Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Притчи Христови

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    ВРЕМЕ

    Нашето време принадлежи на Бога. Всеки миг е Негов и ние сме задължени да го използваме за Негова прослава. За никой талант, който Той е дал, няма да изисква толкова строг отчет, колкото за нашето време. ПХ 162.3

    Ценността на времето не се поддава на пресмятане. Христос разглежда всеки миг като скъпоценен и така трябва да го преценяваме и ние. Животът е твърде кратък, за да бъде разпиляван. Имаме само броени дни благодат, в които да се подготвим за вечността. Нямаме време нито за гyбене, нито за посвещаване на себелюбиви удоволствия, нито за угаждане. Сега трябва да оформим характери за бъдещия, нетленен живот. Сега трябва да се приготвим за изследователния съд. ПХ 162.4

    Човешкото семейство, едва започнало да живее, умира и непрестанната светска активност свършва в нищета, освен ако не се добие истинско познание относно вечния живот. Човек, който оценява времето като дадено му за работа, ще се пригоди към своя небесен дом и безсмъртието. Такъв животът не е напразен. ПХ 162.5

    Предупредени сме да използваме пълноценно времето, защото ако се пропилее, никога не може да се върне. Не можем да върнем назад дори и миг. Единственият начин, по който можем да изкупим времето си, е да направим най-доброто от онова, което остава, като сътрудници на Бога в Неговия велик спасителен план. ПХ 162.6

    Характерът на този, който върши това, се преобразява. Той остава син на Бога, член на царското семейство, дете на Небесния Цар. Той е годен да бъде събеседник на ангелите. ПХ 162.7

    Сега е времето да работим за спасението на нашите ближни. Някои мислят, че всичко, което се изисква от тях, се изчерпва с даряването на пари за каузата на Христос. Скъпоценното време, в което биха могли да извършат лично служене за Него, отминава неизползвано. Но привилегия и задължение на всички, които имат здраве и сили, е да се отплатят на Бога с активна служба. Трябва да работим за печеленето на души за Христос. Финансовите даренията не могат да заместят това начинание. ПХ 162.8

    Всеки миг има с вечни последици. Трябва да сме хора на минутата, готови за служене при първи повик. Възможността сега да говорим Словото на живота на някоя нуждаеща се душа може никога повече да не се предостави. Бог може да каже на онзи човек: “Тази нощ ще ти се изиска душата” и поради нашата небрежност той може да не бъде готов (Лука 12:20). Как ще даваме сметка на Бога за себе си във великия ден на съд? ПХ 163.1

    Животът е твърде важен, за да бъде погълнат от временни и земни неща, от изнурителна грижа и безпокойство за неща, които са прашинка в сравнение с тези от вечно значение. Бог ни е призовал да Му служим във временните прояви на живота. Усърдието в това дело е не по-малка част на истинската религия от посвещението. В Библията не се одобрява бездействието. То е най¬-голямото проклятие, което измъчва нашия свят. Всеки мъж и жена, които са истински покаяни, ще бъдат усърдни работници. ПХ 163.2

    От правилното използване на нашето време зависи успеха ни в придобиването на знания и култура. Изграждането на умствения потенциал не е нужно да се избягва поради бедност, скромен произход или неблагоприятно обкръжение. Нека да се оценяват моментите. Няколко мига тук и няколко там, които могат да бъдат пропилени в безполезно приказване; сутрешните часове, тъй често пропилявани от нас в леглото; времето, прекарано в пътуване с трамваи или влакове или чакане на превозното средство; моментите до сервирането на храна, чакането на онези, които закъсняват за уговорена среща - ако разполагахме с книга и ако тези моменти са използвани в учене, четене или размисъл, какво ли може да се постигне. Решителното намерение, упоритото изучаване и грижливо пестене на време ще помогнат на хората да придобият знание и умствена дисциплина, които ще ги обучат за почти всяка влиятелна и полезна длъжност. ПХ 163.3

    Дълг на всеки християнин е да придобива навици за ред, задълбоченост и експедитивност. Няма извинение за бавната нескопосаност. Когато човек работи и работата не се отмята, това е, защото в нея не се влагат ум и сърце. Този, който е бавен и работи на загуба, трябва да осъзнае, че това са пропуски, които е необходимо да се поправят. Той има нужда от умствени упражнения за планиране на времето, така че да постигне най-добри резултати. Чрез такт и умение някои за пет часа ще извършат толкова, колкото други - за десет. Има хора, заети в църковна дейност, които винаги са на работа не защото имат да свършат толкова много, а защото не планират така, че да спестят време. Чрез своите бавни, мудни методи за малко работа губят много време. Но всички, които искат, могат да превъзмогнат тези суетни, бавещи навици. Нека да имат определена цел в своята работа. Решете колко време се изисква за дадена задача и после положете всяко старание, за да я завършите в определеното време. Упражняването на силата на волята ще кара ръцете да се движат умело. ПХ 163.4

    Поради липса на решимост да се организират и да се реформират, хората могат да станат обиграни в зловредна насока на действие или чрез развитие на своите сили те могат да придобият способност за добро служене.Тогава ще бъдат търсени всякога и навсякъде. Ще бъдат ценени за всичко, за което заслужават. ПХ 163.5

    Много деца и млади пропиляват време, което може да бъде оползотворено в поемане на отговорност за домакинството у дома и от това да се проличи любвеобилната им загриженост към родителите им. Младоженците биха могли да поемат върху силните си млади рамене много отговорности, които някой трябва да носи. ПХ 164.1

    От най-ранни години животът на Христос е изпълнен с най-усърдна активност. Той не живее за да угажда на Себе Си. Макар, че е Син на безграничния Бог, Той помага на баща Си Йосиф в дърводелския занаят. Това е много показателно. Христос идва в света като ваятел на характера и като такъв всяко Негово дело е съвършено. Във всяка Своя дейност Той внася същото съвършенство, каквото внася и в характерите, които преобразява чрез божествената Си сила. Той е наш Образец. ПХ 164.2

    Родителите трябва да учат децата си да ценят и правилно да използват времето. Учете ги, че е достойно да се стремят да вършат нещо, което ще прослави Бога и ще е за благословение за човечеството. Дори в ранните си години те могат да бъдат мисионери за Бога. ПХ 164.3

    Родителите не могат да извършат по-голям грях от това, да позволят на децата си да не вършат нищо. Децата скоро се научават да обичат безделието и израстват като некадърни, безполезни мъже и жени. Когато са достатъчно възрастни да обезпечават живота си и да намерят своето място, те са мързеливи, работят мудно, но очакват да бъдат възнаградени така, сякаш са почтени. Има огромна разлика между тази група работници и онези, които осъзнават, че трябва да бъдат верни стопани. ПХ 164.4

    Бездействието и нехайството, допуснати в светската работа, ще бъдат внесени и в религиозния живот и ще лишат човека от способност да върши каквото и да било служене за Бога. Мнозина, които чрез усърдна дейност могат да са благословение за света, са се съсипали поради безделие. Липсата на приложение и на устойчиво намерение отваря вратата за хиляди изкушения. Зли другари и порочни навици развращават ума и душата и резултатът е разруха за този и за бъдещия живот. ПХ 164.5

    Каквато и да е посоката на работата, в която сме заети, Божието слово ни учи да сме “нелениви в усърдието, пламенни по дух, като служим на Господа”. “Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го”. “Понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството, слугувайте на Господ Христос.” (Римл. 12:11; Екл. 9:1; Кол. З:24).ПХ 164.6

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents