Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Христос в Своето светилище

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Пророчеството на Данаил 8:14

    Пророчеството, което изглежда най-ясно представяше времето на Христовото пришествие, се намираше в Дан. 8:14: “До две хиляди и триста денонощия и светилището ще се очисти”. Следвайки правилото да тълкува Словото Божие чрез самото него, Милър откри,че в символичното пророчество един ден означава една година (Числа 14:34; Ез. 4:6). Той разбра, че периодът от 2300 пророчески дни или буквални години се простираше далеч след благодатното време за евреите и затова не можеше да се отнася за светилището на онова време. Споделяше общоразпространеното тогава гледище, че през християнската епоха земята била светилището и затова заключи, че очистването на светилището, предсказано в Дан. 8:14, представлява очистването на земята чрез огън при Христовото пришествие. И ако можеше да намери вярната начална точка на тези 2300 дни, тогава, мислеше си той, лесно би могло да се определи времето на Второто пришествие...ХвСс 28.6

    С нов и още по-голям интерес и старание Милър продължи да изследва пророчествата и посвети дни и нощи на изучаването на онова, което му се виждаше толкова важно с толкова огромно значение и с всепоглъщащ интерес. В Даниил глава 8 не можа да намери никакво указание за изходната точка на 2300-та денонощия. Макар че ангел Гавриил бе натоварен да обясни видението на Даниил ,той му даде само частично обяснение.ХвСс 29.1

    Когато пророкът гледаше ужасните преследвания, които щяха да сполетят църквата, физическите му сили го напуснаха. Не можа да издържи повече и Ангелът го остави за известно време. “Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни”. “И чудех се на видението, защото никой не го разбираше”.ХвСс 29.2

    Но Бог бе заповядал на Своя пратеник: “Гаврииле, направи тоя чавек да разбере видението”. Тази поръчка трябваше да бъде изпълнена. Ето защо ангелът след известно време се върна пак при Даниил и каза: “Сега излязох да те направя способен да разбереш”; “затова размисли за работата и разбери видението” Дан. 8:27,16; 9:22, 23, 25-27. Периодът от 2300 денонощия бе важна точка във видението от осмата глава, останала неразяснена. Затова, когато ангелът възобнови обяснението, се зае главно с въпроса за времето.ХвСс 29.3

    “Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град....Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен... И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът”.ХвСс 29.4

    Ангелът бе изпратен при Даниил със специалната задача да му обясни онази точка от видението в осмата глава, която не бе разбрал, а именно, сведенията за времето: “Две хиляди и триста денонощия и светилището ще се очисти”. След като ангелът бе поканил Даниил: “затова размисли за работата и разбери видението”, първите му думи по-нататък бяха: “Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град”. Преведената тук дума “определени” значи буквално “отрязани”. Ангелът обяснява, че седемдесетте седмици, представляващи 490 години, били отрязани специално за евреите. Но от какво бяха отрязани те? Тъй като 2300 денонощия са единствения период от време, споменат в осма глава, то седемдесетте седмици трябва да бъдат отрязани от него, следователно трябва да са част от 2300 денонощия и значи двата периода трябва да започнат едновременно. Според обяснението на ангела седемдесетте седмици трябваше да започнат от времето, когато се издаде заповедта за повторното съграждане на Ерусалим. Ако можеше да се открие началната дата на тази заповед, тогава би могло да се установи началото на големия период от 2300 денонощия.ХвСс 29.5

    Тази заповед се намира в седмата глава на книгата Ездра, от 12 до 16 стихове. Тя е издадена в завършен вид от Артаксеркс, цар на Персия, в 457 година пр. Хр. Но в Ездра 6:14 се казва, че домът Господен в Ерусалим е бил съграден “според заповедта (указа) на персийския цар Кир, Дарий и Артаксеркс.” Тримата царе, като съчиниха, потвърдиха и допълниха указа, му придадоха пълна валидност, както изискваше пророчеството, за да отбележи началото на 2300 денонощия. Като се вземе за начална дата на заповедта 457 година пр. Хр., когато указът бе напълно завършен, се установява, че всяка подробност от пророчеството за седемдесетте седмици се е изпълнила.ХвСс 29.6

    “От излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради отново” - значи всичко 69 седмици или 483 години. Указът на Артаксеркс е влязъл в сила през есента на 457 година пр. Хр. Пресметнати от тази дата, 483-те години стигат до 27 година след Хр. По това време се е изпълнило и пророчеството. Думата “Месия” означава “Помазаният”. През есента на 27 година сл. Хр. Христос е бил кръстен от Йоан и помазан от Светия Дух. Апостол Петър свидетелства, че “Бог Го помаза със Светия Дух и със сила” .Деян. 10:38. И сам Спасителят заяви: “Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите” Лука 4:18. След кръщението Му в реката Йордан от Йоан Кръстител Той отиде в Галилея, “и проповядваше Божието благовестие, казвайки: ‘Времето се изпълни’” Марко 1:14,15.ХвСс 29.7

    “И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица”. Споменатата тук “седмица” е последната от седемдесетте; това са последните седем години от специално определения за евреите период от време. През него - от 27 до 34 година сл. Хр., Исус, отначало лично, а след това и чрез Своите ученици, отправяше поканата на евангелието специално към евреите. Когато апостолите тръгнаха с благата вест за царството, напътствията на Спасителя бяха: “Не пътувайте към езичниците и в самарийски град не влизайте; но по-добре отивайте при изгубените овци от Израилевия дом”. Мат. 10:5,6.ХвСс 29.8

    ” В половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът”. В 31 година сл. Хр., три години и половина след Неговото кръщение, Господ бе разпънат. С тази велика, принесена на Голгота жертва приключи системата на жертвоприношения, посочвала в течение на четири хиляди години Божия Агнец в бъдещето. Символът бе срещнал своя образ и сега трябваше да престанат всички жертви и приноси, изисквани от системата на церемониалния закон.ХвСс 29.9

    Специално определените за евреите седемдесет седмици или 490 години изтичаха, както видяхме, в 34-та година сл. Хр. По това време, с решението на Синедриона, еврейската нация запечата отхвърлянето на евангелието чрез мъченическата смърт на Стефан и преследването на Христовите последователи. Спасителната вест нямаше повече да се ограничава само между избрания народ и започна да се проповядва по света.Учениците, принудени от гоненията, бягаха от Ерусалим, обикаляха и разгласяваха благовестието. “Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа”. Ръководен от Бога, Петър разкри евангелието на началника в Кесария - богобоязливия Корнилий, а спечеленият за вярата в Христос ревностен Павел бе натоварен да занесе благата вест”далеч между езичниците” (Деян. 8:4,5; 22:21).ХвСс 30.1

    Така всяка подробност от пророчествата е била най-точно изпълнена - началото на седемдесетте седмици е вън от всяко съмнение в 457 година пр. Хр., а краят - 34 г. сл. Хр. От тази дата вече не е трудно да се намери и краят на 2300 денонощия. Тъй като сдемдесетте седмици - 490 денонощия, са отрязани от 2300 денонощия, остават още 1810 денонощия. Значи след края на 490-те дни остават още 1810 денонощия. Пресметнати от 34 г. сл. Хр., останалите 1810 години стигат до 1844 г. сл. Хр. Следователно 2300 денонощия от Дан. 8:14 свършват през 1844 год. След приключването на този голям пророчески период светилището, според свидетелството на Божия ангел, трябва да се “очисти”. Така времето на очистването на светилището - което, както почти всички вярваха, че трябваше да стане във времето на пришествието - бе определено точно.ХвСс 30.2

    Милър и неговите сътрудници вярваха в началото, че 2300 денонощия трябваше да свършат през пролетта на 1844 год., докато пророчеството посочва есента на същата година. Погрешното разбиране на тази точка предизвика разочарование и объркване у приелите по-ранната дата за идването на Господа. Но това ни най-малко не повлия на силата на аргументите, доказващи, че 2300 денонощия свършват в 1844 год. и че великото събитие, представено като очистването на светилището, трябваше да стане тогава.ХвСс 30.3

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents