Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Притчи Христови

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Глава 24—БЕЗ СВАТБАРСКА ДРЕХА

    (Матей 22:1-14)

    Притчата за сватбарската дреха разкрива пред нас поука от най-сериозно значение. Чрез сватбата е представено съединяването на човечеството с божественото. Сватбарската дреха представлява характера, който трябва да притежават всички, достойни за участие в сватбата. ПХ 146.1

    В тази, както и в притчата за голямата вечеря, се онагледява евангелската покана, отхвърлянето й от еврейския народ и благодатния повик към езичниците. Но към отхвърлялите поканата притчата отправя малко по-дълбок укор и насочва към едно по-сурово наказание. Повикът за угощението е царска покана. Тя произтича от Един, облечен с властта да повелява. Оказва висока чест на получателя й. Понякога тази чест не се оценява подобаващо. Царският авторитет се пренебрегва. Докато поканата на стопанина се посреща с безразличие, царската покана се приема с оскърбление и убийство. Те се отнасят към служителите Му с присмех, без срам ги оскърбяват и убиват. ПХ 146.2

    Като разбира, че поканата му е неуважена, стопанинът обявява, че никой от поканените няма да вкуси от Неговата вечеря. Но за показалите презрение към Царя е отсъдено нещо повече от изключване от Неговото присъствие и от трапезата Му. “Изпрати войските и поryби ония убийци и изгори града им.” ПХ 146.3

    И в двете притчи на угощението присъстват гости, но втората показва, че е необходима специална подготовка на всички поканени на празненството. Пренебрегналите я са изхвърлени. “Царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен със сватбарска дреха. И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. Тогава царят рече на служителите: Вържете му ръцете и нозете и хвърлете го във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби.” ПХ 146.4

    Поканата за празненството е дадена от Христовите ученици. Нашият Господ изпраща дванадесет, а после и седемдесет души с вестта за близостта на Божието царство и с призива хората да стигнат до покаяние и доверие в евангелието. Но призивът не е уважен. Поканените на празненството не идват. Служителите са изпратени втори път, за да кажат: “Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани; и всичко е готово; дойдете на сватба”. Това е посланието, занесено на еврейската нация след разпятието на Христос; но народът, който претендира, че е богоизбран, отхвърля евангелието, донесено им със силата на Светия Дух. Мнозина правят това по най-оскърбителен начин. Други така са вбесени от предложението за спасение и за прощение на оскърбленията, в които са се провинили, отхвърляйки Господа на славата, че се нахвърлят върху носителите на посланието. И тогава се “подигна голямо гонение против църквата” (Деян. 8:1). Много мъже и жени са хвърлени в затвора, а някои от Господните вестители, като Стефан и Яков, са убити.ПХ 146.5

    Така еврейският народ подпечатва своето отхвърляне на Божието милосърдие. Резултатът е предсказан от Христос в притчата. Царят “изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им”. Произнесената присъда сполетява евреите чрез разрушението на Ерусалим и разпиляването на нацията. ПХ 147.1

    С предоставянето на евангелието на езичниците поканата за угощението е отправена за трети път. Царят казва: “Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба”. ПХ 147.2

    Излезлите по кръстопътищата царски служители “събраха всички, колкото намериха: зли и добри”. Това е много разнородно общество. Някои от тях нямат по-реална представа за даващия угощението, отколкото отхвърлилите призива. Първите поканени не могат да си позволят да жертват някое светско предимство заради присъствието на царското угощение. А сред онези, които приемат поканата, има и такива, които мислят само за лично облагодетелстване. Те идват да споделят ястията на празненството, но нямат желание да почетат царя. ПХ 147.3

    Когато царят влиза, за да прегледа гостите, се разкрива действителният характер на всеки от тях. За всеки гост на празненството е предвидена сватбарска дреха. Тази дреха е дар от Царя. Носейки я, гостите показват почитта си към даващия угощението. Но един от тях е облечен в обикновената си делнична дреха. Той отказва да направи изисквана от царя подготовка. Пренебрегва да облече дрехата, осигурена за него на висока цена, и така оскърбява своя господар. Не може да отвърне нищо на царското изискване: “Как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха?” Гостът не отговаря. Чувства се осъден от собствената си съвест. Тогава царят заповядва: “Вържете му ръцете и нозете и хвърлете го във външната тъмнина”. ПХ 147.4

    Царският преглед на гостите на угощението представлява съдебно дело. Гостите на евангелското празненство са изповядващите, че служат на Бога; онези, чиито имена са записани в книгата на живота. Но не всички изповядващи, че са християни, са истински ученици. Преди да се даде заключителната награда, трябва да се реши кои са годни да споделят наследството на праведните. Това решение трябва да се вземе преди Второто идване на Христос в небесните облаци. Понеже когато Исус дойде, наградата Му ще бъде с Него - “да отплати на всекиго според каквито са делата му” (Откр. 22:12). Преди Неговото идване характерът на всеки човек ще е определен и отплатата за всеки от Христовите последователи ще е отмерена според делата му. ПХ 147.5

    Докато хората още живеят на земята, в небесните дворове се провежда изследователен съд. Животът на всички Христови последователи минава на преглед пред Бога. Всички са изследвани според доклада на небесните книги и участта на всеки се определя завинаги според делата му. ПХ 147.6

    Сватбарската дреха в притчата представя чистия, неопетнен характер на истинските Христови последователи. На църквата е дадено “да се облече в светъл и чист висон”, “без петно или бръчка или друго такова нещо” (Ефес. 5:27). Чистият висон, казва Писанието, са “праведните дела на светиите” (Откр. 15:8). Христовата правда, собственият Му безукорен характер е този, който чрез вяра се раздава на всички приемащи Го като свой личен Спасител. Бялата одежда на невинността обгръща нашите първи родители, когато Бог ги поставя в светия Едем. Те живеят в пълно съзвучие с Божията воля. Цялата сила на любовта им е отдадена на техния небесен Отец. Изящна мека светлина, Божията светлина, обгръща святата двойка. Тази дреха от светлина е символ на духовните одежди на небесната им невинност. Ако са били останали верни на Бога, тя е щяла да продължава да ги обгръща. Но когато грехът нахлува, те скъсват връзката си с Бога и светлината, която ги обвива, изчезва. Голи и посрамени, те се опитват да заместят небесните одежди със собственоръчно ушити покривала от смокинови листа. ПХ 147.7

    Ето какво вършат престъпващите Божия закон от деня на непокорството на Адам и Ева. Те съшиват смокинови листа, за да покрият причинената от престъплението им голота. Носят дрехите на собствената си изобретателност, опитват са се да покрият греховете си със собствените си дела и да направят себе си приемливи за Бога. Но никога няма да могат да сторят това. Човек не може да намери нищо, с което да замести изгубената дреха на своята невинност. Никаква дреха от смокинови листа; никаква светска делнична дреха не може да се носи от седящите заедно с Христос и Неговите свети ангели на сватбената вечеря на Агнето. ПХ 148.1

    Само дрехите, предвидени от самия Христос, могат да ни направят годни да се явим в Божието присъствие. Тези дрехи, одеждите на Неговата собствена правда, Христос иска да постави върху всяка каеща се, вярваща душа. “Съветвам те - казва Той - да купиш от Мене... бели дрехи, за да се облечеш, та да не се яви срамотата на твоята голота” (Откр. 3:18). ПХ 148.2

    Изтъканата върху небесните станове дреха не съдържа нито една нишка от човешка мъдрост. В човешкото Си естество Христос изгражда съвършен характер и ни го предлага. “Всичката ни правда е като омърсена дреха” (Ис. 64:6). Всяко нещо, което можем да направим със собствени сили, е опетнено от грях. Но Божият Син “се яви да носи греховете (ни). В Него няма грях”. Грехът по определение е беззаконие (1 Йоан 3:5, 4). Но Христос се покорява на всяко изискване на закона. Той казва за Себе Си: “Драго Ми е, Боже Мой, да изпълнявам Твоята воля; да, законът Ти е дълбоко в сърцето ми” (Пс. 40:8). Когато е на земята, Той казва на учениците Си: “Аз опазих заповедите на Отец Си.” (Йоан 15:10). Чрез съвършеното Си послушание Той прави послушанието спрямо Божиите заповеди възможно за всяко човешко същество. Покорим ли се на Христос, сърцето се съединява с Неговото сърце, волята се превръща в Негова, умът става едно с Неговия, помислите са запленени от Него. Живеем Неговия живот. Ето какво означава да бъдем облечени с одеждата на Неговата правда. Тогава, щом Господ ни гледа, вижда не дрехата от смокинови листа, не и голотата и деформацията от греха, а Своята собствена одежда на правдата, която е съвършеното послушание спрямо закона на Йехова. ПХ 148.3

    Гостите на сватбеното тържество са прегледани от Царя. Приемат се само покорилите се на Неговите изисквания и облеклите сватбарската дреха. Така е и с гостите на евангелското празненство. Всички трябва да преминат пред изпитателния поглед на великия Цар и ще бъдат приети само облечените с дрехата на Христовата правда.ПХ 148.4

    Правдата са справедливи действия, а всички ще бъдат съдени според своите дела. Характерите ни се разкриват чрез онова, което вършим. Делата показват истинността на вярата. ПХ 149.1

    Не е достатъчно да вярваме, че Исус не е измамник и че библейската религия не е изкусно измислена басня. Можем да вярваме, че името на Исус е единственото под небето, чрез което човек може да се спаси, и пак да не Го направим свой Спасител чрез вяра. Не е достатъчно да се вярва в теорията на истината. Не е достатъчно да се прави словесна изповед на вярата в Христос и да сме записали имената си в църковния регистър. “Който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог - в Него: и по това познаваме, че Той пребъдва в нас - по Духа, Който ни е дал.” “И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му” (1 Йоан 3:24; 2:3). Това е истинското потвърждение за духовното обръщение. Каквото и да е изповеданието ни, то няма стойност, ако Христос не се разкрива в делата на правдата. Истината трябва да пусне корени в сърцето. Тя трябва да направлява ума и да регулира чувствата. Целият характер трябва да бъде белязан с божествени прояви. Всяка йота и точка на Божието слово трябва да бъдат внедрени във всекидневната практика. Онзи, който става участник в божественото естество, ще бъде в хармония с великото мерило за правдата - Господният свят закон. Това е мярката, с която Бог мери човешките действия. Това ще бъде изпитването на характера в съда. Мнозина твърдят, че чрез Христовата смърт законът е отменен; но в това противоречат на самите думи на Христос: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците... Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине” (Мат. 5:17-18). Изкупление поради човешкото престъпване на закона е онова, заради което Христос отдава живота Си. Ако законът би могъл да бъде променен или отстранен, не би било нужно Христос да умира. Чрез Своя земен живот Той почита Божия закон; чрез Своята смърт го възвисява. Той отдаде живота Си в жертва не за да разруши Божия закон, не за да създаде по-ниско мерило, а за да защити правдата, да покаже, че законът е непроменим, за да бъде утвърден той завинаги. ПХ 149.2

    Сатана твърди, че за човека е невъзможно да се покорява на Божиите заповеди. Вярно е, че със собствени сили не можем да го направим. Но Христос идва в човешка плът и чрез съвършеното Си послушание потвърждава, че съюзени, човешкото и божественото могат да се покорят на всяко от Божиите правила. “А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, сиреч на тия, които вярват в Неговото име” (Йоан 1:12). Тази сила не зависи от човека. Тя идва от Бога. Когато човек приема Христос, приема сили да живее като Него. ПХ 149.3

    Бог изисква съвършенство от чедата Си. Неговият закон е отпечатък на собствения Му характер и това е образецът за всеки характер. Това необятно мерило е представено на всички, за да няма недоразумение за естеството на поданиците, които Бог ще приеме в Царството Си. Христовият живот на земята е съвършено изявление на Божия закон. А щом наричащите се с Христовото име станат подобни Нему по характер, ще се покоряват като Него на Божиите заповеди. Тогава Господ ще ги признае и за членове на небесното семейство. Облечени в славната одежда на Христовата правда, те ще имат определеното си място на царското празненство, ще имат право да се присъединят към умитото в кръвта множество. ПХ 149.4

    Дошлият на угощението без сватбарска дреха представлява състоянието на мнозина в днешния наш свят. Те изповядват, че са християни, и предявяват претенция за благословенията и привилегиите на евангелието, но не чувстват нужда от преобразяване на характера. Никога не са чувствали истинско покаяние за греха и не осъзнават нуждата си от Христос и от упражняване на вярата в Него. Не са превъзмогнали наследените си или придобити склонности към злотворство, но мислят, че са достатъчно добри пред себе си и се облягат на собствените си заслуги вместо да се уповават на Христос. Те идват на угощението като слушатели на Словото, но не са облекли дрехата на Христовата правда. ПХ 150.1

    Мнозина, наричащи се християни, са само моралисти. Те отхвърлят дара, чрез който единствено могат да станат годни да прославят Христос, като Го представят както подобава на света. Делото на Светия Дух им непознато. Не прилагат на практика Словото. Небесните принципи, които отличават онези, които са едно с Христос, от тези, които са едно със света, почти не се различават. Изповядващите Христови последователи не са вече отделен и избран народ. Разграничителната линия не е ясна. Хората са се подчинили на света, на неговите прояви, обичаи, себичност. Църквата е надминала света в престъпването на закона. Тя всекидневно се обръща към света. ПХ 150.2

    Тези хора очакват да бъдат спасени чрез Христовата смърт. В същото време отказват да живеят Неговия самопожертвувателен живот. Величаят богатствата на безвъзмездната благодат и се опитват да се покрият с дреха на правда, надявайки се да скрият недъзите на характера си. Техните усилия ще бъдат безполезни в Господния ден. ПХ 150.3

    Христовата правда няма да покрие нито един подхранван грях. Човек може да бъде закононарушител в сърцето си, но ако външно не престъпва закона, светът може да го смята за много почтен. Божият закон обаче наднича в тайните на сърцето. Всяко действие се преценява според породилите го подбуди. Само онова, което е в съответствие с принципите на Божия закон, ще устои в съда. ПХ 150.4

    Бог е любов. Той показва тази любов, дарявайки ни Христос. Когато “даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”, Той не задържа нищо от Своята придобита собственост (Йоан 3:16). Той дава цялото небе, от което да черпим сила и способност, за да не бъдем отблъснати или победени от големия противник, но любовта на Бога не Го кара да извинява греха. Той не извинява греха на Сатана, нито на Адам или на Каин; нито пък ще го извини на друго свое дете. Няма да участва в нашите грехове и няма да погледне благосклонно на нашите недостатъци, а очаква да ги превъзмогнем в Негово име. Отхвърлящите дара на Христовата правда пренебрегват качествата на характера, които единствени биха ги направили Божии синове и дъщери. Те отхвърлят единственото, което би могло да ги направи годни за място на сватбеното угощение.ПХ 150.5

    В притчата, когато царят пита: “Как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха?”, човекът мълчи. Така ще бъде и във великия съден ден. Хората могат да извиняват недъзите на характера си, но в онези ден няма да представят извинение. Изповядващите Христос съвременни църкви са въздигнати до най-високи привилегии. Господ ни се е разкрил в непрестанно нарастваща светлина. Нашите привилегии са далеч по-големи от тези на древния Божи народ. Днес притежаваме не само голямата светлина, поверена на Израил, но и са прибавени доказателства за великото спасение, донесено ни чрез Христос. Онова, което е образец и символ на евреите, за нас е реалност. Те имат историята на Стария завет. Ние също я имаме, а но имаме и Новия завет. Притежаваме уверението за Спасител, Който е дошъл, един Спасител, Който е разпънат, Който е възкресен и обявява над отворения Йосифов гроб: “Аз съм Възкресението и Животът”. В познанието ни за Христос и Неговата любов Божието царство е поставено сред нас. Христос ни е разкрит в проповеди и възпят в песнопения. Духовното угощение е представено пред нас в богато изобилие. Сватбарската дреха, осигурена на необозрима цена, се предлага безвъзмездно на всяка човешка душа. Чрез Божиите вестители ни се представя Христовата правда, оправданието чрез вяра, извънредно големите и скъпоценни обещания на Божието слово, свободен достъп до Отец чрез Христос, блаженството на духа, здраво основаната увереност за вечен живот в Божието царство. Кое е това, което Бог може да стори и което да не е направил за нас в осигуряването на великата вечеря - небесното угощение? ПХ 151.1

