Раздел 7 — Преяждането

Разпространен, но сериозен грях

210. Претоварването на стомаха е разпространен грях. Когато се поглъща много храна, храносмилателната система се натоварва. Животът и жизнеността намаляват вместо да се увеличават, което е според плана на Сатана. Хората изразходват жизнените си сили за излишеството от труд, полаган за приемането на храна в повече.ДХ 57.1

Като приемаме прекалено много храна, ние не само пропиляваме неразумно дадените за нуждите на естеството ни Божии благословения, но и вредим на тялото. Оскверняваме тялото, Божия храм, като го отслабваме и нараняваме. Природата е възпряна да извърши своето дело така добре и мъдро според дадените й от Бога възможности. Поради егоистичното задоволяване на апетита, човекът потиска силите на природата и ги принуждава да вършат недопустими за тях неща.ДХ 57.2

Ако всички хора познаваха живата човешка “машина”, никога не биха постъпвали така. Но щом наистина обичат толкова много да си угаждат, ще продължават самоубийствения си начин на живот, докато умрат преждевременно или години наред станат бреме за себе си и за своите близки.
Писмо 17, 1895 г.ДХ 57.3

Задръстване на човешката “машина”

211. Възможно е да сме невъздържани в храненето дори и с най-здравословната храна. Ако някой се е отказал от вредните храни, съвсем не означава, че може да яде, колкото си иска. Преяждането, независимо от качеството на храната, задръства живата “машина” и пречи на работата й.
ХВБХ, с. 51; ЗС, с. 119, 1890 г.ДХ 57.4

212. Невъздържаното ядене дори на здравословна храна вреди на тялото и замъглява умствените и моралните способности.
ЗВ, 1 септември 1887 г.ДХ 57.5

213. Почти всички членове на човешкото семейство ядат повече, отколкото тялото изисква. Излишъците се разлагат и се превръщат в гнила маса... Ако в стомаха влезе повече, отколкото е нужно на живата “машина”, дори проста по вид храна, излишъкът се превръща в тежест. Тялото прави отчаяни опити да се отърве от нея и тази допълнителна работа предизвиква чувство на умора и изтощеност. Някои, които ядат непрекъснато, го наричат “чувство на непрекъснат глад”. Той обаче се причинява от претоварването на храносмилателните органи. [Резултатите от преяждане дори с проста, здравословна храна — т. 33, 157]
Писмо 73а, 1896 г.ДХ 57.6

214. В желанието да се представим пред гостите си създаваме ненужни безпокойства и притеснения. Домакинята се преуморява от приготовлението на голямо разнообразие от ястия. Поради многото блюда на трапезата гостите преяждат. Резултатът е от една страна болест и страдания, причинени от преумора, а от друга страна — преяждане. Тези изискани гощавки са обременяващи и вредни.
6 С, с. 343, 1900 г.ДХ 57.7

215. Чревоугодническите гощавки и погълната в неподходящо време храна, влияят върху всяка фибра на човешкото тяло. Умът също се влияе от това, което ядем и пием.
ЗР, юни 1878 г.ДХ 57.8

216. Непосилният труд е вреден за подрастващия организъм. Но ако стотици хора са си навредили от прекомерна работа, хиляди са се устремили към скорошна и сигурна развала в резултат на безделие, преяждане и префинена леност, посели семето на болестта в телата.
4 С, с. 96, 1876 г.ДХ 58.1

Лакомията — престъпление, наказуемо със смърт

217. Някои не контролират апетита си, а угаждат на вкуса за сметка на здравето. В резултат на това мозъкът се замъглява, мислите стават по-бавни и хората не успяват да постигнат онова, което биха могли, ако бяха въздържани и умерени. В случая те ограбват Бога от физическата и умствената сила, която биха могли да използват в служба за Него, ако бяха въздържани във всичко.ДХ 58.2

Павел бе здравен реформатор. Той каза: “Уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен”. Чувстваше, че е отговорен да пази всичките си сили, за да ги използва за Божия слава. Ако Павел бе застрашен от невъздържание, то колко по-застрашени сме ние, защото не чувстваме и не осъзнаваме като него необходимостта да прославим Бога с телата и с душите си, които не са наши, а Божии. Преяждането е грехът на епохата.ДХ 58.3

Божието слово поставя греха лакомия наравно с пиянството. Толкова отвратителен е той в Божиите очи, че Бог заповяда на Мойсей, ако някое дете няма ограничения в апетита си, а се тъпче с всичко, пожелано от вкуса му, да бъде доведено от родителите си пред израилевите старейшини и убито с камъни. Състоянието на лакомника се смятало за безнадеждно. Той не бил полезен нито за себе си, нито за околните. Нищо не можело да му се повери. Влиянието му постоянно би омърсявало другите. Без такъв човек светът би бил по-добър, защото ужасните му дефекти щели да продължават и занапред. Никой с чувство за отговорност пред Бога не ще позволи животинските наклонности да контролират разума. Хората, които допускат подобно нещо, не са християни, независимо кои са и колко възвишена е вярата им. Христос ни съветва: “Бъдете съвършени и вие както е съвършен вашият небесен Отец”. Тук Той ни показва, че можем да бъдем толкова съвършени в нашето поле на действие, колкото Бог в Неговото.
4 С, с. 454, 455, 1880 г.ДХ 58.4

Поднасянето на ястията едно след друго води до лакомия

218. Мнозина, отхвърлящи месото и други лоши и вредни храни, мислят, че тъй като храната им е проста и здравословна, могат да се отдават на апетита си без задръжка и да ядат много, стигайки понякога до лакомия. Това е заблуда. Храносмилателните органи не бива да се обременяват с такова количество или качество храна, които ще затруднят усвояването й от тялото.ДХ 58.5

Според обичая храната се поднася на масата блюдо след блюдо. Без да знае какво още ще бъде предложено, човек може да погълне много храна, вероятно не най-добрата за него. Когато се донесе и последното блюдо, той често дръзва да прехвърли границите и да вземе от изкусителния десерт, едва ли полезен за него. Ако всичката храна, предназначена за трапезата, се сервира още в началото, всеки ще има възможност да направи най-добрия избор.ДХ 58.6

Понякога резултатът от преяждането се усеща веднага. При други случаи болка няма, но храносмилателните органи загубват жизнената си сила и основите на здравето се подкопават.ДХ 58.7

Излишъците от храна натоварват тялото и пораждат болнавост и треска. Предизвиква се необичаен приток на кръв в стомаха, а крайниците изстиват бързо. Храносмилателните органи се претоварват и когато завършат задачата си, се явява чувство на слабост и умора. Преяждащите постоянно го наричат “чувство на непрекъснат глад”; той обаче се причинява от претоварването на храносмилателните органи. Понякога умът се парализира и няма желание за умствени и физически усилия.ДХ 58.8

Тези неприятни симптоми се усещат, защото тялото е приключило работата си, отдавайки жизнена енергия в повече, и се е изтощило до крайност. Стомахът вика: “Дай ми почивка”. Мнозина обаче тълкуват слабостта като нужда от повече храна и така вместо да му дадат почивка, го натоварват отново. В резултат храносмилателните органи се износват, а би трябвало да могат да вършат работата си. [Органи могат да загубят жизнената си сила, без да се усеща болка — т. 155; Божиите служители трябва да бъдат умерени в храненето — т. 117; Е. Вайт не би могла да иска Божиите благословения в работата си, в случай че преяде — Приложение I:7]
СВЛ, с. 306, 307, 1905 г.ДХ 58.9

Причина за физическата и умствената немощ

219. Въпреки всичките претенции за здравна реформа, народът ни като цяло яде твърде много. Угаждането на апетита е най-сериозната причина за физическата и умствената слабост и е в основата на слабостта, която се вижда навсякъде.
ХВБХ, с. 154, 1890 г.ДХ 59.1

220. Мнозина от възприелите здравната реформа са изоставили всичко вредно, но означава ли това, че могат да ядат колкото си пожелаят? Те сядат на масата и вместо да размислят колко би трябвало да ядат, се отдават на апетита си и стигат до крайности. През останалата част от деня стомахът остава да извърши всичко, което трябва или може, та с мъка да премахне стоварената му тежест. Всичката влязла в него храна, от която тялото не може да извлече полза, затруднява дейността на природата. Пречи на живата “машина”. Организмът се задръства и не може да работи успешно. Жизненоважните органи са претоварени ненужно и силата на мозъка отива към стомаха, за да помогне на храносмилателните органи да извършат работата си за освобождаване от излишната храна...ДХ 59.2

