Раздел 1 — Основания за реформата

За Божия слава

1. Дадена ни е само една възможност за живот. Въпросът на всеки от нас трябва да бъде: “Как да вложа силите си, за да постигна най-много? Какво да направя за Божия слава и за доброто на моите ближни?” Животът е ценен само ако се използва за постигането на тези цели.ДХ 7.1

Главното ни задължение към Бога и към ближните е самоусъвършенстването. Всяка дарба, с която Творецът ни е надарил, трябва да бъде развита до съвършенство, за да сме способни да извършим възможно най-много добрини. Затова времето, посветено на постигането и запазването на физическото и умственото здраве, е употребено за добро. Не можем да си позволим да намаляваме или осакатяваме която и да е функция на тялото и интелекта. Ако правим това, ще страдаме и от последствията.ДХ 7.2

Избор на живот и смърт

Всеки човек има в известна степен възможността да прави със себе си това, което избере. На наше разположение са благословенията на този живот, а също и на безсмъртието. Човек може да постигне характер с голяма стойност, придобивайки нова сила при всяка следваща стъпка. Може всекидневно да напредва в познание и мъдрост, като получава нови радости в развитието си и прибавя благодетел към благодетел и благодат към благодат. Способностите му ще се усъвършенстват в процеса на употребата им; колкото повече мъдрост придобива, толкова повече ще се увеличава способността му да придобива. Така интелектът, познанията и добродетелите ще получават по-голяма сила и ще се оформят в съвършена симетрия.ДХ 7.3

От друга страна, той може да допусне силите му да “ръждясат” поради бездействие или да се изродят поради лоши навици, липса на самоконтрол, както и на морална и религиозна устойчивост. Тогава пътят му тръгва надолу; човекът не се подчинява на Божия закон и на законите на здравето. Апетитът го побеждава, естествените му наклонности го завладяват. За него е по-лесно да позволи на силите на злото, които винаги са активни, да го завлекат назад, отколкото да се бори срещу тях и да върви напред. Резултатът е поквара, болести и смърт. Такава е историята на много хора, които биха могли да бъдат полезни за Божието дело и за човечеството.
[ХВБЛ, с 41, 42]; ЗС, с. 107, 108, 1890 г.ДХ 7.4

Търсене на съвършенство

2. Бог желае да постигнем стандарта на съвършенството, достъпен за нас чрез Христовия дар. Той ни призовава да застанем на страната на доброто, да се свържем с небесните вестители, да възприемем принципи, които ще възстановят в нас Божествения образ. В Своето писано Слово и във великата книга на природата Бог е разкрил принципите на живота. Нашето участие е да придобием познания за тези принципи и чрез послушание да Му сътрудничим за възстановяване на здравето не само в тялото, но и в душата.
СВЛ, с. 114, 115, 1905 г.ДХ 7.5

3. Живият организъм е Божия собственост. Той Му принадлежи по сътворение и по изкупление. Ако използваме погрешно силите си, ограбваме Бога от честта, която Му дължим.
Писмо 73а, 1896 г.ДХ 7.6

Въпрос на послушание

4. Хората не разбират задължението си към Бога да Му представят чисти, неопетнени, здрави тела.
Ръкопис 49, 1897 г.ДХ 7.7

5. Неуспехът да се грижим за живата машина е обида за Твореца. Има определени от Бога правила, които, ако бъдат спазвани, ще предпазват човешките същества от болести и преждевременна смърт.
Писмо 120, 1901 г.ДХ 7.8

6. Една от причините, поради които не получаваме повече от Божиите благословения, е фактът, че не отдаваме внимание на дадената ни по Негова милост светлина по отношение на законите на живота и здравето.
РХ, 8 май 1883 г.ДХ 8.1

7. Бог е действителният автор на физическите закони, както е автор и на моралния закон. Той е изписан със собствения Му пръст върху всеки мускул, отразен е във всяка способност, поверена на човека.
ПХ, с. 347, 348, 1900 г.ДХ 8.2

8. Създателят на човека е приготвил живата система на нашите тела. Всяка функция е чудно и мъдро устроена. Бог е обещал да поддържа тази система в добро здравословно състояние, ако човекът се подчинява на законите Му и сътрудничи с Него. Всеки управляващ човешкото тяло закон трябва да бъде оценяван като Божествен по характер и значение толкова, колкото е Божието слово. Всяко небрежно, невнимателно действие, всяка злоупотреба с чудния Божи механизъм — резултат от пренебрегването на ясните закони на човешкия живот, са нарушение на Божия закон. Можем да наблюдаваме и да се възхищаваме от делото на Бога в природата, но човешкото тяло е най-чудното Му творение.
Ръкопис 3, 1897 г. ДХ 8.3

[Грехът да се предприемат действия, които ненужно изтощават тялото или замъгляват разума — т. 194]

9. Грях е да се нарушават законите на тялото, както е грях и да се нарушават десетте заповеди. И в двата случая се престъпват Божиите закони. Склонните да пренебрегват Божия закон в организма, са склонни да пренебрегват и Божия закон, изговорен на Синай. [Виж също т. 63] ДХ 8.4

Нашият Спасител предупреди Своите ученици, че малко преди второто Му идване състоянието на света ще бъде много сходно със състоянието на предпотопния свят. Ще има крайности в яденето и пиенето и светът ще се отдаде на удоволствия. Такава е картината сега. Светът се отдал до голяма степен на задоволяването на апетита. Склонността да следваме светски обичаи ще ни вкара в робството на извратените навици, които ще ни правят все повече и повече подобни на обречените содомски жители. Учудвам се, че жителите на Земята не са били унищожени като хората от Содом и Гомор. Виждам достатъчно много причини за сегашното състояние на дегенерация и голяма смъртност в света. Слепи страсти контролират разума и мнозина жертват високи идеали заради похотта.ДХ 8.5

Цял живот трябва да се учим как да пазим тялото в добро здравословно състояние, така че всички части на живата машина да работят в хармония. Чадата на Бога не могат да Го прославят с болнави тела или помрачен разум. Онези, които в каквато и да е форма на невъздържание се отдават на ядене или пиене, пропиляват физическата си енергия и отслабват духовната си сила.
ХВБХ, с. 53, 1890 г.ДХ 8.6