    Предвождащите ангели в небето казват: Съдействаме така, както ни е заръчано да направим, отблъскваме армията от зли ангели, изпращаме сияние и светлина в душите на хората, съживявайки спомена им за Божията любов, изразена в Исус. Привличаме погледите им към Христовия кръст. Сърцата им дълбоко се развълнуват от усещането за греха, който разпъва Божия Син. Убедени са, виждат стъпките, които трябва да направят, за да се върнат към Бога. Чувстват силата на евангелието. Сърцата им се смекчават, когато виждат възвишеността на Божията любов. Съзират красотата на Христовия характер. Но за мнозина всичко е напразно. Те не искат да се откажат от собствените си навици и характери. Не пожелават да съблекат земните си дрехи, за да бъдат облечени с небесната дреха. Сърцата им са отдадени на алчност. Обичат повече светските компании, отколкото своя Бог. ПХ 151.2

    Тържествен ще бъде денят на окончателното решение. Апостол Йоан го описва в пророческо видение: “След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите - големи и малки, стоящи пред престола, и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите” (Откр. 20:11.12). ПХ 151.3

    Тъжна ще е равносметката в онзи ден, когато хората ще стоят лице в лице при светлината на вечността. Целият техен живот ще им се представи точно такъв, какъвто е бил. Тогава светските удоволствия, богатствата и почестите няма да изглеждат толкова желани. Тогава хората ще видят, че стойност има единствено правдата, която сега презират. Ще разберат, че са оформили характерите си според измамните примамки на Сатана. Дрехите, които са избрали, са белег на верността им към първия голям вероотстъпник. Тогава ще видят резултатите от своя избор. Ще добият познание - но, уви, твърде късно - за последиците от престъпването на Божиите заповеди. ПХ 151.4

    Няма да има бъдеща благодат, през която да се приготвим за вечността. Този е животът, в който трябва да облечем дрехата на Христовата правда. Тази е едничката ни възможност да оформим характери за вечността. Целият ни живот ще се представи точно такъв, какъвто е бил. Светските удоволствия, богатствата и почестите тогава няма да изглеждат толкова важни. Тогава хората ще видят, че стойност има единствено правдата, която те презират. Ще видят, че са оформили характерите си според хитростта на Сатана. Дрехите, които са избрали, са белегът на верността им към първия голям вероотстъпник. Тогава ще видят резултатите от своя избор. Ще добият познание за последиците от престъпването на Божиите заповеди. ПХ 152.1

    Няма да има бъдеща благодат, през която да се приготвим за вечността. Този е животът, в който трябва да облечем одеждата на Христовата правда. Тази е едничката ни възможност да оформим характери за дома, които Христос е приготвил за онези, които пазят Неговите заповеди. ПХ 152.2

    Дните на благодатта бързо отминават. Краят е близо. Дадено ни е предупреждението: “Внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и ви постигне оня ден внезапно като примка” (Лука 21 :34). Пазете се, да не би да ви завари неподготвени. Внимавайте, да не би да се окажете на царското угощение без сватбарска дреха. ПХ 152.3

    “В час, когато Го не мислите, Човешкият Син иде.” “Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му” (Мат. 24:44; Откр. 16:15). ПХ 152.4

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents