В добра почва

Сеячът няма да среща само разочарование. За семето, паднало на добра почва, Спасителят казва, че това е „онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася - кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет” (Мат.13:23). „А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение” (Лука 8:15). „Честното и добро сърце”, за което притчата говори, не е сърце без грях. Евангелието трябва да се проповядва именно на изгубените. Христос казва: „Не съм дошъл да призова праведните, а грешницитекъм покаяние” (Марк 2:17). Човекът с искрено сърце се предава на убеждението на Светия Дух. Признава вината си и чувства нуждата си от Божията милост и любов. Той има искрено желание да познава истината, за да й се покорява. Доброто сърце е вярващо сърце - вярва в Божието слово. Без вяра е невъзможно Словото да се приеме. „Който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят” (Евр.11:6)ПХ 20.3

Това е „онзи, който чуе словото и го разбира”. Фарисеите по времето на Исус затварят очите си, да не би да видят, и запушват ушите си, да не би да чуят. Затова истината не стига до сърцата им. По-късно изтърпяват възмездието за своето доброволно пренебрежение и себеналожена слепота. Но Христос учи учениците Си, че трябва да отворят умовете си за наставление и готовност да вярват. Той произнася благословение над тях, защото виждат и чуват с очи и уши, които вярват.ПХ 20.4

Слушателят, сравнен с добра почва, приема словото „не като човешко слово, а като Божие слово” (1 Сол.2:13). Само приемащия Писанието като Божи глас, Който му говори, е истински ученик. Той трепери пред Словото; то е жива реалност за него. Отваря ума и сърцето си, за да го приеме. Такива слушатели са Корнелий и приятелите му, които казват на апостол Петър: „И така, ние всички присъстваме тук пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа” (Деян.10:33).ПХ 21.1

Познанието на истината зависи не толкова от силата на интелекта, колкото от чистите намерения, от простотата на искрената, зависима вяра. Божии ангели се приближават до онези, които със смирено сърце търсят небесно ръководство. Светият Дух се дава, за да им отвори богатите съкровища на истината.ПХ 21.2

Слушателите, уподобени на добра почва, като чуят Словото, го пазят. Сатана заедно с всичките си демони на злото не може да им го отнеме.ПХ 21.3

Не е достатъчно просто да четеш или да слушаш Словото. Желаещият да се възползва от Писанието, трябва да размишлява върху изявена истина. Със сериозно внимание и молитвен дух той трябва да разбере значението на словата на истината и да пие от дълбините на духа на свещените пророчества.ПХ 21.4

Бог ни умолява да изпълваме ума си с велики и чисти мисли. Той желае да размишляваме върху Неговата любов и милост, да изследваме чудното Му дело във великия спасителен план. Тогава разбирането ни за истината ще бъде все по-ясно и по-ясно; все по-извисено и по-свято ще бъде желанието ни за чистота на сърцето и яснота на мисълта. Душата, обитаваща в чистата атмосфера на свети мисли, ще бъде променена чрез общуването с Бога при изучаване на Писанието.ПХ 21.5

„И дава плод.” Онези, които са чули словото и го пазят, ще произведат плодове на послушание. Божието слово, прието в душата, ще бъде изявено в добри дела. Неговите резултати ще се видят в един Христоподобен характер и живот. Христос казва за Себе Си: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми” (Пс.40:8). „… Защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил” (Йоан 5:30). Писанието добавя: „Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос” (1 Йоан.2:6). ПХ 21.6

Божието слово често влиза в разрез с наследствените и придобити черти на човешкия характер, както и с навиците на живот. Но слушателят, уподобен на добра почва, с приемането на Словото приема и всички негови условия и изисквания. Навиците му, обичаите и привичките му са приведени в послушание на Божието слово. Според него заповедите на ограничения, грешен човек се превръщат в незначителни, заставайки до Словото на безкрайния Бог. С цяло сърце и с неотклонен стремеж той търси вечния живот, и с цената на загуби, преследвания и дори смърт. Покорява се на истината.ПХ 21.7

И дава плод „с търпение” Приемащият Божието слово не е освободен от трудности и изпитания. Когато дойдат скърбите, истинският християнин не губи спокойствието и доверието си, не пада духом. Въпреки че не можем да видим крайния изход от събитията или да разпознаем целта на Божието провидение, не бива да губим увереността си. Припомняйки си нежните Господни милости, трябва да Му предадем всичките си грижи и с търпение да очакваме Неговото спасение.ПХ 22.1

Духовният живот се укрепва чрез трудностите. Успешно издържани, изпитания ще развият твърдост на характера и скъпоценни духовни качества. Съвършеният плод на вярата, кротостта и любовта често се развива най-добре сред буреносни облаци и мрак.ПХ 22.2

„Земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него, докато получи и ранния, и късния дъжд” (Яков 5:7). Така и християнинът трябва с търпение да очаква плодородието на Божието слово в живота си. Често, когато се молим за качествата на Духа, Бог действа в отговор на молитвите ни, като ни поставя в обстоятелства, при които ще развием тези плодове. Но ние не разбираме намеренията Му, а се чудим и ужасяваме. И все пак, никой не може да развие тези добродетели, без да премине през процеса на растеж и даване на плод. Нашият дял е да приемем Божието слово и да го държим здраво, като му се предадем напълно под негов контрол. Тогава намерението му за нас ще се осъществи.ПХ 22.3

„Ако Ме обича някой - казва Христос, - ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него” (Йоан 14:23). Обаянието на един по-силен и по-съвършен ум ще властва над нас, защото имаме жива връзка с Източника на вечната сила. В своя богоподобен живот ще бъдем запленени в покорство на Исус Христос. Няма вече да живеем обикновен живот на егоизъм, но Христос ще живее в нас. Неговият характер ще се възпроизведе в нашето естество. Така ще принасяме плодовете на Светия Дух — „кое тридесет, кое шестдесет, кое стократно”.ПХ 22.4