идваха на гости и когато сядаха на сервираната маса без късче месо, заявяваха: “ Е, ако имаме такава храна, можем да минем и без месо”. Мисля, че храната задоволява нашето семейство. Казвам на членовете на семейството: Каквото и да правите, не яжте оскъдно. Поставяйте достатъчно храна, за да подхраните организма. Трябва да постъпвате така. Трябва постоянно да изобретявате и да изучавате, и да се снабдявате с най-добрите ястия, така че храната ви да не е бедна.
    Ръкопис 82, 1901 г.
    ДХ 224.5

    Чай и кафе

    18. От много години не съм купила чай дори за едно пени. Като зная неговото влияние, не бих се осмелила да го използвам с изключение на случаи на силно повръщане, когато го вземам като лекарство, но не и като питие...ДХ 224.6

    Не съм пила друг чай освен от червена детелина [Trifolium Pratense — бел. прев.] и дори да обичах виното, чая и кафето, не бих използвала тези разрушаващи здравето наркотици, защото ценя здравето и примера, който се дава в тази насока. Искам да бъда за другите образец на въздържание и добри дела. [Изказване 1902 г. относно диетата — т. 522.]
    Писмо 12, 1888 г.
    ДХ 224.7

    Проста храна

    19. Здравето ми е добро. Апетитът ми е чудесен. Чувствам, че колкото храната ми е по-проста и по-малко разнородна, толкова по-силна ставам.
    Писмо 150, 1903 г.
    ДХ 224.8

    Следвайки светлината и през 1903 г.

    20. В нашето семейство закусваме в 6.30 ч. и обядваме в 13.30 ч. Изобщо не вечеряме. Бихме променили малко часовете за ядене, ако всъщност не бяха най-удобни за някои членове на семейството. ДХ 224.9

    Аз се храня само два пъти на ден и все още следвам дадената ми преди 35 години светлина. Не ям месо. Що се отнася до мене, аз съм решила въпроса за маслото. Не го използвам. Този проблем може лесно да бъде преодолян в места, където не могат да се получат най-чистите храни. Имаме две крави — породи “ Джърси” и “Холстайн”. Ядем сметана и сме доволни от нея.
    Писмо 45, 1903 г.
    ДХ 224.10

    21. Сега съм на 75 години, но пиша толкова, колкото и преди. Храносмилането ми е добро и умът ми — бистър. ДХ 225.1

    Храната ни е проста и здравословна. На масата си не слагаме масло, месо, сирене или мазни неща. В продължение на няколко месеца с нас се хранеше един невярващ младеж, който цял живот е ял месо. Не променихме диетата заради него. Докато беше при нас, наддаде около двадесет паунда. Предлаганата му храна бе много по-добра от онази, с която бе свикнал. Всички гости на трапезата ми изразяват задоволство от поднасяната храна.
    Писмо 62, 1903 г.
    ДХ 225.2

    Семейството не е обвързано със строги правила

    22. Ям най-обикновена храна, приготвена по-най обикновен начин. Месеци наред основната ми храна е фиде и консервирани домати. Заедно с това ям и цвайбах [виж т. 496]; така също някакъв вид компот, а понякога и лимонов пай. Друго ястие, което понякога използвам, е изсушена царевица, приготвена с малко мляко или сметана. ДХ 225.3

    Останалите членове на семейството обаче не ядат същата като моята храна. Не смятам, че съм критерий за тях. Оставям всеки да следва собствените си идеи за храната, която е най-добра за него. Не “завързвам ” ничия съвест към моята. Един човек не може да бъде критерий за друг по въпросите на храненето. Невъзможно е да се създаде единно правило, следвано от всички. Има хора, чиито семейства обичат боб, докато за мене бобът е отрова. На масата ми никога не се поставя масло, но ако членовете на семейството решат да използват малко масло (не на масата), те са свободни да постъпят, както желаят. Трапезата ни се слага два пъти дневно, но ако някой иска да похапне нещо за вечеря, няма правило, забраняващо му да го направи. Никой не се оплаква и не става от масата недоволен. Винаги има проста, здравословна и вкусна храна.
    Писмо 127, 1904 г.
    ДХ 225.4

    Изявление за онези, които подлагат на съмнение начина на хранене на госпожа Вайт

    23. Някои твърдят, че не живея според принципите на здравната реформа, които съм пропагандирала с перото си. Мога да кажа, че според познанията си не съм се отклонила от тези принципи. Хората, хранили се на трапезата ми, знаят, че не им поднасям месо...ДХ 225.5

    Много години са изминали, откакто не съм слагала месо на масата си у дома. Никога не пием чай или кафе. Понякога употребявам чай от цветовете на червена детелина като питие за стопляне, но почти никой от семейството ми не пие течности по време на ядене. На масата слагаме сметана вместо масло дори да имаме гости. Не съм използвала масло от много години. ДХ 225.6

    И въпреки това храната ни не е бедна. Имаме изобилие от изсушени и консервирани плодове. Ако собствената ни реколта от плодове е лоша, купуваме от пазара. Сестра Грей ми праща грозде без семки и когато го сварим се получава много вкусно ястие. Сами си отглеждаме малини и ги ядем в голямо количество. Ягодите не растат добре в този район, но от съседите си купуваме боровинки, къпини, ябълки и круши. Имаме в изобилие и домати. Отглеждаме така също един хубав сорт сладка царевица. Голямо количество от нея изсушаваме за зимнина. Близо до нас има фабрика за храни, откъдето се снабдяваме със зърнени храни. [Използване на изсушена царевица и грах — т. 524.]ДХ 225.7

    Стараем се да проявяваме здрав разум, когато решаваме какви храни са най-добри за нас. Задължение ни е да действаме разумно относно навиците си за хранене, да бъдем въздържани и да научим какви са причините и последиците. Ако вършим нашата част от работата, Господ ще извърши Своята, за да запази умствените и нервните сили. ДХ 225.8

    Вече повече от 40 години се храня по два пъти на ден. Когато имам някаква особено важна работа, ограничавам количеството храна. Смятам, че е мое задължение да отказвам да вкарвам в стомаха си каквато и да е храна, за която имам причина да се съмнявам, че ще създаде неприятности. Умът ми трябва да е осветен за Бога и аз трябва да се пазя от всеки навик, който може да намали силата на интелекта. ДХ 225.9

    Сега съм в моята осемдесет и първа година и мога да свидетелствам, че като семейство ние не копнеем за египетските котли с месо. Познавам от опит ползата от живеене според принципите на здравната реформа. Длъжността си на здравен реформатор смятам за привилегия, както и за задължение. ДХ 226.1

    Съжалявам, че много от нашите хора не следват неотклонно светлината на здравната реформа. Всички, които нарушават принципите на здравето и не обръщат внимание на дадената им от Бога светлина, със сигурност ще страдат от последствията. ДХ 226.2

    Пиша ви тези подробности, за да знаете как да отговаряте на всеки, питащ за начина ми на хранене. Вярвам, че една от причините да съм в състояние да извърша толкова много — изразено в проповядване и писане, е моето стриктно въздържание в храненето. Ако пред мене поставят няколко вида храни, опитвам се да избера само онези, които зная, че ми понасят. Така запазвам умствените си способности. Не допускам в стомаха ми да влиза нещо, за което знам, че предизвиква ферментация. Това е задължението на всички здравни реформатори. Трябва да виждаме причините и последиците. Наше задължение е да бъдем въздържани във всичко.
    Писмо 50, 1908 г.
    ДХ 226.3

    Общи принципи на реформата

    24. Имам голяма светлина от Бога по въпроса за здравната реформа. Не съм я търсила; не съм учила, за да я придобия. Тя ми бе дадена от Господа, за да я предам и на други. Представям тези въпроси пред хората, като се спирам на общите принципи, и понякога, ако на масата, на която са ме поканили, ми зададат въпроси, отговарям според истината. Никога не съм укорявала някого за неговата трапеза и за това, което е сервирано на нея. Такова поведение не смятам за любезно и правилно.
    Ръкопис 29, 1897 г.
    ДХ 226.4

    Толерантност към другите

    25. Не правя себе си критерий за никого. Има храни, които не е възможно да ям, без да пострадам. Опитвам се да разбера кои са най-добри за мене и тогава, без да споделям с когото и да било, си взимам от тези, които мога да ям — в повечето случаи се свеждат до две-три, които не могат да разстроят стомаха.
    Писмо 45, 1903 г.
    ДХ 226.5

    26. Има голяма разлика в телосложението и темперамента на човешките същества и нуждите на организма са различни за различните хора. Това, което е храна за един, може да бъде отрова за друг, затова не бива да се дават строги правила за всеки отделен случай. Аз не мога да ям боб, защото той е отрова за мене, но би било смешно да кажа, че поради тази причина никой не бива да го яде. Не мога да погълна и една лъжица суроватка или млечна попара, без да пострадам, но други членове на семейството ги ядат, без да имат подобни смущения. Не спорим по този въпрос. В моето голямо семейство всичко е хармонично, защото не се опитвам да диктувам какво да ядат и какво да не ядат.
    Писмо 19а, 1891 г.
    ДХ 226.6

    “ Винаги съм била верен здравен реформатор”

    27. В началото, когато вестта на здравната реформа ми бе дадена, бях слаба и изнемощяла и често ми прилошаваше. Молех Бога за помощ и Той откри пред очите ми великата тема за здравната реформа. Показа ми, че хората, които пазят заповедите Му, трябва да бъдат доведени до святи отношения с Него и че чрез въздържание в ядене и пиене те трябва да запазят умовете и телата си във възможно най-добро състояние, за да Му служат. Тази светлина бе голямо благословение. Застанах на позицията на здравен реформатор със съзнанието, че Господ ще ме подкрепи. Въпреки възрастта си днес имам по-добро здраве, отколкото в младежките си години. ДХ 226.7

    Някои твърдят, че не следвам принципите на здравната реформа така, както съм пропагандирала с перото си. Мога да заявя, че винаги съм била верен здравен реформатор. Членовете на семейството ми знаят, че това е истина.
    9 С, с. 158, 159, 1909 г.
    ДХ 227.1