Как преяждането влияе на стомаха? Той се изтощава, храносмилателните органи отслабват и в резултат идват болестите с всичките съпътстващи ги злини. Ако човек е бил болен преди, трудностите му се увеличават и жизнената му сила намалява с всеки изминал ден. Тази сила бива повикана, за да се заеме с храната в стомаха. Какво ужасно състояние!ДХ 59.3

Знаем нещо за диспепсията от собствен опит. Имали сме това заболяване в семейството и знаем, че наистина можем да се страхуваме от него. Когато храносмилането на човека се развали съвсем, той започва да страда непрекъснато — психически и физически. Заобикалящите го страдат също, освен ако не са безчувствени като животни.ДХ 59.4

И все пак казвате: “Не е ваша работа какво ям и как живея!” Нима не страдат онези, които живеят с болни от диспепсия? Само направете нещо, обезпокояващо ги по някакъв начин. Колко естествено е да бъдат раздразнителни! Чувстват се зле и им се струва, че децата им са лоши. Не могат да говорят спокойно с тях, нито да се държат спокойно в семействата си. Всички наоколо страдат от последствията на болестта. Всички търпят последиците от безсилието им. Създават атмосфера на потиснатост. В такъв случай вашите навици на хранене и пиене не засягат ли и други хора? Разбира се, да. Трябва да сте много внимателни да запазвате възможно най-добро здраве, за да отдавате на Бога свята служба и да изпълнявате задълженията си в обществото и в семейството.ДХ 59.5

Но по отношение на количеството храна могат да грешат дори здравните реформатори. Възможно е да ядат невъздържано дори здравословна по качество храна.
2 С, с. 362-365, 1870 г.ДХ 59.6

221. Господ ми показа, че общо взето прекалено много храна допускаме да влиза в стомаха си. Мнозина се чувстват неразположени от преяждането и това често води до заболяване. Не Господ ги е наказал; те сами са си навлекли наказанието и Бог иска да осъзнаят, че болката е резултат от нарушението.ДХ 59.7

Мнозина ядат твърде бързо. Други смесват на едно ядене храни, които не са в добро съчетание. Ако хората можеха да запомнят колко силно влияят на душата, като увреждат храносмилането, и как обезславят Христос, когато злоупотребяват със стомаха, биха били по-решителни в себеобуздаването и биха дали на стомаха възможност да възстанови нормалната си работа. На трапезата можем да вършим медицинска мисионска дейност, като ядем и пием за слава на Бога.
Ръкопис 93, 1901 г.ДХ 59.8

Сънливост по време на църковна служба

222. Когато ядем невъздържано, съгрешаваме срещу телата си. В съботен ден лакомниците седят в Божия дом и спят под изгарящите истини на Божието слово. Те не могат да си държат очите отворени нито да разбират произнесените сериозни проповеди. Мислите ли, че такива хора прославят Бога в телата и в душите си, които са Негови? Не, те Го обезславят. А какво да кажем за болния от диспепсия? Именно по този начин е станал такъв. Вместо да бъде умерен, той е оставил апетитът му да го контролира, като поема храна между две яденета. Ако начинът му на живот е заседнал, може би не получава оживотворяващия небесен въздух, който да помогне на храносмилането; може би не е правил достатъчно физически упражнения, помагащи на здравето.
2 С, с. 374, 1870 г.ДХ 59.9

223. Не трябва в съботен ден да набавяме повече или по-голямо разнообразие от храни, отколкото в другите дни. Вместо това храната трябва да бъде по-проста и да се яде по-малко, за да бъде умът бистър и енергичен, така че да разбира духовните неща. Задръстен стомах означава “задръстен” мозък. И най-ценните чути истини могат да останат неразбрани, защото умът е объркан от неподходяща диета. Преяждайки в събота, мнозина накърняват много повече, отколкото предполагат, годността си да получат съботните благословения. [Сънливост по време на съботните служби — т. 93; въздържателната диета придава умствена и морална енергия — т. 85, 117, 206; влиянието на преяждането върху духовния живот — т. 56, 57, 59, 251; влиянието на преяждането върху разума — т. 74; преяждане по време на лагерни събрания — т. 57, 124; самоубийствени навици — т. 202; десертите изкушават към преяждане — т. 538, 547, 550; източник на изпитания за църквата — т. 65; лакомията — основен грях на епохата — т. 35; преяждането води до поквара — т. 244; опазване на чиста съвест — т. 263; невъздържаността и преяждането, насърчавани от майките — т. 351, 354]
СВЛ, с. 307, 1905 г.ДХ 60.1

Причина за лоша памет

224. Господ ми даде светлина за тебе по въпроса за въздържанието. Ти не си умерен в храненето. Често допускаш да влезе в стомаха ти двойно повече храна, отколкото тялото изисква. Тя се разлага, дъхът ти става противен, трудностите с дишането се увеличават, стомахът ти се претоварва. Жизнена енергия, която да движи воденицата, мелеща влезлия в стомаха материал се взема от мозъка. По този начин показваш, че нямаш никаква милост към себе си.ДХ 60.2

На трапезата си лакомник. Това е една от основните причини за твоята забравливост и загуба на паметта. Казваш неща, за които, знам, после забравяш и заявяваш, че си казал нещо съвсем различно. Знаех това, но не го споменавах, защото е резултат от преяждането. Какъв е смисълът да ти говоря? Злината няма да се премахне.
Писмо 17, 1895 г.ДХ 60.3

Съвет към библейските работници и проповедниците със заседнал начин на живот

225. Преяждането е особено вредно за хора със спокоен темперамент. Те трябва да ядат по-малко и да правят много физически упражнения. Притежават превъзходни природни дарби, обаче не постигат и половината от възможностите си, тъй като нямат самоконтрол и не се отричат от апетита.ДХ 60.4

Мнозина писатели и оратори се провалят, що се отнася до този въпрос. След като се нахранят обилно, те се впускат в занимания, които не изискват движение — четене, изучаване или писане, и не отделят никакво време за физически упражнения. В резултат на това свободният поток на мисли и думи спира. Не могат да пишат и говорят с необходимите сила и енергия, за да стигнат до сърцата; усилията им са плахи и безплодни.ДХ 60.5

Хората, върху които лежат сериозни отговорности — най-вече пазителите на духовността, трябва да бъдат с ясни мисли и бързи възприятия. Повече от всички други те се нуждаят от умереност в яденето. На масите им не бива да намират място тлъсти и деликатесни храни.ДХ 60.6

Всеки ден хората на особено важни постове вземат решения, които могат да имат изключително решаващи последици. Често се налага да преценяват бързо и това могат да постигнат само практикуващите стриктно въздържание. Мисълта укрепва под правилното ръководство на физическите и умствените сили. Ако напрежението не е прекалено, при всяко натоварване идва нова енергия. Често обаче работата на хората, които трябва да обмислят и да вземат важни решения, се влияе зле от неподходящо хранене. Разбуненият стомах води до смущение и обърканост на ума — често причина за раздразнителността, грубостта и несправедливостта. Много планове, които биха били благословение за света, са изоставени, много несправедливи, потиснически и дори жестоки мерки са били предприемани като резултат от болестното състояние, дължащо се на лоши навици в храненето.ДХ 60.7

Ето едно предложение за всички, чиято работа е заседнала или предимно умствена; нека го приложи всеки, който има достатъчно решителност и самоконтрол. На всяко хранене яжте само два или три вида проста храна, не повече от необходимото за задоволяване на глада. Всеки ден правете активни физически упражнения и ще видите дали няма да имате голяма полза.ДХ 61.1

Силните мъже, заети с активна физическа работа, не са длъжни да внимават толкова на качеството или количеството на храната си, колкото хората със застоял начин на живот. Но дори и те биха имали по-добро здраве, ако се контролират в яденето и пиенето.ДХ 61.2

Някои искат да им се даде точно правило за начина на хранене. Те преяждат и после съжаляват, а след това пак мислят какво да ядат и пият. Не трябва да бъде така. Един човек не може да даде точно правило за друг. Всеки трябва да използва разума си, да се самоконтролира и да действа от принципни съображения. [Късното вечеряне е особено вредно — т. 270]
СВЛ, с. 308-310, 1905 г.ДХ 61.3

Лошо храносмилане и заседания

226. На богато отрупани трапези хората често ядат повече, отколкото може да се смели с лекота. Претовареният стомах не може да си върши работата добре. Резултатът е неприятното усещане за умствено затъпяване, усещането, че умът не може да действа бързо. Неразположението се създава от неподходящо комбиниране на храните; започва ферментация, кръвта се замърсява и мозъкът се разстройва.ДХ 61.4

Навикът да се преяжда или да се приемат много видове храна на едно ядене често причинява диспепсия. По този начин сериозно се увреждат деликатните храносмилателни органи. Напразно стомахът протестира и апелира към мозъка да размисли за последиците. Голямото количество погълната храна или неправилното й съчетаване вършат пагубното си дело. Напразно се дават предупреждения чрез неприятни усещания. Резултатът е страдание. Болестта заема мястото на здравето.ДХ 61.5

Някои могат да попитат: “Какво общо има това със заседанията?” Връзката е очевидна. Резултатът от погрешния начин на хранене се чувства на срещите и заседанията на управителния съвет. Мозъкът се влияе от състоянието на стомаха. Разстроеният стомах води до обърканост и несигурност на ума. Болният стомах е причина за болестно състояние на мозъка и често прави човека упорит в отстояването на погрешни мнения. Разумността на такъв човек е глупост за Бога.ДХ 61.6

Представям това като причина за ситуацията в много срещи и заседания на управителни съвети, където на въпроси, изискващи внимателно проучване, се отделя малко внимание и се вземат прибързани решения с най-голяма важност. Често когато би трябвало да има положително единодушие, решителни негативни мнения са променяли атмосферата на заседанията. Тези последици са ми показвани многократно.ДХ 61.7

Представям този въпрос сега, защото ми е поръчано да кажа на моите братя проповедници: Чрез невъздържано хранене вие ставате негодни да видите ясно разликата между свещения и обикновения огън. Разкривате също и вашето пренебрежение към дадените ви от Господа предупреждения. Словото Му към вас е: “Кой измежду вас се бои от Господа и слуша гласа на Неговия служител, но ходи в тъмнина и няма светлина? Такъв нека се уповава на името Господне и нека се обляга на своя Бог”... Не трябва ли да приближим до Господа, за да може да ни спаси от невъздържаността в яденето и пиенето, от нечистите и низки страсти, от всяко нечестие? Не трябва ли да се смирим пред Него, изоставяйки всяко нещо, покваряващо плътта и духа и със страх Божи да усъвършенстваме светостта на характера?
4 С, с. 408, 409, 1902 г.ДХ 61.8

Хора, които не са добра препоръка за здравната реформа

227. Нашите проповедници не са особено стриктни в навиците за хранене. Поемат на едно ядене твърде много и прекалено разнообразна храна. Някои са реформатори само по име. Те нямат правила, по които да регулират диетата си, а си позволяват да ядат плодове или ядки между две яденета, като по този начин натоварват храносмилателните органи. Някои се хранят три пъти на ден, макар че две яденета биха били по-полезни за физическото и психическото им здраве. Ако се нарушават законите, които Бог е създал, за да управлява тялото, неизбежно ще последва наказание.ДХ 61.9

Поради неблагоразумно хранене сетивата на някои проповедници са сякаш парализирани и те стават отпуснати и сънливи. С бледи лица, страдащи от последствията на угаждането на апетита, проповедниците са лоши свидетели на здравната реформа. Когато се претоварят с храна, много по-добре би било да пропускат от време на време по едно ядене, за да дадат възможност на тялото да се съвземе. С личния си пример нашите библейски работници могат да направят много повече за напредъка на здравната реформа, отколкото с проповедите за нея. Когато доброжелателни приятели правят специални приготовления заради тях, те са силно изкушени да пренебрегнат принципите. Ако обаче се откажат от изисканите блюда, от силните подправки, от чая и кафето, могат да докажат, че са здравни реформатори на практика. Някои страдат сега заради последиците от нарушаването на законите на живота и по този начин опетняват делото на здравната реформа.ДХ 62.1

Грях е прекаленото ядене, пиене, спане и гледане. Хармоничното, здравословно действие на всички телесни и умствени сили допринася за щастието; и колкото по възвишени и чисти са силите, толкова по чисто и истинско ще бъде щастието.
4 С, с. 416, 417, 1880 г.ДХ 62.2

Проправяне на пътя към гроба със зъби

228. Мнозина от нашите проповедници се оплакват от болести, защото не правят достатъчно физически упражнения и се отдават на преяждане. Не осъзнават, че такъв начин на живеене е заплаха и за най-силната физика. Бавните по характер като тебе би трябвало да ядат по-малко и да не избягват физическите натоварвания. Много от нашите проповедници си проправят пътя към гроба със зъби. Тялото се занимава с товара, поставен върху храносмилателните органи. То започва да страда и мозъкът се натоварва. Нарушителят трябва да заплати с наказание в собственото си тяло всяко нарушение, извършено срещу законите на здравето.
4 С, с. 408, 409, 1880 г.ДХ 62.3