Задължението да разкажеш на другите

Отдал се на изучаване на Писанието, за да докаже, че то е откровение от Бога, Милър ни най-малко не е предполагал, че ще стигне до това заключение....Но доказателството от Писанието беше твърде ясно и твърде силно, за да бъде отхвърлено.ХвСс 30.4

Беше посветил две години на изучаване на Библията, когато през 1818 г. стигна до тържественото убеждение, че след около 25 години Христос ще се яви за избавлението на Своя народ. “Не е нужно, казва Милър, да говоря за изпълнилата сърцето ми радост пред възхитителната перспектива, която се откриваше, или пък за горещия копнеж на душата ми и аз да участвам във веселието на изкупените. Сега Библията се превърна в нова книга за мен. Тя стана наистина наслада за ума ми; Всичко неясно, тайнствено и тъмно в нейните учения сега бе разпръснато от силната светлина, огряла ме от свещените й страници. И, о , как светла и славна се появи истината! Всички противоречия и несъответствия, откривани преди в Писанията, изчезнаха и макар че имаше още доста текстове, за които ми липсваше пълно разбиране, все пак толкова много светлина бе изгряла, за да осветли затъмнения ми дотогава ум, че сега, при изучаването на Писанията аз изживявах такъв възторг, какъвто никога не вярвах, че бих могъл да изпитам”. (Блис стр. 76,77).ХвСс 30.5

“С тържественото убеждение, че такива величествени събития, каквито бяха предсказани в Свещеното Писание, трябваше да се изпълнят в разстояние на едно толкова кратко време, пред мен се представи с голяма сила въпросът за моя дълг към света, като се имаха предвид доказателствата, повлияли душата ми.” Блис, стр. 81. Реформаторът не можеше да не приеме за свой дълг да предаде и на другите получената светлина. Очакваше да срещне опозиция от страна на безбожните, но бе напълно уверен, че всички християни щяха да се зарадват на надеждата да посрещнат Спасителя, Когото изповядваха, че обичат. Едистветото му опасение бе, че в голямата си радост за скорошното славно освобождение биха приели учението, без да изследват достатъчно текстовете от Писанието, доказващи тази истина. Затова се бавеше да ги обяви, да не би, ако се заблуждаваше, да заблуди и други. Това го накара да провери още един път доказателствата и да изследва внимателно всяка трудност за ума си. Откри, че всички възражения изчезваха пред светлината на Божието Слово, както мъглата се стопява от слънчевите лъчи. След пет години изследване бе убеден напълно в правилността на твърдението си.ХвСс 30.6

И сега с нова сила почуства дълга да запознае другите с онова, което вярваше, че Писанието така ясно учи……ХвСс 30.7

Той започна да разпространява възгледите си частно, когато му се удадеше случай, и се молеше някой проповедник да съзнае необходимостта и да се посвети на тяхното разпространение. Но не можеше да заглуши в сърцето си убеждението, че при проповядването на предупреждението лично трябва да изпълни дълга си. В мисълта му постоянно изпъкваха думите: “Иди и кажи това на света; ще изискам тяхната кръв от ръката ти”. Девет години чака, а на душата му постоянно тежеше това бреме, докато през 1831 г. за пръв път изложи гласно основанията за своята вяра.ХвСс 30.8