10. Тъй като законите на природата са Божии закони, нашето ясно задължение е да ги изучаваме внимателно. Необходимо е да проучваме техните изисквания към телата ни и да се придържаме към тях. Невежеството по този въпрос е грях. [Невежеството поради небрежност прави греха още по-голям — т. 53] ДХ 8.7

“ Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа?... Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени. Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии” (1 Кор. 6:15,19,20). Телата ни са откупена от Христос собственост и ние не сме свободни да правим с тях каквото си поискаме. Хората са вършили това. Те са се отнасяли към телата си така, сякаш за телесните закони няма наказание. Чрез извратен апетит органите и способностите са отслабени, болни и осакатени. Тези резултати Сатана е постигнал чрез благовидни изкушения и ги използва, за да обвинява Бога. Той Му представя човешкото тяло откупено като Христова собственост. Какъв лош представител на своя Творец е човекът! Съгрешил срещу тялото си и покварил пътищата си, той обезславя Бога.ДХ 8.8

Когато хората са истински новородени, те съвестно спазват законите на живота, положени от Бога в телата им, и се стараят да избягват физическото, умственото и духовното отслабване. Послушанието на тези закони трябва да бъде въпрос на лично задължение. Лично трябва да страдаме от злините, причинени от нарушаването на закона. Трябва да отговаряме пред Бога за навиците и обичаите си. Следователно за нас въпросът не е: “Какво ще каже светът?”, а “Как е възможно аз, който твърдя, че съм християнин, да се отнасям така към даденото ми от Бога обиталище? Ще работя ли за постигане на моето земно и духовно благосъстояние, пазейки тялото като храм на обитаващия в мен Свети Дух, или ще се принеса в жертва на светските идеи и навици?”
6 С, с. 369, 370, 1900ДХ 9.1

Наказание за невежеството

11. Бог е създал закони, които, вложени в нас, управляват телата ни. Тези закони са Божествени. За всяко нарушение има наказание, което се осъществява рано или късно. Повечето болести, от които човечеството е страдало и все още страда, са причинени от невежество по отношение на телесните закони. Хората са сякаш безразлични към проблемите на здравето и действат упорито за своето унищожение. Когато бъдат съкрушени и омаломощени физически и умствено, викат доктора и се тровят с лекарства.
ЗР, октомври 1866 г. ДХ 9.2

Не винаги има невежество

12. Когато се заговори на някои хора по здравни въпроси, те често казват: “ Знаем много повече, отколкото изпълняваме”. Не осъзнават, че са отговорни за всеки лъч светлина, отнасящ се за тяхното добро физическо състояние, и че всеки навик бива подложен на проверка от Бога. Не трябва да се отнасяме небрежно към физическия живот. Всеки орган, всяка фибра от тялото трябва да бъдат свято пазени от вредни навици.
6 С, с. 372, 1900 г. ДХ 9.3

Отговорност за светлината

13. Всеки ден, още от времето, когато ни огря светлина по въпросите на здравната реформа, се задават уместни въпроси: “Практикувам ли въздържание във всичко?” Подходяща ли е храната ми, за да съм в състояние да постигна възможно най-много?” Ако не можем да отговорим положително на тези въпроси, стоим осъдени пред Бога, защото ще ни държи отговорни за светлината, озарила пътя ни. Бог не взема предвид времето на невежеството, но изисква веднага щом ни огрее светлина, да променим разрушителните за здравето навици и да възприемем правилно отношение към физическите закони.
ЗР, ноември 1880 г.ДХ 9.4

14. Здравето е съкровище. То е по-ценно от всичките ни земни притежания. Богатство, образование и почести се придобиват с цената на загуба на енергия и здраве. Нито едно от тях не може да даде щастие, ако няма здраве. Ужасен грях е да злоупотребяваме със здравето, което Бог ни е дарил. Такива злоупотреби ни омаломощават за цял живот и ни правят неудачници дори да сме постигнали най-високото образование. [Примери за страдание, дължащо се на пренебрегване на светлината — с. 119, 204]
ХВБХ, с. 150, 1890 г.ДХ 9.5

15. Бог е дал на Своите творения големи възможности за живот и щастие. Ако законите Му не се нарушават никога, ако всички хора действат в хармония с Божествената воля, резултатът ще бъде здраве, мир и щастие, а не мъка и непрестанни злини.
ХВБХ, с. 151, 1890 г.ДХ 9.6

16. Внимателното придържане към законите, които Бог е вложил в нас, ще доведе до здраве и ще предотврати срив на жизнената система. [Здравната реформа като Божие средство за намаляване на страданията — т. 788]
Сп. ЗС, август 1886 г.ДХ 10.1

Жертва без недостатък

17. В древното еврейско богослужение се е изисквало всяка жертва да бъде без недостатък. В Библията се казва, че трябва “да представим телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога като наше духовно служение”. Ние сме Божие творение. Псалмистът, размишлявайки върху чудното дело на Бога в човешкото тяло, възкликва: “Страшно и чудно съм направен”. Мнозина, които познават науките и знаят теорията на истината, не разбират законите, управляващи собствените им тела. Бог ни е дал способности и таланти. Наше задължение е като Негови синове и дъщери да ги използваме по най-добрия начин. Ако отслабваме силите на ума и тялото чрез лоши навици или прищевки на извратен апетит, ще ни бъде невъзможно да отдадем заслужена почит на Бога.
ХВБХ, с. 15, 1890 г.ДХ 10.2

18. Бог иска тялото да Му бъде представено като жива, а не като мъртва или умираща жертва. Жертвите на древните евреи трябвало да бъдат без недостатък. Ще бъде ли приятно на Бога да приема “жертви” с болести и развала? Той ни казва, че тялото е храм на Светия Дух и изисква да се грижим за този храм, за да бъде той подходящо обиталище за Светия Дух. Апостол Павел дава следния съвет: “И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени. Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии”. Всички трябва много внимателно да запазят тялото във възможно най-добро физическо състояние, за да могат да отдават на Бога съвършена служба и да вършат задълженията си в дома и в обществото.
[ХВБХ, с. 52, 53]; ЗР, с. 121,1890 г.ДХ 10.3

Жалък дар

19. Необходимо е да узнаем как да ядем, как да пием и как да се обличаме, така че да запазваме здравето си. Болестта се причинява от нарушаване на здравните закони и е резултат от неспазване на природния закон. Първото ни задължение към Бога, към самите нас и към ближните е да спазваме Божиите закони, включващи и законите на здравето. Ако сме болни, налагаме тежко бреме върху нашите приятели и ставаме неспособни да изпълняваме задълженията си в семействата и към ближните си. Когато настъпи преждевременна смърт в резултат от нарушаването на природния закон, причиняваме скръб и страдания на други хора; лишаваме близките си от помощта, която би трябвало да им оказваме в живота; ограбваме семействата си от утехата и помощта, които бихме могли да им отдадем, а така също ограбваме Бога от службата, която Той изисква за напредъка на славното Му дело. В такъв случай не сме ли нарушители на Божия закон?ДХ 10.4

Бог обаче е всеблаг, милостив и нежен и когато се получи светлина за разрушавалите здравето си с греховни прищевки и те се убедят в греха, покаят се и потърсят прощение, Той се отнася благосклонно към предложения Му беден дар и ги приема. Каква нежна милост проявява Бог, когато не отхвърля остатъка от зле прекарания живот на страдащия, каещ се грешник! В Своята благодат и милост Той спасява тези души, сякаш ги изтръгва от огън. Но дори в най-добрия случай, каква безполезна и жалка жертва се предлага на чистия и свят Бог! Облагородяващите способности са били парализирани от погрешни навици и греховни прищевки. Стремежите са отклонени в погрешна посока, а тялото и душата обезобразени.
3 С, с. 164, 165, 1872 г.ДХ 10.5

Защо се дава светлина върху здравната реформа

20. В тези последни дни Господ е допуснал светлината Му да ни огрее, за да се разпръснат донякъде мракът и тъмнината, обхванали миналите поколения поради греховни навици, и да се намалят последиците от злините, причинени от невъздържано ядене и пиене.ДХ 11.1

В Своята мъдрост Господ изведе един народ да бъде отделен от света по дух и живот, а децата му да не са склонни за въвеждане в идолопоклонство и да не се опетняват от покварата, завладяваща този век. Божият план е вярващите родители и техните деца да се отличават като живи представители на Христос и като кандидати за вечен живот. Всички участници в Божественото естество ще отбягват покварата, явила се в света чрез похотта. Християнско съвършенство не е възможно да постигнат хора, които се отдават на апетита си.
2 С, с. 399, 400, 1870 г.ДХ 11.2

21. Бог е позволил светлината на здравната реформа да ни озари в тези последни дни, та като ходим в нея да избегнем много от опасностите, които ще ни застрашават. Сатана действа с голяма сила, за да подведе хората да се отдават на апетита, да удовлетворяват склонностите си и да прекарват дните си в суета и глупост. Той им дава развлечения в един живот на егоистични забавления и чувствени удоволствия. Невъздържаността изпива силите на ума и тялото. Победеният по такъв начин човек е на сатанинска почва, където ще бъде изкушаван, тревожен и накрая чрез удоволствията завладян от врага на всичко праведно.
ХВБХ, с. 75, 1890 г.ДХ 11.3

22. За да запазим здравето, е необходима умереност във всичко — умереност в работата, умереност в храненето и пиенето. Нашият небесен Баща даде светлината на здравната реформа, за да ни предпази от злините, които може да причини опороченият апетит. Така че обичащите чистотата и светостта ще знаят как да използват с благоразумие добрите неща, дадени от Бога на хората, та чрез практикуване на въздържаност във всекидневния живот да бъдат осветени от истината.
[ХВБХ, с. 52, 1890]; ЗР, с. 120, 121ДХ 11.4

23. Нека винаги се има предвид, че най-висшата цел на реформата в хигиената е да се осигури възможно най-доброто развитие на ума, тялото и душата. Всички природни закони, които са Божии, са създадени за доброто ни. Послушанието към тях ще допринесе за нашето щастие в този живот и ще ни помогне в подготовката за следващия.
ХВБХ, с. 120, 1890 г.ДХ 11.5

Значението на здравните принципи

24. Показано ми бе, че принципите, дадени ни в ранните дни на нашата вест, са толкова важни днес и трябва да бъдат спазвани толкова добросъвестно, колкото в миналото. Има някои хора, които никога не са следвали светлината, дадена им по въпроса за храненето. Сега е време да извадим светилото изпод шиника и да го оставим да грее с чисти и ярки лъчи.ДХ 11.6

Принципите на здравословното живеене имат голямо значение за нас не само като отделни личности, но и като народ. ДХ 11.7

Сега всички са подложени на изпит. Кръстили сме се в Христос и ако изпълним нашата част, като се отделим от всичко, което би ни повлякло надолу и би ни направило такива, каквито не трябва да бъдем, ще ни бъде дадена сила да израстем в Христос — нашата жива “Глава”, и ние ще видим Божието спасение.ДХ 11.8

Само когато проявим мъдрост по отношение на принципите на здравословния живот, можем напълно да се събудим и да видим злините, идващи от неправилното хранене. Хората, които, след като видят грешките си, имат смелостта да променят своите навици, ще открият, че процесът на реформа изисква борба и голяма упоритост. Когато се оформи правилният вкус, те ще осъзнаят, че яденето на храна, смятана преди за безвредна, всъщност бавно и сигурно е водила към диспепсия и други болести.ДХ 11.9

9 С, с. 158-160, 1909 г.ДХ 11.10

В предните редици на реформаторите

25. Адвентистите от седмия ден имат изключително важни истини. Преди повече от 40 години Господ ни даде специална светлина по здравната реформа, но как сме я възприели? Колцина са отказали да живеят в хармония с Божиите съвети? Като народ ние трябва да напредваме според получената светлина. Наше задължение е да разбираме и да уважаваме принципите на здравната реформа. По въпроса за въздържанието трябва да сме по-напред от другите хора. И все пак между нас има добре подготвени църковни членове и дори служители на евангелието, които не почитат много дадената от Бога светлина по този въпрос. Те се хранят и се трудят, както си искат.ДХ 12.1

Нека учителите и водителите в нашето дело да заемат твърда позиция на библейска основа по отношение на здравната реформа и да дават ясно свидетелство на хората, вярващи, че живеем в последните дни на земната история. Трябва да се прокара разделителна линия между служещите на Бога и служещите на себе си.
9 С, с. 158, 1909 г.ДХ 12.2

26. Трябва ли очакващите “блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела” да бъдат по-назад от днешните така наречени християни, които не вярват в скорошното идване на нашия Спасител? Особеният народ, очистван от Бога за Негово притежание, който скоро ще бъде грабнат на небето, без да види смърт, не трябва да изостава от другите в добри дела. В усилията си да отстранят покварата на плътта и духа, усъвършенствайки се в святост и в страх от Бога, те трябва да бъдат толкова по-напред от всички други класи хора на земята, колкото изповеданието им е по-възвишено от това на останалите.
1 С, с. 587, 1867 г.ДХ 12.3

Здравната реформа и молитвата за болните

27. За да бъдат очистени и да останат чисти, адвентистите от седмия ден трябва да имат Светия Дух в сърцата и в домовете си. Господ ми даде светлина, за да разбера, че когато днешният израилев народ (алюзия за новозаветната християнска църква — бел. ред.) се смири пред Него и отстрани от храма на душата всяка нечистота, Той ще чуе молитвите за болните и ще благослови чадата Си в използването на Неговите средства за лекуване на болестите. Когато човек направи с вяра всичко възможно, за да се пребори с болестта, използвайки дадените от Бога прости методи на лечение, усилията му ще носят Божието благословение.ДХ 12.4

Ако и след даването на изобилната светлина Божият народ поддържа лоши навици, като угажда на апетита и отказва да се реформира, ще страда от неизбежните последици от нарушението. Ако Божиите чада са решили на всяка цена да задоволяват извратения си апетит, Бог няма да ги избавя с чудо от последствията на техните прищевки. “... в скръб ще легнете” (Исая 50:11).ДХ 12.5

Избралите да бъдат арогантни, заявявайки: “Господ ме изцери, няма защо да се ограничавам в храненето; мога да ям и да пия, както ми харесва”, всъщност се нуждаят от възстановителната Божия сила в тялото и в душата. Тъй като Господ милостиво те е излекувал, не трябва да мислиш, че можеш да възприемаш разпуснатите навици на света. Направете така, както Христос посъветва при едно дело на изцеление — “Иди си, отсега не съгрешавай вече” (Йоан 8:11). Апетитът не трябва да бъде вашият бог.
9 С, с. 164, 165, 1909 г.ДХ 12.6

28. Здравната реформа е част от специалното Божие дело в полза на Неговия народ...ДХ 12.7

Видях причината, поради която Бог не чува молитвите на Своите служители за болните между нас. Ако ги чуе не може да бъде прославен, докато те нарушават здравните закони. Видях също, че е определил здравната реформа и Здравния институт, като средства, които да подготвят пътя за по-пълен отговор на молитвата с вяра. Вярата и добрите дела трябва да вървят ръка за ръка в облекчаване на страданията на болните между нас, за да бъдат способни да прославят Бога на земята и да бъдат спасени по време на Христовото пришествие.
1 С, с. 560, 561, 1867 г.ДХ 12.8

29. Мнозина очакват, че Бог ще ги запази от болест само защото са Го помолили за това. Бог обаче не зачита техните молитви, защото вярата им не е усъвършенствана от дела. Бог няма да извърши чудото да запази от болест хора, които не се грижат за себе си, а непрекъснато нарушават здравните закони и не полагат никакви усилия да се предпазват от болестите. Правим ли всичко според силите си, за да бъдем здрави, можем да очакваме благословени резултати и да молим с вяра Бога да благослови усилията ни да запазим здравето. Той ще отговори на молитвите ни, ако това е за прослава на името Му. Но нека всички знаят, че имат свой дял. Бог няма да направи чудо за здравето на хора, поели пътя към болестта чрез безгрижно отношение към здравните закони.ДХ 13.1

Хора, които задоволяват апетита си, а после страдат поради невъздържаността си и вземат лекарства да се облекчат, могат да бъдат сигурни, че Бог няма да се намеси и да спасява здравето и живота им, така безсмислено застрашени. Причината е породила последствието. Като крайна мярка мнозина спазват наставленията от Божието слово и искат църковните старейшини да се молят за възстановяване на здравето им. Бог не смята за уместно да отговаря на молитви, отправени в полза на такива хора, защото знае, че ако здравето им се възвърне, те отново ще го пожертват на олтара на нездравия апетит. [Виж също т. 713]
ДД, т. 4, с. 144, 145, 1864 г.ДХ 13.2

30. Господ обеща на древния Израил, че ако се държи за Него и изпълнява заповедите Му, ще го пази от всички болести, които бе нанесъл на египтяните. Обещанието обаче бе дадено с условие за послушание. Ако израилтяните бяха спазвали дадените наставления и се бяха възползвали от предимствата си, биха станали нагледен пример пред целия свят за здраве и просперитет. Те не успяха да изпълнят Божието намерение и така загубиха благословенията, които биха могли да бъдат техни. Все пак чрез Йосиф, Даниил, Мойсей, Илия и много други имаме благородни примери за резултата от следването на истинския план за добър живот. В наше време същата вярност ще доведе до същите резултати. За нас е писано: “Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина” (1Петрово 2:9).
9 С, с. 165, 1909 г.ДХ 13.3

31. Ако израилтяните бяха изпълнявали получените съвети и се бяха възползвали от предимствата си, те биха станали нагледен урок пред света за здраве и благоденствие. Ако като народ бяха живели според Божия план, биха били запазени от болестите, сполетели другите народи. Повече от всеки друг народ биха притежавали физическо здраве и сила на интелекта. [Виж също т. 641-644]
СВЛ, с. 283, 1905 г.ДХ 13.4

Християнското състезание

32. “Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен” (1Кор. 9:24,25).ДХ 13.5

Тук са посочени добрите резултати от самоконтрола и навиците на въздържанието. Различните игри, учредени от древните гърци в чест на техните богове, са използвани от апостол Павел като илюстрация за духовното войнстване и наградата от него. Участниците в игрите трябвало да бъдат тренирани чрез най-строга дисциплина. Забранена била всяка прищявка, която би отслабила физическите сили. Изисканата храна и виното били забранени, за да се увеличи физическата енергия, издръжливостта и твърдостта.ДХ 13.6

Спечелването на наградата, към която се стремели — венец от краткотрайни цветя, даван сред бурните аплодисменти на тълпата — се смятало за най-висока чест. Ако можело да се издържи толкова много, да се прояви такова себеотрицание заради надеждата да се спечели награда без стойност само от един човек, колко повече себеотрицание трябва да проявим за неповяхващия венец и за вечния живот!ДХ 13.7

Предстои ни да вършим дело. Нека го извършваме упорито и честно. Всичките ни навици, вкусове и наклонности трябва да бъдат обучени в съгласие със законите на живота и здравето. По този начин ще можем да осигурим най-доброто физическо състояние и да придобием способността да правим разлика между злото и доброто.
ХВБХ, с. 25, 1890 г.ДХ 14.1

Примерът на Даниил

33. За да разберем правилно въпроса за въздържанието, трябва да го разглеждаме от библейска гледна точка. Никъде другаде не можем да намерим по-цялостно и убедително доказателство за истинското въздържание и за благословението от него, както в историята на пророк Даниил и неговите приятели евреи във вавилонския царски двор...ДХ 14.2

Бог е винаги на страната на правото. Най-обещаващите младежи от всички страни, покорени от великия завоевател, били събрани във Вавилон. И все пак еврейските пленници нямали равни на себе си. Изправената стойка, твърдата гъвкава стъпка, благородната външност, острите сетива, приятният дъх — всички тези качества били доказателства за добри навици, знак за благородство, с което природата удостоява хората, спазващи нейните закони.ДХ 14.3

Историята на Даниил и неговите другари е записана на страниците на Свещеното писание за полза на младежите от всички следващи векове. Каквото е било направено в миналото, може да бъде направено и сега. Не останаха ли тези млади евреи твърди пред големите изкушения и не дадоха ли благородно свидетелство за истинското въздържание? Съвременните младежи могат да свидетелстват същото.ДХ 14.4

Добре ще бъде да размислим върху представения тук урок. За нас опасността не идва от недоимъка, а от излишеството. Постоянно сме изкушавани да прехвърляме нормата. Онези, които искат да запазят силите си непокътнати за служба на Бога, трябва да използват със строго въздържание Неговите изобилни дарове, както и да се въздържат напълно от всяка вредна и покваряваща прищявка.ДХ 14.5

Новото поколение е заобиколено от примамки, изкусителни за апетита. Особено в нашите големи градове всяка форма на угаждане е лесно постижима и привлекателна. Хората, които подобно на Даниил отказват да се осквернят, ще получат награда за навиците си на въздържание. С по-голямата си физическа енергия и издръжливост те имат депозит, от който могат да взимат в случай на спешна нужда.ДХ 14.6

Правилните физически навици допринасят за умственото превъзходство. Интелектуалните способности, физическите сили и продължителността на живота зависят от непроменимите закони. Няма хазарт, няма шанс в тази област. Богът, сътворил природата, няма да се намеси, за да запази хората от последиците на нарушените природни закони. Ценна истина се съдържа в поговорката: “Всеки е архитект на собствената си съдба”. Както е вярно, че родителите са отговорни за оформянето на характера и за образованието на своите синове и дъщери, така също е вярно, че нашето положение и полезност за света зависят до голяма степен от собствените ни действия. Даниил и неговите другари се радваха на предимствата от правилното обучение и възпитание в ранните си години, но сами по себе си тези предимства не биха ги направили такива, каквито бяха в зрелите си години. Дойде времето да действат сами — време, когато бъдещето им зависеше от тяхното поведение. Тогава решиха да бъдат верни на дадените им в детството уроци. Основата на тяхното величие бе страхът от Бога, който е начало на мъдростта. Божият Дух придаде сила на всяко добро намерение, на всяко благородно решение.
ХВБХ, с. 25-28, 1890 г.ДХ 14.7

34. В процеса на обучение младежите [Даниил, Анания, Мисаил и Азария] не само бяха допускани в царския дворец, но и бе наредено да се хранят от месото и да пият от виното на царската трапеза. С това царят си мислеше, че им оказва голяма чест и им осигурява възможното най-добро физическо и умствено развитие.ДХ 14.8

Сред сложените пред царя храни имаше свинско и други видове меса, обявени от Мойсеевия закон за нечисти. Евреите имаха категоричната забрана да не ядат от тях. Даниил се изправи пред голямо изпитание. Трябваше ли да се придържа към ученията на отците си относно храните и питиетата и да обиди царя, загубвайки може би не само поста, но и живота си, или да пренебрегне Божиите заповеди и да си осигури царската благосклонност, големи интелектуални придобивки и най-добри перспективи за развитие?ДХ 14.9

Даниил не се колеба дълго. Реши да бъде твърд и верен независимо от последиците. “... реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше.”ДХ 15.1

Много от днешните християни по име биха решили, че Даниил е прекалено стриктен и биха го обявили за тесногръд и фанатичен. Според тях въпросът за яденето и пиенето е толкова маловажен, че не си заслужава да се заема такава твърда позиция, която би изисквала да се пожертват всички земни привилегии. Но в деня на съда така разсъждаващите хора ще разберат, че са се отклонили от ясните Божии изисквания и са поставили личното си мнение като мерило за право и погрешно. Ще открият, че незначителното за тях съвсем не е било оценявано така от Бога. Неговите изисквания трябва да бъдат свято спазвани. Онези, които приемат и следват една от заповедите Му, защото така е удобно, а отхвърлят друга, защото изпълнението й би изисквало жертви, понижават стандарта за добро и с примера си водят други до несериозно отношение към святия Божи закон. “Така казва Господ” трябва да бъде нашето правило във всичко...ДХ 15.2

Данииловият характер е представен на света като удивителен пример за това, какво може да направи Божията благодат с паднали по естество и покварени от греха хора. Докладът за благородния му живот на себеотрицание окуражава нас, обикновените хора. От него можем да получим сила за благородно противопоставяне на изкушението и в благодатта на смирението твърдо заставане на страната на доброто дори в най-жестоко изпитание. Даниил би могъл да намери убедително извинение, за да се отклони от строгите си въздържателни навици, но Божието одобрение му бе по-скъпо от благосклонността на най-мощния земен владетел, по-скъпо дори от живота. С учтивото си поведение Даниил спечели благосклонността на Мелзар, служителя отговорен за еврейските младежи, и го помоли за възможността да не яде от храната и да не пие от виното на царя. Мелзар се уплаши да не би, ако уважи молбата, да предизвика царското неодобрение и това да застраши живота му. Подобно на съвременните хора си мислеше, че въздържателната диета би направила младежите бледи, с болнав външен вид и със слаби мускули, и обратно, изисканата храна от царската трапеза би ги направила румени и красиви и би им дала по-големи физически сили.ДХ 15.3

Даниил помоли въпросът да бъде решен с десетдневен изпит: през този кратък период на еврейските младежи да бъде разрешено да се хранят с обикновена храна, а приятелите им да ядат от царските деликатеси. Молбата бе удовлетворена и Даниил се почувства сигурен, че е спечелил. Макар и млад, той бе видял пагубните последици от виното и разкошния живот върху физическите и умствените сили. В края на десетте дни резултатът бе съвсем различен от очакванията на Мелзар. Не само във външен вид, но и във физическа сила и умствени способности въздържаните в своите навици показаха забележимо превъзходство над другарите си, отдали се на апетита. След изпитанието на Даниил и неговите приятели бе разрешено да продължат простата си диета през целия курс на обучение за изпълнение на административните им задължения. ДХ 15.4

Спечелване на Божието одобрение

Господ одобри твърдостта и себеотрицанието на тези еврейски младежи и ги дари с благословението Си. “А на тия четири юноши Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.” В края на тригодишния период на обучение царят изпита техните способности и придобити знания и видя, че “между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария; затова те стояха пред царя. И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство”.ДХ 15.5

Тук поуката е за всички, но особено за младите. Стриктното придържане към Божиите изисквания е благотворно за телесното и умственото здраве. За да стигнем до най-високите стандарти на морала и на интелекта, необходимо е да търсим мъдрост и сила от Бога и да спазваме строго въздържание във всички житейски навици. Случаят с Даниил и неговите другари е пример за триумф на принципа над изкушението да се отдадем на апетита. Показано ни е, че благодарение на религиозните принципи младежите могат да победят плътските страсти и да останат верни на Божиите изисквания дори това да им струва големи жертви. [Диетата на Даниил — т. 117, 241, 242]
РХ, 25 януари 1881 г.ДХ 15.6

Неподготвени за високия вик

35. Беше ми показано, че здравната реформа е част от Тройната ангелска вест и е така тясно свързана с нея, както ръката и китката са свързани с човешкото тяло. Проповедници и народ трябва да действат съгласувано. Божият народ не е подготвен за високия вик на третия ангел. Божиите чада трябва да извършат за себе си работа, а не да оставят Бог да извърши вместо тях. Тя им е възложена от Него. Делото е лично; човек не може да го извърши вместо друг. “И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.” Лакомията е основният грях на този век. Покварата и апетитът правят хората роби, замъгляват интелекта и притъпяват моралната им сетивност до такава степен, че святите, възвишени истини на Божието слово не се ценят. Низките наклонности ръководят хората.ДХ 16.1

За да бъдат подготвени за преобразяване, Божиите чада трябва да опознаят себе си. Необходимо е да разберат, че по отношение на собствената си физика трябва да могат да възкликнат заедно с псалмиста: “Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен”. Апетитът трябва да бъде винаги подчинен на моралните и интелектуалните сили. Важно е тялото да служи на ума, а не ума на тялото.
1 С, с. 486, 487, 1867 г.ДХ 16.2

Подготовка за освежаването

36. Бог изисква народът Му да се очисти от всяка плътска и духовна нечистота, усъвършенствайки се в святост със страх от Бога. Безразличните и посочващите оправдания, за да не извършат своя дял, очаквайки Господ да го извърши вместо тях, в деня на Господния гняв ще бъдат оценени за недостойни, докато смирените от земята, подчинили се на Божиите преценки, ще бъдат запазени.ДХ 16.3

Показано ми бе, че Божиите чада не правят никакви усилия, а очакват да дойде обновяването и то да премахне беззаконието и да поправи грешките им. Ако разчитат на Бога, за да се отстранят нечистотата на плътта и духа и да се подготвят за високия вик на третия ангел, ще бъдат определени за недостойни. Освежаването, т.е. Божията сила, идва само за онези, които са се подготвили, като са извършили даденото от Бога дело — очистване от нечистотата на плътта и духа, усъвършенствайки се в святост със страх от Бога.
1 С, с. 619, 1867 г.ДХ 16.4

Апел към колебаещите се

37. Историята на Божия народ е помрачена от неуспеха му да следва разумни принципи. Има продължително отстъпление от здравната реформа и в резултат на това, поради голямата липса на духовност Бог бива обезславян. Издигнати са бариери, които никога нямаше да се появят, ако Божият народ живееше според светлината.ДХ 16.5

Трябва ли ние, които сме имали толкова големи възможности, да допускаме светските хора да ни изпреварват в здравната реформа? Нима ще понижим способностите на умовете си и ще унищожим талантите си чрез погрешно хранене? Ще нарушаваме ли Божия свят закон, като следваме егоистични навици? Ще станем ли пословични с нашата непоследователност? Ще водим ли такъв нехристиянски живот, че Спасителят да се срамува да ни нарича “братя”?ДХ 16.6

Не е ли по-добре да вършим медицинска мисионерска дейност, която е евангелието на практика, и да живеем така, че да е възможно Божият мир да владее сърцата ни? Не трябва ли да махаме всеки камък за препъване пред нозете на невярващите, като никога не забравяме какво значи да изповядваме християнството? По-добре се откажете от името християнин, отколкото да го носите и в същото време да се отдавате на апетит, водещ до нечисти страсти.ДХ 16.7

Бог призовава всеки църковен член да посвети живота си в безрезервна служба на Господа. Призовава ни за решителна реформация. Цялото творение стене под проклятието. Божиите люде трябва да бъдат там, където биха могли да израстват в благодат, осветени чрез истината в тяло, душа и дух. Когато изоставят разрушаващите здравето прищевки, ще разбират по-ясно какво означава истинско благочестие. Чудна промяна ще се види в религиозния живот.
РХ, 27 май 1902 г.; ЗС, с. 578, 579ДХ 16.8

Всички са поставени на изпитание

38. От голямо значение е всеки от нас да изпълнява добре своето задължение и да има разумно разбиране за това, какво да яде и пие и как да живее, за да запази здравето си. Всички са поставени на изпит, за да се види дали ще приемат принципите на здравната реформа, или ще следват пътя на себеугаждането.ДХ 17.1

Нека никой не мисли, че може да прави каквото си иска по въпросите на храненето. Но за да се изяви Божията слава, нека всички, с които се храните, видят, че сте принципни в храненето и в останалите неща. Не можете да си позволите да действате по друг начин, защото формирате характер за бъдещия безсмъртен живот. Отговорностите на всяка душа са големи. Нека ги проумеем и изпълняваме в Божието име.ДХ 17.2

На всеки, изкушаван от апетита, искам да кажа: “Не се поддавай на изкушение, а се ограничавай, като употребяваш здравословни храни. Можеш да се научиш да се наслаждаваш на здравословна диета. Господ помага на хората, които се опитват сами да си помогнат, но когато човек не полага никакви усилия да следва Божията воля, може ли Бог да работи с него? Нека изпълняваме нашата част, като изработваме спасението си със страх и трепет — със страх и трепет да не би да грешим в отношението с телата си, които сме длъжни да пазим във възможно най-добро здравословно състояние.
РХ, 10 февруари, 1910 г.ДХ 17.3

Истинската реформа е реформа на сърцето

39. Онези, които работят за Бога, не трябва да търсят светско удовлетворение. Лекарите в нашите здравни институции трябва да бъдат пропити с живите принципи на здравната реформа. Човек никога не може да бъде истински въздържан, ако Христовата благодат не е основен принцип на сърцето. Никакви заричания не могат да направят теб или съпругата ти здравни реформатори. Не ограничението в храненето ще излекува болнавия ви апетит. Брат и сестра... не ще могат да практикуват въздържание във всичко, докато сърцата им не се преобразят от Божията благодат.ДХ 17.4

Обстоятелствата не могат да вършат реформи. Християнството предлага реформация на сърцето. Извършеното от Христос отвътре ще бъде извършено и отвън под ръководството на преобразения ум. Опитът да се започне отвън и да се продължи отвътре се е провалял винаги и винаги ще се проваля. Божият план за вас е да започнете от източника на всички трудности — сърцето, и после от него да произлязат принципи на праведност. Реформацията трябва да е външна и вътрешна.
СС, серия А, N 9, с. 54, 1896 г.ДХ 17.5

40. Хората, които издигат стандарта възможно най-високо според Божия ред и според дадената им от Бога светлина чрез Неговото слово и чрез свидетелствата на Неговия Дух, няма да променят начина си на действие, за да задоволят желанията на своите приятели, независимо дали са един, двама или цяло множество, защото те живеят в противоречие с мъдрите Божии наредби. Ако сме принципни по тези въпроси, ако спазваме стриктни правила на хранене, ако като християни възпитаваме вкусовете си според Божия план, ще оказваме влияние, угодно на Бога. Въпросът е: “Желаем ли да бъдем истински здравни реформатори?” [За контекста виж т. 720.]
Писмо 3, 1884 г.ДХ 17.6

Въпрос от най-голямо значение

41. Поръчано ми е да занеса вест до всички наши хора по въпроса за здравната реформа, защото мнозина са се отклонили от предишната си вярност към принципите й.ДХ 17.7

Божието намерение за Неговите чада е да израснат до пълния ръст на мъже и жени в Христос. За да стане това, те трябва да използват правилно всички възможности на ума, душата и тялото, Не могат да си позволят да пилеят каквато и да е умствена или физическа сила.ДХ 17.8

Въпросът за запазване на здравето е от първостепенно значение. Когато го изучаваме със страх от Бога, ще научим, че както за физическия, така и за духовния напредък е най-добре да се придържаме към простота в храненето. Нека търпеливо изучаваме проблема. Необходими са ни познания и здрав разум, за да бъдем мъдри по този въпрос. На природните закони не трябва да се противопоставяме, а да се подчиняваме.ДХ 18.1

Получилите наставления за вредата от употребата на месни храни, чай (в англоезичните страни под думата чай се разбира единствено силен чай, съдържащ кофеин — бел .ред.), кафе и нездравословно приготвена храна и решени да сключат завет с Бога чрез жертва няма да продължават да угаждат на апетита с храна, за която знаят, че е такава. Бог изисква пречистване на желанията и практикуване на себеотричане от недобрите неща. Това е делът, който трябва да извърши народът Му, преди да застане пред Него като свят.ДХ 18.2

Божият народ на “остатъка” трябва да е стигнал до пълно обръщане към Бога. Представянето на тази вест трябва да води до поврат и освещаване на душата. Необходимо е да чувстваме силата на Божия Дух в това движение (адвентното — бел. ред.). Притежаваме чудна и ясна вест. Тя има толкова голямо значение за човека, който я приема. Затова трябва да бъде разнесена с “висок вик”. Трябва да имаме истинска, пребъдваща вяра, че значението й ще нараства, колкото повече наближава краят на вековете.ДХ 18.3

Има някои така наречени вярващи, които приемат като Божии вести само части от Свидетелствата, а отхвърлят други, изобличаващи любимите им прищевки. Такива хора застават против своето благополучие и против благополучието на църквата. Важно е да живеем съобразно светлината, докато я имаме. Онези, които твърдят, че вярват в здравната реформа, а в ежедневието действат срещу нейните принципи, нараняват душите си и оставят погрешни впечатления у вярващи и невярващи.ДХ 18.4

Велика е отговорността на хората, знаещи истината, че всичките им действия трябва да съответстват на вярата, че животът им трябва да бъде пречистен и осветен и те — да се подготвят за делото, предстоящо да се извърши бързо в тези последни дни на вестта. Нямат време и сили, които да пилеят за насищане на апетита. Още по-ясно трябва да разберем думите: “Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа” (Деян. 3:19). У мнозина от нас липсва духовност и ако не се променят изцяло, ще бъдат погубени. Можете ли да си позволите да поемете такъв риск?...ДХ 18.5

Само силата на Христос може да извърши промяната в сърцето и ума. Тя трябва да бъде преживяна от всички желаещи да участват с Него в новия живот в небесното царство. “... ако се не роди някой отгоре — каза Исус, — не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Религията, идваща от Бога, е единствената, която може да ни заведе при Него. За да Му служим правилно, трябва да бъдем родени от Божия Дух. Това ще ни помогне да бъдем бдителни, ще очисти сърцата, ще обнови ума и ще ни даде нова способност за опознаване и обикване на Бога. Ще ни даде желание да бъдем послушни във всичките Му изисквания. Ето истинското поклонение.
9 С, с. 153-156, 1909 г.ДХ 18.6

Обединени усилия

42. Възложено ни е да разгласим здравната реформа. Господ изисква хората от Неговия народ да имат хармонични отношения помежду си. Трябва да знаете, че няма да изоставим позицията, която от 35 години Господ ни е наредил да поддържаме. Внимавайте да не се противопоставите на делото на здравната реформа. То ще напредва, защото е Божие средство за намаляване на страданията в нашия свят и за пречистване на Неговия народ.ДХ 18.7

Бъдете внимателни какво отношение ще възприемете, да не би да станете причина за разделение. Братко мой, ако не искаш да приемеш в живота си и в живота на семейството си благословението, идващо от следване на принципите на здравната реформа, не вреди на други, противопоставяйки се на светлината, дадена от Бога по този въпрос.
Писмо 48, 1902 г.ДХ 18.8

43. Господ е дал на людете Си вестта за здравната реформа. Тази истина огрява пътя им вече 35 години. Господ не може да поддържа служители, действащи против здравната реформа. Недоволен е, когато те се противопоставят на дадената им от Него вест, за да я предадат на други. Може ли Бог да е доволен, когато половината от служителите в дадено място проповядват, че принципите на здравната реформа са така тясно свързани с третата ангелска вест, както ръката е свързана с тялото, и в същото време съработниците им учат чрез поведението си напълно противоположни принципи? Това е грях в Божиите очи...ДХ 18.9

Нищо не обезсърчава така Божиите стражи, както факта, че са свързани с хора, чийто капацитет на ума ги прави способни да разбират основанията на нашата вяра, но със съвет и пример показват безразличие към моралните задължения.ДХ 19.1

Дадената от Бога светлина по въпроса за здравната реформа не може да бъде омаловажавана безнаказано от хора, които се опитват да сторят това. Никой не може да се надява на успех в Божието дело, докато със съвет и пример действа против изпратената от Бога светлина.
[СС, серия А, N 7, с. 40]; ЗС, с. 561, 562ДХ 19.2

44. Важно е проповедниците да дават наставления за живот с въздържание. Те трябва да посочват връзката между здравето и храненето, труда, почивката и облеклото. Всички, повярвали в истината за последните дни, имат отношение по въпроса за здравната реформа, той ги засяга и Бог изисква от тях да се събудят и да се заинтересуват. Няма да бъде доволен, ако поведението им говори, че са останали безразлични.
1 С, с. 618, 1867 г.ДХ 19.3

Препъване в благословението

45. Ангелът каза: “Въздържайте се от плътски страсти, които воюват против душата”. Вие се препънахте в здравната реформа. Струва ви се, че тя е ненужен придатък към истината. Не е така. Здравната реформа е част от истината. Пред вас е дело, което с течение на времето ще става по-голям изпит от всичко понесено досега. Докато се колебаете и се дърпате назад, без да получавате благословението, което е ваша привилегия, ще губите много. Препъвате се точно в благословението, което Небето е поставило на пътя ви, за да направи напредъка ви по-лесен. Сатана ви представя това дело в най-неблагоприятна светлина, за да се борите срещу нещата, които биха били от най-голяма полза за вас — нещата, свързани с физическото и духовното ви здраве. [Извинения за грешки, извършени под сатанинско влияние — т. 710.]
1 С, с. 546, 1867 г.ДХ 19.4

Размислете за съда

46. Господ зове за доброволци в Неговата армия. Болнавите хора трябва да станат здравни реформатори. Бог ще сътрудничи с чадата Си за опазване на здравето им, ако те се хранят внимателно и отказват да вкарват в стомаха си ненужни тежести. В милостта Си Той е направил природата сигурен и достатъчно широк път за всички, които вървят в него. Бог е дал полезни и здравословни произведения от земята за поддържане на живота ни.ДХ 19.5

Животът на човек, който не се вслушва в дадените от Бога наставления в Словото и в делата Му и не спазва Божествените заповеди, е пълен с дефекти. Той е болнав християнин. Духовният му живот е слаб. Живее, но съществуването му е лишено от благоухание. Такъв човек пропилява ценните мигове на благодат.ДХ 19.6

Като са пренебрегвали законите на живота, мнозина са нанесли големи поражения на телата си и никога няма да се възстановят от последиците на своята небрежност. Но дори и сега те могат да се покаят и да се променят. Човекът се е опитвал да бъде по-мъдър от Бога. Станал е закон за самия себе си. Бог ни призовава да обърнем внимание на неговите изисквания и да престанем да Го обезславяме, като вредим на физическите, умствените и духовните си способности. Преждевременният упадък и смърт са резултат на отделяне от Бога и тръгване по пътищата на света. Всеки, който се отдава на себеугаждане, трябва да понесе и наказанието. В съдния ден ще видим колко сериозно се отнася Бог към нарушаването на здравните закони. Тогава ще си спомним за начина си на действие и ще видим какво Божествено познание сме могли да получим, какъв благороден характер сме могли да оформим, ако сме били приели Библията за наш съветник.ДХ 19.7

Господ чака народът Му да омъдрее. Как можем да се въздържаме от разгласяване на предупреждението, когато виждаме окаяността, уродливостта и болестите, дошли на света поради невежеството по отношение на правилната грижа за тялото? Христос е заявил, че преди да дойде Човешкият Син положението на света ще бъде такова, каквото е било в дните на Ной, когато земята е била изпълнена с насилие и осквернена от престъпления. Бог ни е осветил пътя и ако вървим в него, ще видим спасението Му.ДХ 20.1

Необходима е решителна промяна. Време е да смирим гордите си, егоистични сърца и да потърсим Господа, докато все още можем да го намерим. Като народ се нуждаем от смиряване на сърцата пред Бога; белезите от нашето непостоянство се виждат в начина ни на живот.ДХ 20.2

Господ ни призовава да Го послушаме. Денят преминава. Настъпва нощ. Божиите наказания вече могат да се видят и по суша, и по море. Няма да ни бъде дадено второ благодатно време. Сега не е време за погрешни действия. Нека всички благодарим на Бога, че все още имаме възможност да оформим характери, годни за бъдещия вечен живот.
Писмо 135, 1902 г.ДХ 20.3