ЕДИН ТАЛАНТ

Човекът, който получава един талант, “отиде и разкопа в земята и скри парите на господаря си”. Човекът с най-малка дарба оставя таланта си неизползван. Това е предупреждение за всички, които имат чувството, че техните дарби са невзрачни и неподходящи за служене на Христос. Ако могат да вършат нещо голямо, с каква радост биха го направили; но понеже могат да служат само в малки неща, смятат, че безделието им е оправдано. И точно тук грешат. В разпределението на дарбите Господ изпитва характера. Човекът, пренебрегнал използването на единствения си талант, се оказа неверен в своето служене. Ако е бил получил пет таланта, по същия начин е щял да зарови и тях. Неговата злоупотреба с единия талант показа, че пренебрегва небесните дарби. ПХ 170.2

“Верният в най-малкото и в многото е верен” (Лука 16:10). Важността на дребните неща често се подценява, защото са малки, но те са съставна част от житейската дисциплина. В действителност те са доста значими в християнския живот. Изграждането на характера ни ще бъде изпълнено с опасност, докато подценяваме важността на малките неща. ПХ 170.3

“Неверният в най-малкото и в многото е неверен.” Чрез невярност дори в най-малките задължения човек ограбва своя Създател със служенето, което Му дължи. Тази невярност въздейства върху него самия. Така пропуска да получи благодат и сила на характера, които може да получи като се предаде безрезервно на Бога. Живеейки отделен от Христос, той става прицел на сатанинските изкушения и допуска грешки в делото си за Учителя. И тъй като не е воден от праведните принципи в малките неща, пропуска да се покорява на Бога в големите, които разглежда като свое особено дело. Недостатъците, подхранвани при дребните житейски моменти, преминават в по-сериозни прояви. Той действа според принципите, на които се е приучил. Така повторени, действията формират навици, навиците създават характер, а чрез характера се решава човешката участ за сега и за вечността. ПХ 170.4

Само чрез вярност в малките неща човек може да се научи да действа предано при по-големи отговорности. Бог свързва Даниил и братята му с управителите на Вавилон, та тези езичници да се обогатят с принципите на истинската религия. Сред идолопоклонниците Даниил трябва да представи Божия характер. Какво го прави годен за положение с такава голяма отговорност и почит? Верността му в малките неща е нещото, което придава облик на целия му живот. Той прославя Бога и в най-малките задължения и Господ му сътрудничи. На Даниил и неговите другари Бог дава “знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания” (Дан. 1:17).ПХ 170.5

Както Бог призовава Даниил да свидетелства за Него във Вавилон, така и нас ни призовава да свидетелстваме за Него в съвременния свят. Той желае да разкрием на хората принципите на царството Му както в най-малките, така и в най-големите житейски прояви. ПХ 171.1

Чрез Своя живот на земята Христос ни поучава да проявяваме внимание към малките неща. Великото дело на изкуплението тежи постоянно на душата Му. Когато поучава и изцелява, всичките сили на ума и тялото са напрегнати до крайност; но Той забелязва и най-простите неща в живота и в природата. В най¬-поучителните Си уроци онагледява големите истини за Божието царство чрез простотата в природата, като не пропуска нуждите и на най-скромните от Своите служители. Слухът Му дочува всеки вик на нужда. Той е чувствителен към допира на измъчената жена сред тълпата. И най-слабото докосване с вяра предизвиква отклик. Когато възкресява от мъртвите дъщерята на Яир, Той напомня на родителите, че трябва да й дадат нещо за ядене. Когато възкръсва от гроба чрез собствената Си сила, не пропуска да сгъне и да постави грижливо на същото място гробния саван, в който е увит. ПХ 171.2

Делото, към което като християни сме призовани, е да сътрудничим на Христос за спасението на човешки души. Ние сме направили завет с Него. Да го занемарим означава да се окажем неверни спрямо Него. Но за да го извършим, трябва да следваме Неговия пример на предано, съзнателно внимание към малките неща. Това е тайната на успеха във всяка насока на християнското усърдие и влияние. ПХ 171.3

Господ желае Неговият народ да стигне най-високото стъпало на стълбицата, за да Го прослави чрез притежаването на способността, която Той е склонен да дари. Чрез Божията благодат е направена всяка подготовка, за да разкрием, че действаме по по-добър план от онзи, по който действа светът. Трябва да покажем превъзходство в разум, в разбиране, в умение и познание, тъй като вярваме в Бога и в Неговата сила да въздейства върху човешките сърца. Но онези, които не са надарени, не е нужно да се обезсърчават. Нека използват това, което имат, и да пазят предано всяко слабо място в характерите си стремеж да го укрепят чрез Божията благодат. Във всяко действие от живота трябва да вплетем вярност и преданост, изграждайки качества, които ще ни способстват да извършим делото. ПХ 171.4

Навиците на немарливост би трябвало решително да се превъзмогнат. ПХ 171.5

Мнозина мислят, че да молят за прошка е достатъчно, за да се оправдаят най-големите им грешки. Но не притежават ли и те умствени способности така, както и другите? Би трябвало да дисциплинират своята памет. Грях е да забравяш, да бъдеш немарлив. Ако ви стане навик да бъдете немарливи, рискувате да занемарите спасението на собствената си душа и да откриете, че сте неподготвени за Божието царство.ПХ 171.6

Големите истини трябва да бъдат влагани в малките неща. Практическата религия трябва да се въвежда в скромните задължения на всекидневния живот. Най-голямото качество на някой човек е да се покорява мълчаливо на Божието слово. Понеже не са свързани с религиозна дейност, мнозина мислят, че животът им е безполезен, че не вършат нищо за напредъка на Божието царство. Но това е грешка. Ако тяхното дело е именно това, което трябва да вършат, те не би трябвало да се упрекват в безполезност в голямото Божие семейство. Дори най-скромните задължения не бива да се пренебрегват. Всяко почтено дело е благословение и верността в него може да се окаже обучение за получаване на доверие от по-голям мащаб. ПХ 172.1

Бог приема както най-висшето служене, така и всяко дело, колкото и скромно да е то, стига да е извършено с пълно себеотдаване. Всеки принос, който е даден чистосърдечно и с радост, е голям. ПХ 172.2

Където и да сме, Христос повелява да поемаме задължението, което ни се предлага. Ако то е в дома, гледайте с охота и с усърдие да превърнете дома в приятно място. Ако сте майка, обучавайте децата си в Христос. Това е толкова истинско дело за Бога, колкото е о това на проповедника на амвона. Ако задължението ви е в кухнята, стремете се да бъдете съвършен готвач. Приготвяйте храна, която ще бъде здравословна, питателна и апетитна. И помнете, че както използвате най-добрите съставки в приготвянето на храната, така трябва да придадете на ума си най-добрите помисли. Ако делото ви е да обработвате земята или да сте заети в друг занаят или занимание, правете успешно настоящото си задължение. Влагайте разум в това, което вършите. Във всяко свое дело представяйте Христос. Действайте така, както Той би постъпил на ваше място. ПХ 172.3

Колкото и малък да е талантът ви, Бог има място за него. Този мъдро употребен талант, ще извърши отреденото си дело. Чрез вярност в малките задължения трябва да работим по план за допълване, а Бог ще работи за нас по план за увеличаване. Дребните неща ще станат най-скъпоценни влияния в Неговото дело. ПХ 172.4

Нека жива вяра да преминава като златна нишка по време на изпълнението дори на най-малките задължения. Тогава цялата всекидневна работа ще съдейства за християнското израстване. Погледът няма да се откъсва от Исус. Любовта към Него ще дава жизнена сила на всяко наше начинание. Така чрез правилната употреба на стоите таланти можем да се приобщим чрез златна верига към по-висшия свят. Това е истинско освещение, понеже се състои в охотно извършване на всекидневните задължения при съвършено послушание спрямо Божията воля. ПХ 172.5

Много християни чакат да им се предостави някое голямо дело. Понеже не могат да намерят достатъчно сериозна работа, за да задоволят амбицията си, пропускат да извършват предано обикновените житейски задължения. Те им изглеждат безинтересни. Ден след ден пропускат случаи, в които могат да покажат верността си към Бога. Докато чакат някое голямо дело, животът отминава, неговите цели остават неизпълнени, делото е незавършено. ПХ 172.6