ПРЕХВЪРЛЕНИЯТ ТАЛАНТ

Присъдата за ленивия слуга е: “Затова вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта”. Тук, както и при наградата на верния работник, се отбелязва не само заплатата в края, но и постепенният процес на възмездие в този живот. Както в материалния, така и в духовния свят всяка неизползвана сила ще отслабва и отпада. Активността е законът на живота; бездействието е смърт. “А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза” (1 Кор. 12:7). Използвани за благословение на другите, дарбите нарастват. Скътани за себеугаждане, намаляват и накрая се отнемат. Този, който отказва да сподели полученото, накрая ще открие, че няма какво да даде. Той се съгласява със състояние, което неминуемо снижава и накрая унищожава способностите на душата. ПХ 175.1

Нека никой не си въобразява, че може да живее живот на себелюбие, и накрая, след като е служил на собствените си интереси, да влезе в радостта на своя Господ. Такива не могат да участват в радостта на несебелюбивата любов. Те не са годни за небесните дворове, нито могат да оценят чистата атмосфера на любов, която обгръща небето. Гласовете на ангелите и музиката на арфите им няма да ги удовлетворява. За техните умове небесната наука е загадка. ПХ 175.2

Във великия съден ден всички, които не са работили за Христос, които самоволно са се носили по течението, без да поемат отговорност, мислейки и угаждайки на себе си, ще бъдат поставени от Съдията на цялата земя до онези, които са вършили зло. Те ще приемат същото осъждане. Мнозина, които претендират, че са християни, пренебрегват Божиите изисквания и дори не чувстват, че в това има нещо лошо. Те знаят, че богохулникът, убиецът, прелюбодеецът заслужава наказание; но колкото до тях, те се радват на религиозните служби. Обичат да слушат проповядваното евангелие и затова се смятат за християни. Макар че са прекарали живота си в грижа за себе си, те, както се случи и с невярващия слуга в притчата, ще бъдат изненадани, когато чуят присъдата: “Вземете от него таланта”. Подобно на евреите, те взимат радостта от своите благословения за себе си вместо да я дарят на други. Мнозина, които се освобождават от християнско страдание, посочват неспособността си за работа. Но Бог ли ги е направил неспособни? Определено не. Тази неспособност се е породила от собственото им бездействие и се е затвърдила от съзнателния им избор. В собствените си характери те вече осъзнават последицата от присъдата: “Вземете от него таланта”. ПХ 175.3

Постоянната злоупотреба с техните таланти ще угаси за тях Светия Дух, Който е единствената светлина. Присъдата “А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина” поставя небесен печат върху избора, който те сами са направили за вечността. ПХ 175.4